№ 66
гр. Габрово, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20224200100366 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2в,
ал.1, т.2 ЗОДВ
В исковата молба и уточненията към същата се твърди, че във връзка с
нарушение на законни права на ищеца депозирал искова молба, въз основа на
която било образувано гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч. Образуваното
производство било приключило с влязло в сила осъдително решение в полза
на ищеца. С Определение №260085/19.04.2021г. по посоченото дело ищецът
бил осъден да заплати на НПББ сумата от 450лв.- възнаграждение за
процесуално представителство по делото. По посоченото гр.д.№700/2018г. на
ОС Ловеч ищецът бил освободен и от заплащане на ДТ.
В. обжалвал Определение №260085/19.04.2021г., като въпреки, че бил
освободен от заплащане на ДТ докладчикът по делото постановил да внесе
ДТ за разглеждане на делото от АпС ВТърново, като указал, че ако не бъде
внесена същата нямало да придвижи частната жалба до АпС ВТърново и ще
прекрати производството. В тази връзка ищецът бил принуден да се унижава
като се моли на свои роднини и близки и познати да заплатят исканата ДТ,
което било сторено в срок на 08.06.2021г., но въпреки това докладчика съдия
М. приела, че срока е пропуснат.
На 31.08.2021г. ищецът получил друго съобщение от ОС Ловеч, с което
е уведомен за разпореждане №260331/26.08.2021г., с което е оставена без
движение частната му жалба и следва в 7-дневен срок да внесе по сметка на
АпС ВТърново ДТ, в противен случай частната му жалба ще бъде върната.
Това отново принудило ищеца да се унижи и да проси някой да му заплати
таксата. В резултат на 02.09.2021г. таксата била заплатена.
С Определение №494/20.10.2021г. по в.ч.гр.д.№418/2021г. на АпС
ВТърново Определение №260085/19.04.2021г. било отменено.
1
В депозирано уточнение от 23.02.2022г. ищецът заявява, че изменя
основанието на иска от иск по общия ред по чл.45 ЗЗД на иск по чл.2 В, ал.1,
т.2 ЗОДОВ във вр. с чл.6, §1 от ЕКПЧОС във вр. с чл.5 КРБ и предявява иск
за заплащане на неимуществени вреди в размер на 30 000лв.
Заявява, че материалните разходи били за заплащане на разходи за
консумативи и държавни такси – 2бр. по 15лв.- ДТ по гр.д.№700/2017г. на ОС
Ловеч, такси за преводите, пощенски разходи, канцеларски разходи,
телефонни разходи. В допълнение към исковата молба от 05.10.2022г. е
посочено, че банковите такси за превод на двете заплатени държавни такси са
в размер на по 6лв. на превод, за което ищецът не можел да представи
документ, тъй като не ги бил превел той, но плащанията били извършени от
негово име и за негова сметка. Претендира разход за телефонни карти от
22.04.2021г. по касова бележка за 4бр. карти по 50лв. и 1бр. фонокарта за
12,50лв. от 04.11.2021г. Твърди, че цената за разговор било по 0,32лв./мин, а
разговорите били проведени през периода след 19.04.2021г. във връзка с
търсенето и осигуряването на пари за заплащане на ДТ и за проведени правни
консултации с адвокат. Разговорите били проведени най- вече с адв. В. Г. В.
от ВТАК в процесния период – 20разговора средно по 10 мин. Пощенските и
канцеларски разходи били от лавката, като кореспонденцията била не само
със съда, а и с адвокат и били, както следва -: касова бележка от 29.10.2021г.-
6,80лв. за пликове и пощенски марки, касова бележка от 11.06.2021г. за
тетрадка- 0,89лв. и пощенски марки – 6,50лв.; касова бележка от 16.06.2021г.
за химикали – 1,30лв., и от 27.05.2021г. за химикалки- 0,24лв. Твърди, че
партида №********** била на л.с. Г.В..
