Р Е Ш Е Н И
Е № 146
гр. Сливен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 142 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С.С.П., чрез адв. Х.Х. ***,
***, подадена против Решение № 101 от 07.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200365/2021
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно
постановление НП № 22 - 0000139/10.03.2021 г. на директор на РД „АА“ Бургас, с
което на С.С.П. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 200 лв. на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 21
ал.1 т.12 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.
В жалбата се твърди и са изложени съображения за
незаконосъобразност на решението на Районния съд. Посочва, че автомобилът бил с
ф. з. с. на з. в., служителите на фирмата са решили там да бъдат поставени
стикери, като буквите са бели, за да бъдат по-четливи. В противен случай, при
черни букви ценоразписът щял да бъде неясен и нечетлив. Останалите стикери били
според изискванията на Наредбата. Твърди се, че нарушението е с ниска степен на
обществена опасност, водеща до неговата маловажност. Заявено е искане за отмяна
на съдебното решение с произнасяне по същество с решение, с което да бъде
отменено процесното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Х., който поддържа жалбата. Моли
да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на
03.03.2021 г. на С.С.П., управляващ, л. т. а. „Т. П.“ от категория М1 с рег. № ********,
л. с., около 10.30 часа на т. с. до б. „Д. И. С.“ с цел и. на п. с п. т. „Т.“ и
в. т. а., е извършена проверка от Инспектори
от РД „АА“- Бургас, при която установили, че стикерите за цените, които са
поставени на з. в. не отговарят на изискванията на Наредба № 34/06.12.1999г. на
МТ, а именно били на черен фон с бели букви, а следвало да са черни букви на
бял фон. За извършеното нарушение на С.С.П. бил съставен АУАН № 278692 от 03.03.2021
г., с който деянието било квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1, т.12,
пр.3 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. Актът бил подписан без възражения. Въз
основа на съставения АУАН, на 10.03.2021 г. е издадено процесното НП, с което
на жалбоподателя за описаното в акта нарушение било наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвПр.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че касаторът е извършил нарушението, за което му е
наложено административното наказание. Приел е, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето акта и НП, издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, изложил е съображения, че
процесният случай не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, както и че размера на наложеното наказание е в предвидения от
закона размер, поради което потвърдил изцяло постановлението.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно,
постановено в съответствие с приложимия материален закон.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на
решението на районния съд са неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия
за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими
доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които
кореспондират на установената по делото фактическа обстановка.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от СлРС
доказателства става ясно, че административното нарушение, за което касатора е
санкциониран е извършено.
Съгласно чл. 21 от
Наредба № 34/06.12.1999 г.на МТ лекият таксиметров автомобил трябва да отговаря
на следните изисквания: т. 12, предл. 3 да има залепен на видимо отвън място
вдясно на стъклата на двете задни врати, стикер с информация за цените;
стикерите да са с размери 150 мм х 130 мм на бял фон с черни букви.
От събраните от първата инстанция доказателства се
установява, че МПС оборудвано като т. а., със стикери за цените поставени на з.
в., били с бели букви на черен фон, поради което не отговаряли на изискванията
на Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. Предвид това се налага извода, че касаторът
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал.1 т.12 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 105,
ал.1 от ЗАвПр административнонаказателна отговорност. Следва да се отбележи, че жалбоподателят пред районния съд
не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива
доказателства, не са представени и пред настоящата касационна инстанция, което
по някакъв начин да опровергава констатациите в съставения АУАН и респективно в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Вярно е, че на АНО е
възложена доказателствената тежест относно извършеното нарушение, но това не
означава, че за да обори АУАН и НП посочения като нарушител е достатъчно само
да ги оспори. Необходимо е с оглед предоставените му процесуални възможности да
събере доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Напълно се споделят съображения изложени от РС – Сливен,
относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, които са обсъдени подробно. Събраните
в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства кореспондират
с констатациите в съставения акт.
При тези доводи се налага извод, че решението на СлРС е
обосновано. Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства, които се
възприемат изцяло от касационната инстанция и правилно е приложил материалния
закон.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на
същото водещи до отмяната му.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 101/07.07.2021 г.,
постановено по АНД № 20212230200365/2021 г. по описа на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: