Решение по дело №247/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 3566
Дата: 10 май 2024 г. (в сила от 10 май 2024 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20247040700247
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3566

Бургас, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Членове: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА и с участието на прокурора ХРИСТО КРЪСТЕВ КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА кнахд № 20247040600247 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Д. Н. Б. – директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, е оспорил решение № 1227/08.12.2023г., постановено по АНД № 3578/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 3826/09.08.2023г., издадено от касатора. С наказателното постановление за нарушение на чл.68в във вр. с чл.68д, ал.1 във вр. с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „Билла България“ ЕООД, на основание чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв.

В касационната жалба се твърди, че наказаният търговец е осъществил състава на административното нарушение „прилагане на нелоялна търговска практика“ по смисъла на чл.68д от ЗЗП, като в свой търговски обект продавал протеинов бар – Chocolate Brownie, с невярна информация за хранителния му състав. В касационната жалба се цитира разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗП, според която преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за сключване на договор, търговецът е длъжен да му предостави по ясен и разбираем начин основните характеристики на стоките или услугите, включително информация за състава, опаковката, както и инструкция за използване. Посочено е, че Законът за защита на потребителите регламентира обществените отношения между търговец и потребител, а от цитирания чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗП се извлича твърдението, че именно търговецът, а не производителят следва да предостави информация относно състава на продукта, който предлага и тази информация е необходимо да е вярна. Твърди, че представянето на конкретния продукт като такъв с 50% съдържание на протеин, когато това съдържание не е в този размер, е заблуждаваща търговска практика, съдържаща невярна информация относно състава на стоката, която се предлага от търговеца. Касаторът твърди, че извършваната от търговеца дейност по предлагане и доставка на конкретния продукт следва да се квалифицира като търговска практика. Оспорва се разбирането на районния съд, че „Билла България“ ЕООД не осъществява състава на нарушението, изразяващо се в заблуждаваща търговска практика по чл.68д, ал.1 от ЗЗП, тъй като не произвежда стоката, а само я предлага в стопанисваната от него магазинна мрежа. Според касатора е налице първата предпоставка от фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно действия от страна на търговец към потребител, пряко свързани с насърчаването, продажбата или доставката на стоки.

Касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателно постановление №3826/09.08.2023г. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители. Преди съдебното заседание двете страни са депозирали становище с искания по същество заявени в касационната жалба и в отговора на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да доведат до отмяната му. По същество съдът е приел, че действията, които извършва наказаното търговско дружество, се свеждат само до това да изложи даденият продукт за продажба в стопанисвания от него търговски обект и да обозначи неговата продажна цена. Предлагането на продукта в търговската мрежа на дружеството не включва действия, с които то да променя или изменя съдържанието на хранителните стойности, обявени от производителя. Продуктът се излага във вида, в който е доставен от производителя, с опаковката и съдържанието на производителя, без това съдържание да е променяно или допълвано от търговеца. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.9, ал.4 от ЗЗП, според която се забранява на търговците да отстраняват или променят етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, доколкото това действие може да има за резултат подвеждане на потребителите. Според районния съд, за да бъде определена търговската практика на „Билла България“ ЕООД като нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на закона, следва да има съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от негова страна, което да е довело до предоставяне на невярна информация. В случая информацията от съдържанието на протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от търговеца, който само я предлага за продажба. Обратното според съда означава, че всеки търговец, който предлага за продажба стоки, които той не е произвел, следва да ги подложи на изследване, за да установи дали тяхното съдържание отговаря количествено или качествено на описаното в опаковката от производителя. Т. задължение търговците нямат. С тези мотиви съдът е отменил наказателното постановление, тъй като е приел, че няма осъществен състав на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказания търговец.

На 10.04.2023г. в магазин „Билла 501“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Билла България“ ЕООД била извършена проверка по повод потребителска жалба, в която са изложени твърдения, че след консумация на протеинови барчета потребителят изпитал голям чревен дискомфорт и стомашно неразположение, поради което настоява за извършване на проверка с цел установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържанието, посочено в опаковката относно захар и протеини. При проверката е било установено по отношение на протеинов бар Chocolate Brownie опаковки от 50 гр след изследване в акредитирана лаборатория, че съдържат 42,72 гр на 100 гр белтък, вместо обявеното на етикета 50 гр на 100 гр белтък. Наказващият орган е приел, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба са неоснователни.

С разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за използване на нелоялни търговски практики. Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к (чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП). Търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в чл. 68д, ал. 2 от ЗЗП, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика- чл. 68 д, ал. 1 от същия закон. Нарушаването на забраната за използване на нелоялни търговски практики съставлява нарушение по чл. 210а от ЗЗП.

Според настоящия съдебен състав правилно районния съд е приел, че съставомерните елементи на нарушението по чл. 210а от ЗЗП не са налице в разглеждания случай. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68 д, ал. 1 от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение на търговеца, водещо до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. От словесното описание на нарушението в акта за установяването му и в наказателното постановление се установява, че предоставената от търговеца информация за характеристиките на стоката всъщност е обявената от производителя. В приложимия закон не е предвидено задължение за търговеца да прави собствена проверка за съответствие на стоката с обявените от производителя характеристики- съгласно нормата на чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗП същият е длъжен да предлага стоката с етикет на български език, поставен от производителя, като не може да отстранява или променя същия. Доколкото в случая това задължение е изпълнено, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на търговеца за предоставяне на дадената от производителя информация и наказателното постановление правилно е отменено. Ето защо, обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

С оглед формирания извод за неоснователност на касационната жалба и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 3180 лева - заплатено от страната адвокатско възнаграждение (л.49). Разноските следва да се възложат върху юридическото лице- КЗП, в чиято структура е органът, издал отмененото наказателно постановление.

Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на извършените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Минималното възнаграждение съгласно нормата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 2650 лева за всяка съдебна инстанция. Определеното от страните по договора за правна помощ възнаграждение е 2650 лева и съответния размер на ДДС. Т.е. платеното възнаграждение напълно съответства на минималното предвидено в наредбата. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 1227/08.12.2023г., постановено по АНД № 3578/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Билла България” ЕООД с [ЕИК] направените по делото за настоящата инстанция разноски в размер на 3180 (три хиляди сто и осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: