№ 7637
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110173746 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу К. Т. Б. и Е. Т. Б., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата К. Б.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1133,47 лева – главница, от
която сумата 1115,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 17,52 лева, представляваща ½
част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата К. Б. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 167,65
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до
21.09.2021 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Е. Б. съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1133,47 лева – главница, от която сумата 1115,95
лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 17,52 лева, представляваща ½ част от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Е. Б.
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 167,65 лева, представляваща
1
лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 21.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците К. Т. Б. и Е. Т. Б. били клиенти на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета
на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016
г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците
ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 78, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 118904, през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот
се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната” ООД. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този
имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021 г. по ч.
гр. д. № 55828 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването
на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците К. Т. Б. и Е. Т. Б.,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двете чрез адв. П. К..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими, а в условията
на евентуалност – като неоснователни. Твърди, че ответниците нямали качеството
потребители на топлинна енергия и между тях и ищеца не съществували договорни
отношения за доставка на топлинна енергия през исковия период за процесния имот. След
придобиването на собствеността върху жилището от ответниците прехвърлителят
продължил да го полза, като поел задължението да заплаща консумативните разходи за него,
включително потребената топлинна енергия, и оставал титуляр на откритата партида.
Следователно, Т.З.Б. се явявал единствен клиент на топлинната енергия, доставена до
процесния имот. Възразява, че ищецът нямал правен интерес да установява наличието на
чужди вземания, каквито се явявали претендираните суми за дялово разпределение. Освен
2
това между ответниците и „Бруната“ ООД липсвал сключен договор и първите не били
ползвали предоставяната от дружеството услуга. Оспорва претенцията на ищеца за
мораторна лихва, тъй като срокът за изпълнение не бил изтекъл, доколкото данните за
дължимите суми не били публикувани на страницата на ищцовото дружество. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството и да обезсили
издадената срещу ответниците заповед за изпълнение, а в условията на евентуалност – да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. П.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания юрк. М. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове съобразно петитума на исковата молба. Претендира направените по делото разноски,
за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответниците К. Т. Б. и Е. Т. Б., редовно призовани, не се явяват
лично, представляват се от адв. К.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани по изложените съображения. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по
реда на ЗУПГМЖСВ № 133, том І, рег. № 7582, нот. дело № 114 от 2016 г. по описа на
нотариус А.Н., рег. № 558, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на
30.03.2016 г. Т.З.Б. продал на ответниците при равни квоти процесното жилище, а именно
апартамент № 78, находящ се в гр. София, АДРЕС. Продавачът Т.Б. декларирал, че има
съществуващи задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, за които купувачите К. Б. и Е.
Б. нямало да носят отговорност и нямало да издължават, и които задължения щели да бъдат
погасени само и единствено от продавача, а партидите на абоната щели да бъдат променени
с титуляри – купувачите след окончателното приключване на съдебните спорове между
продавача и „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно т. 5 от нотариалния акт Т.Б. се
задължавал да предаде владението върху описания в пункт І недвижим имот на купувачите в
3
деня на подписването му. По делото няма данни през исковия период правото на собственост
върху процесния имот да е било прехвърлено от ответниците на трети лица или пък в тяхна
полза да е било учредено вещно право на ползване.
Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор от 29.09.2002 г., сключен между „Бруната България“ ООД и
етажната собственост, и протокол от 05.09.2002 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на АДРЕС
съществували още към 2002 г.
Видно от протокол от 05.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в
сградата на АДРЕС взело решение за сключване на договор с „Бруната България” ООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като
приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот
били отбелязани 0 броя разпределители, 0 броя термостатни вентили и 4 броя радиатори за
затапване. Списъкът съдържа подпис за праводателя на ответниците – Т.Б..
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 29.09.2002 г. бил подписан
договор между етажната собственост на АДРЕС, в качеството на възложител, и „Бруната
България” ООД, в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а
изпълнителят приел да извършва дялово разпределение на топлинна енергия (услугата
„топлинно счетоводство“) на основание Общи условия за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия между „Бруната България“ ООД и потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Обстоятелството, че през процесния
период услугата дялово разпределение била извършвана от „Бруната” ООД, е констатирано
и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-
счетоводната (задача № 2) експертизи.
С договор № Д-0-60 от 28.05.2018 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сгради с повече от един потребител в гр. София. Възложителят следвало да заплаща
извършваната услуга съгласно ценоразпис – Приложение № 2 към договора, въз основа на
броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
С писмо с рег. № Г-14406/25.07.2018 г. ищецът уведомил ответниците, че тъй като след
придобиване на процесния имот не били предприели действия за промяна на партидата, на
основание чл. 61, ал. 3 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от месец юни
2018 г. ответницата Е. Б. била вписана като титуляр на партидата с абонатен № 118904 за
заплащане на топлинна енергия.
4
Видно от приложените по делото 2 броя формуляри за отчет от 03.06.2019 г. и от
25.06.2020 г. и 3 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периодите
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., в процесния имот през исковия
период топлинна енергия била ползвана за отопление от една щранг-лира в банята на
мощност, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от два
водомера. В имота нямало монтирани отоплителни тела. Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.
Формулярите за отчет съдържат подпис за потребител.
От справка от 08.02.2022 г., издадена и подписана от домоуправителя и касиера на
АДРЕС, се установява, че ответниците не били напускали ап. 78, находящ се на ет. 2 в същия
вход, от раждането си до настоящия момент, като са живели в жилището заедно със своя
баща Т.Б. до м. 12.2021 г., когато последният се е изнесъл.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са
предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възражения можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост била постъпила
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества,
съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия топломер. Топлинна
енергия се измервала в кВтч, като данните от общия топломер били отчитани към 0,00 часа
на първо число на месеца съгласно правилата. Отчетената енергия била разлика между
5
„ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за
сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил
съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки
месец и същите следвало да се заплатят от потребителя. Вещото лице установило по
представените от „Бруната” ООД формуляри за отчет, че в процесния имот се разпределяла
топлинна енергия за отопление с една щранг-лира в банята без възможност за монтаж на
уред за дялово разпределение, за сградна инсталация според пълния отопляем обем на
апартамента и за битово горещо водоснабдяване по данни от два надлежно монтирани и
узаконени водомера. В апартамент № 78 нямало радиатори, прикачени към отоплителната
инсталация на блока, както и отоплителни тела в общите части на сградата. Щранг-лирата
била тръбно отоплително тяло, общо за помещенията по цялата вертикала, което отдавало
топлина от постъпващия в него топлоносител. При щранг-лирите нямало техническа
възможност за монтаж на уред за дялово разпределение и изключване на отделните имоти.
При тях инсталираната мощност се определяла по изчислителен път и се прилагала
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно Приложение към чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). Вещото лице установило, че
топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена съгласно методиката, определена
в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
(отм.) и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 190 куб. м. А
количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода били изчислени съгласно т. 5.2
от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). За
исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за
доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по
фактури в размер на 1966,30 лева не включвала просрочени суми от периоди преди
процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № 118904 било
извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и
възлизало общо на 217,32 лева (за доплащане) за целия исков период. За периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. начислените суми по фактури били в общ размер на 1801,40
лева, а сумата за изравнение била в размер на 194,20 лева (за доплащане). Вещото лице
установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответниците била определена
съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната
енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за
търговски цели. Общият топломер в абонатната станция били обект на метрологичен
контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории, като било установено, че
уредът бил технически изправен. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно,
ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
6
запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на
ищцовото дружество. От заключението се установява, че няма данни за извършени от
ответниците плащания на претендираните от ищеца суми. Според вещото лице общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на 217,33 лева и
представлявала сума за доплащане. Вещото лице установило, че към изравнителните сметки
нямало прибавени задължения на ответниците извън процесния период. Стойността на
потребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки за исковия период и
отразена корекция в цена възлизала на 2183,65 лева. Дължимите такси за дялово
разпределение за процесния период били в общ размер на 35,04 лева. Вещото лице
изчислило, че законната лихва върху претендираната главница, считано от първия ден след
срока за плащане на всяко задължение до 21.09.2021 г., била в размер на 328,02 лева – върху
сумата за топлинна енергия и 7,29 лева – върху стойността на услугата за дялово
разпределение. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и
не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването (oбн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.) и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
Основният спорен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото, е имали
ли са ответниците качеството „клиенти на топлинна енергия“ през процесния период. В
отговора на исковата молба е наведено възражението, че макар през 2016 г. двете ответници
да са придобили процесното жилище, продавачът продължил да го ползва и се задължил да
заплаща всички консумативни разходи, включително за потребена топлинна енергия.
Именно по тази причина в подписания между страните по сделката нотариален акт било
посочено, че Т.Б. оставал титуляр на партидата в „Топлофикация София“ ЕАД и единствен
клиент на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав намира, че фактическото ползване
на процесния имот и уговорките между продавача и купувачите не обвързват ищцовото
дружество и сами по себе си не пораждат облигационно отношение по доставка на топлинна
енергия, като съображенията за това са следните. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
7
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Следователно, по
правило страна (купувач) в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди са собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху топлоснабдения
имот и те дължат цената на доставената топлинна енергия. При определени условия
съгласно задължителната съдебна практика клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тези въпроси са
разгледани в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г.,
ОСГК, ВКС.
В цитираното тълкувателно решение е прието, че правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази
договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от Закона за
енергетиката (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените
от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти
в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В същото тълкувателно решение е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
8
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране
би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените си битови нужди. След прекратяване на договора между
топлопреносното предприятие и ползвателя на облигационно основание, което може да бъде
установено със закриване на партидата на ползвателя при топлопреносното предприятие, и
при неустановяване на нещо различно, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява според посоченото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ спрямо собственика или титуляря на
ограниченото вещно право на ползване в качеството им на клиенти на топлинна енергия за
собствени битови нужди при публично известни общи условия.
Следователно, и друго лице, различно от собственика или вещния ползвател, може да
бъде клиент на топлинна енергия, но само ако това лице е сключило договор с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия.
Посоченото условие в настоящия случай не се установи по делото. Безспорно продавачът
Т.Б. е останал да живее в процесното жилище и след продажбата му на ответниците на
30.03.2016 г. до м. 12.2021 г. Беше установено и постигнато между страните по
продажбеното отношение съгласие титуляр на партидата в „Топлофикация София“ ЕАД да
продължи да бъде продавачът до окончателното приключване на всички съдебни спорове
между него и ищцовото дружество във връзка с натрупани стари задължения за топлинна
енергия за процесния апартамент. Не бяха представени обаче доказателства, че и от страна
на топлопреносното предприятие е имало съгласие за сключване на договор с фактическия
ползвател за продажба на топлинна енергия. Дори да се приеме, че ищцовото дружество се е
съгласило страна в продажбеното отношение и след 30.03.2016 г. да остане продавачът Т.Б.,
то със служебното прехвърляне на партидата на името на една от ответниците –
съсобственици, считано от м. юни 2018 г., този договор е бил прекратен. В такъв случай
съгласно цитираната по-горе задължителна съдебна практика продажбата на топлинна
9
енергия за битови нужди се осъществява според посоченото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ спрямо
собственика или титуляря на ограниченото вещно право на ползване в качеството им на
клиенти на топлинна енергия за собствени битови нужди при публично известни общи
условия. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба не може да
бъдат приети. Всички останали уговорки между страните по договора за покупко-продажба
на имота за това кой следва да носи отговорност за задълженията за потребена топлинна
енергия могат да бъда предмет на евентуални облигационни претенции между тях, но по
никакъв начин не обвързват ищцовото дружество при липса на съгласие от негова страна.
Няма данни по делото, а и твърдения през исковия период качеството „потребител“ на
топлинна енергия да е било загубено от някой от ответниците поради промяна на
собствеността или учредяване на вещно право на ползване в полза на трето лице.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Направените
в тази насока възражения в отговора на исковата молба са неоснователни. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответниците и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответниците. Ответниците, в
качеството им на купувачи, се задължили да заплащат реално доставената им топлинна
енергия по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите Общи
условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
10
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
Не се спори, че подпомагащата страна „Бруната” ООД през исковия период извършвала
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост в ж. к.
„Младост 1”, бл. 67, вх. 4. От събраните по делото доказателства се установи, че дължимата
от потребителите месечна сума за топлинна енергия била определена въз основа на
прогнозна месечна консумация и действащата за съответния период цена на топлинната
енергия. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало данъчни дебитни и кредитни
известия за разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот. Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза, е, че сумата за топлинна енергия за процесния имот, собственост на
ответниците, била определена съгласно действащата към момента нормативна уредба и
актуални цени на топлинната енергия, като не е нужно да се преповтарят направените по-
горе фактически изводи в тази насока. Експертизата е извършена от лице с необходимите за
случая специални знания. Изчисленията на ФДР относно дължимата от К. Т. Б. и Е. Т. Б.
сума за топлинна енергия през процесния период според вещото лице са правилни. Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) урежда техническите правила за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост,
но приложението на тези правила не е от компетентността на съда, тъй като изисква
специални знания в областта на науката и техниката, каквито същият не притежава. Именно
поради това беше назначена и съдебно-техническа експертиза и доколкото по делото
липсват доказателства, които да поставят под съмнение правилността на изводите на вещото
лице, съдът намира, че следва да кредитира заключението му изцяло. Не бяха събрани
доказателства за нарушаване на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.) при определяне на дължимата от ответниците сума за топлинна енергия или пък за
отопляем обем на имота, различен от този, използван от ФДР. Ответниците не ангажираха
доказателства, че са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и са
оспорили изготвените от подпомагащата страна изравнителни сметки в предвидените
срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
11
установено, че през исковия период ответниците потребили топлинна енергия, чиято
стойност дължат на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в
своето основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК
съдът взе предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се
приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя
суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде
уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази насока от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към изравнителните
сметки за доплащане няма прибавени задължения на ответниците извън процесния период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (както се твърди в исковата молба). На второ място, съгласно
разпоредбата на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в писмения договор за продажба на топлинна енергия,
сключен между доставчика и клиентите в сграда – етажна собственост, услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. Следователно, ищецът няма
правно основание да претендира заплащане на стойността на тази услуга от потребителите и
то в своя полза. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба е
основателно.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответниците за
погасяване на част от вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение
на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е
приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”,
предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 28.09.2021 г. Следователно,
тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
28.09.2018 г. От представените по делото фактури се установява, че последната фактура,
чийто падеж е настъпил преди 28.09.2018 г., а именно на 14.09.2018 г., е тази за месец юли
2017 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2018 г. до
31.07.2018 г. са погасени по давност. Непогасени се явяват вземанията за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., които по прогнозни данни (фактури) съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза са в общ размер на 1801,40 лева. Към тази сума следва да
бъда прибавени изравнителните сметки за доплащане за периода, непогасен по давност,
които съгласно същото заключение са в общ размер на 194,20 лева. По делото няма данни за
извършени плащания на процесните вземания. Или общо задължението на ответниците за
топлинна енергия, непогасено по давност, е в размер на 1995,60 лева.
12
Не се спори по делото, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот се установява, че процесното жилище било придобито от ответниците К. Б.
и Е. Б. при равни квоти, т. е. по ½ идеална част за всяка. Следователно, всеки от субективно
съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 997,80 лева и за периода
от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума. За разликата над уважения размер от 997,80 лева до пълния предявен
размер от 1133,47 лева, както и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. всеки от исковете
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По субективно съединените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в тази
си част всеки от субективно съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен. За задълженията за топлинна енергия от непогасения по давност период, а
именно от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. приложими са общите условия от 2016 г., съгласно
които лихва за забава не се начислявала върху прогнозните сметки, а само върху общата
изравнителна сметка, ако стойността й не била заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността на общата фактура следвало да бъде
заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяла. В тази връзка
неоснователни се явяват възраженията, наведени в отговора на исковата молба, че
ответниците не били изпаднали в забава, тъй като фактурите за дължимите суми не били
публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество. Следователно, задължението
по първата обща фактура от процесния период (но само в признатия за основателен размер
като непогасен по давност от 852,49 лева) е станало изискуемо на 14.09.2019 г., поради което
считано от следващия ден – 15.09.2019 г. ответниците са изпаднали в забава. Следователно,
последните дължат мораторна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2021 г., която на основание чл. 162 ГПК и
Приложение № 1 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът изчисли
общо на 297,90 лева. Поради изложените по-горе съображения лихва за забава върху сумата
за дялово разпределение не следва да се начислява.
13
С оглед изложеното всеки от субективно съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата 148,95 лева и за периода от
15.09.2019 г. до 21.09.2021 г. За разликата над уважения размер от 148,95 лева до пълния
предявен размер от 167,65 лева, както и за периода от 01.10.2018 г. до 14.09.2019 г. всеки от
исковете като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 102,05 лева, от които 52,05 лева за внесена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
ответниците, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 88,63 лева за довнесена държавна такса, 550 лева за депозити за вещи лица и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид
приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, ответниците К. Т. Б. и Е. Т. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 740,94 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете, разпределена между тях по равно или по 370,47 лева.
Процесуалният представител на ответниците е поискал присъждане на направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80
ГПК. Видно от отбелязване в договора за правна защита и съдействие, договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева било заплатено от ответниците изцяло в
брой. Съдът намира, че същото не е прекомерно, поради което не се налага неговото
редуциране. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ответниците сумата в общ размер на 35,60 лева или по 17,80 лева на всяка, представляваща
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С оглед направеното от ищеца в списъка по чл. 80 ГПК искане за присъждане на
разноски по компенсация, всяка от ответниците следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД разноски в общ размер от по 352,67 лева съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
14
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори П.Р.П. и М.А.И., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу К. Т. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
гр. СофияАДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 997,80 (деветстотин деветдесет и седем
лева и 80 ст.) лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 78, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 118904, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 148,95 (сто четиридесет и
осем лева и 95 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 21.09.2021 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 55828 по описа
за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 997,80 лева до пълния предявен размер
от 1133,47 лева, както и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., а иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от
148,95 лева до пълния предявен размер от 167,65 лева, както и за периода от 01.10.2018 г. до
14.09.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори П.Р.П. и М.А.И., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Е. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
гр. СофияАДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 997,80 (деветстотин деветдесет и седем
лева и 80 ст.) лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 78, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 118904, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 148,95 (сто четиридесет и
осем лева и 95 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 21.09.2021 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 55828 по описа
за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 997,80 лева до пълния предявен размер
15
от 1133,47 лева, както и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г., а иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от
148,95 лева до пълния предявен размер от 167,65 лева, както и за периода от 01.10.2018 г. до
14.09.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К. Т. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, гр. СофияАДРЕС, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. и М.А.И., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 352,67 (триста петдесет и два лева и 67 ст.) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете по компенсация.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Е. Т. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, гр. СофияАДРЕС, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. и М.А.И., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 352,67 (триста петдесет и два лева и 67 ст.) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете по компенсация.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н. Г. Ж., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Витоша”, бул. „Братя Бъкстон” № 85, като трето лице – помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 55828 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16