Р Е Ш
Е Н И Е №
Казанлък, 01.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на първи февруари
две хиляди и седемнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при участието на секретаря
М.К. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2405/2016 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск за допускане прекратяването на граждански
брак с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака с
правно осн. чл.49 от СК.
Ищецът И.С.Д.
твърди, че с ответницата сключили брак в гр.Калофер след дългогодишно
познанство и съжителство на семейни начала. Бракът е втори и за двамата. През
април 2015год. той заминал за Германия където се устроил на работа. Седмица
след сключване на брака ответницата се преместила да живее при него в Германия.
Месец след това отношенията им се влошили. Ответницата започнала да се държи с
него, негови близки и негови познати явно арогантно и неуважително. Ежедневно
му отправяла обиди и заплахи, че вече е постигнала целта си и сега ще го смачка
и унищожи. Без причина демонстрирала хистерични припадъци предшествани от
викове и крясъци, че я тормози. Обстановката станала нетърпима когато при тях в
жилището с нейно съгласие в началото на
месец февруари 2016 год. заживял негов приятел, на който той намерил работа.
Приятелят му останал в жилището 2 месеца докато си намери жилище като през
цялото време бил обиждан от ответницата и обект на скандали от нейна страна.
Държанието на ответницата било извън всякакъв контрол - скандалите, обидите и
заплахите от страна на ответницата към него били ежедневие, налитала на
физическа саморазправа с него по всяко време без да се съобразява, че с
поведението си нарушава и спокойствието на съседите. Заканвала се, че ще го
убие, нахвърлила се една нощ с нож срещу него докато бил легнал. Обиждала
дъщеря му от първия му брак и него по повод на това, че праща пари на детето си
за издръжка. С поведението си целяла да го предизвика за да може да се позове
на някакво домашно насилие. Заявява, че не иска и не може да живее по този
начин. Когато споделял на ответницата, че иска да се разведат тя започва ла да
крещи, изпадала в дива ярост, заплашвала го че ще го унищожи. Твърди, че тя не
желае да се разведе тъй като живеят на квартира, която той плаща наред с всички
режийни разноски за дома. Твърди, че бракът му с ответницата е непрекъснат
тормоз и напрежение. В хода на съдебното производство с ответницата освободили
семейното жилище - наета квартира в Германия, гр.Аугсбург, ул.“Берлинер
Алле“№134 и живея разделени, всеки в отделно жилище и самостоятелно от другия.
Твърди, че напълно се е отчуждил от ответницата и няма изгледи това отчуждение
да бъде преодоляно. Моли съда да прекрати бракът му с ответницата като дълбоко
и непоправимо разстроен.
Ответницата С.С.Д. оспорва наличието на основания за
прекратяване на брака й с ищеца. Твърди, че е имало моменти да си говорят на
висок тон заради това, че той довел в семейното им жилище в Германия свои
приятели, които отглеждали и издържали като малолетни, независимо, че й на тях
самите никак не им било лесно. Въпреки това търпяла приятелите му, неговите
обиди и непристойно държание заради това, че го обича, че иска да е неин
съпруг. Твърди, че ищецът имал
извънбрачна връзка с друга жена, за която тя знае и която е склонна да му
прости като мимолетно увлечение заради всичко което са преживели заедно от 2004
год. до сега. Твърди, че не успели да постигнат желаните финансови резултати от
съвместната им търговска дейност, поради което се принудили да търсят
препитание в Германия, че ответникът дължи на нея всичките си лични успехи от
2004 год. насам, че го обичала и винаги
го е подкрепяла в трудни моменти. Твърди, че подаването на молба за развод не е
добре обмислено от ищеца действие. Не желае бракът й с ищеца да бъде прекратен,
твърди, че един без друг не могат. Семейното им жилище е наета от тях двамата
квартира в Германия, гр.Аугсбург, ул.“Берлинер Алле“№134 където и двамата
живеят и работят. Претендира съдът да осъди ответника да й заплати направените
по делото разноски, включително и разходите за транспорт от Германия до
България..
От събраните
по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за
установено следното :
Страните са съпрузи. Сключили са граждански брак на 21.11.2015
год. в гр. Калофер, общ. Карлово. Нямат деца. Ищецът има от първия си брак
дъщеря на име Д., на 15 год.
Видно
от съвпадащите си твърдения на двамата съпрузи в исковата молба и отговора на
исковата молба бракът е втори и за двамата. Познават се от 2004г., а през 2008
год. заживели на съпружески начала в
жилище в гр.Казанлък, собственост на бащата на ищеца. През април 2015год.
ищецът се устроил на работа в Германия.
Една
седмица след сключването на брака ответницата и ищеца заживели заедно в наето
от тях жилище в гр.Аугсбург, Федерална Република Германия.
Видно
от показанията на св.С. Д. – баща на ищеца, св. И.С., майка на детето на ищеца
и негова бивша съпруга, св. Г.А. родителите
на ищеца считали ответницата за интригантка, било им неприятно, че тя говори
неприятни неща за хората, че дори хората от селото идвали в дома им да се
изясняват с ответницата какво е казала и защо го е казала. Било им неприятно,
че ответницата постоянно говорела, че синът им И. „не може да се оправя сам, че
ако не била тя, той за нищо не става.“; че внучката им е невъзпитано дете, че
синът им се „лигави“ /по повод това, че прегръща детето си/, че се нахвърлила
се с нож на майката на ищеца при скарване като обяснила поведението си с това,
че тя е човек, който в състояние на афект всичко може да направи. Родителите на
ищеца не поддържали контакти с ответницата
въпреки, че се чували със сина си всеки ден. Те смятали, че тя не е
добър човек, но премълчавали това свое мнение. Ответницата също не контактувала
с тях. Родителите на ищеца считали
ответницата за интригантка, било им неприятно, че тя говори неприятни неща за
хората, за тях самите и за техните близки, че дори хората от селото идвали в
дома им да се изясняват с ответницата какво е казала и защо го е казала. Било
им неприятно, че ответницата постоянно говорела, че синът им И. „не може да се
оправя сам, че ако не била тя, той за нищо не става.“; че внучката им е
невъзпитано дете, че синът им се „лигави“ /по повод това, че прегръща детето
си/, нахвърлила се с нож на майката на ищеца при скарване след което обяснила
поведението си с това, че тя е човек, който в състояние на афект всичко може да
направи. Родителите на ищеца не поддържали контакти с ответницата въпреки, че се чували със сина си всеки ден.
Те смятали, че тя не е добър човек, но премълчавали това свое мнение.
Ответницата също не контактувала с тях.
Въпреки,
че според близките на ищеца ответницата си позволявала да се държи неуважително
към него, към неговото дете и злепоставяла родителите му, ищецът не се оплаквал
от ответницата.
Много
преди заминаването на ищеца за Германия ответницата манифестирала желанието си
с ищеца да сключат граждански брак както и да имат дете.
Ищецът
не харесвал определени черти в характера на ответницата/св. Е.К./. Ответницата
положила много усилия да се промени, да бъде такава каквато ищецът иска.
Ищецът
заминал за Германия през април 2015 год.. През ноември 2015 год. страните сключили
граждански брак в България.
Сключването
на брак от ищеца с ответницата предизвикало изненада у близките на ищеца.
Обяснението, което ищецът дал на близките си било, че като семейство със С.Д.
ще имат повече облаги в Германия, че там нещата са по-благоприятни за
семейните, няма да плаща ергенски данък,
тя ще ползва неговата застраховка и осигуровки.
Със
съгласието на ответницата ищецът приел в дома им в ФРГ двама приятели, докато
си намерят работа и жилище.
Въпреки,
че ги била поканила в дома си ответницата постоянно вдигала скандали, обиждала ги,
наричала единия от приятелите на ищеца мизерник, обиждала и съпруга си, вдигала
скандали за това, че той и приятелите му пиели, че били мизерни, че не се
поддържали, за това какво правели по един час в тоалетната. Наричала ищеца „елементарен“,
че не може да се оправя. Заплашвала съпруга си, че е постигнала това, което е
искала и сега ще го съсипе. Възмущавала се, че не получава никакви средства от
приятелите на ищеца за престоя им в дома им/св. Н./. Това се повтаряло всяка
вечер и след два месеца приятелите на ищеца се видели принудени да напуснат
дома му. Когато ищецът отишъл да помогне на приятеля си да си пренесе нещата от
дома им в друго жилище ответницата вдигнала скандал - че отива да помага „ на
този курвар, на този мизерник“. До този момент ищеца и приятелите му ходели с
една кола до работа, а след преживяното в дома му взаимоотношенията им се
развалили и всеки ходел със своята кола на
работа.
Детето
на ищеца посещавало баба си и дядо си в с.Търничени. Ищецът поддържал
взаимоотношения с дъщеря си – контактувал с нея, участвал в отглеждането й,
заплащайки й парична издръжка всеки месец.
След сключването на брака ответницата заявила на детето, „че баща й вече
е женен и тя няма какво да прави в Търничене“/къщата в с. Търничени е на баща
на ищеца/. Детето спряло да посещава баба
си и дядо си по бащина линия. В присъствието на детето ответницата казвала на
ищеца „Д. е малка курва, която те прави посмешище“. Когато ищецът прегръщал или
целувал дъщеря си тя се възмущавала от детето: „как може да се държиш така
неприлично с баща си“. Отношението на ответницата разстройвало детето, то плачело,
отказвало да се храни. Когато една вечер
ищецът се обадил от Германия на бившата си съпруга, да й каже че изпраща
издръжката на детето още докато говорел по телефона ответницата се развикала,
искала да знае защо ще праща пари на дъщеря си. Казвала на ищеца за дъщеря му
„тази малка курва ще ни развали живота“.
Ищецът
работел по постоянен трудов договор, плащал разходите по жилището и се грижел
за семейството си, но не намирал спокойствие в дома си. Ответницата работела
почасово, почиствала магазини. Няма доказателства по делото да е участвала в
издръжката на домакинството и семейството. Постоянно правела скандали, интриги
и „мизерии“. Притежавала чар и обаяние, и едновременно с това нямала никакви
задръжки - била в състояние да направи всичко и да каже всичко само и само да
постигне своето. Съзнателно предизвиквала ищеца, разчитайки той да избухне и да
я удари за да може да се оплаче и да може да го контролира. Вдигала скандали без
оглед на това дали и кого притеснява с държанието си. Изпадала в нервни кризи и
неконтролируеми психични състояния, заканвала се “че ще го унищожи, ще го
заколи“, вършела безобразия и после казвала, че ищецът ги е направил /св.
Вълева: „може да извади всички неща от хладилника да ги натроши и да каже, че
това И. го е направил“/. Въпреки, че ищецът бил спокоен човек, избягващ
конфликтите, който не се плаши лесно, поведението на ответницата предизвикала у
него напрежение и страх засилвани от това, че веднъж ищецът се събудил и
намерил ответницата надвесена над него с нож в ръка; ответницата излъгала, че
ищецът я пребил, че я смачкал от бой за да предизвика съчувствие,
заключвала го на терасата на жилището.
Непрекъснатия тормоз станал нетърпим за
ищеца и той се отделил в отделна стая в общото жилище, а през м. юли 2016 год.
подал молба за развод.
Споделил с баща си, че е допуснал грешка
със сключването на този брак, че „С. иска да го изкара извън нерви, съседите да
разберат и да стане нещо по-лошо“. След като ищецът се отделил от ответницата контактите
му с бившата му съпруга станали почти ежедневни. Разговорите които водели били
както по повод на детето, така и по повод на проблемите му със съпругата му, по
повод на променената ситуация изискваща само ежедневно да си приготвя храна.
Ответницата
ревнувала съпруга си от бившата му съпруга и говорела на хората, че той има
връзки с други жени, има връзка с бившата си жена, но въпреки всичко тя го
обича. Съдът дава вяра на показанията на св. Е.К., И.Н. и Г.А. като приема за
вярно, че това което свидетелите съобщават по делото е това, което им е било
казано от страните по делото. Липсват доказателства, от които да се приеме за
вярно твърдението на ответницата в отговора на исковата молба, че ищецът е имал
извънбрачна връзка с друга жена, за която тя знае и която тя е склонна да му
прости като мимолетно увлечение. Пред св. К. ответницата заявила, че ищецът
много се е променил, че имал отношения с други жени, с бившата си съпруга. Тъй
като бившата съпруга на ищеца от момента на сключване на гражданския брак между
ищеца и ответницата и до настоящия момент живее в държава различна от тази, в
която ищеца живее и по делото няма данни ищецът да е осъществявал под каквато и
да е форма интимни контакти с нея съдът не приема за вярно, че ищецът е имал
извънбрачна връзка с бившата си съпруга. Тъй като по делото ответницата не се
твърди наличието на множество извънбрачни връзки на ищеца с други жени, а
наличието само на една такава съдът не приема за установено, че ищецът е имал
извънбрачни връзки с други жени. За да
приеме горното съдът отчита и факта, че на св. Н. ответницата съобщила, че са
си развалили отношенията с ищеца не по повод негова извънбрачна връзка или
връзки, а по повод негов приятел, който отишъл при тях в Германия и заживял при
тях без да дава никакви средства както и, че ищецът необяснимо за нея си
променил отношението към нея и започнал да я обижда.
На 16.11.2016 год. наемодателят на
страните изпратил до ищцата и ответника потвърждение, че прекратява считано от
31.01.2017 год. сключеният от 01.09.2015год. договор за наем за жилището в гр.Аугсбург.
На 26.01.2017 год. И.Д. сключил договор
за наем на една стая в партерен етаж от къща с общо ползване на кухня и баня с
тоалетна в Гархинг-северно предградие на Мюнхен. Договорът за наем е за
неопределено време считано от 01.02.2017
год. срещу наемна цена от 400 евро месечно.
Към настоящия момент жилището в
гр.Аугсбург, ФРГ, което е било семейно е напуснато и съпрузите живеят
разделени.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи :
Искът за развод е основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
Налице е дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, семейната общност
е разкъсана, преустановени са всякакви духовни, икономически и физически
контакти между страните. Съдът счита, че причините за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака са от субективен характер. Тъй като никой от съпрузите не
е направил искане, съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
разстройството на брака.
Събраните по делото доказателства
мотивират съда да приеме, че отношенията между съпрузите не са били изградени
на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство
както изисква чл.14 от СК. Ответницата не е изпълнявала задълженията си по
чл.122, ал.3 от СК, т.е. като съпруга на ищеца тя не съдействала на съпруга си
при изпълнение на неговите задължения като родител, напротив полагала усилия да
възпрепятства това изпълнение. От позицията на съпруга на ищеца упражнявала
върху непълнолетната дъщеря на ищеца психически тормоз. Неприемливо обидното за
ищеца отношение на ответницата към приятелите му, арогантното й държание към
детето му, неуважителното отношение към близките
му и ежедневните скандали, интриги, закани и заплахи от ответницата за
лишаването му от живот формирали у ищеца трайното убеждение, че няма причина и
не желае на търпи и да живее в съществуващия непрекъснат тормоз и
напрежение.
Твърденията на ответницата, че обича
съпруга си не се подкрепят от представените по делото доказателства. Начина по
който ответницата изразява отношението си към ищеца не може да се идентифицира
с проява на обич.
Двамата съпрузи са във фактическа
раздяла от м.юли 2017 год. въпреки, че продължили да съжителствали в семейното
жилище до 31.01.2017 год. Това е обективно състояние на тяхната връзка и трайно установили се
отношения. В отношенията им липсват доверие, уважение, обич. Бракът им
съставлява една формална връзка, която в този вид не е в интерес на съпрузите и
на обществото.
На осн. чл.56, ал1 от СК само когато
семейното жилище не може да се ползва по отделно от двамата съпрузи съдът
предоставя ползването му на единия от тях ако той е поискал това. Тъй като към
настоящия момент съпрузите нямат семейно жилище съдът не следва да се произнася
по направеното от ищеца с исковата молба
искане да му бъде предоставено ползването на семейното жилище.
На осн. чл.53 от СК
След развода съпругът може да възстанови
фамилното си име от преди този брак.
При сключването на брака никой от
съпрузите не е променил фамилното си име поради което липсва и основание за
разглеждане на иск за възстановяване след прекратяването на брака на фамилно
име отпреди
По допускането на развода съдът определя
окончателна държавна такса от 50лв. Ищецът е
внесъл при подаване на исковата молба 25лв. държавна такса. В съответствие
с нормата на чл.329 ГПК ответницата следва да заплати 25лв. държавната такса по
допускането на развода.
Разноските за правна помощ остават така
както са направени от страните.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 21.11.2015
год. в гр. Калофер, общ. Карлово, обл.Пловдив граждански брак между И.С.Д. ЕГН ********** ***
със съдебен адрес ***, оф. 12 адв.М.Б.С.
и С.С.Д. ЕГН ********** *** поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА С.С.Д. ЕГН ********** с п.а. да заплати на РС – Казанлък сумата 25лв. /двадесет
и пет лева/, представляваща държавна такса по допускането на развода.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН
СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :