№ 4177
гр. Варна , 17.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100503251 по описа за 2020 година
и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б. С. К. и Г. М. К., чрез пълномощник адв.
Димитринка Костелянчик, срещу решение №260229/03.09.2020г. постановено по гр.д. №
8176/2019г. по описа на Варненски районен съд, с което съдът е отхвърлил предявения от
ищците – сега въззивници, иск за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот:
триетажна жилищна сграда, построена в гр. Варна, с.о. „Пчелина“, с адм.адрес гр. Варна, ул.
„Никола Петков“ №42, разположена в ПИ с идентификатор 10135.3506.74 по плана на с.о.,
със ЗП от 106 кв.м. и РЗП 321,2 кв.м., представляваща имот с ид. Номер 10135.3506.74.5 по
КККР, одобрени със заповед от 16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със
Заповед 18 – 1212 – 01.02.2019г., при квоти 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответниците.
Със същото решение ищците са осъдени да заплатят в полза на ответниците разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
Считат за погрешен и нелогичен извода на съда, основан единствено на
представеното по делото в качеството му на писмено доказателство пълномощно от
28.02.2013г. Посочва се, че в последното е описана сграда, която не съвпада с описанието на
процесната сграда, чиято делба се желае в производството. Пред първоинстанционния съд са
доказали, че правото им на собственост на 2/3 от жилищната сграда, придобита в СИО, е
възникнало от реализирано строителство и продължило повече от 10години непрекъснато
владение върху първи жилищен и мансарден етаж , а за ответниците – в условията на СИО с
построяването на партерен етаж в имот, лична собственост на единия съпруг. По същество
отправят искане за отмяна и постановяване на решение, с което да се допусне делба на
1
описания имот.
В срока по чл.263 ГПК е представен отговор на въззивната жалба от С. И. К. и С. Б.
К. , представлявани от адвокат Кремена Огнянова. Изложени са подробни съображения за
неоснователност на съдържащите се в жалбата оплаквания, и възражение срещу въведените
за първи път твърдения за липса на идентичност между сградата, описана в пълномощното
от 28.02.2013г., и сградата, чиято делба се иска. Твърдят, че в Пълномощното е посочена
като “масивна жилищна сграда“ с приблизителна застроена площ от 106.70 кв.м., а по скица
106 кв.м. В имота се намира и друга сграда, с площ 58.33 кв.м. , с идентификатор
10135.3506.74.2. , посочена в пълномощното като „полуподземна масивна сграда с друго
предназначение„ , за която представят Удостоверение за търпимост №15/10.05.2019 г.,
издадено от Община Варна, район „Младост“. Считат, че правата, предоставени с
Пълномощно рег.№920 и рег.№921, том I, дел. 44 от 28.02.2013 г. на въззивника Борис
Кузев от неговите родители – въззиваемите С. И. К. и С. Б. К., по никакъв начин не водят до
извода, че последните са признали правото на собственост на сина си върху процесната
жилищна сграда, а обратно- като собственици са упълномощили сина си с посочените права.
С приемането на пълномощното и реализирането на правата по него пълномощникът е
приел да се обвърже с договор за поръчка и така е манифестирал, че не възприема себе си
като собственик. За да потвърдят това свое заключение, въззиваемите сочат още, че липсата
на възприятие за наличие на собственост у сина им се потвърждавала и от нотариалния акт
за дарение на недвижим имот №40, вх. рег.№3797 от 28.02.2013г., с който Светлозара
Кантилтзоглу дарила на ищеца – сега въззивник, само дворното място, в което се намира
процесният имот, като изрично изключила от обхвата на дарението собствеността върху
постройките, а фактът, че въззивникът приел дарението при тези условия значел, че той
признавал правото на собственост върху постройките на майка си и баща си. Поради
изложеното считат, че обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
Жалбата е процесуално допустима и редовна, съобразена с изискванията на чл. 260 и
чл. 261 на ГПК. Не съдържа искания в предмета на произнасяне по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
Съдът, на основание чл. 267 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 22.03.2021г. от 14.00ч.
2
По искането на въззиваемите страни за приемане Удостоверение за търпимост
№15/10.05.2019 г., издадено от Община Варна, район „Младост“.ще се произнесе в съдебно
заседание.
Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3