РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Перник,
10.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При
секретаря Емилия Владимирова, като разгледа административно дело № 17/2022 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
като
разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 17 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по Жалба вх. № 56/07.01.2022 г. на Р.Т.Р. с
ЕГН ********** и адрес: ***, против Решение № 540801****/10.12.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена негова Жалба вх. №
2103-13-2/09.09.2021 г. срещу Разпореждане № 540801****/08.07.2021 г. на
длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО.
Жалбоподателят
счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна. Твърди, че административният орган неправилно му е изчислил общ
осигурителен стаж 35 години 02 месеца и 22 дни, като не е зачел изцяло стажа му
на длъжност „шофьор“ в **** ****, кв. ***, и вместо действително отработените
12 години 04 месеца и 02 дни му е признал само 08 години и няколко месеца.
По изложените в
жалбата съображения, допълнени в съдебно заседание от процесуалния представител
на жалбоподателя адв. Н. Ц.***, се моли за отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски и се представя списък
по чл.80 от ГПК.
Ответникът –
директорът на ТП на НОИ – Перник – редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от главен юрисконсулт Й.С.***, която оспорва жалбата
и наведените в нея твърдения. Искането й към съда е да отхвърли същата като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.
Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК
въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на
оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по
чл.147, ал.1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на
срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО,
срещу подлежащо на
съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение
на директора на ТП на НОИ – Перник,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Съображенията
са следните:
Със
Заявление вх. № 2113-13-67/27.01.2021 г., подадено пред ТП на НОИ – Перник,
жалбоподателят Р.Т.Р. с ЕГН ********** поискал да му бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст като декларирал, че има отказана такава. Към него
приложил документи за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход по
опис, в т.ч. 2 броя трудови книжки и Удостоверение обр. УП-15 с изх. № Ц
5506-09-5458#2/16.12.2020
г., издадено от ТП на НОИ – гр. К., за удостоверяване на осигурителен доход за
периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. при прекратения осигурител „*** ****АД
– гр. Перник.
При
проверка на представените документи длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО
установило, че на заявителя не му достига осигурителен стаж 04 г. 09 м. и 13
д., поради което го информирало за възможността да се възползва от разпоредбата
на чл.9а, ал.2 от КСО и внесе съответните осигурителни вноски.
С
Декларация вх. № 2113-13-67#4/24.03.2021
г. Р.Т.Р. декларирал, че няма да закупува недостигащ осигурителен стаж като
приложил Удостоверение обр. УП-13 с изх. № Ц5506-09-5457#1/16.12.2020
г., издадено от ТП на НОИ – гр. К. за удостоверяване на осигурителен стаж при ****–
гр. Т. /прекратен осигурител/, за периода от м.06.1976 г. до 31.03.1978 г. на
длъжност „полевъден работник“, и Удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5506-09-5458#1/16.12.2020
г., издадено от ТП на НОИ – гр. К. за удостоверяване на осигурителен стаж при „***
****АД – гр. Перник /също прекратен осигурител/, за периода от м.03.1979 г. до
м.09.1991 г. на длъжност „монтьор, ****„Т.“, ****“. В декларацията Р.Т.
възразил, че в последното удостоверение длъжността „монтьор“ е вписана
неправилно, тъй като е работил като „шофьор“ на ИФА В 50 т и „Шкода“ с ремарке.
Заявил, че не разполага с документи за това обстоятелство и не може да
представи такива. Декларирал, че ще представи Удостоверение обр. УП-3 от ****–
гр. Р..
На
05.04.2021 г. Р.Т. *** Допълнително споразумение към Трудов договор №
00106/01.11.1989 г. от ****– гр. Перник, и Заповед № 00230/01.07.1984 г. от ****–
гр. Перник.
С Писмо
изх. № 2113-13-67#5/29.03.2021
г. административният орган е поискал извършване на повторна проверка в
разчетно-платежните ведомости на прекратения осигурител „*** ****АД – гр. Перник
за установяване на данни относно изявлението на Т., че в периода от 30.01.1980
г. до 05.08.1991 г. е работил в дружеството като шофьор. Посочено е, че в
Трудова книжка № 143/04.02.1977 г., издадена на Р.Т., са включени периоди и при
други осигурители, както следва: от 01.01.1981 г. до 01.03.1982 г. – при ****–
гр. Р., и от 01.03.1982 г. до 01.07.1984 г. – при ****– гр. Б..
Резултатите
от проверката са обективирани в Писмо изх. № 1030-13-278/09.04.2021 г. С него директорът
на ТП на НОИ – Перник е уведомен, че Р.Т. фигурира в разчетно-платежните
ведомости на прекратения осигурител „*** ****АД – гр. Перник на длъжност
„шофьор“ в периода от м.03 до м.08.1979 г., а за периодите от м.01.1984 г. до
м.12.1984 г. и от м.01.1986 г. Т. фигурира във ведомостите, но няма вписана
длъжности данни за вида и тонажа на управлявания автомобил. Вписано е, че за
м.04.1988 г. фигурира с 21 дни, от които
2 отработени дни и 19 дни болничен отпуск, а за ****– гр. Р. се издава отказ.
Към
Писмо изх. № 1030-13-278/09.04.2021 г. е приложен Отказ изх. № 5530-13-19/09.04.2021
г. за издаване на Удостоверение обр. УП-13 за периода от 01.01.1981 г. до
01.03.1982 г. Отказът е мотивиран с това, че в осигурителния архив на НОИ не са
предавани съгласно чл.5, ал.10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и
трудово-правни документи, въз основа на които да се установи осигурителен стаж
и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от ****– гр. Р..
Р.Т.
подава Жалба вх. № 1012-13-43#1/27.04.2021
г. срещу Отказ изх. № 5530-13-19/01.03.1982 г. Тя е отхвърлена с Решение №
КПК-33/19.05.2021 г. /изх. № 1012-13-43#3/ на директора
на ТП на НОИ – гр. Перник.
След
проучване на документите, представени от жалбоподателя, и съпоставянето им с
данните от информационната система на НОИ и допълнително постъпилите
доказателства, в т.ч. и Удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5531-09-1030#1/18.05.2021 г.
за удостоверяване на осигурителен стаж на лицето за м.04.1988 г. с отработени
17 дни на длъжност „монтьор, ****„Т.“, „****“ при прекратения осигурител „*** ****АД
– гр. Перник, на Р.Т. е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд – 35
год. 02 мес. и 22 дни, общ осигурителен стаж, превърнат по чл.104 от КСО към
трета категория труд – 35 год. 02 мес. и 22 дни.
Въз
основа на горните данни е изготвено Уведомително писмо изх. № 2113-13-67#13/26.05.2021
г., с което е изменено Уведомително писмо изх. № 2113-13-67#2/12.03.2021 г.
и продължителността на недостигащия осигурителен стаж на жалбоподателя от 04
год. 09 мес. и 13 дни се намалява на 03 год. 09 мес. и 08 дни. Т. отново е
уведомен за възможността да внесе съответните осигурителни вноски. Това писмо е
получено на 31.05.2021 г.
След
извършена служебна проверка по разходите на ДОО на Р.Т. е установено, че същият
не е внесъл изчислената осигурителна вноска в 14-дневния срок по чл.45а, ал.3
от НПОС. Това е отразено в Констативен протокол № КВ-5-13-00941825/23.06.2021
г.
Постановено
е Разпореждане № 540801****/08.07.2021 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1
от КСО. С него, на основание чл.68, ал.3 от КСО, считано от 01.04.2021 г. -
датата, на която Т. е навършил 66 години и 08 месеца, пожизнено по чл.68, ал.3
от КСО във вр. §22Ц, ал.1 от ПЗР на КСО, е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Срещу него е подадена Жалба вх. №
2103-13-2/09.09.2021 г. Тя е разгледана и отхвърлена от директора на ТП на НОИ
– Перник с Решение № 540801****/10.12.2021 г.
На
основание чл.118, ал.1 от КСО, в установения в същата разпоредба 14-дневен
срок, срещу решението е подадена жалбата, предмет на разглеждане в настоящото
съдебно производство, а именно жалбата, постъпила в деловодството на Административен
съд – Перник с вх. № 56/07.01.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение
№ 540801****/10.12.2021 г., постановено от директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата на Р.Т.Р. *** срещу
Разпореждане № 540801****/08.07.2021 г. на длъжностното лице по чл.98,
ал.1 от КСО.
Оспореният административен акт е
валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по
чл.117, ал.2, т.1 от КСО с Жалба вх. № 2103-13-2/09.09.2021 г. при ТП на НОИ – Перник, насочена
срещу Разпореждане № 540801****/08.07.2021 г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване, което е връчено на жалбоподателя на 11.08.2021 г.
Процесното решение е постановено извън едномесечния срок по
чл.117, ал.3, изр.1 от КСО, но доколкото срокът е инструктивен, това не
представлява съществено процесуално нарушение. Издадено е от компетентния орган съгласно
чл.117, ал.3 от КСО - директорът
на ТП – Перник на НОИ. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена
форма и е със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря и на
изискването за мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО, във вр.
чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Означен е органът, който го е издал, посочен е адресатът му, отразени са
фактическите и правните основания за издаването му, формулирано е ясно и
конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване, датиран и подписан.
От обстоятелствената част на оспореното решение
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р.Т.Р., считано от датата,
на която той е навършил 66 години и 08 месеца, а именно: 01.04.2021 г., както и че общият му осигурителен стаж,
превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд е 35 г. 02 м. и 22 д.
В тази връзка е видно, че контролиращият
административен орган е възприел като правилни и законосъобразни изводите на
издателя на Разпореждане № 540801****/08.07.2021 г., че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
на Т. възниква на основание чл.68, ал.3 от КСО. Като е изложил съответни мотиви
в тази насока същият е потвърдил разпореждането.
В производството
по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание
за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания
по чл.146, т.1,
т.2
и т.3 от АПК.
При издаването на решението не са налице
противоречия с материалноправните разпоредби и същото е съобразено с целта на
закона. Правните разпоредби, свързани с предпоставките за отпускане и изменение
на различните видове пенсии, както и за определяне на техния размер се съдържат
в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и в подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно
мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи на събрания доказателствения материал и на
законовите разпоредби.
За да
се придобие право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да се провери дали жалбоподателят
има навършена възраст към дата на подаване на заявлението за пенсиониране,
какъв осигурителен стаж има и от какъв общ осигурителен доход трябва да се
определи размера на пенсията.
Жалбоподателят
е подал заявлението за отпускане на пенсия на 27.01.2021 г. и по него
пенсионният орган дължи произнасяне. В процесния случай не е спорно дали Т. е
придобил право на пенсия и от какъв общ осигурителен доход трябва да се
определи размера на пенсията му. Спорен е въпроса за продължителността на определения
му общ осигурителен стаж.
Въз
основа на представените документи, в т.ч. и служебно изискани и допълнително
събрани такива, длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО е установило, че в
периода от м.03 до м.08.1979 г. Р.Т. фигурира в разчетно-платежните ведомости
на прекратения осигурител „*** ****АД – гр. Перник на длъжност „монтьор“, а за
периодите от м.01.1984 г. до м.12.1984 г. и от м.01.1986 г. до м.08.1991 г.
фигурира в разчетно-платежните ведомости, но няма вписана длъжност. Освен това
и във връзка с възраженията му, че в процесните периоди е работел като шофьор,
във ведомостите не са установени данни за вида и тонажа на управляван от него
автомобил. При това, правилно длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, а после и
административният орган, са приели, че не е доказана достоверността на
положения труд. Преценката е направена въз основа на изплащателните ведомости,
които са първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж
и доход на лицето. Трудовите книжки и съответните документи за осигурителен
стаж са вторични документи, които отразяват записванията, направени в
изплащателните ведомости и поради това трябва да съответстват на записванията в
тях. В случая, поради липса на запис в разплащателните ведомости,
осигурителният стаж се явява недоказан.
От обстоятелствената част на оспореното решение и при
горните установявания недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на Р.Т.Р., считано от датата, на
която той е навършил 66 години и 08 месеца, а именно: 01.04.2021 г., както и че общият му осигурителен стаж,
превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд е 35 г. 02 м. и 22 д, т.е.
съгласно чл.68, ал.3 от КСО, която разпоредба е посочена като правно основание
за издаване на оспореното разпореждане.
Този извод е правилен и законосъобразен, тъй като според
чл.68, ал.3 от КСО, лицата които нямат право на пенсия по
чл.68, ал.1 и 2, но имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж, придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 8 месеца за
мъжете и жените. Приел е, че по отношение
на жалбоподателя липсват предпоставките по чл.68, ал.1 и 2
от КСО, според която разпоредба право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст за мъжете се
придобива при навършена възраст 64 години и 4 месеца и осигурителен стаж 39
години, тъй като общият му
осигурителен стаж, превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд е 35 г.
02 м. и 22 д., което е по-малко от изискуемите се 39 години.
От доказателствата по делото е видно, че на жалбоподателя
не е признат положения труд при прекратения осигурител „***
****АД – гр. Перник на длъжност „монтьор“, а за периодите от м.01.1984 г. до
м.12.1984 г. и от м.01.1986 г. до м.08.1991 г.
По делото са представени трудова книжка на Р.Т.,
Допълнително споразумение към трудов договор № 106/01.11.1989 г., Заповед №
230/01.08.1984 г. за назначаване на Р.Т.Р. на длъжност „шофьор“ в **** – гр.
Перник, но същите не могат да се кредитират в настоящото производство,
доколкото в чл.1 от НПОС
е установено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа
на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния
осигурителен институт /НОИ/, към което се прилагат всички
необходими оригинални документи, а съгласно ал.3 на чл.40 от НПОС документите по ал.1 и 2 се издават
въз основа на изплащателните ведомости, а трудовите, служебните и
осигурителните книжки са вторичен документ, който отразява вече направени
записвания в изплащателните ведомости, респ. от тях не може да се направи извод
за действително положен труд.
Във
връзка с възраженията на жалбоподателя и за пълнота на изложението следва да се
посочи, че осигурителен стаж по КСО може да се установи по реда на Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, от която
възможност той не е лишен дори и след приключване на настоящото производство,
след което би могъл да подаде ново заявление до органите на НОИ.
Липсата
на надлежно оформени изплащателни ведомости в случая се явява пречка да се
приеме, че в горепосочените периоди Р.Т. е работел при прекратения работодател в **** – гр. Перник на посочената от него длъжност.
С оглед на това изводите на административния орган се
явяват правилни и законосъобразни, а възраженията на жалбоподателя – за
неоснователни.
Въз основа на всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното
решение е правилно. При
осъществения съдебен контрол не се установиха отменителни основания по чл.146 от АПК. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски.
Същите са своевременно заявени от участвалия по делото процесуален
представител. На основание чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто
лева/, определено по
реда на чл.24 от Наредбата за правна помощ.
Така
мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Решение № 540801****/10.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Перник.
ОСЪЖДА Р.Т.Р.
с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Териториално поделение –
Перник на Националния
осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от
получаването му пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: /п/