№ 576
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501045 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано е по въззивна жалба, подадена от АНГ. М. П.,
ЕГН ********** , чрез процесуалния представител адв. М.Ч.-Т., против
Решение № 569 от 22.02.2022 г., постановено по гр.д. № 10405/2021г., по
описа на Районен съд – гр.Пловдив, с което съдът е уважил подадената на
основание чл. 4, във вр. с чл. 9 ЗЗДН молба от АН. Й. П., ЕГН **********, в
лично качество и като родител и законен представител на малолетното дете
В.А. П., ЕГН **********, и двамата от с адрес гр. Р., ул. ***, за защита от
домашно насилие, като е наложил следната мярка - задължил е
жалбоподателят да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо
и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на
насилие спрямо молителите и същият е осъден да заплати глоба в размер на
200 лева, държавна такса в размер на 25 лева и сторените от насрещната
страна разноски по делото в размер от 400 лева.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за извършено от страна
на ответника домашно насилие. Поддържа се, че обжалваото решение е
постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с
което да се отхвърли подадената молба за защита.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН е подаден отговор от въззиваемите , в
1
който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Иска се от
въззивния съд да потвърди решението на ПРС с присъждане на сторените
пред настоящата инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по молба за
защита от домашно насилие, подадена от АН. Й. П., ЕГН **********, –
лично и в качеството й на законен представител на малолетните деца М.А. П.,
ЕГН ********** и В.А. П., ЕГН **********, против АНГ. М. П., ЕГН
**********. В молбата се твърди, молителката и ответника са съпрузи и от
брака си имат две деца – малолетните молители М.А. П. и В.А. П.. Твърди се,
че след раждане на първото им дете отношенията им се влошили, като
молителката станала жертва на побой и чести прояви на агресия. Сочи, че от
2021 г. поведението на съпруга й съществено се променило, последният
станал агресивен и превъзбуден, като семейните конфликти станали
ежедневие, на което децата им били преки свидетели. Сочи, че през месец
юни открила бяло-кафеникав прах, който бил съхраняван от съпруга й,
поради което и поради проявите на агресия, наела квартира в гр. Р., ***
Твърди, че на 22.06.2021 г. завела сина си М. при баба му и се върнала с по-
малкото си дете В. в семейното жилище. Решила да говори със съпруга си и
му съобщила намерението си за прекратяване на брака им, което се случило
около 20:00 часа. Започнала да събира багажа си, което станало около час по-
късно, при което съпругът й започнал да й крещи и да я стиска за ръцете и
краката. Тя взела малолетното дете В., като ответникът започнал да я блъска
към вратата и й крещял да се маха, като ги избутал навън с детето по пижама
и чорапи. След това съпругът й я последвал, блъснал вратата на автомобила и
й казал. че ще й разбие главата. За случилото се молителката сигнализирала
полицейските органи. След това на 23.06.2021 г. и на 24.06.2021 г. търсил
сина им М. по телефона с изискване на информация за това къде се намират.
Въз основа на горното в молбата се отправя искане за издаване на
заповед за незабавна защита.
Ответникът АНГ. М. П. е депозирал отговор на молбата за защита от
домашно насилие, в който оспорва изложеното от молителката досежно
осъществен акт на домашно насилие. Твърди, че молбата за защита е
депозирана с цел злоупотреба с процесуални права на молителката. Сочи, че
работи като шофьор и се прибира късно вечерта, като осигурява всички
грижи за своето семейство. Твърди, че поведението на неговата съпруга рязко
се променило, като последната започнала да се държи като необвързана жена
и да полага големи грижи за своя външен вид, което демонстрирала и в
социалните мрежи. Впоследствие разбрал, че съпругата му има извънбрачна
връзка. Сочи, че на 22.06.2021 г. съпругата му била вкъщи и се повдигнал
въпроса за техните взаимоотношения, като нейната арогантност го
2
подразнила, но категорично отрича да я е блъскал, бутал и изгонил, заедно с
малолетното им дете. Твърди, че въпросният ден молителката сама напуснала
жилището и тръгнала към колата. Оспорва твърденията на молителката, че
употребява наркотици. Твърди, че след посочената датата неколкократно се
срещал с молителката и децата си, като всички срещи преминавали спокойно.
По изложените съображения се моли за оставяне на депозираната молба за
защита без уважение.
С обжалваното решение съдът е приел за установено от събраните по
делото доказателства, че на процесната дата 22.06.2021г. е осъществен акт на
физическо и психическо насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН по отношение на
молителката А.П., изразяващо се в повишаване на тон от ответника,неин
съпруг, стискане за ръцете и краката на молителката и блъскането й към
вратата, както и че доколкото този акт е осъществен в присъствие на детето
на страните В. П. , то по отношение на него е налице психическо насилие по
чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.Първоинстанционният съд след анализ на събраните по
делото доказателства е приел, че представената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН е оборена в частта й досежно твърдения за осъществен акт на домашно
насилие, осъществил се извън дома на страните и изразяващ се в отправени
заплахи към молителката и блъскане на вратата на колата й, както и че
производството по делото не са установени – при условията на пълно и
главно доказване, твърденията на молителката, че ответникът е употребявал
наркотични вещества, както и да е упражнил акт на домашно насилие по
отношение на детето М. П..
Въз основа на тези съображения първоинстанционният съд е уважил
подадената на основание чл. 4, във вр. с чл. 9 ЗЗДН молба от АН. Й. П., ЕГН
**********, в лично качество и като родител и законен представител на
малолетното дете В.А. П., ЕГН **********, за защита от домашно насилие,
като е наложил следната мярка - задължил е АНГ. М. П., ЕГН ********** да
се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо,
емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие и е
отхвърлил като неоснователна молбата за защита на АН. Й. П. - в качеството
й на законен представител на малолетното дете М.А. П.,.
В частта , с която е отхвърлена молбата за защита на АН. Й. П. - в
качеството й на законен представител на малолетното дете М.А. П., ЕГН
**********, първоинстанционното решение е влязло в законна сила, като
необжалвано.
Така предмет на въззивна проверка е първоинсанционното решение
само в частта, с която е уважена молбата за защита от домашно насилие, респ.
предмет на установяване във въззивното производство е само
обстоятелството дали на процесната дата 22.06.2021г. , в дома на страните,е
осъществен от ответника акт на физическо и психическо насилие по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН по отношение на молителката А.П. и изразяващо се в
повишаване на тон от ответника, стискане за ръцете и краката на молителката
3
и блъскането й към вратата, както и дали този акт е осъществен в присъствие
на детето В. П.. Това е така, тъй като въззивният съд не може да приеме за
установено нещо различно по фактите нито да констатира нарушение на
съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбата или
отговора, както и с оглед забраната за влошаване на положението на
въззивника, установена с нормата на чл. 271, ал. 1, предл. 2 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд , след съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на
въззивната проверка, съдът намира следното:
За установяване на твърдените в молбата обстоятелства,от АН. Й. П.,
ЕГН **********, в лично качество и като родител и законен представител на
малолетното дете В.А. П., ЕГН **********, е представена декларация по
чл.9,ал.3 от ЗЗДН,на която разпоредбата на чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН придава
изрично доказателствена стойност,а нормата на ал.3 от същия закон
предвижда издаване на заповед за защита и само въз основа на нея.
В случая обаче,фактите изложени в декларацията, се подкрепят и от
останалите доказателства ангажирани по делото.
По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение №
631/2021 г., издадено на 24.06.2021 г. от Отделение по „Съдебна медицина“
към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, в което е снета анамнеза на молителката за
осъществен акт на домашно насилие на 22.06.2021 г., като при прегледа са
установени кръвонасядане и охлузване по горен десен крайник,
кръвонасядане и охлузване на долен десен крайник и кръвонасядане на долен
ляв крайник, които са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенционално действие и е възможно по начин и време да са
получени, както се съобщава.
От показанията на свидетелката В.С.П. – майка на молителката, се
установява, че на 22.06.2021 г. дъщеря й отишла при нея с малкия й син и й
разказала, че се е скарала със съпруга си, като по ръцете си имала червенини,
явно от дърпането, за което уведомила майка си, че са причинени от
ответника.
По делото е постъпила докладна записка, съставена от полицейския
служител по повод постъпилия сигнал за домашно насилие от А.П. на
22.06.2021 г., в която служителят е посочил, че е установил страните на
адреса, съставил е протокол по чл. 65 ЗМВР на А.П. и е разяснил правата по
ЗЗДН на А.П..
От постъпила по делото справка от РУ – Р. към ОД на МВР – Пловдив
се установява, че е регистрирано наличие на досъдебно производство №
171/2016 г. за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК.
Предвид така събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира за правилни изводите на първостепенния съд за доказаност на
твърденията на молителката за извършен акт на домашно насилие от страна
на ответника на 22.06.2021г.
4
Следва да се посочи, че така представена по делото от молителката
декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила
и в тежест на ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на
чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при липса на други доказателства съдът е
длъжен да издаде заповед за защита и само при представена декларация по
чл.9 ЗЗДН. Концепцията, заложена в закона е, че пострадалият от домашно
насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на
насилие, т.к. е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и
семейни взаимоотношения остават скрити за обществото и стават достояние
единствено на най-близките.
С оглед на тези разяснения за доказателственото значение на
декларацията в производството за защита срещу домашно насилие, се налага
извода, че в настоящия случай ответникът не провежда пълно оборване на
изложените факти в декларацията по чл.9 от ЗЗДН, а именно – не доказва
твърдението си, че не е извършвал акт на насилие над молителката.
Показанията на свидетелите Й. П.-брат на ответника,че молителката не
изглеждала като човек , който е малтретиран , не е видял синини по нея и не е
чул да се оплаква, че е насилвана, и на свидетеля Т.Щ. , че не е видял следи
от насилие по молителката и същата да е плакала, не означава, че такъв не се е
състоял и описаното в молбата на търсещото защита лице не се е случило.
Същевременно така изнесените в молбата за защита обстоятелства,
степента на агресивност в поведението на ответника, а също и неговата
системност се потвърждават и от разпита на свидетеля на ищцовата страна.
Съдът напълно кредитира депозираните свидетелски показания, като
последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на
доказване, отчитайки близката й родствена връзка с ищцата при
приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелката има пълни и преки
впечатления за състоянието на ищцата след инцидента и по време на
брачното съжителство на страните, като показанията й кореспондират и със
събраните по делото писмени доказателства- съдебно-медицинско
удостоверение № 631/2021 г.; съставен протокол по чл. 65 ЗМВР на А.П..
Наличието на физическо насилие се установява и от приложеното по
делото съдебно-медицинско удостоверение, данните от които следва да се
вземат предвид, тъй като досежно удостоверените данни от лекаря –
длъжностно лице, за наличие на физически увреждания, медицинското
удостоверение представлява официален удостоверителен документ и се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл.
179 ГПК.
От изложеното се налага изводът за осъществени спрямо молителката
на 22.06.2021г. А.П. актове на физическо и психическо насилие по смисъла
на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващи се в повишаване на тон от ответника,
стискане за ръцете и краката на молителката и блъскането й към вратата, а
5
тъй като те са извършени в присъствието на малолетното дете В. , то на
основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН следва да се приеме, че спрямо него също е
налице домашно насилие.
Установеният по делото акт на насилие от ответника спрямо
молителите , обуславят и необходимостта от налагане на мерки по Закона за
защита от домашното насилие. Смисълът на посочения закон е именно
охраняване на личната свобода,живот и неприкосновеност във
взаимоотношенията между лица в родствена или фактическа връзка,а
конкретния казус несъмнено обосновава необходимостта от предприемането
на такива мерки, поради което молбата за защита правилно е била уважена от
първоинстанционния съд.
Определената с обжалваното решение мярка за защита по чл.5,ал.1,т.1
от ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие,
която е безсрочна и е насочена към защита на живота и здравето на
пострадалото лице, въззивната инстанция намира за съответна на характера на
извършеното насилие.
С оглед доказаността на извършеното насилие, правилно от страна на
районния съд е била наложена и глоба на ответника, съгласно чл. 5, ал.4
ЗЗДН, в конкретен размер, който не следва да бъде изменян.
Ето защо решението на районния съд в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на въззивната жалба,то искането на въззиваемата
страна за присъждане на направени разноски за настоящата инстанция е
основателно и жалбоподателят ще следва да й заплати направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
600 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 569 от 22.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 10405/2021г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив , в частта, с която
АНГ. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, е задължен да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо,
емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие, по
отношение на АН. Й. П., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. ***, и
малолетното дете В.А. П., ЕГН **********, наложена е на основание чл. 5,
ал. 4 ЗЗДН на АНГ. М. П., ЕГН **********, глоба в размер на сумата от 200
лв., и същият е осъден да заплати на АН. Й. П., ЕГН **********, сумата в
размер на 400 лв. – разноски по делото , а по сметката на Районен съд -
Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 25 лв. –
6
държавна такса .
ОСЪЖДА АНГ. М. П., ЕГН **********, да заплати на АН. Й. П., ЕГН
**********, сумата от 600 лева , представляваща сторени в производството
пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7