№ 111
гр. Сливен, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Димитров
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по повод частна жалба на адв.С.К. в качеството му на
процесуален представител на Т. В. В. срещу Определение от 29.12.2021 год.
по НЧХД№1578/2020 год. на Районен съд-Сливен., с което РС е осъдил Т.В.
да заплати на Б.В. направените по делото разноски в размер на 1 850 лв.
В жалбата се иска да отмяна на определението на РС Сливен като
незаконосъобразно. Посочва се, че определението е неправилно,
незаконосъобразно и противоречащо на основни принципи на правото и
конституцията, поради произнасянето му извън сроковете, определени в
закона. Твърди се, че определението на РС за прекратяване на наказателното
производство е придобило стабилитет на влязъл в сила съдебен акт.
Постановяването на атакуваното определение осем месеца по-късно
представлявало грубо нарушение на процесуалните норми. В жалбата
допълнително се заявява, че действително в НПК не е посочен срок за
допълване на решението относно разноските, но като част от решението/
определението, те се подчиняват на същите правила като останалата част от
присъдата, решението и определението. В жалбата се разглежда хипотезата за
приложимост на чл.248 от ГПК, регламентираща допълване на съдебните
актове в частта относно разноските, но и в този случай се заявява, че
допълването следва да се подчинява на предвидените в закона срокове.
Финално от въззивната инстанция се иска отмяна на атакуваното определение
1
като неправилно и незаконосъобразно.
Във възражението на адв.М. в качеството му на защитник на Б.В. срещу
частната жалба се предлага на въззивния съд същата да се отхвърли като
неоснователна. Заявява се, че в НПК не е предвиден ограничителен срок за
произнасянето на съда по въпроса за разноските. Изрично се сочи, че
претенциите за присъждане на направените по делата разноски са направени
своевременно, което се установявало от протоколите от съдебните заседания
по делата и е невярно изложеното в частната жалба твърдение, че съдът е бил
сезиран с молба за произнасяне по направените по делата разноски в след
изтичане на осеммесечен срок . На трето място адв.М. е заявил, че е
неправилно да се прави паралел между гражданското и наказателното
производство и да се претендира прилагане на текстове от ГПК по аналогия
по отношение на разноските, тъй като НПК препраща към гражданско-
процесуални норми само по отношение на гражданския иск. Във
възражението е направено искане за отхвърляне на частната жалба и за
присъждане на разноски, направени за изготвяне на възражението.Представен
е договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е договорено
и платено възнаграждение в размер на 300лв за изготвяне на възражение
срещу частна жалба против определението на РС-Сливен от 29.12.2021 год.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, наведените доводи
в частната жалба и възражението срещу нея, намери за установено следното:
Въз основа на частна тъжба, внесена от частния тъжител Т.В. срещу Б.
П. В. за престъпление по чл. 147 от НК е било образувано НЧХД № 769/2020
год. по описа на РС-Ямбол. С разпореждане от 11.03.2019 год. е констатиран
недостатък на тъжбата, изразяващ се в непосочване на датата на деянието и
производството е било прекратено. Тъжителката В. е обжалвала
разпореждането на първостепенния съд пред въззивната инстанция. ОС-
Ямбол е отменил разпореждането и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. След връщане на делото в РС-Ямбол са
били дадени указания на съдията-докладчик в седмодневен срок да се
отстрани нередовността на тъжбата, съобразно мотивите в акта на въззивната
инстанция. Делото е приключило с оправдателна присъда, която по реда на
инстанционния контрол е била отменена, а делото-върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС-Ямбол. По ВНХД № 164/2020 год. по описа
2
на ОС-Ямбол е представен договор за правна защита и съдействие от адв.М..
В договора като заплатена сума за адвокатско възнаграждение е посочена
сумата в размер на 800 лв. В хода на съдебните прения адв.М. е изложил
претенцията си за присъждане на направените разноски.
След провеждане на едно съдебно заседание, в хода на което адв.М. е
представил договор за правна защита и съдействие с посочено договорено и
платено възнаграждение в размер на 800лв, е поискан и е последвал отвод на
съдии от посочения първостепенен съд с Определение по ЧНД № 902/2020
год. ВКС е изпратил делото за разглеждане пот РС-Сливен. В тази връзка е
било образувано НЧХД № 1578/2020 год. по описа на РС-Сливен.
В първото съдебно заседание с протоколно определение от 30.12.2020
год. съдът на основание чл.289, ал.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК и чл.81, ал.3,
т.1 от НПК е прекратил наказателното производство. В деня преди
провеждане на упоменатото съдебно заседание адв.М. е представил договор
за правна защита и съдействие с отразено в него договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 250 лв. След проведеното съдебно заседание от
30.12.2020 год. адв.М. е депозирал писмена молба, в която се е позовал на
изхода на делото и е сезирал съда с искане за присъждане на направените
разноски по НЧХД № 769/2020 год. на РС-Ямбол, ВНЧХД № 164/2020 год. по
описа на ОС-Ямбол и по НЧХД № 1578/2020 год. по описа на РС-Сливен.
На 04.01.2020 год. съдията-докладчик е разпоредил делото да се
докладва след влизане на определението в сила.
Определението е обжалвано от тъжителката. Потвърдено е с
Определение № 17 от 19.04.2021 год. по ВЧНД № 63/2021 год. по описа на
ОС-Сливен. В с.з., проведено на 22.03.2021 год. по цитираното ВЧНД адв.М. е
заявил, че претендира направените по делото разноски, които видно от
представения договор за правна помощ възлизат на сумата 500 лв.
На 21.04.2021 год. делото е върнато в РС-Сливен.
На 20.12.2021 год. е постъпила нова молба от адв.М. по чл.190, ал.1 от
НПК за присъждане на направените разноски, по която съдът се е произнесъл
с атакуваното определение и е присъдил в полза на Б.В. разноските по НЧХД
№ 769/2020год. по описа на РС-Ямбол, ВНЧХД № 164/2020 год. по описа на
ОС-Ямбол, НЧХД № 1578/2020 год. по описа на РС-Сливен в общ размер
1850 лв.
3
Настоящата съдебна инстанция намира, че частната жалба е подадена в
срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият е
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. В конкретния случай е налице втората хипотеза.
Наказателното производство е било образувано по частна тъжба на Т.В.
срещу Б.В. и е прекратено с определение по НЧХД№1578/2020 год. по описа
на РС-Сливен. В предходните инстанции Б.В. е направила разноски за
адвокатско възнаграждение, защитникът й е претендирал разноските, но
предходните съдебните инстанции не са се произнесли.
С атакуваното определение РС-Сливен се е произнесъл в допълнително
производство по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, уважавайки претенцията за
присъждане на разноските, направени до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на наказателното производство. При решаване на въпроса на кого
да се възложат разноските единствено изискване е по делото да са налични
доказателства за размера им и за това действително ли същите са направени.
Процесуалният закон изрично е предвидил възможност съдът да се
произнесе и с определение по някои въпроси, които са изчерпателно
изброени в чл.306, ал.1 от НПК, ако е пропуснал да стори това с крайния си
съдебен акт, но само ако този пропуск не е въпрос по съществото на делото.
Разноските попадат в обхвата на цитираната законова разпоредба. Съобразно
трайната съдебна практика дори когато с присъдата си съдът се е произнесъл
по разноските в тази част актът му не се ползва със сила ни присъдено нещо
и няма пречка по реда на чл.306, ал.1 от НПК той да бъде пререшен в
упоменатото допълнително производство. Характерно за същото е, че в него
не се решават въпроси по предмета на делото, свързани с авторството и
вината, което е и довело до регламентира на облекчена процедура, тъй като
съдът се произнася по някои от въпросите по чл.306, ал.1 от НПК в закрито
заседание. В този смисъл доводите в жалбата за накърняване на стабилитета
на същинския съдебен акт не се споделят от въззивната инстанция.
Във връзка с възражението относно времевия обхват, в който се дължи
произнасяне за разноските, въззивната инстанция съобрази, че молбата на
4
адв.М. е била депозирана незабавно след произнасянето на съда с
определение за прекратяване на наказателното производство. С оглед
резолюцията на съда произнасянето е било обусловено от момента на влизане
в сила на определението, който е настъпил с влизане в сила на определението
на контролната инстанция. Действително атакуваното определение за
разноските е постановено едва след постъпване на втора молба от защитника
адв.М., но това обстоятелство не опорочава съдебния акт и не налага извод за
неговата отмяна. Що се касае до заявеното в частната жалба за приложимост
по аналогия на разпоредби от ГПК в наказателното производство за
допълване на съдебен акт, въззивният съд намира за необходимо да посочи,
че в НПК препращане към разпоредбите на гражданския процесуален кодекс
има само по отношение на предявения в наказателното производство
граждански иск. За пълнота на изложението необходимо пояснение е, че
законодателят е регламентирал допълнителното производство по чл.306 от
НПК в случаите, когато поради процесуална икономи или пропуск съдът със
същинския си акт не се е произнесъл по някои въпроси, да стори това в по-
късен момент.
Съобразно гореизложеното настоящият състав на съда намира
атакуваното определение за законосъобразно и обосновано, а частната жалба
за неоснователна. Поради това съдът счита, че определението от 29.12.2021
год. по НЧХД № 1578/2020 г. по описа на РС-Сливен следва да се потвърди.
Относно претенцията на адв.М. за заплащане в полза на Б.В. на
разноски по повод изготвянето от него на възражението срещу частната
жалба, въззивният съд намира същата за неоснователна, тъй като същите са
направени след приключване на наказателното производство с влязъл в сила
съдебен акт.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.12.2021 год. по НЧХД №
1578/2020 г. по описа на РС - гр.Сливен.
ОТХВЪРЛЯ искането на Б. П. В. за присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева за
изготвяне на възражение срещу частна жалба против определение от
5
29.12.2021 год. по НЧХД № 1578/2020 г. по описа на РС - гр.Сливен като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6