Твърди се, че действията и бездействията, чиято обезвреда се търси били
извършени само по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч от председателя на състава
Т.М. и били от действия и бездействия във връзка с производството по
описаното в исковата молба във връзка с определението за осъждане на
ищеца да заплати на НБПП разноски във връзка с предоставената му правна
помощ по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч и администриране на жалбите
против това определение. Вредите произтичали от незаконосъобразни,
нарочни и целенасочени действия и бездействия за да навредят на ищеца,
които в последствие били отменени от АпС ВТърново
Твърди, че с незаконното си поведение ответникът го е лишил от
справедлив процес, от независим и безпристрастен съд, в следствие на което
търпял вреди от материален и нематериален характер. Поведените на ОС
Ловеч било в разрез с разпоредбите на чл.6, §1 ЕКПЧОС във вр. с чл.5, ал.4 от
КРБ във вр. с чл.2 В, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Ищецът предявява иска по чл.2 В, ал.1,
т.2 ЗОДВ поради обстоятелството, че делото му не било разгледано от
безпристрастен съд, справедлив и независим с гаранции, вследствие на което
претендираното обезщетение е нищожно и символично и не покривало
претърпените от него вреди за период от пет години, незаконно обвинение,
повдигнато и поддържано за 12г. лишаване от свобода, като дори и
нищожното обезщетение бил направен незаконен опит от съда да му бъде
отнето, по различни начини, нямащи общо с правото, чрез изнудване,
принуда. От изложеното следвало, че съдът е предубеден и не са спазени
условията делото на ищеца да бъде разгледано от справедлив, независим и
безпристрастен съд. Ответникът отказвал правосъдие на ищеца, като го
лишавал от право на достъп до справедлив, независим и безпристрастен съд,
който да разгледа неговия казус, когато неговите права и интереси съобразно
2
Конвенцията, която е ратифицирана от РБългария и е част от вътрешното
право, са нарушени. Тези действия на съда били в пряк причинно –следствен
резултат от незаконното поведение на ответника при неизпълнение на
задълженията вменени му от закона. Този факт съставлявал нарушение на
правата и законните интереси на ищеца, произтичащи от чл.6, §1 ЕКПЧОС
във вр. с чл.5, ал.4, чл.31, ал.5, чл.56 и чл.57, ал.1 от КРБ.
Твърди се, че в следствие на поведението на ответника ищецът В. търпял
вреди, изразяващи се в интензивен и траен във времето характер психо-
емоционален стрес, дискомфорт, обострено чувство на отхвърленост и
незащитеност, пренебрежение, унижено човешко достойнство, вменяване на
малоценност и др. като незачитане на човешкото му достойнство, нечовешко
отношение, мъчение и изнудване, тормоз и репресия за това, че е дръзнал да
заведе иск срещу държавата. С поведението си ответника целял ищецът да
бъде лишен от конституционно установените си основни човешки права, като
било целено и било целено и здравословно увреждане от психическо и
психологическо естество в изпълнение на поръчка част от организиран
системен тормози репресия над ищеца В..
Претендира се да бъде осъден ответния съд да заплати на ищеца сумата
от 100лв.-материални щети за държавни такси и разноски за банкови преводи,
телефонни разговори, канцеларски материали-пликове, разходи за пощенски
услуги, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.04.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 30 000лв. неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Изрично в депозирана молба вх.№3174/05.10.2022г. (л.9 и л.10 от
настоящото дело) заявява, че вредите, които претендира са от действия и
бездействия във връзка с производството във връзка с определението за
осъждане на ищеца да заплати на НБПП разноски във връзка с
предоставената му правна помощ по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч и
администриране на жалбите против това определение.
В депозирания по делото отговор ответникът оспорва предявените
искове, като неоснователни и недоказани. Ищецът претендирал настъпили
вреди от действията на съдия от ЛОС по повод на изпълнение на служебните
му задължения - постановяване на определение, с което е уважено искане на
НБПП за възстановяване на получена правна помощ в размер на 450.00лв. за
осъществена защита от адв.А.М. и ищеца бил осъден да я заплати. Към
момента на постановяване на това определение била налице противоречива
практика на ВКС, досежно възстановяване на направени от НБПП разноски
за адвокатско възнаграждение, заплатено на адвоката, осъществил правната
помощ, когато изходът на делото е негативен за тази страна. Част от
съставите на ВКС приемали, че при предоставена правна помощ за
процесуално представителство по граждански дела, когато изходът от
производството е неблагоприятен за лицето, получило правната помощ, за
последното не съществува задължение за възстановяване на направените
разноски на НБПП, а други състави приемали противното, че страната по
делото, която е получила правна помощ, дължи възстановяване на
направените от НБПП разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено на
адвоката, осъществил правната помощ, когато изходът от делото е негативен
за тази страна. При положение, че по-нисшите инстанции са длъжни да
съобразяват новата съдебна практика, не можело да се приеме, че съставът на
3
ЛОС, постановил процесното определение, е бил пристрастен, необективен и
несправедлив.
Относно претенцията за заплащане на имуществени вреди ответникът
счита, че първата касае репарация на сумата, заплатена от ищеца по повод
обжалване на определенията на ЛОС пред АС-Велико Търново: две такси от
по 15.00лв. и 6.00лв. за превод. Разпоредбата на чл.81 от ГПК повелявала, че
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски съобразно изхода от спора и при
съблюдаване на чл.78 от ГПК. В случая след запознаване с материалите по
гр.д.№700/2017г. по описа на ЛОС се установявало, че Г. В. В. не е направил
искане за присъждане на разноските по делото пред АС - Велико Търново и
инстанцията по същество не ги е обсъждала в своя акт. Категорична била
практиката на ВКС, че в този случай отговорността за разноски е обективна и
невиновна, не е отговорност за вреди, защото обхваща само направените по
делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес
и не може да се търси в отделно производство. С оглед на това претенцията за
сумите, представляваща заплатени разноски по обжалване на определенията
на ЛОС по гр.д. № 700/17 г., следва да бъде отхвърлена. Следвало да се
посочи и че частната жалба на Г. В. В. против Разпореждане №
260305/07.07.2021г., постановено по гр.д.№ 700/17г. по описа на ЛОС,
първоначално е била изпратена на АС – Велико Търново без внесена ДТ в
размер на 15.00лв., но ВТАС с определение № 407/20.08.2021г., постановено
по в.гр.д.№329/2021г., е прекратил производството по делото и е върнал
същото на ЛОС за администриране на частната жалба и събиране на тези
15.00лв. ДТ от жалбоподателя В.. ЛОС бил длъжен да изпълни
разпореждането на по-горната инстанция и постановил разпореждане за
събирането й от В.. На л.15 от в.ч.гр.д.№ 373/2021г. по описа на АС – Велико
Търново била приложена вносната бележка за внесена ДТ, но вносител е В. Г.
В., а не ищеца. На л.13 от в.гр.д.№ 418/2021г. била приложена вносна бележка
за внесени 21.00лв. /15лв. ДТ плюс 6.00лв. за превод/, но те също били
внесени от В. Г. В.. И двете жалби са подадени лично от Г. В. В., а не от
неговия син, поради което не можело да се приеме за доказано, че ищеца е
направил тези разходи в частното производство. По отношение на останалата
част от претенцията за имуществени вреди - заплащане на консумативи и
карти памет, за които се твърди, че са употребени конкретно за процесното
обжалване на определенията на ЛОС по гр.д.№ 700/17г. по описа на ЛОС
ответникът счита, че искът е недоказан. Служебно известно било, че за
процесния период от време през 2021г. ищецът Г. Велев Велев предявил само
пред ЛОС искови молби, по които са образувани гр.д.№ 274/2021г., №
578/2021г., № 593/2021г., № 461/2021г., № 513/2021г., № 567/2021г. и №
589/2021г., които искови молби били изписани на същите карирани листи от
тетрадка и със същия син химикал, лично от ищеца Г. В., изпратени са с
пощенски пликове, на които има пощенски марки, идентични с процесиите.
Следователно не можело да се установи по категоричен начин, че посочената
в обстоятелствената част на исковата молба сума за закупуване на
консумативи е употребена само и единствено за обжалване на определенията,
постановени по гр.д.№ 700/2017г. по описа на ЛОС. По тези съображения и в
тази част искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за неимуществени вреди счита, че същата
следва да се разгледа след като ищецът конкретизира на кое влязло в сила
4
решение на СЕС противоречи български съдебен акт, който е влязъл в сила.
На този етап той бил посочил само две определения на ЛОС, за които обаче
не може да се приеме, че е налице „достатъчно съществено нарушение на
правото на ЕС", след като са отменени от АС - Велико Търново и в крайна
сметка ищецът не е осъден да заплати сумата 450.00лв., за да се приеме по
същество, че има нарушаване на правото на СЕС. Освен това на ответника
служебно му било известно, че Г. В. В. предявява множество искови молби
пред различни съдебни инстанции, като болшинството от тях са оставяни без
движение, а след това и отхвърляни. Тези дела са разглеждани през
процесния период от време и не би могло да се установи категорично, че
претендираните от ищеца неимуществени вреди са причинени точно от
действията на ЛОС по процесното дело. В обстоятелствената част на исковата
молба е посочен период от 5 години незаконно обвинение, което не
кореспондирало с останалите твърдения на ищеца, че претенцията му касае
вреди само от определението ЛОС, постановено от съдия Т. М. за осъждането
му за заплащане на сумата 450.00лв. на НБПП. Твърденията за липсата на
независим и безпристрастен съд били голословни, тъй като ищецът не е
ангажирал и не е приложил към исковата молба никакви доказателства във
връзка с твърденията си, че е претърпял неимуществени вреди.
Ловешки окръжен съд счита, че на този етап исковете на Г. В. В. са
недоказани. Действително отговорността на ответника в този случай и при
наличие на предпоставките на закона е обективна, но тя следвало да бъде
доказана посредством пълно и главно доказване от страна на ищеца. Не са
ангажирани доказателства за дискомфорт, стрес, чувство на отхвърленост и
незащитено и унижено човешко достойнство и т.н. по време на развитие на
производството по гр.д.№ 700/2017г. по описа на ЛОС.
Освен това твърди, че размерът на иска от 30000.00лв. е силно завишен и
не съответстващ на принципа на справедливост, както и на трайната съдебна
практика по аналогични казуси. В случая обстоятелства, на които трябва да се
основава преценката на съда са: своевременно ли е администрирано делото по
подадените жалби и молби на В., има ли влошаване на здравословното
състояние, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота
му, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането. В този
смисъл следвало да се съобрази задължителната практика на ВКС относно
методологията за определяне на обезщетението, а именно глобално и с оглед
особеностите на всеки конкретен случай, като следва да се имат предвид
съдебните разрешения на подобни казуси.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан
и да бъдат присъдени на ответника направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че пред ответника – ОС Ловеч е
образувано гр.д.№700/2017г., по което ищец е Г. В. В.. По посоченото дело на
ищеца е предоставена правна помощ, като след приключване на делото, с
влязъл в сила съдебен акт, по инициатива на НБПП се е развило производство
за осъждане на ищеца да заплати на НБПП разноски във връзка с
предоставената му по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч правна помощ.
С Определение №260085/19.04.2021г. по гр.д.№700/2017г. на ЛОС Г. В. е
5
осъден да заплати на НБПП сумата от450лв., представляващи възнаграждение
за процесуално представителство по в.гр.д.№56/2020г. на АпС ВТърново.
Против постановеното Определение №260085/19.04.2021г. В. е подал
жалба вх.№261807/17.05.2021г. по описа на ОС Ловеч. Жалбата е изпратена
на АпС ВТърново, който с Разпореждане №79/02.07.2021г. я е върнал на ОС
Ловеч, с указания да извърши проверка относно срока на подаване на
жалбата.
В изпълнение на дадените от по-горната инстанция казания ЛОС е
извършил проверка относно срочността на подадената жалба вх.
№261807/17.05.2021г., като с Разпореждане №260305/07.07.2021г. същата е
върната като просрочена.
По в.ч.гр.д№329/2021г. делото е върнато на ОС Ловеч с указания за
администриране на жалбата против Разпореждане №260305/07.07.2021г. и
събиране на ДТ. След изпълнение на дадените от АпС ВТърново указания и
внасяне от св.В. В. на дължимата ДТ от 15лв. жалбата против Разпореждане
№260305/07.07.2021г. е изпратена на АпС ВТърново.
С Определение №474/11.10.2021г. по в.ч.гр.д.№373/2021г. Ап С
ВТърново Разпореждане №260305/07.07.2021г. за връщане на жалбата против
Определение №260085/19.04.2021г. е отменено.
По образуваното по жалба вх.№261807/17.05.2021г. в.ч.гр.д.№418/2021г.
АпС ВТърново е постановил Определение №494/20.10.2021г., с което
Определение №260085/19.04.2021г. по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч е
отменено и искането на НБПП за заплащане на сумата от 450лв. е оставено
без уважение. Видно от приложените по в.ч.гр.д.№418/2021г. доказателства
по същата на 08.06.2021г. св.В. В. е заплатил ДТ по жалба вх.
№261807/17.05.2021г. в размер на 15лв.
Тези обстоятелства се установяват и от приложеното гр.д. №700/2017г.
на ОС Ловеч.
От показанията на разпитания по делото св.В.В. – син на ищеца се
установява, че след като Г.В. бил осъден да възстанови на НБПП заплатеното
възнаграждение за предоставената му правна помощ и обжалвал така
постановеното определение се обадил на свидетелят и го помолил да внесе
ДТ в размер на 15лв. за администриране на подадената жалба пред
Апелативния съд, въпреки, че по гр.д.№700/2017г. на ЛОС Г.В. бил освободен
от заплащане на такси. В тази връзка ищецът провел със сина си няколко
телефонни разговора. Св.В. установява, че е внесъл на два пъти по 15лв. ДТ и
по 6лв. банкови комисионни. Св.В. заявява и че след отмяната на
определението на ОС Ловеч, във връзка с претенцията на НБПП ищецът му се
бил похвалил, че производството е приключило с щастлив край.
Св. М.С. заявява, че му е известно, че по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч
ищецът В. е бил осъден да възстанови на НБПП хонорара за адвокат за
предоставената му правна помощ.
И двамата свидетели излагат пространни показания, но в по-голямата си
част същите са ирелевантни на настоящия правен спор, тъй като касаят
протичането на съдения процес и емоционалните преживявания на ищеца във
връзка с производството и постановяването на акт по същество по предявения
иск, инициирал образуването на гр.д.№700/2017г. по описа на ОС Ловеч. По
тези съображения съдът не следва да ги обсъжда и обсъжда показанията само
6
досежно предмета на настоящото дело.
Предявените искове са с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДВ, по
които в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване : нарушение на норми от правото на ЕС, това нарушение да е
достатъчно съществено, настъпили вреди за ищеца от нарушението на
правото на ЕС и причинно –следствена връзка между нарушението и
настъпилите вреди.
Съдът намира, че по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч, във връзка с
производството по искането на НБПП за осъждане на ищеца Г.В. да
възстанови заплатеното възнаграждение на адвоката, предоставил му правна
помощ не е налице нарушение на правото на ЕС. Действително В. е бил
осъден от ответния съд да заплати хонорара платен на назначения му
служебен защитник, но ищецът се е възползвал от предоставените му от
вътрешното законодателство възможности за защита, в следствие на което
този акт на ОС Ловеч е отменен от въззивната инстанция и молбата на НБПП
е оставена без уважение, т.е. по пътя на инстанционния контрол се е
избегнало евентуалното нарушение на европейското право и засягането
правата и интересите на ищеца.
Тъй като не е доказана първата от предпоставките за уважаване иска по
чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДВ, а именно нарушение на правото на ЕС, съдът не следва
да се произнася относно наличието на останалите предпоставки.
Както беше посочено по-горе по делото не се доказа наличието на
всички елементи от фактическия състав на иска по чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДВ,
поради което предявените от ищеца Г.В. искове за заплащане на
неимуществени и имуществени вреди в следствие на действия и бездействия
във връзка с производството по описаното в исковата молба във връзка с
Определение №260085/19.04.2021г. по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч за
осъждане на ищеца да заплати на НБПП разноски във връзка с
предоставената му правна помощ по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч и
администриране на жалбите против това определение, са неоснователни и
като такива следва да бъдат оставени отхвърлени.
Ответникът по делото е направил искане за присъждане на разноски по
делото, но тъй като не са представени доказателства, че такива са сторени
разноски не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. В., с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора Ловеч против ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, с ЕИК *********, гр.Ловеч,
ул.Търговска №41 иск за заплащане на сумата от 100лв.-обезщетение за
причинени имуществени вреди, в следствие на действия и бездействия във
връзка с производството по описаното в исковата молба във връзка с
Определение №260085/19.04.2021г. по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч за
осъждане на ищеца да заплати на НБПП разноски във връзка с
предоставената му правна помощ по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч и
администриране на жалбите против това определение, като неоснователен и
недоказан, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. В., с ЕГН **********, понастоящем в
Затвора Ловеч против ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, с ЕИК *********, гр.Ловеч,
ул.Търговска №41 иск за заплащане на сумата от 30000лв.-обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в следствие на действия и бездействия във
връзка с производството по описаното в исковата молба във връзка с
Определение №260085/19.04.2021г. по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч за
осъждане на ищеца да заплати на НБПП разноски във връзка с
предоставената му правна помощ по гр.д.№700/2017г. на ОС Ловеч и
администриране на жалбите против това определение, като неоснователен и
недоказан, на осн. чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8