Р Е Ш Е Н И Е

 

№                          22.05. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесети май                                      2019 година

в публично заседание, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

                          ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                      БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Милка Тончева,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.гр.дело № 147,  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на адвокат С.М. ***, пълномощник на М.М., с постоянен адрес ***,  против  Решение №16 от  8.03. 2019 г., постановено по гр.дело № 558/17 г. по описа на РС Омуртаг, с което като делбен способ за извършване на делбата е избрана публичната продан на допуснатия до делба жилищен имот – дворно място с паянтова къща в него, цялото от 1570 кв.м. и застроена площ от 50 кв.м., намиращ се в с. Кестеняво, община Омуртаг. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилно приложение на закона. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което имотът да бъде предоставен в негов дял, а той да изплати на останалите съделители техните идеални части. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото в РС Омуртаг, за ново разглеждане, поради  процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита. Претендират се и направените разноски по делото.

Въззиваемите страна, чрез пълномощника си адвокат А., оспорва жалбата. Посочва, че жалбоподателят никога не е живял в имота, дори не е присъствал на погребението на своя дядо, наследодателят. Макар да е с регистриран постоянен адрес, където е местонахождението на делбения имот, той никога не е живял в него. Затова се иска жалбата да се остави без уважение и решението да бъде потвърдено. Да се присъдят и направените разноски.

Въззивният съд, като разгледа оплакванията по жалбата и се запозна с доказателствата по делото, намира, че решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно.

Касае се до втора фаза в делбеното производство, при която съдът е оставил без уважение искането на ищцата З.М., имотът да й бъде възложен по реда н чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Видно от събраните по делото доказателства, имотът е бил съсобствен, в СИО на нейния дядо, по бащина линия, който е и дядо на ответника. От заключението на вещото лице се установява, че жилището е неподеляемо, защото е от 50 кв.м. Съсобствеността е възникнала за страните по различен начин. За ищците – чрез наследяване – след смъртта на техните баба и  дядо, наследени от баща им и останалите му деца, а за ответника – чрез покупка от неговия баща, който е придобил идеалните части на дядото, по силата на договор за издръжка и гледане.

В първото по делото заседание, след приключване на делбата, искане за предоставяне на имота в дял, по реда на чл. 349, ал. 2 и 4 от ГПК, е било направено само от ищцата З.М.. Установява се, че само тя е живяла в този имот и се е грижила за наследодателите си. От друга страна ищецът живее постоянно в Република Турция. Има постоянен адрес в с. Кестеняво, но пребивава при роднините си, когато си идва в България. След като по делото призовките от регистрирания му адрес са се върнали в цялост, ищците са декларирали, че не им е известен постоянният адрес на ответника в Турция. Той е призован чрез „Държавен вестник“ като му е назначен особен представител – адвокат Апостолов. Той не е направил искане за възлагане на имота в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК.

При така установените факти, въззивният съд счита, че по делото действително има допуснато процесуално нарушение по отношение призоваването на ответника. Призоваването чрез публикация в „Държавен вестник“ става, само ако ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Както е видно от направената справка от НБН, той има такъв именно в с. Кестеняво. Призовките оттам са се върнали в цялост, като е отбелязано, че по данни на роднините на посочения адрес, лицето се намира в чужбина. Това личи и от справката. При това, съдът е следвало да извърши връчването чрез поставяне на обявление, по реда на чл. 47 от ГПК. Не се знае при това, след залепване на уведомлението, дали ответникът е щял да се яви да си получи книжата и сам да упълномощи свой адвокат. Становището на въззивния съд е, че призоваването по реда на чл. 48 може да стане, само ако са налице две кумулативни предпоставки – липса на регистриран постоянен или настоящ адрес и липса на информация за адрес в чужбина. Именно затова е налице и процесуално нарушение.

То обаче не води до недопустимост на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При наличието на процесуални нарушения относно призоваването, страната, която се позовава на такива, може да направи пред въззивната инстанция своите искания и съдът да прецени дали да ги допусне, с оглед на относимостта. В случая на страната бяха предоставени тези възможности.

В този смисъл, направеното в жалбата искане имотът да се предостави в дял на ответника, може да се счита, че е извършено в срок, въпреки че не е оформено точно като такова искане. Посочени са в жалбата процесуални нарушени, които са твърди абстрактни.

Въпреки това обаче, дори и да се приеме, че е налице валидно процесуално искане по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, то това искане е неоснователно. По този въпрос въззивният съд препраща към мотивите на РС Омуртаг и цитираната от него задължителна практика по ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК. Безспорно е установено по делото, че ответникът притежава своите идеални части от имота на основание прехвърлителни сделки – първо от дядо му на баща му и след това от баща му на него самия. Установено е и това, че баща му е жив. Между страните са водени и други дела именно по повод на тези сделки и  по тези дела са установени и идеалните части на страните. Затова, ответникът не е сънаследник. Освен това не е и човек, който да е живял в имота. Т.е. той не отговаря на нито едно от изискванията на закона, имотът да му бъде възложен. Затова и една такава претенция е неоснователна.

Всички останали оплаквания в жалбата са свързани с идеалните части в съсобствения имот. Те касаят въпросите, които се поставят в първата фаза на делбата и са неотносими към това какъв способ за делба да бъде избран или на кого да бъде възложен имотът. Налице е влязло в сила решение в първата фаза, което е задължително за всички. А самото то е било обусловено от другите дела, водени между същите страни.

Затова, независимо от допуснатите процесуални нарушения по делото, решението на съда е валидно и процесуално допустимо, както и правилно по същество. Няма основания за обезсилване на решението, няма и такива за неговата отмяна.

Други оплаквания в жалбата, по отношение на способа за извършване на делбата няма.

Затова решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските. Предвид на това, че жалбата е неоснователна, на въззиваемите се дължат направените пред втората инстанция разноски. Такива са сторени от З.М. и следва да й бъдат присъдени, в размер на 200 лв. – по списъка.  

По изложените съображения, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №16 от  8.03. 2019 г., постановено по гр.дело № 558/17 г. по описа на РС Омуртаг, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА М.И.М., с пост. адрес ***, ЕГН **********, с настоящ адрес в Република Турция в гр. Истанбул, Talatpasa Mah. Celebi, Caddesi № 130 D-3 Kagithane, с име в Турция Mustafa Cetin, представляван от адвокат С.М. ***, да заплати на З.Х.М.,***, представлявана от адвокат В. А. ***, сумата от 200 лв., направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основания по чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                   

                                                     

               2.