Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.2. ГПК С Решение № 733 от 25.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 1111 по описа за 2014 год. Великотърновският районен съд е приел за установено по отношение на „Е. П.П.”-В.,че Р. И. А.,ЕГН* от гр.В.Т. не дължи сумата от 1143,56 лв.,представляваща начислена корекционна сума на основание чл.48,ал.1,т.1Б от ПИКЕЕ по партида с абонатен номер * и клиентски номер* за периода от 12.12.2013 год. до 11.13.2014 год. за доставена ,но неотчетена ел.енергия на адрес гр.В.Т.,ул.”П. Х.”,№ 5,за която е издадено дебитно известие № */14.03.2014 год. Осъдил е „ЕНЕРГО ПРО П.”-В. да заплати на Р. И. А.,ЕГН* от гр.В.Т. разноски в размер на 250 лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от «Е. -П. П. » гр. В. .Жали се решението в цялост. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт.Навежда подробни съображения в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт. Прави се искане въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да постанови друго,с което да отхвърли предявения установителен иск.Претендира разноски. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба.Навежда доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на атакувÓния съдебен акт. Във въззивното производство жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Въззиваемият във въззивната инстанция не се представлява .Постъпило е писмено становище от упълномощения адвокат,с което се поддържа писменото становище. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Възраженията на въззивника, депозирани във въззивната му жалба, са неоснователни. Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК. С предявяването му ищецът иска съдебно установяване несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца.При отрицателен установителен иск тежестта на доказване се носи от ответника,който следва да установи пораждащите спорното право факти,т.к. счита,че е титуляр на спорното право. В конкретния случай ответникът следва да установи по безспорен начин,че в резултат на извършената проверка на СТИ,при спазване правилата на ПИККЕ/Д.в. бр.98/12.11.2013 год./ законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислената сума е в правилен размер. Не се спори от страните,установява се от представените доказателства,че въззиваемия ищец е потребител на енергийни услуги - битов клиент по смисъла на § 1,т.2а и 41 б от ДР на Закона за енергетиката.За процесния период е бил в договорни отношения с дружеството-ответник,както и че имотът,в който е монтиран електромерът/СТИ/ е присъединен към ел.мрежата. По направеното възражение с въззивната жалба,че служители на ответното дружество в съответствие с изискването на чл.47 от ПИККЕ са изготвили констативен протокол,който е бил подписан от тях,както и от служители на полицията.Възражението е неоснователно ,по следните съображения:За да бъде надлежно извършена корекционна процедура,при извършване проверка на СТЕ,служителите на ответника следва да съставят констативен протокол,който да отговаря на разпоредбите на ПИККЕ.В процесния случай намира приложение разпоредбата на чл.48,ал.2 от ПИККЕ.За да бъде извършена надлежно корекционната процедура,служителите на електроразпределителното предприятие при проверката на електромера следва да съставят констативен протокол,който задължително следва да се подпише от представител на оператора и от клиента или негов представител,а при отказ или отсъствие на абоната при съставянето на констативния протокол,последният се подписва поне от двама свидетели,които не са служители на ответника.Когато при проверката се установи промяна в схемата за свързване,корекцията по сметката по чл.48,ал.1 от правилника само въз основа на КП за установяване на намеса в измервателната система,отговаря на изискванията на чл.47 и е съставен в присъствието на органи на полицията и е подписан от тях. Установено е по категоричен начин действие представляващо неправомерна намеса в електромера , а именно - изключване на моста между токовата и напреженовата бобини на първа фаза ,промяна в схемата на свързване по смисъла на чл.48,ал.2 от ПИККЕ- приложените писмени доказателства и приетата СТЕ.При изготвяне на КП служителите на ответното дружество са допуснали нарушение на разпоредбата на чл.47,ал.3 от горния правилник.По делото е безспорно установено ,че абонатът-ищец не е присъствал при съставяне на КП,това обстоятелство е установено само от свидетеля А.,при задължителното изискване положените подписи да са на двама свидетели,които не са служители на енергийното предприятие.На следващо място събраните по делото доказателства са противоречиви,досежно обстоятелството търсен ли е абоната за да участва в проверката ,или не.В случая при изготвяне на КП не е спазена процедурата по извършване на проверката ,въведена с ПИККЕ.Настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд,че неспазване на процедурата при изготвяне на КП или липсата на задължителни реквизити опорочават корекционната процедура,като допуснатите пропуски не могат да бъдат санирани. При тези пропуски съставеният КП е негодно основание за извършване на корекционната процедура и начисляване на исковата сума.По своята правна същност КП е частен свидетелстващ документ,който не се ползва с материална доказателствена сила в случаите,в които не е подписан от адресата.В настоящия случай КП не е подписан от ищеца-абонат и отразените в него констатации не могат да му бъдат противопоставени.Тези изводи са свързани с корекционната процедура по чл.48,ал.2 от ПИККЕ.,където изрично е посочено,че корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на КП за установяване намеса в измервателната система,като метрологична проверка не се извършва. Изготвянето на КП при спазване на всички изискуеми реквизити ,изчерпателно изброени в чл.48.ал.2 ,вр.чл.47 от ПИККЕ е гаранция за законност на извършената проверка и законосъобразност на коментирания акт.Това е така,защото корекционната процедура се основава само на констатациите в КП и след възстановяване правилната схема на свързване ще липсват обективни доказателства и данни за неправомерното въздействие,за разлика от случаите на метрологична проверка на предоставеното СТИ. По изложените съображения въззивната инстанция намира,че ответникът не е доказал по безспорен начин дължимостта на вземането си в размер на процесната сума,поради което искът за установяване нейната недължимост е основателен и следва да бъде уважен изцяло. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Па направеното възражение по чл.78,ал.5 от ГПК: Във въззивната инстанция въззиваемия ищец е представил два броя договора за правна помощ: за изготвяне на отговор на въззивната жалба ,за сумата от 300 лв.,адвокатско възнаграждение и друг за процесуално представителство по въззивното дело в размер на 300 лв.или всичко 600 лв..На основание чл.78,ал.5 от ГПК жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на разноските представляващи адвокатски хонорар. Възражението е неоснователно.Разноските за адвокат са определени в минималния размер по чл.7,ал. 2 ,т.2 Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения..Определеният хонорар е за процесуално представителство,защита и съдействие по дело с определен интерес.Сумата по наредбата е минимум 300 лв.Този хонорар е за процесуално представителство на страната във въззивната инстанция.Процесуалното представителства се изразява не само в участие в съдебно заседание.Процесуалното представителства означава и изготвяне на писмено становище по спора,представено преди и в самото съдебно заседание.В настоящия случай писменото становище е представено преди съдебното заседание.Втория хонорар в разм`ер на 300 лв. е представен във въззивната инстанция с писмения отговор на въззивната жалба.Разноските са съобразени с разпоредбата на чл.9,ал.1,пр.2 от Наредба № 1/2004 год. - 300 лв.,в минималния размер. С оглед изложеното възражението за прекомерност на сторените във въззивното производство разноски ,адвокатски хонорари е неоснователно и следва да се остави без уважение. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия ищец разноски във въззивната инстанция в размер на 600 лв. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд,поради което решението е правилно , законосъобразно , не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, въззивният съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение 733 от 25.07.2014 год. по гр.д. № 1111/2014 год. по описа на Великотърновския районен съд. ОСЪЖДА „Е. П.”,ЕИК:...,гр.В. да заплати на Р. И. А. разноски направени във въззивната инстанция в размер на 600 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |