ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 795
гр. Перник , 02.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500697 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД,
чрез пълномощникът им юрисконсулт Р. И., против определение от 20.08.2020 г., по
ч.гр.д. № 02606 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, постановено по реда на
чл.250 от ГПК, с което е оставена без уважение молба с рег. № 16911/28.07.2020 г. на
ПРС, подадена от частния жалбоподател за допълване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 1656/12.06.2020 г. на ПРС, като бъде
разпоредено плащане от длъжника и на законна лихва върху главницата, считано от
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането – 28.08.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2019 г.
Жалбоподателят намира обжалвания съдебен акт за неправилен и необоснован,
тъй като липсвало посочване на конкретно основание или мотив за отхвърляне на
претендираната от тях законна лихва от датата на предсрочната изискуемост до
изплащане на вземането. В жалбата поддържа, че няма законово задължение да
конкретизира законната лихва по период и размер, тъй като окончателният й размер и
период бил е неопределяем. Сочи, че процесната законна лихва е претендирана като
едно общо неделимо вземане, поради което счита, че същата не следвало да бъде
разделяна на отделни периоди и размери. На следващо място поддържа, че съгласно
тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г., по тълк.д. № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК подобен тип индивидуализация на задължението била относима към лихви,
чийто период за издължаване е вече настъпил и може да бъде определен, а в случая
това не било така, тъй като не било ясно кога задължението ще бъде погасено в
цялост. Поради изложеното в частната жалба моли обжалваното разпореждане да
бъде отменено, в частта, в която се отхвърля заявлението на „Профи кредит България“
ЕООД за издаване Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против В. Л. П. , като
вместо него бъде постановено издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
1
за законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането до входиране на
заявлението в съда.
Претендира и разноски за държавна такса по частната жалба и юрисконсултско
възнаграждение.
В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК не е осъществявана от районния съд
процедура по връчване на препис от частната жалба на длъжника по делото.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти,
съгласно тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Ч.гр.д. № 2606/2020 г. на ПРС е образувано по заявление от „Профи кредит
България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. Л.
П. за следните вземания: остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 794.85
лева; непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 266.39 лева за
периода от 15.12.2018 г. до 28.08.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост; непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 885.97 лева;
непогасени такси по Тарифа да извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00
лева за периода от 30.03.2018 г. до 28.08.2019 г. – дата на предсрочна изискуемост;
сумата в размер на 76.05 лева, представляваща непогасена лихва за забава от
16.03.2018 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 28.08.2019 г. – дата на
предсрочна изискуемост, както и законна лихва от 28.08.2019 г. – дата на предсрочна
изискуемост до изплащане на вземането, което произтича от неизпълнено задължение
по договор за потребителски кредит № *** от 30.01.2018 г.
С разпореждане от 12.06.2020 г., ПРС е уважил частично подаденото заявление,
като е разпоредил да бъде издадена Заповед за изпълнение в полза на заявителя, за
сумите: 266.39 лева – главница; 76.05 лева – договорно възнаграждение за периода от
16.03.2018 г. до 28.08.2019 г., законната лихва, считано от датата на завеждане на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
заповедното производство в размер на 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и
25.00 лева - държавна такса, като е отхвърлил заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД срещу В. Л. П. , в
частта, с която е поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за
сумата от 885.97 лева, представляващо възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги и 30.00 лева такси за извънсъдебно събиране на вземането. С оглед
разпореденото в полза на заявителя е издадена Заповед № 1656 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.06.2020 г.
С молба от 28.07.2020 г., „Профи кредит България“ ЕООД е поискал от ПРС да
бъде допусната поправка на ЯФГ в постановения съдебен акт, като в издадената
Заповед за изпълнение им бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на
предсрочната изискуемост на вземането – 28.08.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението от ответника.
С определение от 20.08.2020 г., ПРС е оставил без уважение молбата на „Профи
2
кредит България“ ЕООД за допълване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1656/12.06.2020 г. на ПРС, като бъде разпоредено
плащане от длъжника и на законната лихва върху главницата, считано от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането – 28.08.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г. За да постанови обжалвания съдебен акт
районният съд е приел, че „Профи кредит България“ ЕООД е заявил претенцията не
самостоятелно, а като законна последица на заявлението, като в производството по
чл.410 от ГПК, заявителят може да претендира присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
– 28.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., но като
отделна претенция, която е индивидуализирана с размер и период, в който случай
следвало да бъде заплатена и дължимата държавна такса.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното определение,
настоящият състав съобрази следното:
Задължението за лихва е граждански плод, който от една страна представлява
цена при ползването на парични средства, а от друга страна възнаграждение за тяхното
ползването. Когато задължението за лихва е уговорено между страните, по своята
същност представлява възнаграждение за ползването на паричната сума или за
възстановяване на направени плащания по изпълнението на съответния договор, но
лихвите имат както акцесорен характер, така и относителна самостоятелност.
При наличието на задължение, произтичащо от главница, и договорни лихви, на
падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва, но и следва да се
прави разграничение между възнаградителната лихва, каквато се уговаря между
страните в различни хипотези, и законната лихва за забава, каквато се начислява при
неизпълнение на парично задължение (чл.86 от ЗЗД).
Възнаградителната лихва се заплаща независимо от неизпълнението на главното
задължение: тя се дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа и по
своята същност представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за
предоставените му парични средства, а мораторната лихва има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. С оглед на това обезщетението в размер на законната лихва по чл.86, ал.1
от ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата. В този смисъл е решение № 211/26.01.2017 г. на ВКС по т.
дело № 958/2016 г., ГК, III г. о.
Законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната
(мораторна) лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД не се дължи при нормално развитие на
облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това
задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради
кредитора за извършената от него работа, а само при поискване и следва да бъде
заявена като самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като
последица от уважаването на иск за главницата, респ. като последица от уважаване на
претендираното със заявлението вземане. Обезщетение в размер на законната лихва по
чл.86, ал.1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред
правата си, произтичащи от забавата, докато законната лихва се дължи от датата на
постъпване на молбата в съда, респ. от датата на депозиране на заявлението с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда. В посочения смисъл
3
са определение № 235 от 17.04.2009 г. на ВКС по ч. т. дело № 233/2009 г., ІІ т.о. и
решение № 111/27.10.2009 г. на ВКС по т.д. № 296/2009 г., І т.о.
Обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от момента на забавата и има
акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не
е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и
вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и размер.
Поради това при възникнал съдебен спор надлежното предявяване на иск, респ.
подаване на заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение с предмет
акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД предполага да са посочени размера на
неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви
като форма на обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, началния момент, от който се дължи
обезщетението, крайния момент, до който то се претендира, и неговия размер.
Размерът на вземането е от значение и за цената на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху която
ищецът дължи заплащане на държавна такса. В този смисъл е решение № 75 от
16.07.2015 г. по т.д. № 519/2014 г., ВКС, ІІ т.о.
В конкретния случай, частният жалбоподател счита, че претендираната от него
лихва за периода от 28.08.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост до
окончателното изплащане на вземането представлява следваща се законна лихва, но
така както е заявена от „Профи кредит България“ ЕООД, претенцията за лихва за
периода от 28.08.2019 г. до датата на депозиране на заявлението в съда, представлява
искане за присъждане на обезщетителна (мораторна) лихва. Както е посочено в т.2 на
тълкувателно решение № 3/2017 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, на
което се позовава и частния жалбоподател, по правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на
кредитора се дължи обезщетение, но в размер на законната лихва или уговореното в
договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128, т.2 от ГПК, поради което и искането
за присъждане на законна лихва следва да бъде индивидуализирано в заявлението, чрез
посочване от заявителя на неговия размер и период, като бъде внесена и дължимата
държавна такса.
С оглед изложеното претендираната от частния жалбоподател мораторна лихва
за периода от 28.08.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост до датата на
депозиране на заявлението в съда, следва да бъде самостоятелно заявена с посочен
размер и период, и върху нейния размер се дължи и държавна такса, както правилно е
посочил заповедният съд. Считано от 10.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на вземането, заявителя, респ. частния
жалбоподател може да поиска от съда да му бъде присъдена законна лихва за забава,
тъй като на 10.06.2020 г., чрез депозиране за заявление в съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е упражнил по
съдебен ред правата си, произтичащи от забавата, и присъждането на законна лихва е
последица от упражненото от кредитора (частния жалбоподател) право по съдебен ред
чрез подаване на заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за събиране на соченото от него вземане. Поради това
правилно и законосъобразно заповедният съд е отказал издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за законната лихва върху
главницата, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
– 28.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., тъй като
същата не е била надлежно заявена от частния жалбоподател в депозираното от него
заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
4
чл.410 от ГПК срещу В. Л. П. , поради заявяването и като законна последица от
подаване на заявлението, а не като самостоятелна такава, която да е
индивидуализирана с посочване на нейния размер и период, и за нея да е внесена
дължимата държавна такса.
Що се касае до законната лихва, каквато е поискана от частния жалбоподател,
като последица от подаденото от частният жалбоподател заявление, то същата му е
присъдена с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
Предвид изложеното обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.08.2020 г. на Районен съд – Перник, постановено
по ч.гр.д. № 02606 по описа за 2020 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5