РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Павликени, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20244140100395 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от В. В. Д. от *** адв.И. М. от *АК против „И.А. М.“АД ***,
представлявано от Г. Т. Т. и „Ф. Б.“ ЕООД, представлявано от П. Б. Д. по обективно
съединени искове установителни и осъдителни , кумулативно и евентуално съединени.
В исковата молрба е посочено, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за
паричен заем № ***2023г и на ищеца е предоставен кредит от 2000лв. за срок от 22 седмици
при фиксиран ГЛП от 35% , ГПР 40.54% и дължими11 бр. 2седмични вноски от по
196.83лв.със задължение 3 дни след сключването му ищецът да представи едно от следните
обезпечения:2 физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на определени в
договора условия,банкова гаранция с бенефициер-заемодателя за сумата по чл.2 т.7 от
договора със срок на валидност 30дни или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което
предоставя гаранционни сделки. С договор за предоставяне на гаранция№***.2023г вторият
ответник се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на първия ответник с цел
гарантиране на всички задължения по договора за кредит като съгл. Т.2 от договора за
кредит, гаранционната сделка влиза в сила, ако заемателят не представи предвидените
обезпечения и същият дължи възнаграждение на гаранта от 826.87лв., платими разсрочено
на вноски по 75.17лв. с приоритетно погасяване пред вноските по кредита.. Ищецът
твърди,че договорът за паричен заем,сключен с първия ответник е нищожен на основание
чл.26 ал.1 пр.2 и 3 от ЗЗД,нарушаващ чл.143 от ЗЗП и заобикаля закона по чл.19 ал.4 от ЗПК.
Моли да бъде обявен сключения договор за заем на ищеца с първия ответник и да бъде
осъден първия ответник да заплати на ищеца сумата от 165.13лв.,получена без основание
възнаградителна лихва по нищожния договор за заем,ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Моли да бъде признато в
отношенията на ищеца с втория оответник,че договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.2 и 3 от ЗЗД вр чл.143 ал.1 и ал.2 ,т.19 вр чл.146 от ЗДП
вр чл.22 от ЗДП и да бъде осъден първият ответник да заплати на ищеца 826.87лв.
недължимо платено възнаграждение за гаранция поради липса на основание по нищожния
договор за предоставяне на гаранция,ведно със законната лихва от подаване на исковата
1
молба в съда до окончателното изплащане. При условие на евентуалност при отхвърляне на
осъдителния иск срещу първия ответник за сумата от 826.87лв., да бъде осъден втория
ответник да заплати на ищеца 826.87лв. при липса на основание по нищожния договор за
предоставяне на гаранция,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане.Претендира за направени по делото разноски.
В едномесечния срок от съобщението не е постъпил писмен отговор от
ответниците, същите не изпращат представители, не е постъпило писмено от тях и не е
направено изрично искане да се разгледа делото в тяхно отсъствие.Ищецът прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира ,че е налице основанията за постановяване на неприсъствено решение.
Кумулативно са изпълнени предпоставките:на страната ответник са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание и
някой от исковете е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства. Твърденията на ищеца в искавата молба се
подкрепят с представените писмени доказателства.
Съдът намира, че въпреки, че в договора за паричен заем има недействителна клауза, а
именно тази, която задължава заемателят да изпълни условията в чл.4 след сключване на
договора като това не прави нищожен целия договор за заем. Поради което следва да бъде
отхвърлен предявените искове от ищеца против първия ответник за признаване договора за
паричен заем за нищожен и за връщане платената възнаградителна лихва по него. По
отношение на сключения договор за гаранция между ищеца и втория ответник съдът намира,
че същият е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.2 и 3 от ЗЗД вр чл.143 ал.1 и ал.2, т.19чл.
146 от ЗДП и чл.22 от ЗДП, тъй като потребителят заемател е поставен в неравностойно
положение за представяне на друго обезпечение и е бил принуден да сключи този договор.
Следва заплатена сума, представляваща възнаграждение по гаранционната сделка да бъде
върната на ищеца като недължимо платена. Видно от доказателствата- представените
договори заплащането както на сумите по паричния заем, така и на възнаграждението по
гаранционната сделка , ищецът е извършвал по сметка на първия ответник. Не се спори, че
ищецът заплатил всички суми по кредита, включително и възнаграждението по
гаранционната сделка, то следва първият ответник да заплати на ищеца тази сума, ведно
със законната лихва по подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, тъй
като договорите за паричен заем и за гаранционна сделка са свързани. Съдът не дължи
произнасяне по евентуално предения иск.
С оглед изхода на делото и представения списък по чл.80 от ГПК за разноски, съдът
установи, че адвокатското възнаграждение за установителния иск срещу втория ответник ,
което е заплатил на ищеца за оказана правна помощ е в размер на 400лв., а за осъдителния
иск -300лв., Следва първият ответник да заплати на ищеца 300лв. направени разноски по
този иск, а втория ответник -400лв. направени разноски по този иск.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено в отношенията между „И. А. М.“АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Г. Т. Т. и ищеца В. В. Д. с
ЕГН ********** от ***, че сключения между тях договор за паричен заем № ***.2023г е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр1 от ЗЗД,вр чл.1 ал.1 т.10 ,чл.19 ал.4 и чл.22 от ЗПК,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. Д. с ЕГН ********** от *** „И. А. М.“АД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Т. Т. да му заплати сумата
165.13лв,представляваща платена от ищеца възнаградителна лихва по договора за заем №
2
***.2023г като неоснователен и недоказан.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК*** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. Б. Д. и ищеца В. В. Д. с ЕГН
********** от ***, че сключения между тях договор за предоставена гаранция № ***2023г е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр1 от ЗЗД,вр чл.1 ал.1 т.10 ,чл.19 ал.4 и чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА И. А. М.“АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г. Т. Т. да заплати на В. В. Д. с ЕГН ********** от ***сумата от
826.87лв./осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки / , представляваща
недължимо платена гаранция поради липса на основание по нищожен договор за
предоставяне на гаранция № ***2023г , ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П. Б. Д. да заплати на В. В. Д. с ЕГН ********** от *** 400лв./
четиристотин лева/ направени разноски за адвокатско възнаграждение по този иск.
ОСЪЖДА И. А. М.“АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г. Т. Т. да заплати на В. В. Д. с ЕГН ********** от г*** 300лв./ триста
лева/ направени разноски за адвокатско възнаграждение по този иск.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
3