Решение по дело №1889/2016 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Казанлък, 22.12.2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 11.12.2017г., в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1889 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството по делото е образувано по предявен частичен иск от адв.Л.Д., пълномощник на В.Г.Г. и Х.Т.Г. *** против Г.Г.Г. и П.К.Г. *** с цена на иска **** лева.

В исковата молба ищците чрез пълномощника си твърдят, че по силата на сключена на 02.04.2015 г. спогодба, ответниците се задължили да им заплатят парична сума в размер на ***** лева. И към настоящия момент Г.Г.Г. и П.К.Г. не изпълнили дълга си към ищците, за което последните предявявали частичен иск за заплащане сумата от **** лева.

Молят съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищците сумата от **** лева главница, представляваща част от дължима по спогодба от 02.04.2015 г. парична сума в размер на 17 150 лева, както и сторените по делото разноски. 

 

 

 

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците чрез упълномощения адв. С.Г. от САК, с който оспорват предявения иск изцяло, по основание и по размер и молят съда да го отхвърли изцяло като им присъди сторените по делото разноски в това число и адвокатски хонорар.

Твърдят, че изпълнение на задължения по спогодбата от 02.04.2015 г. не се дължало, тъй като същата била нищожна на основание чл. 366 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на правно основание. Ответниците не оспорват, че с ищцата В.Г.Г. се намирали в облигационни отношения, считано от 01.03.2011 г., на която дата между Г.Г.Г., като наемодател и ЕТ „****-В.Г.“, представлявано от В.Г.Г., като наемател е сключен договор за наем за следния, собствен на наемодателя недвижим имот, а именно: търговски обект „КАФЕ-АПЕРАТИВ“, представляващ едноетажна сграда, с идентификатор № 58894.503.222.1, находяща се в с. П., община Г., област Стара Загора, местност „Х.*** ****”, със застроена площ 80 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 58894.503.222, находящ се в околовръстен полигон на с. П.. Наемодателят предоставил заведението под наем срещу месечна наемна цена в размер на 100 лева и задължението на наемателя да се грижи изцяло за своя сметка за стопанисването и поддържането му. Посочва се, че експлоатирането и стопанисването на заведението за срока на договора за наем от 2011 г. било извършвано от В.Г.Г. заедно с нейния съпруг Х.Т.Г., с когото ответниците не били в облигационни отношения. Твърди се, че в заведението били извършени през 2011 г. ремонтни дейности след проверка от инспектори от отдел „КХ“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, които констатирали нарушения по Закона за храните. Ответниците сочат, че за целия срок на действие на процесния договор за наем нито наемателя, нито Х.Г. са претендирали за така извършените ремонтни дейности, нито са представили пред наемодателя документи за понесени от тях разходи, свързани с ремонта на Заведението. Излагат съображения, че наемодателя би дължал на наемателя заплащане на всички, направени в имота подобрения от страна на последния в случай, че наемодателя продаде респ. ипотекира имота, предмет на договора, каквито действия не били извършени от страна на ответниците, което обстоятелство установяват и с представените с писмения отговор извлечения от Имотния регистър по партидата на Г.Г. и П.Г.. Твърдят, че вземането, предмет на спогодбата не е съществувало в патримониума на наемателя нито към датата на сключването й, нито към по-ранна дата, тъй като възникването му било поставено под условие - „наемодателят се задължава да не продава респ. ипотекира имота, предмет на настоящия договор, докато трае действието на същия”, което обаче не се е сбъднало за срока на действие на договора за наем от 2011 г., поради което и договорът за спогодба, като такъв, сключен при липса на правно основание, не е произвел правен ефект, като на осн. чл. 366 ЗЗД вр. чл. 26 ал. 2 ЗЗД и самата спогодба била нищожна.

При условията на евентуалност твърдят, че изпълнение на задължения по спогодбата от 02.04.2015 г. не се дължало, тъй като същата била нищожна на осн. чл. 366 ЗЗД вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради липса на еквивалентност на насрещни престации на страните, които са я подписали, тъй като за ответниците възниквали само задължения, а за ищците- единствено права и то върху несъществуващи вземания.

При условията на евентуалност считат, че изпълнение на задължения по спогодбата от 02.04.2015 г. не се дължало и поради липса на изискуемост, тъй като видно от чл. 2 от спогодбата страните не били уговорили нито кой, нито на кого се дължи сумата от по 400 лв. месечно, нито пък бил уговорен ден за изпълнение на задължението, а също така и банкова сметка, ***тделните вноски. Заявяват, че до датата на прекратяване на исковата молба, ищците не били канили ответниците за извършване на плащане на сумата, предвидена в спогодбата.

Правят възражение за липса на материалноправна легитимация на ищеца Х.Т.Г. да предявява иск срещу ответниците, тъй като не разполагал с изискуемо вземане срещу тях по съображения, че не се е намирал в облигационни отношения с наемодателя, не му било възлагано от наемодателя да извършва ремонтни дейности и/ или подобрения в заведението, като наемодателят не е предоставял своето съгласие за извършването на подобни дейности в имота, а и дори и да се приемело, че подобрения са били извършени, то същите следвало да останат за сметка на наемателя. В случай, че съдът приеме, че с подписването на процесната спогодба ответниците са признали вземането на ищеца Г. за извършени подобрения в заведението, то съгласно ТР № 85/68 г. на ОСГК на ВС, при липса на договорни отношения между подобрителя и собственика на имота, респ. конкретни договорки за основанието на което подобренията са направени, следва да се прилагат правилата за водене чужда работа без пълномощие или за неоснователното обогатяване. В този случай според ответниците, съгласно чл. 59 ЗЗД ищецът Г. имал право да получи само по-малката сума между тази на увеличената стойност на заведението, вследствие подобренията и действително извършените от него разходи, които обаче трябвало да бъдат доказани и за извършването на каквито липсвали доказателства.

            Молят съда да отхвърли частично предявения от В.Г. и Х.Г. иск за **** лева, като неоснователен, тъй като спогодбата от 02.04.2015 г., на която се основава исковата претенция е нищожна, на основание на основание чл. 366 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на правно основание, при условията на евентуалност - тъй като спогодбата от 02.04.2015 г., на която се основава исковата претенция е нищожна, на основание чл. 366 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 1  ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави или поради неизискуемост на вземането на ищците за сумата от **** лева.

            Правят искане да им бъдат присъдени всички, направени по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

            В срока по чл. 131 ГПК ответниците са предявили и насрещен иск срещу ищеца В.Г., производството по който е прекратено, с  оглед оттеглянето на всички, предявени от ищцата В.Г. искове срещу ответниците по делото. 

             

 

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Страните са сключили извънсъдебна спогодба на 02.04.2015 г., по силата на която са уговорили, че в имота, собственост на ответниците са извършени подобрения от сем. Ганеви на обща стойност ***** лв. Със спогодбата от 02.04.2015 г. е уговорено разсрочено погасяване на дълга с по 400лв. за всеки месец от действието на договор за наем, подписан на 01.04.2015г. между ответниците, като наемодатели и ЕТ „****-В.Г.“, като наемател. На ****.2015г. наемателят ЕТ „****-В.Г.“ се е отказал от договора за наем.

Предявен е иск по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 365 ЗЗД.

От правна страна спогодбата, уредена в чл. 365 ЗЗД, е двустранен договор, който подлежи на изпълнение. Главният спорен въпрос е какво задължение са поели ответниците с подписването на спогодбата.

Според изричното изявление на ответниците по делото същите са поели към Х.Г. едно несъществуващо задължение тъй като с исковата молба и представената по делото спогодба ищецът не доказва своето вземане по основание и размер и не представя разходо-оправдателни документи, от които да е видно, че е понесъл разходи за подобрения в имота, собственост на ответнците.

По искане на ответниците по делото, съдът е задължил ищеца да представи на основание чл. 190 ГПК разходо-оправдателни документи, от които е видно, че е извършил разходи за твърдяните от него подобрения в заведението. Документите не са представени. Според чл. 190, ал.2 от ГПК непредставянето на документ се преценява съгласно  чл. 161 от ГПК.

Договорът за спогодба представлява неформален възмезден двустранен комутативен договор на разпореждане за решаването на съществуващ или възможен, бъдещ спор. Предметът на договора за спогодба е съществуващ или възможен спор. Това, което мотивира страните към сключването на договор за спогодба е желанието им да преодолеят различията в твърденията си и да избегнат бъдещ или решат настоящ правен спор. Самият спор може да се намира на различен етап от своето развитие: да съществува само възможност за възникването на правен спор; да е възникнал такъв; възникналият спор да е внесен в съда и спорът да е решен със съдебно решение.

В конкретния случай страните не спорят, че между ищецът и ответниците по делото е сключена извънсъдебна спогодба на 02.04.2015 г., като ищеца черпи правата си като титуляр на съответното вземане по спогодбата на извършени подобрения в имота на ответниците по делото.

Между страните по делото е спорно извършвани ли са подобрения от ищеца по делото или не и ако да на каква стойност са извършените подобения.

В хода на делото ищцата Ваня Ганева е оттеглила предявения от последната иск срещу ответниците. Рамерът на оттегления иск не е уточнен. В хода на делото ищецът Христо Ганев не е уточнил размера на своята искова претенция. Ищците, независимо че са съпрузи, не са солидарни кредитори, т.е не е налице активна солидарност между тях, като всеки от тях поотделно има право да претендира половината от сумата, посочена като обща претенция на съпрузите. Това е така, тъй като не е уговорено друго в спогодбата и друго не следва от естеството на задължението. В този смисъл липсва активна солидарност между ищците. Тъй като в конкретния случай не се касае нито до солидарност на кредиторите, нито до неделимост на задължението, при множество на кредиторите, вземането следва да се раздели между участващите лица поравно. От факта, че ищците са съпрузи не следва друго, тъй като паричните вземания не са съпружеска имуществена общност (чл. 21 СК), а действията на ищеца не представляват и управление на общо имущество по смисъла на чл. 24, ал. 2 СК, което би обосновало самостоятелната му легитимация за цялото вземане.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявеният иск за неоснователен.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора факти - паричен разход, извършен от ищеца, с който разход ответниците са се обогатили неоснователно - чл. 154, ал. 1, ГПК. Такова доказване в процеса не е проведено, тъй като не е установено по безспорен начин, че Х.Г. е разходил лични средства за процесните подобрения в имота, собственост на ответниците по делото. От исковата молба и от представената като доказателство към нея спогодба от 02.04.2015 г. не може да бъде установено какви подобрения са извършени в процесния имот по вид, стойност и време на извършване, от кого са извършени подобренията, както и дали това е осъществено със или без съгласието или при противопоставяне на собствениците на имота. Решението на ищеца да не представи по реда на чл. 190 от ГПК разходо-оправдателни документи за извършени подобрения е право на ищеца, неупражняването на което води до прилагането на неблагоприятните последици на чл. 161 от ГПК. Съдът намира, че ищецът не доказва спрямо ответниците вземане за претендираната от него сума в размер на **** лева. С договора за спогодба страните прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Спогодбата притежава декларативно /правоустановяващо/ и регулиращо действие, но няма преобразуващо действие досежно поемане на несъществуващо към датата на сключване на спогодбата задължение към ищеца по делото.

Предвид изложеното съдът намира, че спогодбата е сключена при липса на правно основание по отношение на вземането на ищеца по делото и като такава на осн. чл. 366 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.2 ЗЗД е нищожна. Това налага извод, че така предявен искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

 

Казанлъшки районен съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ частичния иск на Х.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против Г.Г.Г., ЕГН: ********** и П.К.Г., ЕГН: **********,*** за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в общ размер от **** /*** *****/ лева, представляваща част от дължима по спогодба от 02.04.2015 г. парична сума в общ размер на ***** /седемнадесет хиляди сто и петдесет/ лева.

 

ОСЪЖДА Х.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Г.Г.Г., ЕГН: ********** и П.К.Г., ЕГН: **********,*** сумата от 2974 лева (две хиляди деветстотин седемдесет и четири лева) за възнаграждение за адвокат, възнаграждение на вещо лице и държавна такса за насрещен иск.

 

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Старозагорски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: