Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.11.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви граждански състав
На 02 ноември 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар П. У.
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело №65 по описа на
2019 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба и Доп.ИМ на Ж.Т.В., чрез
адв. Д.С.Т. от САК против „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК-*********, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 25100
лв., предявени като частичен иск от 120000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2018 г., около 07:00
ч., на път РПМ 1-7, км. 241 + 200, в
посока от Петолъчката за с. З., в близост до с. З., общ. С., обл. Я., ведно със зак. лихва върху сумата
от деня на увреждането
- 29.07.2018 г. до окончателното й изплащане и
сумата 6387 лв., предявени като частичен иск от 7000 лв.- обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди за лечение, операции и медицински
консумативи и лекарства, имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 29.07.2018 г., около 07:00 ч., на път РПМ I - 7, км. 241 + 200, в
посока от Петолъчката за с. З., в близост до с. З., общ. С., обл. Я., ведно със зак. лихва върху сумата
от датата на
завеждане на претенцията ни за претърпени имуществени вреди - 18.09.2018 г. до
окончателно изплащане на дължимата сума.
С определение от
19.10.2020г., по молба на ищеца, ЯОС е допуснал
изменение на предявените по делото от Ж.Т.В., чрез адв. Д.С.Т. от САК против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК-*********, искове както следва: искът за неимуществени вреди, да се
счита предявен за сумата 70000лв. -като
пълен размер на претендираните неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2018 г., ведно със зак. лихва върху сумата от
деня на увреждането - 29.07.2018 г. до окончателното й изплащане, а искът за имуществени вреди, да се счита предявен за сумата 6387 лв. -като пълен
размер на претендираните имуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2018 г., ведно със зак. лихва върху сумата от
датата на завеждане на претенцията ни за претърпени
имуществени вреди - 18.09.2018 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.
Твърди
се, че при пътнотранспортно произшествие настъпило на 29.07.2018 г., около 07:00 ч., на път РПМ I - 7, км. 241 +
200, в посока от Петолъчката за с.З., в близост до с.З., общ. С., обл. Я., с участието на МПС марка „Сеат", модел „Ибиза'" с peг. № Y3458AC, собственост на Ж.Т.В. и управлявано от П. Ж.Ж. причинено виновно от водача П. Ж. Ж., са причинени телесни увреждания на Ж.Т.В., вследствие на което той търпи имуществени и неимуществени вреди.
Сочи се, че за пътния инцидент е бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 07/20.08.2018 г. по описа на ОД на МВР - гр. Ямбол.
Съгласно същия виновен за настъпването на произшествието бил водачът на МПС
марка „Сеат" модел „Ибиза"- с per. № Y3458AC -П. Ж.
Ж., който движейки се с несъобразена скорост с пътните условия по първокласен
път и суха пътна настилка, изпуска наближаващия ляв завой по посока на селото и
се удря в паметника преди селото.
Сочи се, че във връзка с описаното пътно транспортно произшествие е образувано ДП № 112/2018 г. по описа на РУП - гр. С., съотв. пр. пр. №
1506/2018г. по описа на ОП - гр. Ямбол.
Твърди се, че видно от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 07/20.08.2018 г. по описа на ОД
на МВР - гр. Ямбол, виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от
застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД - застрахователна полица № BG/30/118001850132, сключена на 26.06.2018 г. и валидна до
26.06.2019 г.,
което ангажирало отговорността на ответника за обезщетяване на причинените
вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се, че ищеца след ПТП-то постъпил
по спешност с екип на ЦСМП в общо тежко състояние в ОАИЛ в МБАЛ „Св.
Пантелеймон" АД - гр. Ямбол и бил хоспитализиран за периода в ОАИЛ от
29.07.2018 г. (непосредствено след пътния инцидент) до 31.07.2018 г. Лекарите
му поставили следните окончателни диагнози: 1. Фрактури на телата на ТИ 4
и Th 12 (фрактури на гръдните прешлени); 2. Контузии на бял дроб; 3.
Вулнус лацерум контузум капитис (Контузия на главата и разкъсно-контузни рани
на лицето); 4. Сътресение на мозъка със загуба на съзнание; 5. Хематом на ляв
максиларен синус; 6. Травматичен шок, контузии на горните крайници и др. Поради множеството тежки травми, ищецът претърпял множество
оперативни интервенции и бил хоспитализиран в Отделението по ортопедия и
травматология за периода от 31.07.2018 г. до 03.08.2018 г. На 02.08.2018 г.
било извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация и била
поставена имобилизация. Поради естеството на уврежданията, г-н В. бил откаран
по спешност за операция в друго специализирано лечебно заведение. Твърди се, че
ищеца бил продължително време в безсъзнание - в безпомощно състояние, като не
могъл да ръководи действията и постъпките си, не могъл да разбира случващото се
и да възприема обективната действителност.
Сочи се, че ищецът бил
транспортиран по спешност в изключително тежко състояния с екип на ЦСМП от МБАЛ
„Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол в Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна
болница за активно лечение „Токуда" ЕАД, където бил хоспитализиран за
периода от 03.08.2018 г. до 20.08.2018 г. В лечебното заведения били предприети
спешни медицински действия с оглед на стабилизиране на състоянието му,
извършени били редица изследвания и рентгенографии, и лекарите му поставили
следните окончателни диагнози: 1. Компресивни фрактури на телата на Th 4 и Th 12 (фрактури на гръдните
прешлени); 2. Контузии на бял дроб; 3. Вулнус лацерум контузум капитис
(Контузия на главата и разкъсно-контузни рани на лицето); 4. Сътресение на
мозъка със загуба на съзнание: 5. Хематом на ляв максшарен синус; 6.
Травматичен шок, контузии на горните и долните крайници и др.
Твърди се ,че поради
непрестанните болки в областта на гръбначния стълб и цялото тяло и липсата на
подобряване, ищецът потърсил допълнителна медицинска помощ, като на 13.08.2018
г. му била извършена изключително рискова и сложна операция- поставена била 8 винтова титаниева транспедункуларна
стабилизация в гръбначния стълб, която оставала за цял живот. За получените увреждания вследствие на процесното ПТП,
ищецът се снабдил и със Съдебномедицинско удостоверение № 492/29.08.2018 г.,
изд. от д-р Т.Ч.,
Видно от ИМ ищецът получили придружаващи заболявания, изразяващи се в
силни болки в областта на главата (кръвонасядания и отоци), дясна гривенна
става, гръбначния стълб вдясно, торса, силни и остри болки на дясната раменна
става, оплаква се от дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и
гадене. Получил и изключително силни болки с множество мекотъканни хематоми в
ляво и дясно. Контузните рани на крайниците, лицето и в област та на цялата глава били болезнени и загрозяващи.
След изписването от болничното
заведение, ищецът продължил лечението си в домашни условия, като два месеца
след инцидента, бил имобилизиран на легло и с корсет, което не му давало
възможност да се грижи сам за себе си, не можел да обслужва сам санитарно -
битовите си нужди. Бил със силни болки в областта на дясната ръка, дясното
коляно и подбедрицата, главата, тазобедрената става, дясната половина на торса
и горните крайници. По тази причина, потърсил допълнителна медицинска помощ и
бил подложен на продължително медикаментозно лечение, което продължавало и към
настоящия момент.
Сочи се, че в резултат на
получените травматични увреждания, ищецът изпитвал болки и страдания,
Получените травми се отразявали изключително зле на психическото му здраве.
След инцидента, бил силно потиснат, лесно раздразнителен и нервен. Бил със
загуба на паметта. Доведен бил до депресивно състояние, което дълго време не му
позволявало да изпълнява семейните си задължения, и да обслужва
санитарно-битовите си нужди. Бил вътрешно напрегнат, лабилен, невротичен,
хиподепресиран, емоционално хипотомен и афектиран. Констатирана била анахедония
и неспособност да се влезе в спокойно състояние, със забавен мисловен процес,
неспокойство, немотивиран страх. Поставена му била основна диагноза Посттравматично стресово разстройство и
изписано медикаментозно лечение, което продължавало и към настоящия момент.
Сочи се, че на ищеца била
определена временна неработоспособност поради наличието на множество счупвания
на гръдната част на гръбначния стълб и останалите травми, като е предписан
продължаващ възстановителен период с медикаментозно лечение и покой, като същия
използвал болничен за максимално законоустановения срок от 8 месеца.
Твърди
се, че във връзка с лечението си ищецът извършил редица разходи в болничните
заведения и разходи за лекарствени средства и др. 8 описани по пера в ИМ/,
които средства били необходими за лечение и за възстановяване, и били предмет
на предявения иск за имуществени вреди.
Сочи се, че ищецът предявил пред застрахователя извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение с молба
с вх. № 2314/18.09.2018 г., по описа на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
за претърпени имуществени и неимуществени вреди, съотв. била образувана щета
№0801-00-2281/2018-02 по описа на застрахователя. Сочи се, че ответникът
отказал плащане по предявената от ищеца доброволна претенция, поради което за
същия възниквал правен интерес от предявяването на претенциите си по съдебен
ред. В ДИМ исковете се подържат изцяло.
В писмен отговор и в отговор на
ДИМ, ответникът оспорва предявените искове.
Ответника
е признал за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „СЕАТ" с peг. № У
3458 АС по силата на Застрахователна полица № BG/30/1**********, валидна до 26.06.2019 г.
Исковете са оспорени по
основание и по размер с твърдения, че същите са неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени. Оспорени
са твърденията в ИМ за механизмът на осъществяване на ПТП, с твърдения, че не са налице
всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, тъй
като от предоставения от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
07/2018 г. не се изяснявали обстоятелствата и причините за настъпилото
произшествие. Оспорени са твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като
вид и характер, и продължителност. Оспорени са твърденията за
търпени от ищеца неимуществени вреди описани в ИМ, които
да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на процесното произшествие, и да обосноват
размера на предявената искова претенция. Направено е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за настъпването
на травми при осъществяване на произшествието, което съпричиняване се
изразявало в непоставянето на обезопасителен колан като пътник в автомобила.
Сочи се, че с това ищецът нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се също, че ищецът е пътувал при
шофьор, употребил алкохол, при
знанието за това, а след ПТП-то не предприел адекватни мерки, в следствие на което не му била оказана навременна
медицинска помощ, както и на пострадалия водач. Искът за неимуществени вреди е оспорен и по размер като
завишен, с твърдения, че претенцията не
съответства на чл.52 ЗЗД. Искът за имуществени вреди също е оспорен по размер.Оспорена е претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, с твърдения, че следва да се прилагат правилата
на чл. 497 от КЗ .
В с.з. ищецът не се явява. В
писмена молба исковата претенция се поддържа.
Ответникът, редовно
уведомен, не изпраща представител в с.з., в писмена молба е заявил, че оспорва
исковете.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 07/2018 г. от ПТП при РУ-С., се установява, че на 29.07.2018 г„ около 07:00 ч. е настъпило
ПТП на
път РПМ 1-7,
км. 241 + 200, в посока от Петолъчката за с. З., в близост до с. З., общ. С.,
обл. Я., с лек
автомобил марка „Сеат", модел „Ибиза" с per. №
Y3458AC, собственост Ж.Т.В., управляван от П. Ж. Ж.. В протокола са изброени имената на
пострадалите 2 лица, между които и ищеца- пътник в автомобила, получил телесни
увреждания. За обстоятелствата и причините за ПТП е посочено, че е образувано
ДП № 112/2018 г. по описа на РУ-С..
Не се спори, че за
автомобила е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София
с полица № BG /30/ 118001850132, валидна до 26.06.2019 г.
Съгласно заключението на изслушаната по делото Авто-техническа
експертиза от09.01.2020г., се установява, че на 29.07.2018 г,
около 07:10 часа, по път I-7, в посока от п.в. „Петолъчката" към с. З.
се е движил лек автомобил Сеат Ибиза с per. № У3458АС. Движението на автомобила се е
извършвало в попътната му дясна лента със скорост от около 133 км/ч, при дневни
условия, по сухо, запазено асфалтово покритие, с налична надлъжна пътна
маркировка МЗ.
В определен момент от
движението си, автомобилът е следвало да преодолее плавен ляв завой, но водачът
му не е реагирал с органите за управление, в следствие на което, запазвайки
праволинейната си траектория, автомобилът се е насочил към десния край на пътя.
На около 11,0 метра след началото
на завоя автомобилът е напуснал отдясно асфалтовата настилка и е навлязъл в
десния банкет. Възприел това като опасност, водачът е предприел действия да се
„върне" на асфалтовата настилка, чрез завъртане на волана наляво, в
следствие на което автомобилът е продължил постъпателното си движение с
едновременно завъртане около вертикалната си ос по посока обратно на
часовниковата стрелка. На около 84,0 метра след мерната линия и на около 6,4
метра вдясно от десния край на асфалтовото покритие, автомобилът е преминал в
режим на преобръщане, като в процеса на това движение се е блъснал във десния
край на монумента с надпис „З.". След сблъсъка, преобръщайки се,
автомобилът е продължил безконтролното си движение до мястото където е намерен
при извършване на огледа на местопроизшествието.
Преди ПТП автомобилът се е движил по прав пътен
участък и сухо асфалтово покритие в много добро състояние, като е следвало да
преодолее попътен ляв завой. След началото на завоя, автомобилът се е насочил
към периферията му, респективно към десните крайпътни площи. Причина за това
поведение на автомобила е била загубата на контрол от водача му, като най-вероятно
е това да се дължи на отклоняване на вниманието и не следене на пътната
обстановка пред автомобила. Отклоняването на вниманието е довело до липсата на
реакция от страна на водача, който е следвало чрез органите за управление да
насочи автомобила по лентата си за движение. След навлизането на автомобила в
десните крайпътни площи, същият е загубил напречна устойчивост, в следствие на
което е преминал е в процес на странично плъзгане, съпроводено със завъртане
около вертикалната му ос. Причина за това поведения на автомобила, според ВЛ-це
е било рязкото завъртане на волана
наляво. При това положение, автомобилът кратковременно е описал крива с радиус,
какъвто не би могъл да се преодолее с наличната постъпателна скорост, която в
случая се е оказала надкритична за моментната крива на завиване.
Високата постъпателна скорост и рязката промяна
на траекторията е довела до завъртане на автомобила около вертикалната му ос и
последваща транслация и ротация. Тоест, при рязко завиване на волана на
автомобила наляво е описана крива с такъв радиус, при който скоростта му на
движение вече се е явявала като надкритична за тази траектория.
Според ВЛ-це, може да се направи извода, че
причината за изпадането на автомобила в аварийна ситуация в десните крайпътни
площи и последващото му преобръщане се дължи на несъвместимия радиус на
завиване с наличната постъпателна скорост на движение. Следи от приплъзване при
движението по крива остават, когато колелата се търкалят свободно, а гумите се
плъзгат в напречно направление под действието на центробежната сила.
По време на извършения оглед на
местопроизшествието не са открити следи от течове, задирания, прохлузвания по
асфалтовото покритие, предхождащи откритите следи, които да посочват
възникването на някаква техническа неизправност по автомобила, която да е
станала причина за последвалото ПТП.
ВЛ-це е посочило, че от
техническа гледна точка причина за възникналото ПТП са бездействията и
действията на водача на лек автомобил Сеат. Водачът е имал практическа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е контролирал непрекъснато
управлението на автомобила така, че да запази траекторията му на движение върху
пътното платно, без да го напуска и навлиза в крайпътните площи. От практическа
гледна точка, мерки за недопускане на ПТП е следвало да се предприемат
единствено от водача на лек автомобил Сеат, изразяващи се в адекватни действия с органите за
управление, които да са съобразени с конкретната постъпателна скорост на
автомобила.
Видно от заключението процесният лек
автомобил е оборудван с триточкови предпазни колани, с
механизми за автоматично прибиране, а предните два колана и с блокиращи
устройства. Същите позволяват свободно движение на тялото, въпреки че,
благодарение на пружината, опънатите колани винаги прилягат удобно върху
тялото. Предните два колана имат „чувствителен" механизъм, който е
проектиран да блокира по време на силно ускорение или намаление на скоростта
във всяка посока. Предпазните колани на предните две седалки на автомобила са
оборудвани с обтегачи. В случай на челен или заден удар с определена сила,
закопчалките на коланите се издърпват надолу, като коланите моментално се
затягат. Обтегачите на предпазните колани се контролират по електронен път, а
задействането им се обозначава чрез контролни лампи на арматурното табло. При
техническа неизправност на системите е възможно същите да не се активират.
Обтегачите на предпазните колани се задействат само един път, след което следва
да се заменят с нови. Ако коланът не е бил поставен (закопчан), то обтегача не би
се задействал. Предпазните колани допълват дейността на въздушните възглавници
и предпазват пътуващите в автомобила да бъдат изхвърлени от него в случай на
удар и/или преобръщане. Коланът помага на пътуващите да се задържат в правилно
седнало положение, така че системата на предните въздушни възглавници да може
да ги предпази ефективно. Процесният автомобил е оборудван с предни въздушни
възглавници (за водача - във волана и за пътника отдясно - над „жабката"
на автомобила). Системата на предните въздушни възглавници се задейства в
случай на челен удар и оформя предпазни възглавници за водача и пътника на
предната седалка. Движението на водача и пътника на предната седалка в посока
напред се контролира, като по този начин значително се намалява рискът от увреждания
на горната част на тялото и главата. При удар в неподатливо на деформация
препятствие, предните въздушни възглавници се задействат при ниска скорост на
автомобила. При удар в податливо на деформация препятствие (напр. друго
превозно средство), предните въздушни възглавници се задействат само при
по-висока скорост на движение на автомобила.
В доп заключение на САТЕ ВЛ-це Б.,
посочва, че като последица от ПТП, са
нанесени тотални увреждания по лек автомобил Сеат Ибиза с per. № У3458АС, които обхващат автомобила в неговата цялост. В
резултат от удара в каменния монумент и преобръщането му по десните крайпътни
площи е причинена тотална деформация на купето с разрушаване на всички стъкла,
броните и осветителните прибори. Относно движението на тялото на
ищеца при удара, Вл-це е посочило, че ищецът
е бил с поставен предпазен колан. От фотоалбума било видно, че към момента на
огледа предния десен колан е закопчан. Също така било видно, че
облегалката на предна дясна седалка е деформирана в посока назад. В момента на
удара, под действието на кинетичната енергия, телата на пътуващите в автомобила
продължават движението по инерция, със скоростта на автомобила в момента на
сблъсъка и политат напред. Това движение напред е ограничено от предпазния
колан, като е последвано от максимално движение назад. Най-вероятно, при
движение на тялото на пътника назад е деформирана облегалката на предна дясна
седалка в посока назад. При това положение тялото на пътника е ограничено в
известна степен от движение в надлъжна посока, но в предвид габаритите на
салона на автомобила и характеристиките на закрепването и функционирането на
предпазния колан било напълно възможно придвижване на тялото в напречна и
вертикална посока и контакт в десните вътрешни състави на автомобила и таванната
равнина. Описания по-горе механизъм на движение на тялото на пътника е напълно
правдоподобен, имайки в предвид, че освен челен удар е налице и преобръщане на
автомобила.
Според експерта, предпазните
колани предпазват пътуващите в автомобила да бъдат изхвърлени от него в случай
на удар и/или преобръщане, както и допълват и подпомагат дейността на
въздушните възглавници. Предпазния колан помага на пътуващите да се задържат в
правилно седнало положение, така че системата на предните въздушни възглавници
да може да ги предпази ефективно. Видно от доп. заключение на САТЕ, дори и при
правилно поставен предпазен колан, имайки предвид механизма на настъпване на
произшествието и безконтролното движение на автомобила след удара в каменния
монумент, било напълно възможно горната част на тялото на пътника (глава,
рамене и горни крайници), както и долните крайници да са контактували с части
от интериора на автомобила. Също така било напълно възможно, необезопасени
предмети в автомобила да са контактували с тялото на пострадалия пътник.
Гореописаното било възможно да се случи и при правилно поставен предпазен
колан.
Заключенията на САТЕ не са
оспорени от страните по делото и се приемат от съда като обективни и
компетентно изготвени.
От представената
по делото медицинска документация, касаеща здравословното състояние на ищеца В.
и заключението на изслушаната по делото СМЕ е видно, че при
възникналото пътно-транспортно произшествие Ж.Т.В. - на 31 г., получил автомобилна травма, като пътник в лек автомобила, пострадал при
напускане на автомобила на пътното платно, блъскане по неравностите на терена и
масивно крайпътно каменно съоръжение, при което е получил контузия на главата с
разкъсно-контузна рана в областта на дясната половина на челото, кръв в десния
максиларен синус; контузия на гръдния кош с контузия на върховите отдели на
белите дробове; травматичен шок; счупване на четвъртия и 12-ия гръдни прешлени,
по повод на което е бил приет за оперативно лечение в Токуда болница -София,
като преди това е бил приет по спешност в ОАИЛ при МБАЛ „Свети
Пантелеймон", АД - гр. Ямбол, а от там в отделението по ортопедия и
травматология при същата болница. Получил е и разкъсно-контузна рана в областта
на страничната повърхност на долния край на лявата подбедрица, която трудно
заздравяла; разкъсно-контузни наранявания в областта на дясната мишница и по
вътрешната повърхност на десния глезен и дясното ходило. След изписването му от
болницата в София, бил продължително време с корсет с цел ограничаване на движенията
в областта на гръбначния стълб и гръдния кош. Оплакванията му от болки
продължили дълго време. Описаните увреждания, според ВЛ-це, били получени
вследствие действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре
отговаряли да са получени при възникналото ПТП с участието на пострадалия, през
нощта на 28/29.07.2018г. Пострадалият получил множество травматични увреждания, които му причинили
мъчителни болки и страдания за дълго време, като в началото на лечебния и
възстановителния процес били по-интензивни, като постепенно интензитетът им е
намалял и същите били по-поносими. При обичаен ход на оздравителните процеси, според СМЕ, такива
увреждания заздравявали за срок от около една година.
Видно от
заключението, при извършената транспедикуларна стабилизация на гръбначния стълб
на мястото на счупения 12-и гръден прешлен са били използвани метални плаки и
винтове, които ще останат на тези места за цял живот. От съдебномедицинско
гледище, болките и страданията в областта на травмите на пострадалия били трайни,
но постепенно състоянието на пострадалия щяло да се подобри и болките да
изчезнат. Възстановяване на функцията на гръбначния стълб 100%, обаче не се
очаквала. Т. е. установените травми в областта на гръбначния стълб щели да
заздравеят и функцията на гръбначния стълб да се възстанови, но нямало да бъде
такъв, какъвто е бил преди произшествието.
Според
ВЛ-це, множествените травми в областта
на главата, гръдния кош с контузионните огнища на белите дробове, както е тези
травми в областта на крайниците, са довели до изпадане на освидетелствания в
състояние на травматичен шок. Това от една страна и контузията на белите
дробове от друга довело до „РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА". Опасността за живота на пострадалия е била временна и е съществувала
около три седмици от възникването на инцидента. Същата е без тенденция да се
появи отново. Счупването на посочените два прешлена на гръбначния стълб с
разместване на получените костни фрагменти, което наложило предприемане на
оперативна интервенция довело до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА
СНАГАТА". Вследствие контузията на главата, пострадалият получил
сътресение на мозъка, със степенна промяна на съзнанието, без да са налице,
категорично убедителни данни за изпадане в състояние на пълно безсъзнание,
до степен на кома. Лицата с черепномозъчна травма, която се придружава със
сътресение на мозъка, изпадането им в безсъзнателно състояние настъпва
непосредствено след травмата, а не след неопределено време. След произшествието
пострадалият изминал сам, без чужда помощ, разстояние около 2 км. В
безсъзнателно състояние или преживяно и прекарано такова състояние току що, не
са в състояние за продължителен период от време да изминават толкова дълго
разстояние. Продължително време те са угнетени, съзнанието им е нарушено.
Останалите наранявания в областта на главата и крайниците причинили на ищеца
„ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА", т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
Видно
от заключението на СМЕ, закупените лекарства
и консумативи, както и уредите за възстановяване на пострадалия са във връзка с
получените от него травми и се използват от лица изпаднали в това състояние.
Според
ВЛ-це, към настоящия момент, от
времето на произшествие е изминало около година и половина и пострадалият би
следвало да е напълно възстановен. При проучване на данните от делото не се
установили медицински документи или други доказателства, от които да е видно,
че са настъпили някакви усложнения, които да са удължили посочения по-горе
възстановителен период. И към настоящия момент пострадалият можел да има
някакви болки или неприятни усещания, но не се очаквало същите да нарушат
съществено функцията на увредените органи и системи. На местата на
значителните наранявания в областта на челото и крайниците след тяхното
заздравяване щяло да има белези, които да са видими. Но видно от техните
размери и степен на изразеност, не се очаквало пострадалият да получи белези,
които да доведат загрозяване на лицето или други части на тялото. Обикновено
такива белези се получавали при изгаряния с нагорещени предмети или киселини
или порезни рани в областта на носа, ушите, лицето и други области на тялото.
Според СМЕ, от
данните от делото, били видно, че пострадалият вероятно е бил със закопчан предпазен
колан, тъй като по време на огледа на местопроизшествието, предпазният колан
отпред в дясно още е бил закопчан. Водачът на автомобила също е бил със
закопчан предпазен колан. Нямало данни, които да говорят за изпадане на
пострадалия от лекия автомобил при неговото преобръщане и блъскане с каменното
съоръжение. Деформациите на автомобила, в която се возел пострадалият, в лявата
му половина и особено тези около мястото на предната лява седалка са били
по-тежки, отколкото в областта на дясната половина на автомобила около мястото
на пътника. Това обстоятелство довело до получаване на увреждания, които не са
били смъртоносни, докато уврежданията на водача на автомобила са били по-тежки
и смъртоносни. Според ВЛ-це, ако пострадалият е бил без закопчан колан, налице
са били предпоставки за получаване на по-тежки увреждания, даже и смъртоносни
такива.
В
заключението е посочено още, че при газхроматографското
изследване на взетите кръвни проби от водача и пострадалия, в кръвта на водача
на автомобила концентрацията на автомобила е била 2,79 промили, а в кръвта на
пострадалия - 0,54 промили. Тя вероятно е била по-висока около времето на
произшествието.
Заключението на СМЕ не се оспори
от страните по делото и се приема от съда като обективно и компетентно
изготвено.
По делото са събрани и гласни
доказателства:
Свид. П.В.- майка съм на ищеца е посочила, че на 29.07.2018г.
сутринта рано, на излизане от вкъщи намерила сина си Ж. паднал пред стълбите на
жилището им в с. З., с много видими рани по него. Попитала го какво се е
случило, но той не могъл да отговори и изпаднал в шок. Обадила се на тел.112 и
на сестра си. Дошла линейка и с нея закарали сина й в болницата в Ямбол. В
Спешното отделение на ямболската болница му оказали първа помощ. В линейката синът
и дошъл в съзнание и й казал, че е пострадал при катастрофа. В реанимацията синът
стоял два дни. После бил в Ортопедичното отделение, като през това време им
обяснили, че трябва да намерят болница, където да оперират гръбначния му стълб,
тъй като в ямболската болница не можели да направят такава операция. Пет дни
синът й престоял в ямболската болница. Като го изписали, той не можел да се
движи изатова се наложило да вземат линейка, с която да го транспортират до
болница "Токуда" гр. София, където направили операцията. Около 4-5
дни след операцията синът й стоял в болница "Токуда". След като го
изписали живял при брат си, за да може да бъде по-близо до болницата, тъй като
трябвало да ходи на контролни прегледи. И в болниците и след като го изписали,
около 4-5 месеца, синът й не можел да се обслужва сам. Бил му поставен корсет.
И до настоящия момент не се бил възстановил на 100 процента от получените
травми. Ходил прегърбен, при влошаване на времето се появявали болки и на
счупените места, и на гърба, и на крака. Главата, където била зашита, също го
боляла. Свидетелката е заявила, че около
шест месеца синът й изпитвал силни болки, дори след това му продължили
болничния с още два месеца. През целия период на възстановяване, той не можел
да ходи и на работа. Психическото му състояние било зле, не се чувствал
пълноценен. Цялото му тяло било травмирано, не можел да излиза сам от къщи.
Докато бил с корсет, бил на легло около 5-6 месеца. След това се наложило да
ходи на рехабилитации за раздвижването и възстановяването. Рехабилитацията
продължила около 3-4 месеца, след свалянето на корсета, а винтовете, които му
поставили при операцията на гръбначния стълб, продължавали да са там и щели да
бъдат там до края на живота му. Препоръките били синът й да се пази да не вдига
тежко, да не се навежда рязко и силно. И към настоящия момент синът й изживявал
тежко настъпилата катастрофа. Като си спомнял за нея, емоционалното му
състояние се сривало и изпадал в депресия. Преди инцидента бил машинист в Пътно
строителство, а сега работел като пазач в същата фирма, за да може да седи и да
почива. Сега и заплатата му била по-ниска, защото и длъжността му била
различна. Здравословното му състояние пречело да изпълнява предишната си
работа.
Свид. С. Т.- леля на ищеца,
е посочила, че 29.07.2018г. сутринта, след обаждане на сестра й отишла в дома
на последната и видяла ищеца да лежи в хола. Главата му била разцепена, кракът
му кървял много. Главата му била уголемена, от едната страна бил целия черен,
едното му ухо висяло. Цялото му тяло било натъртено и охлузено. Не бил в
съзнание. След като дошла линейка, шинирали ищеца и го откарали в болницата в
Ямбол. От Спешната помощ на болницата казали, че състоянието му е много тежко.
Зашили му външните рани. Два дни Ж. бил в реанимацията в болницата. След това
го вкарали в ортопедията, докато намерят болница, където да му извършат
операция на гръбначния стълб, тъй като операцията не можела да бъде направена в
ямболската болница. Когато изписали ищеца от болницата в гр.Ямбол, го закарали
с линейка/ за която платили/ в гр.София в болница "Токуда". След като
го изписали от болницата, Ж. доста време останал с майка си в София. Живеели в
жилището на брат му. Когато се върнали от София, свидетелката ги посетила и
видяла, че Ж. бил с поставен корсет и бил изцяло на грижите на майка си. Лежал,
не можел да става, не можел да се движи сам. Непрекъснато го болели ставите на
краката, както и гърба. И до сега стойката му била прегърбена и приведена.
Психическото състояние на Ж. също не било добро. Бил замислен и отнесен. Бил
тъжен, съжалявал за станалото с него. Съжалявал и защото приятелят му починал.
Непосредствено след катастрофата, когато състоянието му позволявало да пътува с
кола, той се страхувал да се качва и да пътува в леки автомобили.
Свид. П.В.- брат съм на
ищеца е посочил, че след катастрофата видял за пръв път брат си в болницата в
гр.Ямбол в болница. Ж. бил в много тежко състояние, бил в съзнание. Опитвал се
да му каже нещо, но нищо не му се разбирало. Следващия път го видял, когато
вече го докарали за операцията в болницата в София. Свидетелят искал да
транспортира брат си от болницата в Ямбол до София с колата си, но му обяснили,
че състоянието на брат му е тежко и трябва да го закарат с линейка. Докато брат
му бил в болницата в София, майка им прекарвала по цял ден в болницата, за да
го обслужва. Като изписаха брат му от болницата в гр.София, понеже изпитвал
силни болки, около две седмици заедно с майка им живели при свидетеля в София.
През това време майка им се грижела за Ж., тъй като последния бил на легло и не
можел да става и да се грижи за себе си. Правел опити да става да ходи, но му
било много трудно заради болките, които изпитвал. Свидетелят е посочил, че не
знае брат му колко време е бил с корсет, защото с майка им се преместили в с.З..
Чували се по телефона поне веднъж в
седмицата. При разговорите с ищеца, свидетелят се притеснявал от психическо
състояние на брат си и от депресията, в която бил изпаднал. В продължение на
около 6 месеца Ж. му споделял само мрачни мисли, бил отчаян и тъжен. Направило му
и впечатление, че стойката на ищеца му е приведена и че същия е прегърбен. И понастоящем ищеца продължавал
да изпитва болки при влошаване на времето. Заради белега, който имал на главата
и който прикрива с косата си, страдал от занижено самочувствие, тъй като считал,
че белегът го загрозява.
Свид. С.Е., работещ като сервитьор в заведението
на Петолъчката, е заявил, че познава ищеца, и че същият е бил клиент в
заведението, в което работи - купувал си кафе и безалкохолно. През заведението
минавали много клиенти, едни познавал, други не. Посочил е, че може би седмица
или десет дни след катастрофата, при която пострадал Ж., разбрал, че той е
участвал в пътен инцидент, при който е получил увреждания по тялото. При разпита в о.с.з., свидетелят е заявил, че
към настоящия момент са минали почти две години от случката, и не може да си
спомни точната дата, и дали на тази дата Ж. е бил сам, дали е консумирал
алкохол, както той така и другото лице, тъй като в заведението влизали много
хора. По искане на ответника, направено в молба
вх. № 4132/27.07.2020 г., на свидетеля се представиха от съда обясненията
му, дадени в досъдебното производство, прието като доказателство по делото.
След като се запозна със същите, свидетелят е посочва, че нещата, които тогава
казал и сега прочел, поддържа че са верни. След като бил заявил тогава тези
неща, то значело, че били така и поддържал това, което бил казал на досъдебното
производство. Видно от Протокол за разпит на свидетел 18.10.2018г. по ДП
№11282018г./л. 370 от делото/, при разпита си в ДП, С.Е. е посочил, че преди
катастрофата, Ж. и още едно момче, което свидетелят не познавал, дошли в
заведението, след полунощ и си поръчали по една бира. Имал спомен, че яли супа
и пържени картофи, но не бил сигурен. Поръчката си я взели сами от бара. Двете
момчета изглеждали добре- нямали вид на пияни и дори на подпийнали. Не фъфлели
и не залитали. стояли около 20 мин., но Е. не видял кога са си тръгнали.
Свидетелят не видял с какво са дошли и с какво са си тръгнали. Свидетелят е
заявил още, че няма задължителна практика в заведението този, който си поръча нещо да сяда и да го
консумира задължително там. Възможно било да си вземе за из път ядене,
безалкохолно, бира. Клиентът решавал дали да го консумира на място или другаде.
Представена е Молба -претенция за заплащане на
обезщетение с вх. №2314/18.09.2018 г., с която ищеца е поискал от
застрахователя заплащане на обезщетение
от 95000 лв.- неимуществени вреди и 6387лв.- имуществени вреди следствие на
процесното ПТП. С молбата са били представени на застрахователя и писмени
доказателства под опис, имащи отношение към предявената претенция. С писмо изх.
№3832/09.10.2018г., ответникът е уведомил ищеца, че във връзка с образуваната
щета, с предмет обезщетение за получени от ищеца телесни увреждания и
неимуществени вреди, предмет на щета №0801-002281/2018-01, се нуждае от
допълнителни документи, описани в писмото.
Ищеца е направил разходи
за престоя си в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол за
заплащане на потребителска такса, по Фактура №
**********/31.07.2018 г., изд. от МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, и служебен бон към фактурата, в размер на 11,60 лв. и по Фактура № **********/02.08.2018 г.,
изд. от МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр.Ямбол, и служебен бон към фактурата, в размер на 17,40 лв.; направил е разходи за транспортиране от
болницата в Ямбол до Болница ТОКУДА по Фактура № **********/01.08.2018 г.. изд.
от МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, и служебен бон към фактурата в размер на 540 лв.; както и разходи във връзка с лечението си в
Болница ТОКУДА, в размер на 5818 лв., видно от
фактура №30091073/23.08.2018г. и платежно нареждане
от 20.08.2018 г. с получател Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за
активно лечение „Токуда"ЕАД. Т.е. общия размер на разходите за лечението
му са в размера посочен в ИМ-6387лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането.
Съгл. посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл. 380.
Исковете
са допустими. Към момента на предявяване на ИМ в съда тримесечният срок по
чл.498 ал.3 КЗ, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя е изтекъл, като застрахователят не се е произнесъл по нея.
Изискването от страна на застрахователя „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София на
допълнителни документи, извън представените от увреденото лице по чл.498 ал.2 КЗ, при
положение, че разпоредбата на чл.496, ал.3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако той не е
представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе
по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със
законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната
претенция, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба
на чл.106, ал.5 КЗ.
В
случая съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на застрахования
автомобил и ищеца.
По
отношение на противоправното и виновно поведение на водача на автомобила,
деянието е установено от заключението на САТЕ. Заключението не е оспорено и се
кредитира от съда. От същото се установява, че водачът на МПС е извършил
действия, с които е изгубил контрола над управлението на автомобила- рязко е
завъртял волана наляво. Не е контролирал непрекъснато управлението на
автомобила по начин, че да запази праволинейната му траектория на движение
върху пътното платно и да съобрази радиуса на завиване с наличната постъпателна
скорост. С поведението си водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на чл.5
ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата, съгласно която водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Нарушил е и чл. 20
ал.1, съгласно която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Следователно
поведението му е противоправно. Вината на дееца се презюмира на осн. чл. 45
ал.2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена. С оглед на това съдът счита, че
фактическият състав на деликта е налице.
Уврежданията
получени от ищеца, съдът приема за установени от заключението на СМЕ и от
гласните доказателства. Съдът счита, че показанията на близките на ищеца за
наличието на телесни болки и стрес следва да се кредитират, съобразно
критериите за преценка на гласните доказателства по чл. 172 от ГПК, тъй като са
в съответствие с всички обстоятелства по делото. Заинтересоваността на свидетел
сама по себе си не е пречка за кредитиране на показанията му, доколкото не
противоречат на останалите доказателства по делото. Вещото лице по СМЕ дава
категорично заключение за настъпилите увреждания, сочи и като пряка и
непосредствена причинната връзка между ПТП и вредите.
По отношение на иска за
обезщетение за имуществени вреди: Видно от представените по делото фактури: за
престоя си в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол ищеца е
заплатил потребителска такса, в размер
на 11,60 лв. и в размер на 17,40 лв.; направил е разходи за транспортиране от
болницата в Ямбол до Болница ТОКУДА в размер на 540 лв.; както и разходи във връзка с лечението си в
Болница ТОКУДА, в размер на 5818 лв. Т.е. общия размер на разходите за лечението му са в размера посочен в
ИМ-6387лв., в какъвто размер е и претенцията му по
делото. Ето защо съдът счита иска за основателен и доказан и го уважава в
посочения размер.
По отношение на размера на обезщетението, дължимо от
ответника по иска за неимуществените вреди: При определянето му следва да се
вземат предвид критериите, приети в ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално решения на
ВКС /напр.: Реш. №16/06.03.2012 г. по т. д. №461/2011г., т.
к., ІІ т. о./,
справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението при деликт съгласно
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, на приноса им
спрямо увреждането. В Реш. №177/27.10.2009г. по т. д. №14/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието "неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
В
контретния случай ищецът е претърпял телесни увреждания, получил контузия на главата с разкъсно-контузна рана
в областта на дясната половина на челото, кръв в десния максиларен синус;
контузия на гръдния кош с контузия на върховите отдели на белите дробове;
травматичен шок; счупване на четвъртия и 12-ия гръдни прешлени, по повод на
което е бил приет за оперативно лечение в Токуда болница -София, като преди
това е бил приет по спешност в ОАИЛ при МБАЛ „Свети Пантелеймон", АД - гр.
Ямбол, а от там в отделението по ортопедия и травматология при същата болница.
Получил е и разкъсно-контузна рана в областта на страничната повърхност на
долния край на лявата подбедрица, която трудно заздравяла; разкъсно-контузни
наранявания в областта на дясната мишница и по вътрешната повърхност на десния
глезен и дясното ходило. След изписването му от болницата в София, бил
продължително време с корсет с цел ограничаване на движенията в областта на
гръбначния стълб и гръдния кош. Оплакванията му от болки продължили дълго
време. Пострадалият получил множество травматични
увреждания /множествените травми в областта на главата, гръдния кош с
контузионните огнища на белите дробове, както и
травмите в областта на крайниците,
довели до изпадане на ищеца в състояние на травматичен шок. Това от една
страна и контузията на белите дробове от друга довело до „РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА". Опасността за живота на пострадалия
била временна и съществувала около три седмици от възникването на инцидента,
без тенденция да се появи отново. Счупването на посочените два прешлена на
гръбначния стълб с разместване на получените костни фрагменти, което наложило
предприемане на оперативна интервенция довело до „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ
ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА"/, които му причинили мъчителни болки и страдания за
дълго време, като в началото на лечебния и възстановителния процес били
по-интензивни, като постепенно интензитетът им е намалял и същите били
по-поносими. При обичаен ход на
оздравителните процеси, според СМЕ, такива увреждания заздравявали за срок от
около една година.
Видно от
заключението, при извършената транспедикуларна стабилизация на гръбначния стълб
на мястото на счупения 12-и гръден прешлен били използвани метални плаки и
винтове, които щели останат на тези места за цял живот. Болките и страданията в
областта на травмите на пострадалия били трайни, но постепенно състоянието му щяло
да се подобри и болките да изчезнат. Възстановяване на функцията на гръбначния
стълб 100%, обаче не се очаквала. Т. е. установените травми в областта на
гръбначния стълб щели да заздравеят и функцията на гръбначния стълб да се
възстанови, но нямало да бъде такъв, какъвто е бил преди произшествието.
При определяне размера на
обезщетението за претърпените от ищеца травми и придружаващите ги болки и
страдания, включително в рамките на оздравителния процес, съдът отчита както
горните обективни факти, така и данните за субективното им отражение върху
физическото и психично здраве на ищеца, установени от показанията на
разпитаните по делото свидетели- негови близки. Същите сочат на силен интензитет
на страданието на ищеца вследствие катастрофата и наложилия му се продължителен
(двадесет и два дневен) болничен престой и медицински интервенции. Освен това след
изписването му от болницата в продължителен период от време ищецът бил трудно
подвижен, обслужван битово от близките си изцяло, и обгрижван от тях. Около
шест месеца изпитвал силни болки. През целия период на възстановяване, не можел
да ходи и на работа. Психическото му състояние било зле, не се чувствал
пълноценен. Цялото му тяло било травмирано, не можел да излиза сам от къщи.
Докато бил с корсет, бил на легло около 5-6 месеца. След това се наложило да
ходи на рехабилитации за раздвижването и възстановяването. По времето, когато
бил на домашно лечение изпаднал в депресия и в продължение на около 6 месеца
имал само мрачни мисли, бил отчаян и тъжен. След катастрофата започнал да
изпитва страх от пътуване с автомобил. Понастоящем ищецът бил на работел в
същата фирма,но на друга по -ниска платена длъжност /преди катастрофата работел
като машинист в Пътно строителство, а сега като пазач/.
Т.е
данни по делото сочат, че като лице на средна и все още трудоспособна възраст,
ищецът е претърпял тежки физически болки и страдания, както и хирургическа
намеса с цел телесното си възстановяване. В началото болката му е била с
особено силен интензитет, който с времето е намалявал, но пък още продължава.
Около 22- дневния болничен престой с претърпени инвазивни лечения и
последвалото половингодишно възстановяване, след операциите в домашна среда,
при пълна безпомощност и зависимост от чужда грижа, както и свързаното с това
разклатено физическо здраве и нестабилно психическо състояние, обичайни в
такива случаи, и икономическата обстановка в страната, мотивират съда да счете
за справедливо присъждането на обезщетение в размер на 70000лв.
Съдът съобразява също и, че
в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице. Не се установи, ищецът да е допринесъл за увреждането по
твърдения в отговора на исковата молба начин, пътувайки без поставен
обезопасителен колан. От изслушаната по делото САТЕ, се установява, че в
момента на катастрофата, В. е пътувал с поставен обезопасителен колан. Видно от доп. заключение на САТЕ, дори и при правилно поставен
предпазен колан, имайки предвид механизма на настъпване на произшествието и
безконтролното движение на автомобила след удара в каменния монумент, било
напълно възможно горната част на тялото на пътника (глава, рамене и горни
крайници), както и долните крайници да са контактували с части от интериора на
автомобила. Поради това не може да се говори за принос на ищеца
за настъпване на вредите.
Не се
доказа и че е налице поведение на ищеца, което да обуславя наличие на
съпричиняване, на вредата, като пострадало лице, което е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, след като
този факт му е бил известен. Въпросът дали поведението на пострадалия пътник,
качвайки се в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол е
рисково, и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай. Предпоставка да се определи такова поведение като
рисково е наличието на знание у пострадалия пътник, че водачът е употребил
алкохол, или възможност за узнаване за това при проявена нормална грижа. В
случая доказателства в тази насока липсват. От показанията на свид. Е. не може да се направи категоричен
извод, в подкрепа на твърденията на ответника. Напротив, според свидетеля
/потвърдил показанията си в досъдебното производство/ ищеца и момче, което
свидетелят не познавал, дошли в заведението, след полунощ и си поръчали по една
бира. Имал спомен, че яли супа и пържени картофи, но не бил сигурен. Двете
момчета изглеждали добре- нямали вид на пияни и дори на подпийнали. Не фъфлели
и не залитали. Стояли около 20 мин. От тези показания от една страна дори не
става ясно дали лицата са консумирали бирата в заведението или само са я
закупили, а от друга не водят до извод за консумация на алкохол от водача на
автомобила, в количества над законоустановения
минимум /така, че да не е бил в състояние безопасно да управлява автомобила/,
за които ищеца да е узнал /поръчката е била по една бира/. Поради това
ЯОС счита, че възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на
вредите е недоказано и неоснователно.
Върху определените от съда
главници по исковете за имуществени и неимуществени вреди, следва да се присъди
и законна лихва за забава. При уредбата
на отговорността за неточно във времето изпълнение на задължението да се заплати
застрахователно обезщетение, законодателят в действащия КЗ е възприел подхода
да разграничи отговорността на застрахователя от тази на причинителя на
деликта. Макар последният да е задължен от датата на увреждането – чл.84, ал.3 ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за забава не по общото правило в
ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл.493, ал.1, т.5, вр.чл.429,
ал.2, т.2, вр.ал.3 КЗ, които предвиждат, че застрахователят покрива
отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното
обезщетение и се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата
отговорност – застрахователната сума. По отношение на началния момент на
дължимост, е прието, че от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. От анализа на данните по делото
става ясно, че най-ранната дата за която са налице доказателства, че
застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 18.09.2018
г., от когато датира заявлението на пострадалия за заплащане на обезщетение.
Следователно, обезщетението за забава върху сумите по исковете за имуществени и
неимуществени вреди, следва да се присъди от тази дата.
При този изход на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по
делото в общ размер на 428,40лв. за заплащане на възнаграждения за ВЛ-ца. Не
следва да бъде уважена претенцията за присъждане на сумата 15лв.- ДТ за 3 бр.
съдебни удостоверения, тъй като липсват доказателства такава да е била платена
от ищеца, предвид и на обстоятелството, че същия е освободен от заплащане на
държавни такси по делото с Определение от 09.07.2019г.
В договор за предоставяне на
правни услуги от 17.01.2020 г. /л. 555-556/, сключен между клиент Ж.Т.В. и адвокат Д.С.Т. от САК, е уговорено осъществяване на процесуално
представителство и защита по делото. Изрично е посочено, че на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА клиентът е освободен от заплащане на възнаграждение. С оглед
крайния изход от делото, са налице предпоставките за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София да
заплати на адвокат Д.С.Т. от САК, възнаграждение за оказаната от него безплатна
адвокатска помощ на ищеца в производството. Когато съдът определя
възнаграждение за адвокат по правилото на чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата следва сам да определи размера на възнаграждението. Неговият
размер се определя едностранно, съобразно Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като предоставянето на
правната помощ е безплатно. Когато случаят попада в приложното поле на чл.7,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възнаграждението се определя на база
защитавания материален интерес. Определеното по чл.7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г., съобразно защитавания материален интерес, адвокатско
възнаграждение, съдът присъжда изцяло, когато защитаваният интерес е уважен изцяло,
какъвто е настоящия случай. Материалният интерес за ищеца в производството е
общо 76387 лв., поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., следващото се възнаграждение е не по – малко от 2821,61 лв. и
това е размера на дължимото възнаграждение.
На основание чл.78,ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ЯОС, сумата от 3055,48 лв.
-държавна такса върху уважения размер на исковете.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на Ж.Т.В.,***, с ЕГН-**********,
със съд. адрес: ***, чрез адв. Д.С.Т. от САК, на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, сумата 70000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
29.07.2018 г., около 07:00 ч., на път РПМ 1-7,
км. 241 + 200, в посока от Петолъчката за с. З., в близост до с. З., общ. С.,
обл. Я., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на Ж.Т.В., на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, сумата 6387лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2018 г., около 07:00 ч., на
път РПМ 1-7, км. 241 + 200, в посока
от Петолъчката за с. З., в близост до с. З., общ. С., обл. Я.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на Ж.Т.В. направените по делото разноски в размер на 428,40лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК-*********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да
ЗАПЛАТИ на адвокат Д.С.Т. от САК, със съд. адрес:***,,*********" №*, ап.*., сумата 2821,61 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД гр.София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ да заплати по сметка на ЯОС ДТ в размер на
3055,48 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от
връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: