Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.01.2021 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело №
14582 описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 253817 от 2810.2017 г. по гр. дело №
3736/2012 г. по описа на СРС, І ГО, 44 състав, е признато за установено, че поради ненастъпила към 21.04.2011 г.
изискуемост на вземането на „Р.Т.ИНК“ като заемодател по сключен със „С.-К.Е.Д.”
ООД договор за заем от 16.11.2010 г., не са били налице материално-правните
предпоставки за упражняване на учреденото като обезпечение на това вземане
заложно право на „Р.Т.ИНК“ по договор за особен залог от 07.12.2010 г. с
нотариална заверка на подписите с рег. № 15438/07.12.2010 г. и рег.№
15996/15.12.2010 г. на нотариус В. Ивчева, с предмет притежаваните от ищеца К.Т.К.
900 дружествени дяла от капитала на „С. - К.Е.Д.” ООД, по предявения като
частичен отрицателен установителен иск от К.Т.К. срещу „С. - К.Е.Д.” ООД и „Р.Т.ИНК“
до размер на вземането от 1000 лв. при общ размер от 1 0109 809евро.
Недоволно
от така постановеното решение е останало ответното дружество „Р.Т.ИНК“, което в срока по
чл.259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради
нарушения на материалния закон и необоснованост. Излага, че недвижимите имоти,
в които дружеството е инвестирало такава крупна сума, да били продадени с
предварителен договор, впоследствие обявен за окончателен. Поддържа, че с оглед
целта на предоставянето на заема – изграждане и въвеждане в експлоатация на
соларния парк, васрещното цзадължение на заемателя е било скрепено със срок,
който изтекъл на 15.04.2011 г. Доказателство за този срок се съдържало и в
сключения между „С. -
К.Е.Д.” ООД и трето за спора лице „Д.“ ЕООД договор. И
именно виновното неизпълнение на задълженията на „С.К.Е.Д“ ООД да довърши в
така уговорения срок строителството на соларния парк и да го въведе в
експлоатация представлявала главната причина заложният кредитор да присъстапи
към изпълнение. Моли решението да бъде отменено и предявеният частичен иск –
отхвърлен, като неоснователен.
Въззиваемият К.Т.К. оспорва жалбата по съображения, изложени в
депозирания по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор.
Въззиваемото „С.К.Е.Д.“ ООД не
ангажира становище.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия като взе
предвид събраните доказателства по делото съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК и
като съобрази инвокираните от страните възражения и доводи във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
съдът намери от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на допустимостта обжалваното решение,
съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.
Както това е изяснено с определение № 720 от 27.07.2012 г. по т. д. № 436/2012
г. на ВКС, II т.о., залогодателят може с отрицателен
установителен иск по чл. чл. 36 от Закона за особените залози да оспори вземането или
заложното право, по реда на чл.
439 от ГПК,
като иска да се установи, че вземането, за удовлетворяване на което се предприема
изпълнението, не съществува, предвид факти настъпили след обезпечаването му с
договора за залог (чл.
439, ал. 2 ГПК)
или че не са настъпили материалноправните предпоставки за упражняване на
заложно право на кредитора, което по смисъла на чл.
10, ал. 1, т. 1 от ЗОЗ се състои в правото на удовлетворяване от заложеното
имущество. Ищецът като гарант
на чужд дълг несъмнено разполага с правен интерес както от отричане на
обезпеченото изпълняемо право, претендирано от ответника, така и от оспорване
на предсрочното пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, като
правото му на подобен иск е изрично признато и в чл. 36 от
ЗОЗ. Същевременно
по делото няма данни към момента да е проведено принудително изпълнение върху
заложените предприятие и дялове.
Обжалваното решение е правилно, като въззивният състав
споделя изцяло мотивите на същото, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях, като в допълнение следва да бъде добавено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 36 от ЗОЗ във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване,
че не са настъпили материално-правните предпоставки за упражняване на заложното
право на „Р.Т.ИНК“ като заемодател по сключен
със „С.-К.Е.Д.” ООД договор за заем от 16.11.2010 г., чрез пристъпване към
изпълнение по договор за особен залог от 07.12.2010 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № 15438/07.12.2010 г. и рег.№ 15996/15.12.2010 г. върху притежаваните
и заложени от ищеца К.Т.К. 900 дружествени дяла от капитала на „С. - К.Е.Д.”
ООД.
Обжалваното
съдебно решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка. При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се установява, че на 16.11.2010 г. между „Р.Т.ИНК“ като
заемодател и „С. - К.Г.Д.” ООД като заемополучател е сключен договор за заем на
сума в размер на 10 000 000 евро, която се предоставя на траншове по дати,
определени в Приложение № 1, неразделна част от него. В чл. 2 от договора е
предвидено целево предназначение на заема, а именно за финансиране изграждането
на възобновяем енергиен източник - соларен парк в с. Сбор, област Пазарджик. В
последствие с анекс е уговорено заемните средства да се превеждат по фактури на
съответните изпълнители и подизпълнители, ангажирани със строежа на парка. Съобразно
уговореното в чл. 4 заемополучателят се е задължил да върне заема, заедно е
уговорена възнаградителна лихва, в срок от осем години, считано от датата на
подписване на договора. В чл. 7, б. „г“ от процесния договор е предвидено
настъпване на предсрочна изискуемост в случай, че с действията си
заемополучателят уврежда или застрашава от увреждане правата и/или интересите
на заемодателя.
За
обезпечаване на изпълнението на договора и съобразно предвиденото в чл. 8 от същия, в полза на „Р.Т.ИНК“
е учреден залог върху търговското предприятие на „С. - К.Г.Д.” ООД съгласно
договор от 7.12.2010 г. с нотариална заверка на подписите, като с договор за
особен залог от същата дата е предоставено и допълнително обезпечение от страна
на ищеца К.К. като съдружник в дружеството-длъжник, който съгласно учредил залог
и върху всичките си 900 дружествени дяла от капитала на „С. - К.Г.Д.” ООД, на
стойност от по 50 лв. всеки.
По
делото не се спори, а и от заключенията на приетите съдебно-счетоводни
експертизи се установява, че ответникът „Р.Т.ИНК“ е предоставил на „С. - К.Г.Д.” ООД
уговорената заемна сума, като извършените от него до 21.04.2011 г. преводи по
фактури в изпълнение на договора възлизат на обща стойност 10 256 494,29
евро.
Спорно е,
дали вземането на заемодателя за връщане на така заетата сума заедно с
уговорената лихва е станало предсрочно изискуемо и съответно – разполагал ли е
с право да пристъпи към изпълнение по особения залог още към 2011 г. (т.е.
преди изтичане на срока през 2018 г.).
Настоящият въззивен състав споделя
извода на СРС, че по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 36 от ЗОЗ вр. чл. 439 ГПК в тежест на ответника е да докаже настъпването
на материално-правните предпоставки за упражняване на заложното право чрез
пристъпване към изпълнение срещу заложеното имущество за обезпечаване
изпълнението на изискуемото
вземане в размер на 10 109 809 евро.
В тази връзка твърдението на ответника е, че предсрочната
изискуемост на вземането е настъпила на основание т. 7, буква "г" от
процесния договор за заем от 16.11.2010 г., поради това, че заемателят бил
увредил и/или застрашил интересите на заемодателя с това, че: 1) соларният
парк, за изграждането на който бил предоставен заемът, не е въведен в експлоатация
в предвидените срокове /вместо до 15.04.2011
г. бил въведен в експлоатация с разрешение за ползване със 74 дни закъснение на
27.06.2011 г./; 2) не е изградена връзката между соларния парк и
електроразпределителната мрежа и не е оборудвана подстанцията, представляваща
точката на присъединяване; 3) няма сключен договор за изкупувани на ел.
енергията; 4) необосновано е забавено сключването на договора за
присъединяване; 5) не е предоставяна подробна информация относно начина и
целесъобразността на изразходването на заемните средства.
В правилно
приложение на материалния закон първо-инстанционният съд е приел, че при
тълкуване волята на страните се налага еднозначно изводът, че така очертаните
фактически твърдения не попадат в хипотезата на посочения чл. 7, б. „г“ от
договора за заем, предвиждаща право на заемодателя да иска връщане на
заема, ведно с дължимата лихва, преди изтичането на срока по т. 4 (осем години,
считано от датата на подписване на договора). Широката формулировка на цитираната клауза не
обхваща и не може да обхваща всякакви възможни действия на заемополучателя, а
само такива, които реално изключват или намаляват
възможността заемодателят да получи дължимото изпълнение по договора, вкл. и по
принудителен ред - да получи връщане
на предоставения заем, заедно с уговорената лихва. Такива могат да
бъдат действия, с които в ущърб на кредитора длъжникът намалява имуществото си,
обременява го с тежести, уврежда го или го трансформира в лесно укриваеми
активи. Към подобни действия може да бъде причислено и пълното виновно
бездействие на заемателя по изграждане на финансираната чрез заема инвестиция,
но при положение, че заемът е бил реално и предварително предоставен и ако в
договора е предвиден срок за въвеждането й в експлоатация. Настоящият случай не
е такъв. На първо място, в процесния договор за заем не е предвиден срок за
въвеждането в експлоатация на финансирания обект /соларен парк/ - твърдението
на ответника, че този срок следва да е 15.04.2011 г. не следва от съдържанието
на договора, в който липсва твърдяното във въззивната жалба препращане към
срока за изпълнение по договор № 005-С1/23.03.2011 г., сключен с трето за спора
лице. Следователно, при липса на подобен срок следва да се приеме, че меродавен
за изпълнение на задълженията на заемателя е единствено крайният падеж по
заема, настъпващ 8 години след сключването на договора. Същевременно, не е
спорно, че от страна на заемателя не е налице бездействие в изграждането на
обекта, а напротив – предприети са активни действия по изграждането на парка. При
това, несъмнено в случая липсва пълно неизпълнение – соларният парк е изграден
и пуснат в експлоатация на 27.06.2011 г. /т.е. 74 дни след твърдяния от
ответника краен срок от 15.04.2011 г./. От друга страна, заемодателят не е
предоставил предварително на заемателя целия уговорения заем, а на части, както
това е уговорено в анекс № 1 от
16.11.2010 г., в полза на посочени от заемателя доставчици на оборудване и
съоръжения за изграждане на соларния парк, към които заемателят дължи плащане. При тези данни нито е налице неизпълнение от
страна на заемателя на някакво негово задължение по заемния договор, нито пък е
налице действие /бездействие/, което да води до изключване или намаляване на
възможността заемодателят да получи дължимото изпълнение по договора на
уговорения падеж - 8 години след сключване на заемния договор /т.е. до
16.11.2018 г./. Имуществото на заемателя не е намаляло по никакъв начин от
твърдяната минимална забава в изграждането на соларния парк. Ето
защо, законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че от събраните по
делото доказателства не се установява настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането. Ответникът не доказва, че материалните предпоставки за упражняване
на заложното право са били налице към датата на вписване пристъпването към
изпълнение. Поради това искът като
основателен следва да бъде уважен.
По изложените съображения и с оглед
съвпадане на изводите на двете съдебни инставции и в упражнение на правомощията
си по чл.271 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият
Крастев има право на разноски пред въззивиня съд, но предвид, че липсват
доказателства такива да са били реално
направени, същите не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
253817 от 2810.2017 г. по гр. дело № 3736/2012 г. по описа на СРС, І ГО, 44
състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.