РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Велико Търново , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Георги Драгoстинов
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500385 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по жалба на НЗОК против Решение
№ 385/24.03.2021г. , постановено по гр.д. № 117/2020на ВТРС, с което е
осъдена НЗОК с Булстат ..., седалище и адрес на управление гр. С., ул."К." № .
да заплати на ЕТ "ИППМ-лекарски кабинет-доктор Р. Й." с ЕИК .., седалище
и адрес на управление гр.С., ул." Р." 4 № ., вх.., ет..,ап.. сумата от 300 / триста/
лева главница получена без основание съгласно заповед № РД-09-
912/11.10.2016 г. на директора на РЗОК В.Търново, ведно със законната лихва
върху главницата от 8.09.2020 г. до окончателното изплащане, ведно с
разноски съобразно изхода на спора. Наведени са оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение, както следва : Решението не
е допустимо, тъй като делото не е подведомствено на общите съдилища.
Фактите, изложени в исковата молба попадат именно в хипотезата на чл. 1 от
ЗОДОВ и следователно делото подлежи на разглеждане от Административен
съд, по определената в АПК подсъдност. Съдът не е обсъдил доводите на
жалбаоподателя и не се е обосновал защо приема процесната заповед за
негодно основание за настъпилото имуществено разместване между страните.
Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов
нормативен акт няма обратно действие и не отменя породените от акта
правни последици . Развити са подробни доводи и е отправено искане до съда
да постанови решение, с което да обезсили или, евентуално, отмени
първоинстанционното решение .
1
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба. Жалбоподателят е навел възражение за
недопустимост на постановения първоинстанционен съдебен акт, основано на
неподведомственост на спора . Твърдението му е, че в случая се претендират
вреди, причинени от действието на обявен за нищожен подзаконов
нормативен акт, поради което спорът е подведомствен на административен
съд .
Настоящият състав не намира за основателно това възражение.
Действително претенцията на ищеца е основана на твърдението, че
наложените му санкции се основават на Решение на Надзорния съвет на
НЗОК , което е обявено за нищожно . Твърденията на ищеца са обаче, че
удържането на сума въз основа на заповедта за налагане на санкции е лишено
от основание поради обявяването на подзаконовия нормативен акт, въз
основа на който е удържана сумата, за нищожен. Претендира се наличието на
облигационно вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, а не на
вземане за вреди , причинени от действието на нищожен подзаконов
нормативен акт ( чл. 1 от ЗОДОВ). Ето защо исковата претенция ,която
първоинстанционният съд правилно е квалифицирал като такава с правно
основание чл. 55 , ал.1 от ГПК, подлежи на разглеждане по реда на ГПК и
искът е подведомствен на съда, пред който е предявен. Решението на този съд
по така предявения иск е допустимо.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
2
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът ЕТ "Индивидуална практика за първична
медицинска помощ лекарски кабинет-д-р Р. Й.", гр.С. твърди, че от РЗОК
Велико Търново е извършена проверка относно изпълнението на
индивидуален договор № ./12.02.2015 г. и допълнително споразумение №
3/12.05.2016 г. , при която са констатирани шест нарушения. Издадена е
заповед № РД-09-912/11.10.2016 г. на директора на РЗОК Велико Търново , с
която са наложени шест санкции- финансова неустойка, всяка от които по 50
лева, или общо 300 лева. С Решение № 1341/31.01.2019 г. по адм.д.№
8647/2018 г. на тричленен състав на ВАС е обявена нищожността на Решение
№ РД-НС-24-01/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Решението е влязло в законна
сила на 10.01.2020 г. след постановяване на Решение № 333 по адм.дело №
6284/2019 г. на петчленен състав на ВАС. Твърди, че обявяването на Решение
№ РД-НС-24-01/29.03.2016 г. на НС на НЗОК за нищожно е отпаднало
основанието, въз основа на което са му наложени санкциите в общ размер от
300 лева, която сума му е удържана от ответника по издадена фактура за
извършена медицинска дейност. Същата се явява получена без основание,
поради което се дължи връщането и от ответника. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лева, ведно
със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът НЗОК, оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че решението
на ВАС, с което се обявява нищожност на подзаконов административен акт,
няма обратно действие. Изтъква, че същото действа занапред след влизането
му в сила. Излага, че наличието на договорната връзка между страните
обосновава , както заплащането на суми, така и налагането на санкции при
ангажиране на договорна отговорност. Счита, че Националния рамков
договор от 2015 г. приложим между страните също е основание , както за
заплащане така и за налагане на санкции на страните по него. Моли съда за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 55 , ал. 1 от ЗЗД обективно
съединен с иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
3
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Първото оплакване, касаещо допустимостта на постановения от
първоинстанционния съд акт бе разгледано по- горе.
Следващото оплакване на жалбоподателя е свързано с тълкуването на
разпоредбата на чл. 195 , ал. 1 от АПК. Твърденията на жалбоподателя в тази
насока са, че решението на ВАС, с което е прогласена нищожността на
процесното решение на НС на НЗОК действа само занапред и правните
последици, предизвикани от действието му , се зачитат. Цитираното от
жалбоподателя Тълкувателно решение № 2 /19.11.2014г. на ОСГТК на ВКС и
Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г., ОСС на
ВАС I и II колегия посочват, че правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт , който е обявен за нищожен се уреждат от
компетентния орган (чл. 195 , ал. 2 от АПК). Под „правни последици “в
хипотезата на чл. 195, ал. 2 от АПК се имат предвид преценка за валидността
на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на
акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити,
изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен ПНА
и преценка на обезщетението /на имуществени и неимуществени вреди/ за
нарушени права от прилагането на ПНА за периода до отмяната му или
обявяването му за нищожен (Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по
тълк. д. № 2/2015 г., ОСС на ВАС I и II колегия).
Както вече се посочи, исковата претенция на ищеца не касае нито
възникването на права и задължения, нито обезщетение за вреди от
действието на нищожен ПНА. В случая се претендират суми, удържани от
ищеца без основание, тоест, източникът, от който ищецът твърди да черпи
права , е неоснователно обогатяване. Затова следва да се приложи чл. 15, ал.
3 ЗНА, съгласно който съдът следва да прилага по-високият по степен
нормативен акт, като констатира и елиминира противоречието в рамките на
правораздавателната си дейност по конкретен правен спор, без оглед на това
дали друг съд се занимава с въпроса за същото противоречие и на какво
основание. Впрочем, именно цитираното от жалбоподателя като приложимо
(и приложимо) към настоящия казус Тълкувателно решение № 2
/19.11.2014г. на ОСГТК на ВКС посочва, че висящото гражданско дело,
спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен
акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по
административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да
бъде обявен за нищожен или отменен. Ето защо настоящият състав намира ,
че правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 15, ал.
4
3 от ЗНА и е приел, че липсва основание за осъщественото имуществено
разместване при удържане на исковите суми като санкция, наложена въз
основа на нищожно решение на НС на НЗОК. В този случай са налице
всички предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване
и исковата сума подлежи на връщане.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за
правилност на обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост.
Същото не страда от пороците , посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по
жалба сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция в размер на 450 лв. съгласно представения списък.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 385/24.03.2021г. , постановено по гр.д. №
117/2020на ВТРС.
Осъжда НЗОК с Булстат ..да заплати на ЕТ "ИППМ-лекарски кабинет-доктор
Р. Й." с ЕИК ..сумата от 450 лв. ( четиристотин и петдесет лева ) разноски по
водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5