Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в
публично съдебно заседание на 27.11.2017г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар
: ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от председателя на състав
в.гр.дело
№ 2266 по описа за 2017г.
Производството е
по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
С въззивна жалба от С.Н.Т., чрез адвокат С.П., е оспорено решение
№ 190/04.08.2017г. постановено по гр.д.№ 793/ 2016г., РС- Провадия, IІІ състав, с което съдът е признал за установено по
отношение на С.Н.Т., че Д.Г.Б., е изключителен собственик на следните
недвижими имоти: - нива в землището на с.Петров дол, община Провадия,
м.“Полето“ с площ 11680 кв.м., имот № 019024, при посочените граници; -дворно
място в гр.Провадия, ул.“Христо Ганчев“ № 43, цялото от 340 кв.м., съставляващо
поземлен имот ПИ № 2087, включващо ПИ № XIII-2087, в кв.101, с площ 270 кв.м. ,с
жилищна сграда и стопанска постройка, при посочените граници, на основание чл.
124 от ГПК, вр. чл. 23, ал.1 от СК, и отхвърлил
предявения иск от С.Н.Т. за делба на описаните имоти. Присъдени са разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и държавна такса- 25лв., на основание чл.9 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Претендира
отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно , противоречащо на
установената съдебна практика. Счита, че презумпцията за съвместен принос в
придобиването на двата имота не е оборена от ищеца по насрещния иск. Имотите са
придобити в режим на имуществена общност и след прекратяване на брака страните
са съсобственици при равни права. Моли за постановяване на решение, с което да
се допуснат до делба, а предявеният насрещен иск да се отхвърли като недоказан
и неоснователен.
Въззиваемата
страна- Д.Г.Б., чрез адвокат П.И., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба .
Съдът, с оглед становищата на страните и
доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235,
ал.1 и 2 от ГПК, констатира :
Производството пред районен съд е
образувано по предявен иск от С.Н.Т. за
делба на два имота, придобити по време на брака й с ответника Д.Г.Б., на основание
чл. 34 от ЗС. Претендира делбата да бъде допусната при равни квоти за съделителите.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск.
Излага твърдения,че имотите са придобити по време на брака изцяло с
лични средства на съпруга / получени от трудови възнаграждения и частен бизнес
преди брака, дарени средства от майка му, доходи от наеми на друг недвижим
имот/. По отношение на двата имота и осигурените средства ищцата е била в пълно
неведение до завеждане на настоящото
дело. Цената на жилищния имот в гр.Провадия е платена от него през м.май
2004г., тогава е прехвърлено и владението, на основание сключен предварителен
договор с продавачите Ж.и Ж.Б..Забавянето на окончателния договор е в резултат
на неуредици по повод границите на имота
и собствеността.
Предявява насрещен иск за признаване
в отношенията с ищеца, че е изключителен собственик на описаните имоти, на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 23 , ал.1 от СК.
В писмен отговор на насрещния иск е
изразено становище за неоснователност, обосновано с придобиването на имотите по
време на брака и изпълняваните от съпругата задължения по чл.17 от СК ,
допринасяйки материално, с личен труд и грижа за домакинството, за осигуряване
на семейното благополучие.
По релевантните за спора факти и
обстоятелства:
Страните са сключили граждански брак
на 13.06.2004г. в гр.Провадия, прекратен с решение по гр.д№ 19/ 2013г. в сила
от 17.09.2013г. По време на брака на
името на съпруга са придобити чрез договори за покупко-продажба два имота :
- с нот.акт
№ 77, том V, рег.№ 4300, дело № 808/ 2004г. / Акт № 74, т.XIII,
д. 2573/ 2004г.СВп/ е закупен имот- нива с площ
11 680 кв.м., землището на с.Петров дол, Варненска област , м-ст „ Полето“;
- с нот.акт
№ 29, том II,рег.№ 1365, дело № 217/ 2005г./ Акт № 94, том V,
д.919/ 2005г СВп/
е закупен имот – дворно място в гр.Провадия, цялото с площ 340
кв.м., ПИ № 2087, включващ ПИ XIII –
2087, кв.101 по плана на гр.Провадия, ведно с построените в него жилищна сграда
и стопанска постройка.
По отношение на придобитото по време на брака
имущество е налице презумпция за съвместен
принос на съпрузите- чл. 21 от СК. Оборването
й, съобразно поддържаната защита от ответника , може да се осъществи чрез
доказване на пълна трансформация на лични средства в закупуването на двата
имота, на основание чл. 23, ал.1 от СК. Доказателствената
тежест принадлежи на ответника по иска за делба, респективно ищец по насрещния установителен иск за собственост.
С доклада по делото първостепенният съд е съобразявал
квалификацията на предявените искове и подлежащите на доказване
положителни факти и обстоятелства, на
които се позовава всяка от страните – чл.146, ал.1, т. 5 от ГПК. Докладът е
приет без възражения в първото съдебно заседание.
Допуснат е един свидетел на ищцата - Г.П., предвид
оттегляне на искането за втори свидетел, и свидетелите на ответника – Ж.Б.и П.Г..
За конкретен факт е разпитан свидетеля А.Б..
Първият имот е придобит на 28.12.2004г., близо шест
месеца след сключване на брака , за сумата 934 лв. Според св. П.Г.- майка на
ответника, тя познавала продавача И.Хи уговорила с него да купи нива за сина си. Предложението
направил Х., който нямал доходи, пенсия и взимал храна от магазина назаем.
Говорила с Д. дали да купи нивите и той се съгласил. Имота прехвърлили когато
се върнал от Испания. Свидетелката заявява, че ги подарила, както и на големия
си син, да имат имоти, лично присъствала при нотариуса. С. не знаела за сделката, по това време
работила в гр.Търговище, в нощна дискотека.
По отношение на втория имот в гр.Провадия сделката е
сключена на 01.04.2015г. при продажна цена 2800лв., изплатена от купувача на
продавачите- А.Б., Ж.Б.и Ж.Б.. С показанията на св. Б.се установява, че още
през пролетта на 2004г. между Б./ Д.Г./ и семейство Б. е имало уговорка за
продажба на имота – наследство от родителите на съпруга, направили
предварителен договор и се уточнили да получат парите по-бързо. Получили от
него 3000лв., но не могли да прехвърлят имота веднага. Предварителния договор
бил унищожен от свидетелката след смъртта на съпруга й през 2014г.
Относно сключения предварителен договор е разпитан свидетеля А.Б.. Потвърждава , че
парите за имота са дадени от Б.през 2004г., а реално са го прехвърлили година и
половина по-късно. Всички документи се намирали при майка му, не може да си
спомни дали е имало предварителен договор.
С показанията на св. Г.П./ майка на ищцата/
се установява, че по време на брака С./ С.Т./ е работила и получава добри
доходи , грижела се за семейството. Когато купили къщата тя била купчина камъни
, съборили я, после теглила кредит за
строежа, купувала материали със своите пари. Свидетелката няма представа за
вложените средства при закупуване на имота, както и за придобитата нива.
По делото са представени доказателства за
кредитни задължения на Ст.Т. в периода 2007г.-2012г.към „Банка ДСК“ АД и за движението на кредитната сметка, които
се отнасят до правоотношения възникнали по време на брака, но след датата на
придобиване на имотите- предмет на делба, и на това основание са ирелеватни за разглеждания спор.
Всички обсъдени факти и обстоятелства,
подробно изложените в мотивите на решението, обосновават следните правни изводи :
Нормата на чл. 21 ,ал.1 от Семейния кодекс
установява законно предположение /презумпция/ за съвместен принос на съпрузите,
съобразено с нормалното състояние на брачните отношения. В този аспект и твърдението, че съпругата има
принос за благополучието на семейството, не подлежи на доказване.
Същественият за спора въпрос е относно
трансформацията на лични средства на съпруга в придобиването на двата имота, на
основание чл. 23, ал.1 от СК.
В процеса ответникът доказва, че първият имот
е закупен със средства на неговата майка и представлява дарение. В хипотезата
на чл. 22, ал.1 от СК следва да бъде изключен от имуществената общност.
По отношение на втория имот са събрани
достатъчно данни, че е налице предварителна уговорка за продажба и договорената
сума е заплатена изцяло от ответника на продавачите година и половина преди
изповядване на сделката, т.е. в периода предхождащ сключването на брака.За
конкретните обстоятелства се ценят като непротиворечиви показанията на св. Б.и
св.Б., подкрепени от показанията на св.Г.. Г. е работил в Испания и неговите
финансови възможности да закупи имота при посочената цена, не са
опровергани от насрещната страна.
Подкрепящ изводите, че двете сделки са уговаряни преди
брака по описания начин, е факта, че при сключването им е участвал само съпруга
и за тях ищцата не е имала представа. През този период не се установяват
налични средства в семейството- получени по договор за кредит, или на друго
основание, с които може да се придобие имот/ имоти/ на посочената цена. Подобни
твърдения липсват в становището по насрещния иск, противопоставими
на наведените от ищеца за пълна трансформация на лични средства. Ангажираните
доказателства от ищеца по насрещния иск са убедителни, че придобитите по време
на брака имоти са изключителна собственост на съпруга в разглежданата хипотеза
на чл. 23, ал.1 от СК.
Решението, с изложените правни съображения, следва да
бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските
направени в настоящото производство. С оглед основателността на възражението по
чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъдат определени в размер на 600лв. по реда на чл.7,
ал.4 от Наредба №1 / 2004г.
На основание чл. 271 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 190/04.08.2017г. постановено по гр.д.№ 793/ 2016г., РС- Провадия, IІІ състав.
ОСЪЖДА
С.Н.Т., ЛЧН **********, постоянно пребиваваща в Република
България, с адрес- гр.Провадия, ул.“ Д.Чивгънов“ № 6,
да заплати на Д.Г.Б., ЕГН- **********, сумата 600 лв.- разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.