РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на осми
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10415
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.Б.П. против „Д.З.“ АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата твърди, че на 21.10.2016 г.
около 10.00 часа в гр. Пловдив, на бул. „Шести септември“ като пътничка
пострадала в автобус „Исузу“ с рег. № ******, управляван от Б.Д.П.. Твърди, че
се качила в автобуса от предната врата, след което тръгнала към задната част на
автобуса, за да седне на свободна седалка. Малко след потеглянето от
автобусната спирка водачът предприел рязко спиране преди пешеходната пътека на
булеварда, при което С.П. паднала и получила телесни увреждания. Твърди, че в
резултат на падането си е получила контузия на главата, разкъсно-контузна рана
на главата в дясната теменно-тилна област, мозъчно сътресение и счупване на
десните лакетна и лъчеви кости. Поддържа, че отговорността на виновния водач
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника,
поради което предявил с молба извънсъдебна претенция пред застрахователя за
обезщетение на неимуществените вреди, която останала неудовлетворена. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 40000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
застрахователното събитие до окончателното плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът „Д.З.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на постарадалата.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на Б.Д.П. и М.Д.П.
и приетите заключения на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на
21.10.2016 г. в гр. Пловдив около 9,47 часа автобус „Исузу“ с рег. № ******
потеглил от спирката, намираща се срещу сладкарница Неделя на бул. „Шести
септември“, достигайки скорост от 28 км.ч. за време от 10 сек., след което
започнал плавно да намалява скоростта си до окончателното си спиране, за да
пропусне навлязъл от дясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходец със
спирачно закъснение от 1,28 – 1,40 м/с за време от 6 секунди. В същото време
ищцата пътувала права в автобуса, без да седне или да се държи, като в момента
на спиране на автобуса, когато предната му част, която е в процес на спиране, е
наклонена леко напред и в резултат на инерционната сила С.П. загубила
устойчивост и паднала в автобуса. Вещите лица от първоначалната и от повторната
съдебно-автотехническа експертиза установяват, че от техническа гледна точка
автобусът е спрял плавно, без да са налице предпоставки за рязко залитане и падане на пътници в
салона на автобуса. Посочват, че причина за настъпването на произшествието е
поведението на ищцата, която е пътувала без да седне на седалка или да се
държи. Дават заключение, че водачът на автобуса, както и всички участници в
движението са се съобразили с наличието на пешеходец на пешеходната пътека,
като водачът на автобуса е задействал спирачната система със спирачно
закъснение, което е под границата на комфортабилното спиране. Приемат, че в
конкретния случай не е било налице аварийно спиране. Дават заключение, че
пътничката е могла да избегне падането си при положение, че е пътувала седнала
или се е държала за предвидените за тази цел ръкохватки на автобуса.
Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – разпечатка от данните, съдържащи се
в GPS устройството
на автобуса, е изготвено и заключение на съдебно компютърно-техническа
експертиза. Вещото лице посочва, че в тези разпечатки се съдържат данни относно
конкретно движение на процесния автобус в пространството и неговата скорост на
движение по етапи, моменти на спиране и потегляне, както и по какъв начин тези
моменти са отразени. Установява се, че GPS уредът
регистрира скоростта на движение на автобуса посредством изчисление на база на
периодични импулси до сателит. С помощта на две GPS точки
(местоположения) и при използване на формула се изчислявало изминалото
разстояние. Използвал се часовника в устройството, за да се измери колко време
е отнело превозното средство да пропътува между две точки. GPS сателитите
изпращали своите позиции към приемниците на земята всяка секунда. За части от
секундата GPS тракерът (в автобуса) обикновено изпълнявал своите задачи
за определяне на скоростта, като преобразува разликата между двете
ширини/надлъжни позиции в мерна единица и определя разликата между две времеви
маркирания, за да изчисли колко време е необходимо, за да се стигне от точка А
до точка Б и изчислява средната скорост въз основа на тези резултати. Вещото лице
посочва, че скоростта на автобуса за времето между два импулса се определя по
математически път като средна стойност на база на преместване на обекта, като
теоретично е възможно и рязко и плавно увеличаване или намаляване на скоростта
във времевия период между два отделни записа, направени от тракера. Въз основа
на GPS данните
вещото лице посочва, че намаляването на скоростта на автобуса от 28 км/ч до 5
км.ч. в интервала от времето от 5 секунди е обработено от тракера и са
калкулирани 5 записа. В този период устройството е било и с нисък сигнал към
сателита в мига на отчитането на скоростта от 28 км.ч., поради което
технологично било възможно съществуването на вариант, при който намаляването на
скоростта на автобуса (спрямо уреда) от 28 до 5 км.ч. да не се е развивала
равномерно във времевия период между двата записа на GPS уреда. Вещото
лице дава заключение, че процесът на отчитане на скоростта на автобуса
(движение) чрез тази система се постига непрекъсваемост, но самото отчитане
бива през определен интервал на движение (5 секунди) в процес на покой в
зависимост от престоя и настройките на уреда (на всеки импулс – 1 секунда до
отчитане на движение).
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 21.10.2016
г. С.Б.П. е получила следните травматични увреждания – контузия и
разкъсно-контузна рана – 2 см. на тилната област на главата, мозъчно
сътресение, счупване на дясната лъчева и лакътна кости в долната им част. Вещото
лице посочва, че описаните телесни увреждания са настъпили в резултат на
претърпяното ПТП. Установява се, че С.П. е получила спешна медицинска помощ и
болнично лечение в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.
След проведените изследвания и прегледи при ищцата не са констатирани други
увреждания. Била извършена хирургична обработка на раната на главата, след
което била зашита. Под локална анестезия и под мониторен контрол е било
извършено закрито наместване на счупените кости на дясната предмишница, като
фрактурите са били обездвижени чрез гипсова имобилизация – гипсов ръкав за срок
от 40 дни. Ищцата била изписана на 24.10.2016 г. и лечението й продължило амбулаторно. След
сваляне на гипсовата имобилизация на 06.12.2016 г. било установено непълно
зарастване на счупената лакътна кост. Вещото лице посочва, че общо лечебният и
възстановителен период е продължил около 4 месеца. Към момента на изготвяне на
заключението на съдебно-медицинската експертиза вещото лице установява, че на
лявата тилна област на главата в окосмената част ищцата има остатъчен белег – 2
см. от претърпяната разкъсно – контузна рана. Посочва, че симптоматиката от
претърпяното мозъчно сътресение постепенно е отзвучала за срок до 30 дни, но са
останали спорадично главоболие при пренапрежение и при въздействие на насочена
силна светлина към очите. Установява се, че счупените кости на дясната
предмишница са зараснали окончателно с остатъчен калус върху остатъчната
вътреставна деформация, поради което ищцата има оток на дясната гривнена става
и трайно ограничаване на движението при екстензия с 10 градуса.
За установяване на
неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Здравчо Д. Петров – съпруг на ищцата. Свидетелят установява, че след
обаждане на дежурния от КАТ веднага отишъл да види съпругата си в болницата.
Била малко неадекватна. Впоследствие разбрал, че е с комоцио, защото не помнела
някои неща. Имала рана на главата. Направили й 2-3 шева. Останала в болница три
дни. Ръката й била в гипс и имала болки в гърдите. Сама не можела да се
обслужва. Налагало се свидетелят да й помага. Месец и половина била с гипс. Все
още имала замайване на главата и не можела да пътува. Не можела и да си служи с
ръката. Боляла я главата, дразнела я светлината. След махането на гипса й
направили физиотерапия. Сега движела ръката си, но по – тежко от чаша не можела
да вдига, освен ако не си помагала с другата ръка. Видимо било, че има израстък
на ръката, който не заздравява.
Не е спорно между
страните, че между „Д.з.“ АД и собственика автобус „Исузу“ с рег. № ****** е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/08/116000690406,
по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното
събитие.
Установява се, че ищцата
е направила искане до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на 16.01.2017 г.,
като с писмо от 01.03.2017 г. е уведомена
от застрахователя, че въз основа на представените документи се определя
обезщетение в размер на 19000 лева. Впоследствие с писмо от 17.05.2017 г. е
отказано плащане на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което С.Б.П. е получила увреждания – контузия
и разкъсно-контузна рана 2 см. в тилната област на главата, мозъчно сътресение,
счупване на дясната лъчева и лакътна кости в долната им част. Механизмът на
ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени и гласни доказателства и приетите медицинска и автотехнически експертизи.
Спорът между страните е в това дали поведението на водача на автобусът е
противоправно и дали именно действията му са довели до настъпване на вредните
последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 132,
т. 2 от Закона за движението по пътищата при превозване на пътници водачът е
длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
безопасното им превозване. От събраните по делото гласни доказателства и
приетите по делото първоначално и допълнително заключение на
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че водачът на автобуса е
предприел спиране пред пешеходна пътека, по която преминавал пешеходец. Въз
основа на данните за скоростта на автобуса и изминатото разстояние от спирката,
от която е тръгнал и данните от GPS
устройството на
автобуса вещите лица дават заключение,
че спирането е било плавно, като то не е можело да доведе до падане на
пътуващите в него пътници. Този извод не се променя от заключението на съдебно
компютърно – техническа експертиза, тъй като тя установява, че GPS устройството изчислява средната скорост, за която
автобусът е изминал за определено време между две точки. Въз основа на тези
данни вещите лица са направили съответните изчисления и са определили, че
спирането не е било аварийно, а плавно. Следователно не е налице виновно
противоправно поведение на водача на
автобуса. Двете приети по делото съдебно-автотехнически експертизи
приемат, че причина за падането на пътника е, че при движението на автобуса не
се е държала или не е седнала на някоя от седалките.
Предвид на изложеното, съдът намира, че водачът на автобуса не е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което не е
налице и противоправно деяние. Доколкото отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност е поставена в зависимост от това по делото
да се установи виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, то
предявеният иск се явява неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
по делото разноски в размер на 710 лева и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да
заплати и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Б.П., ЕГН-**********,*** против „Д.З.“ АД, *** иск с правно основание
чл. 432 от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 40000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – контузия
и разкъсно-контузна рана 2 см. на тилната област на главата, мозъчно
сътресение, счупване на дясната лъчева и лакътна кости в долната им част,
настъпили в резултат на ПТП, причинено на 21.10.2016
г. от Б.Д.П., водач на автобус „Исузу“
с рег. № ******, застрахован със застрахователна полица № BG/08/116000690406 като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Б.П., ЕГН-**********,***
да заплати на „Д.З.“ АД, *** сумата от 710
лева, представляваща направени по делото разноски, както и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК сумата от 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: