Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56
гр. Ботевград, 07.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.
при
участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдияН. гр. дело № 571 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „****“ ЕАД с ЕИК: ****, чрез
юриск. И.К., срещу Х.П.Д. и В.И.Х. са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове: 1.) с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главница в размер на 23 532,71 лв. по Договор за кредит
за текущо потребление от 02.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 2.) с правно основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 2 ТЗ за договорна лихва в размер на 1 111,66 лв. за периода от
21.12.2017 г. до 29.03.2018 г.; 3.) с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1522,24 лв. –
санкционираща лихва за периода от 21.12.2017 г. до 29.03.2018 г. и 4.) с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 120 лв. – еднократна такса
„Разходи по изискуем кредит“.
Ищецът твърди, че на 02.02.2017 г. е сключил договор
за кредит за текущо потребление с отв. Х.Д.. Кредитът бил в размер на
25 000 лв. и следвало да се издължи за срок от 120 месеца, считано от
датата на усвояване. Падежната дата била 21-во число на месеца. Кредитът се
олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора
бил в размер на 7,85 % годишно. Кредитът бил усвоен на 02.02.2017 г. Погасявал
се чрез разплащателна сметка. Погасителните вноски включвали главница и възнаградителна
лихва. За обезпечение на кредита бил сключен Договор за поръчителство от
02.02.2017 г. с отв. В.Х.. Дължимата на 21.12.2017 г. погасителна вноска не
била внесена от кредитополучателя. От този момент нататък същият преустановил
всички плащания по кредита. Според чл. 19, ал. 1 от ОУ главницата по всяка
падежирала и непогасена вноска се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с 10 процентни пункта. Ищецът счита кредитът за предсрочно изискуем по
отношение на целия неизплатен остатък и приема, че обявяването на предсрочната
изискуемост е настъпило с депозирането на исковата молба. По същество искането
е да се осъдят солидарно двамата длъжници да заплатят процесните суми.
Претендират се и разноски.
Ответниците са получили препис от исковата молба, като
в законоустановения срок не са депозирали отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез своя
процесуален представител, заявява, че поддържа исковете след допуснатото
изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и моли за постановяван на неприсъствено
решение.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове: 1.) с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главница в размер на 23 532,71 лв. по Договор за кредит
за текущо потребление от 02.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 2.) с правно основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 2 ТЗ за договорна лихва в размер на 1 111,66 лв. за периода от 21.12.2017 г. до 29.03.2018 г.: 3.)
с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 1522,24 лв. – санкционираща лихва за периода от 21.12.2017 г. до
29.03.2018 г. и 4.) с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 120 лв. –
еднократна такса „Разходи по изискуем кредит“.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира
кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по
делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал.
1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът Х.Д. е получил на 29.08.2018 г.
препис от Разпореждане № ****г. по гр. д. № ****г. по описа на Районен съд –
Ботевград, в което разпореждане изрично му се указва, че при непредставяне на
отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по делото заседание, без
ответникът да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие,
на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано постановяване на неприсъствено
решение. Въпреки това ответникът не е депозирал отговор по исковата молба. Същото
разпореждане е получено от ответницата В.Х. на 29.08.2018 г., която не е
депозирала отговор на исковата молба.
На основание чл. 41, ал. 2 ГПК на ответниците
надлежно е връчено Определение № ****г., с което съдът е съобщил проекто –
доклада си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Ответниците
не са се явили в първото открито съдебно заседание, не са изпратил свой упълномощен
представител, нито са депозирали искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие.
Налице е и следващата процесуалната
предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответниците, а
именно ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по
реда на чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.
Отделно от това искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, а именно заверени
преписи на: Извлечение от счетоводни книги по сметка № **** от 30.03.2018 г.,
Договор за кредит за текущо потребление от 02.02.2017 г., ведно с инкорпориран
в него договор за поръчителство от същата дата, Извлечение от банкова сметка, ***
– счетоводната експертиза.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на
визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са
налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците, като последното не е необходимо да се
мотивира по същество.
По
разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в исковото производство – общо 1740,77
лв. (хиляда седемстотин и четиридесет лева и седемдесет и седем стотинки), от
които 1090,77 лв. – държавна такса, 450,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение
и 200 лв. – депозит за ССчЕ.
С оглед изложените съображения и на
основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ Х.П.Д.
ЕГН: ********** и В.И.Х. ЕГН: ********** солидарно да заплатят на „****“ ЕАД с
ЕИК: **** сумата от 23 532,71 лв. (двадесет и три хиляди петстотин тридесет и два лева и
седемдесет и една стотинки), представляваща
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 02.02.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ Х.П.Д. ЕГН: ********** и В.И.Х. ЕГН: **********
солидарно да заплатят на „****“ ЕАД с ЕИК: ****
сумата от 1 111,66 лв.
(хиляда сто и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва по Договор
за кредит за текущо потребление от 02.02.2017 г. за периода от 21.12.2017 г. до 29.03.2018 г.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД Х.П.Д. ЕГН: ********** и В.И.Х. ЕГН: ********** солидарно да
заплатят на „****“ ЕАД с ЕИК: **** сумата от 1522,24 лв. (хиляда
петстотин двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
санкционираща лихва по Договор за кредит за текущо потребление от 02.02.2017 г. за периода от 21.12.2017 г. до
29.03.2018 г.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД Х.П.Д. ЕГН: ********** и В.И.Х. ЕГН: ********** солидарно да
заплатят на „****“ ЕАД с ЕИК: ****
сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща
еднократна такса „Разходи по изискуем кредит“ по Договор за кредит за текущо
потребление от 02.02.2017 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х.П.Д. ЕГН: ********** и В.И.Х. ЕГН: ********** да
заплатят на „****“ ЕАД с ЕИК: ****
сумата от общо 1740,77 лв. (хиляда седемстотин и четиридесет лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, от които 1090,77 лв. –
държавна такса, 450,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. – депозит
за ССчЕ.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл.
240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: