Разпореждане по дело №95/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е с правно основание чл.25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК / гл.21 /.

Постъпила е жалба от А. Я., като пълномощник на М. Ш. И., действащ в качеството си на съдружник в „Г. А.” ООД, гр.М., насочена против отказ № *5131/20.06.2014 г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията. Жалбодателят намира цитирания отказ за неправилен и постановен в нарушение на материалния закон. Излага съображения в тези аспекти. Изтъква, че със заявление вх.№ *5131/19.06.2014 г., заявил пред Агенция по вписванията -Търговски регистър, искането си за вписване на основание чл.125, ал.2 от ТЗ, на промени в „Г. А."ООД, с ЕИ╩ - прекратяване участието му в дружеството и заличаването му като съдружник.Твърди, че към заявлението приложил, изискуемото се от разпоредбата на чл.125, ап.2 от ТЗ, писмено предизвестие. Въпреки това, длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията постановило обжалвания отказ, в който неправилно приело, че за бъде допуснато исканото вписване следвало да бъде взето решение на ОС на дружеството относно бъдещия статут на дружеството, като решението следвало и да бъде обективирано в приложен изменен дружествен договор. Жалбодателят счита изложените мотивите за противоречащи на закона, защото основанията, на които можело да бъде прекратено участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, били регламентирани в чл.125, ал.1 и ал.2 от ТЗ. В хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ, прекратяването било предвидено като последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признавал право да напусне доброволно дружеството, като отправи за целта писмено предизвестие в рамките на определен законов тримесечен срок. Жалбодателят твърди, че моментът, в който настъпвало прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, изхождайки от потестативния характер на това право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, следва да се счита за настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. Изтъква, че наличното в казуса дезинтересирано поведение на управителя на търговското дружество, му давало право и сам да заяви това обстоятелство в ТР. С оглед изложеното моли съда да отмени атакувания отказ № *5131/20.06.2014г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, и укаже на АВ да извърши вписване на заявеното със заявление с вх.№ *5131/19.06.2014 г. обстоятелство по партидата на дружеството - заличаването на жалбодател М. Ш. И., с ЕГН-*, с постоянен адрес в с. Г., ул.Т., №, общ. К., обл. К., като съдружник в „Г. А.”ООД, гр.М., при хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по повод депозираната жалба, прие за установено следното:

Намира депозираната жалба за процесуално допустима, като депозирана от имащо правен интерес от това лице, и в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР. В производството дължимата се държавна такса, след дадено от съда указание, е била заплатена в пълен размер.

За да разгледа депозираната жалба по същество, съдът съобрази следното:

Към жалбата е приложен отказ №*5131/20.06.2014г., постановен от Златозар Петков, в качеството му на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията. От прочита му се установява, че в Агенцията по вписванията е постъпило заявление с вх. №*5131/19.06.2014г., депозирано от упълномощения А. Я. с искане за вписване на промяна – прекратяване на основание чл.125,ал.2 от ТЗ участието на М. Ш. И. като съдружник в „Г. А.” ООД. За да постанови своя отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че за надлежността на исканото вписване било необходимо да бъде взето и представено нарочно решение на ОС на дружеството, което решение следвало и да бъде обективирано в изменен с тази цел дружествен договор. Длъжностното лице приело също, че напускащият с предизвестие съдружник не бил оправомощен да подаде заявление за заличаването си, тъй като в казуса не била налице хипотезата на чл.15, ал.1,т.3 от ЗТР, защото в разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗТР отсъствало законово делегиране, аналогично на чл.141,ал.5 от ТЗ.

Изложените от длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията доводи, съдът намира за неправилни. Първо, защото съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 115, т. 3 от ТЗ, имената на съдружниците, респ. заличаването на някой от тях, са обстоятелства, изрично предвидени като подлежащи на вписване в търговския регистър. Второ, защото в хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единственото условие, с което е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в пÞсмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл.125,ал.2 от ТЗ, или по-дълъг, евентуално предвиден в дружествения договор. Действително моментът, от който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран изрично в закона. Следва в този случай да се приеме, че прекратяването се счита за настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. Този извод се налага именно поради потестативния характер на признатото в цитираната разпоредба на чл.125, ал.2 от ТЗ, субективно право. Законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му, нито наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, нито необходимост от уреждане на имуществените отношения по чл.127, във вр. с чл.125, ал.3 от ТЗ, нито необходимост от уреждане съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не като част от фактическия му състав. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи качеството "съдружник". И трето, след като съдружникът като разполагащ с едно свое субективно потестативно право, предизвикващо промяна, която не зависи от решение на общото събрание на съдружниците или от решение на управителния орган, по силата на нарочна правна норма с упражняването му автоматично губи качеството си на съдружник, няма правна логика, която да го лиши от възможност да иска и да може да обяви този факт на третите добросъвестни лица чрез вписването му в ТР. В аспекта на изложеното е и наложилата се съдебна практика, обективирана в решение № 46/ 22.04.2010 г.,пост. по т.д. № 500/2009 г., ТК,ІІ ТО на ВКС, в решение № 1078/09.07.2014 г., пост. по т.д. № 2484/2014 г. по описа на СГС и в решение № 542/25.11.2013 г.,пост. по т.д. № 808/2013 г. на ПОС.

И като установи изложеното, на основание разпоредбата на чл.21, т.5 от ЗТР, длъжностното лице е следвало да провери съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, установено от представените документи по чл.25, ал.4 от ЗТР. От представените писмени доказателства в производството се установява, че съдружникът М. Ш. И. е отправил до „Г. А.” ООД по седалището в гр.М. и на адреса на управление - ул. "К." №, тримесечно писмено предизвестие с правно основание чл.125, ал.2 от ТЗ и чл.11, ал.2 от Дружествения договор /текст,идентичен с текста на законовата норма/. Предизвестието е връчено на находящите се /живущи/ на адреса на управление на търговското дружество, лица –Б. М. М., с ЕГН * и Н. Х. М.,с ЕГН *, установяващи, че от една година дружеството с ограничена отговорност не се управлява на този адрес на управление. По делото са представени два броя удостоверения, издадени от Община М., установяващи, че посоченият адрес на управление е постоянен адрес на живеене на подписалите се две лица. При така установеното и на основание чл.50, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК, като съобрази законовите изисквания за връчвания на търговци и юридически лица, съдът намери извършеното връчване на писменото предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ на 08.03.2014 г., за надлежно. Изискуемият се в казуса тримесечен срок е изтекъл на 08.06.2014 г. или към тази дата е настъпил прекратителния ефект на отправеното писмено предизвестие. Т.е. следва да се приеме в казуса, че необходимата, съгласно цитираната вече разпоредба проверка, води до извод за съществуване на заявеното за вписване обстоятелство и за наличие на съответствието му със закона.

Поради изложените съображения и на основание чл.25 от ТЗ, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказ № *5131/20.06.2014 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията по партидата на „Г. А.” ООД, ЕИК, в ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.

УКАЗВА на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да извърши исканото със заявление № *5131/19.06.2014г., вписване.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :