Р Е Ш Е Н И Е
№ 1436 22.11.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд V-ти наказателен
състав
На първи
ноември през 2019 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
При секретаря: Райна Жекова
Като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХ дело № 4591 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59
и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Д. Е. С.2010“
ООД, с ЕИК ..., със седалище в село Т., п.к. ..., община К., обл.Б., представлявано от
управителя Н. И. Д., против наказателно постановление № 02-0002055 от
26.09.2019 г., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.403а ал.1 от Кодеса
на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С
жалбата се оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния
закон като се посочват множество поправки и грешки в приложените по делото
документи. Сочи се, че описаното в акта и в НП нарешение
не е осъществено. Алтернативвно се моли за
приложението на чл28 от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован не
се явява в съдебно заседание. Не се представлява. Сочат се писмени доказатества. Поддържа се жалбата.
Административнонаказващият орган редовно призован не се явява. Не се взема
отношение по жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена в законоустановения 7-мо дневен срок, предвиден в чл.59,
ал.2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице и е подадена срещу
годен за обжалване акт и пред надлежен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и производството пред БРС е редовно образувано.
Бургаският
районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
В Д“ИТ“-Бургас
постъпил сигнал от назначено от дружеството –жалбоподател лице на работа от
месец февруари по повод неизплатено обезщетение. Този сигнал бил разпределен за
извършване на проверка на свидетеля А.Г. в качеството
й на инспектор. По пощата в Д“ИТ“-Бургас се получило съобщение, че
обезщетението било изплатено на лицето подало сигнала. Свидетелят Г. като инспектор
в Дирекцията установила, че при нейна колежка се явило упълномощено лице от
дружеството–жалбоподател и тъй като при нея не се явил никой тя решила да
посети известните й обекти, които дружеството охранявало. Съвместно с колегата
си свидетеля К. тя посетила ЦПЗ „Проф.д-р И. Т.“ – Б.
на 09.05.2019 г. На място установила охранител, който в справката по чл.402
ал.1 т.3 от КТ (лист 26 от делото) посочил, че работи в дружестово-жалбоподател,
но няма сключен писмен трудов договор. Свидетелят Г. го попитала дали в обекта
има на разположение на проверяващите график и правилник за вътрешния ред.
Поискала точно тези документи, тъй като при предходна проверка дала предписания
на същото дружество да осигурят екзепляр от правилника
за вътрешния ред на всички свои обекти. Тъй като на обекта не се намирал и управителат на дружеството на следващия ден на 10.05.2019 г
отново посетили обекта. Тогава се явил управителят Димов придружен от доста
охранители, които отказали съдействие на проверяващите. Г. се свързала с началника
на V-то РУ –Бургас и на място бил изпратен патрул. Със
съдействието на полицейските органи свидетелката успяла да връчи на управителя
призовка за явяване в Д“ИТ“–Бургас. На 21.05.2019 г. управителят на дружеството
и съдружниците, включително и лице, което не било уполномощено
се явили в Д“ИТ“–Бургас, но тъй като не били представени всички необходими
документи, проверката била отложена за 23.05.2019г. В последствие от имейл на
лице, което Г. не познавала, получено на нейната служебна поща се установило,
че управителят Д. е болен и не може да се яви на 23.05.2019 г., изпратен бил и
болничен лист. Тъй като отново не били представени никакви документи на
01.08.2019 г. Г. съставила протокол за проведен разговор с управителя на
дружеството, в който го уведимила, че следва да се
яви и да представи документи, ако не може лично чрез упълномощено лице. На
указаната дата никой не се явил и на 05.08.2019 г. свидетелката Г. съвместно
със служители на РУ-Камено отишла да връчи на управителя Димов покана за
съставяне на акт. Не успяла обаче да установи управителя. Служителите на РУ-Камено
провели разговор с него по телефона, в който той ги уверил, че провежда процедура,
тъй като бил болен. На 08.08.2019 г. в Д“ИТ“-Бургас се
явило упълномощено лице от дружеството и в негово присъствие актосъставителят Н.К. съставил
АУАН № 02-0002055 за това, че при проверка на 09.05.2019 г. дружеството–жалбоподател
в качеството си на работадател не държи на
разположение на контролните органи от Инспекция по труда –Бургас екзепляр от Правилник за вътрешния ред в обекта ЦПЗ-Бургас.
Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.403а
ал.1 от КТ.
В срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 19 от
делото).
Като е взел предвид съставения
акт, възраженията по него и писмените доказателства в административнонаказателната преписка административнонакзаващият
орган издал атакуваното наказателно постановление № 02-00020155 на 26.09.2019 г.,
където при идентичност на фактическите констатации и правна квалификация на нарушенето и на основание чл.414 ал.1 от КТ на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер от
1500 (хиляда и петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се
доказа по несъмнен начин от показанията на свидетелката Г. разпитана в хода на
съдебното следствие и от приетите писмени доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страната-жалбоподател
и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Като актът, така и НП са издадени
от компетентни органи в кръга на тяхната комепетентност
и в сроковете по чл.34 ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.От формална страна са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съгласно чл.430а
ал.1 от КТ в предприятието, в неговите поделения,
обекти, площадки, както и други работни места, в места, в които се полага
наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните
органи екземпляр от правилника за въртрешния трудов
ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятието, което
осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното
време и организацията на работа: заповед за полагане на извънреден труд, за
дежурство, за времето на разположението, за установяване на непълно работно
време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време.
По несъмнен начини се
доказа, че в конкретния казус дружеството „Д. Е. С. 2010“ ООД
с ЕИК ...със седалище в село Т. е работодател по
смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. В обекта, където се полага наемен труд–ЦПЗ“Проф.д-р
И. Т.“ в гр.Б. дружеството не е разполагало с
екземпляр от Правилника за вътрешнияр трудов ред, с
което е нарушел нормата на чл.403а ал.1 КТ. В настоящото
дело административнонаказващият орган е приложил
санкционната разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ, която сочи, че работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.
При опредлянето на
имуществената санкция органът е съобразил обществената опасност на деянието и е
наложил санкция в минималния предвиден в закона размер, който по мнение на
настоящия съд се явява справедлив и с нея може да се постигнат
целите на чл.12 от ЗАНН.
Общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28 и чл.39 ал.1 от ЗАНН, законът се служи с понятията “маловажни” и “явно
маловажни “ нарушения. При извършването на преценката дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закана, като отграничи “маловажните” случаи на
административни нарушения от нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато
деянието представлява “маловажен “ случай на административно нарушение, той
следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административно-наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива
на преценка за целесъобразност. Изразът в закона “може” не обуславя действие
при “оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася
се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален,
предвиден в закона ред, а именно при наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН,
да не се наложи наказание и да се отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици. Настоящата инстанция намира, че в процесния казус е следвало административно наказващият
орган да наложи
административно наказание имуществена санкция на ЮЛ нарушител, тъй като от
показанията на радпитания свидетел яства, че за процесния правилник
за вътрешния трудов ред е имало предписание и то не е било спазено.
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл.63 ал.1 предложение
първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен сътав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 02-0002055 от 26.09.2019 г., с което на на „Д. Е. С. 2010“ ООД с ЕИК ...със седалище в село Т., п.к.
..., община К., обл.Б.,
представлявано от управителя Н. И. Д., за нарушение на чл.403а
ал.1 от Кодеса на труда (КТ) и на основание чл.414
ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.