№ 27924
гр. София, 09.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20231110140771 по описа за 2023 година
Постъпила е молба, вх. № 146874/02.05.2024 г. от адв. Любомиров за допълване на
постановеното на 12.03.2024 г. определение в частта за разноските, тъй като съдът не се е
произнесъл по искането му за разноски.
Заявителят „С.В.“ АД заявява становище за неоснователност на молбата. В условията
на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С определение от 12.03.2024 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение,
поради това, че заявителят не е представил доказателства за предявен установителен иск в
срок, като съдът не се е произнесъл по поисканите от длъжника в производството разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото, като посочената разпоредба следва да се приложи по аналогия и в заповедното
производство.
В случая в заповедното производство е представен договор за правна защита и
съдействие на длъжника с уговорено възнаграждение в размер на 450 лв. за оказана правна
помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Заявителят е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
основателно, по следните съображения:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е
пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
1
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от
настоящия съдебен състав.
На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно
производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.
Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът
получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита.
С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на
възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (в приложимата й редакция изм. с
ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да
възлиза на сумата от 200 лева.
Предвид изложеното определение от 12.03.2024 г. следва да бъде допълнено, като в
полза на адв. Любомиров на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се присъди
сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение от 12.03.2024 г. по ч.гр.д. № 40771/2023 г. по описа на СРС,
61 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „С.В.“ АД, с ЕИК
...., да заплати на адв. М.Л., ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита по ч.гр.д. № 40771/2023 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2