№ 2562
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110162341 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Д. С. Г. срещу „..................“ ЕАД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3 569,58 лева, включваща
сумата от 1 673,35 лева, представляваща цена на доставена електроенергия за периода от
24.10.2010 г. до 02.11.2011 г. до имот с адрес: .................... по партида с клиентски номер
300053085324 и сумата от 1 896,23 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че е клиент на ответното дружество „..................“ ЕАД във връзка с
доставката на електроенергия до имот с административен адрес: ..............., втори жилищен
етаж, за който при ответника е открита партида с клиентски номер 300053085324. Посочва,
че в това качество е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответника, както и,
че живее постоянно на този адрес. Д. Г. поддържа, че през лятото на 2023 г. установил, че
партидата е служебно закрита, а електромерът – свален поради наличието на незаплатени
сметки за електроенергия за периода 24.10.2010 г. – 02.11.2011 г. Изяснява също, че след
подадено писмено заявление партидата била възстановена и бил поставен нов електромер,
но поради съществуващите незаплатени суми електрозахранването до обекта следвало да
бъде преустановено. В исковата молба се твърди, че в отговор на депозирано от ищеца
запитване, с писмо, изпратено по електронен път и получено на 29.09.2023 г., „..................“
ЕАД го уведомило, че общата дължима сума по партидата възлиза на 3 569,58 лева, от която
1 673,35 лева – главница и 1 896,23 лева – начислени лихви за просрочени задължения. В
посоченото писмо ответникът претендирал заплащане на сумите, като посочвал, че
фактурите за същите и уведомителното писмо относно неплатената сума били изпратени на
ищеца, като последният отрича реалното им получаване. Счита, че тези вземания са
недължими поради погасяването им с тригодишна погасителна давност съгласно чл. 111
ЗЗД, предвид периодичния характер на задълженията за заплащане на доставена и
използвана електроенергия. Наред с това, ответникът не е предприел действия за събиране
на сумите, които да обусловят прекъсване на давностния срок. С тези съображения ищецът
обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане
за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..................“
1
ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Л.М., не оспорва, че ищецът Д. Г. е титуляр на партида,
открита при ответното дружество, за процесния имот с адрес: .................... с клиентски номер
300053085324, а с това и битов клиент на дружеството във връзка с доставката на
електрическа енергия до имота. Посочва, че съгласно счетоводна справка от клиентската
система на „..................“ ЕАД по процесната партида са налице неплатени задължения за
ползвана електроенергия с изтекъл срок на плащане в размер на 1 673,53 лева – главница по
издадени фактури от 24.11.2010 г. до 02.11.2011 г. и лихва за забава в общ размер от 2 140,32
лева към 28.12.2023 г. С отговора на исковата молба ответникът признава за основателно
направеното от ищеца възражение за погасяване на тези вземания по давност, считайки, че в
този случай кредиторът губи своето право за принудително удовлетворяване на изискуемо
вземане. Заявява, че признава исковете, намирайки, че с поведението си „..................“ ЕАД
не е дало повод за предявяването им, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищеца. Не представлява такова
поведение извънсъдебното претендиране на несъществуващо вземане. Наред с това,
ответникът не разполага с изпълнителен титул за процесните суми. С теди доводи се
отправя искане за постановяване на решение при признание на иска и за присъждане на
сторените по делото разноски в полза на ответното дружество.
На основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ответника следва да бъдат дадени указания да
уточни периода, за който е начислена консумираната електроенергия в съответните фактури,
издадени в периода от 24.11.2010 г. – 02.11.2011 г., съответно на ищеца за уточняване на
периодите на процесните вземания – главница и лихва за забава.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми и активната си
процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на процесните суми.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност по отношение на вземанията, за което същият не сочи доказателства.
С оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по
партида с клиентски номер 300053085324, касаеща потреблението на електрическа енергия
до имот с адрес: .................... и с титуляр ищеца, при ответното дружество е начислена като
дължима главница в общ размер на сумата от 1 673,35 лева – стойност на главница за
доставена електроенергия.
По доказателствените искания:
Приложените от страните писмени материали са относими към предмета на спора и
приемането им като доказателства по делото е допустимо.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на ответното дружество за
представи в заверен препис посочените в исковата молба документи – фактури, касаещи
процесните задължения и уведомително писмо.
Искането за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, която да изследва останалите неплатени задължения по
процесната партида следва да бъде оставено без уважение, предвид основанието за
недължимост на процесните вземания, въведено от ищеца с исковата молба и невключващо
плащане на сумите, както и с оглед липсата на спор между страните относно начисляването
на сумите от ответника по процесната партида за сочения период.
2
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис
от настоящото определение, с писмена молба, да уточни периода на доставка/консумация –
начален и краен момент, за който е начислена главницата за доставена електроенергията в
съответните фактури, издадени през периода 24.11.2010 г. – 02.11.2011 г.
УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото съдебно заседание да уточни периода на
главницата за доставена електроенергията, за която са издадени фактури през периода
24.11.2010 г. – 02.11.2011 г., както и на лихвата за забава – чиято дължимост отрича с
процесната искова молба, в противен случай същата ще бъде върната, а производството по
делото – прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2024 г. от
09:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и към отговора на исковата молба писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „..................“ ЕАД най-
късно в откритото съдебно заседание да представи заверен препис от фактурите, касаещи
процесните задължения и издадени през периода 24.11.2010 г. – 02.11.2011 г. и от
уведомително писмо относно дължимостта на сумите по тях, адресирано до ответника, в
случай на изготвянето на такъв документ, като му УКАЗВА, че при неоснователно
непредставяне в срок на тези документи съдът може да приеме за доказани обстоятелствата,
към чието установяване е насочено доказателственото искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
КАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
3
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4