№ 97
гр. Харманли, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20225630100070 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от адв. Д. К. от АК-
Хасково, пълномощник на Р. Т. Р., ЕГН **********, от гр. ***, ул.“***“
№***, ЕТ.*** АП.***, и СТ. Т. П., ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ №
63, ЕТ. ***, АП. *** против „Златен клас – Братя Георгиеви“ ООД, ЕИК ***,
със седалище: с. Остър камък, общ. Харманли, представлявано от Д.Д.Г.,
ЕГН ********** с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици по
наследство при равни права на недвижим имот, придобит от наследодателят
им с договор за покупко- продажба обективиран в нотариален акт № 83 том II
рег.3040 дело 249 от 19.06.2020год. на нотариус Капка Войнска и нотариален
акт 57 том II рег.2719 дело 227 от 5.06.2020год. на нотариус Капка Войнска с
район на действие РС- Хасково на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните регистри на с.Брягово,
общ.Хасково, одобрени със заповед РД-18- 1565/ 5.09.2018год. на ИД на
АГКК, находящ се в с.Брягово, общ.Хасково местност „Ференлике” с площ
от 39 030 кв.м. с трайно предназначение на територията земеделска,начин на
трайно ползване: нива, категория на земята 4 с номер по предходен план-
имот 131018,при граници: имоти: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №
***, № ***, № ***, № ***, останал им в наследство от общия наследодател Т.
Р. П., ЕГН **********, б.ж. на гр.***,починал на 4.11.2020 год. Първият
ищец – Р. Т. Р., е собственик и на поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралните регистри на с.Брягово, общ.Хасково, одобрени със заповед РД-
18-1565/5.09.2018год. на ИД на АГКК, находящ се в с.Брягово,общ.Хасково
местност „Ференлике“ с площ от 15 600 кв.м. с трайно предназначение на
1
територията земеделска,начин на трайно ползване: нива,категория на земята
4 с номер по предходен план-имот 132026,при граници: имоти: № ***, № ***,
№ 06759.132.23, № ***, № ***, № ***. Ищците сочат, че след справка в ОСЗ
– Хасково, установили, че тези имоти са заявени и обработвани от ответника
– „Златен клас – Братя Георгиеви“.
Твърдят, че не са сключвали договори за наем, аренди или други
договори, с които да са дали съгласие на ответника да заявява, да сключва
договори и/ или да ползва тези земи. Имотите им били ползвани от
ответника без правно основание през стопанската 2020/2021година, като по
този начин неправомерно ги е лишил от възможността да ги ползват и
извличат ползите от тях, от което ищците търпят обедняване за сметка
обогатяването на ответника. Реалната полза, от която били лишени
вследствие ползването на имотите от ответника без основание, се изразявала
в сумата, която ответника дължи като арендно възнаграждение за ползване на
имотите. Ищците твърдят, че стопанисвайки процесната земеделска земя за
стопанската 2020/2021 год., ответната кооперация се е обогатила без
основание за тяхна сметка, като не е заплащала дължимите ренти и
обезщетения за това ползване в размер на общо 897,000 лв.или по 448,50 лв.,
за всеки от ищците за първия имот, и със сумата от 600лв. за втория, а те
съответно са обеднели, като не са получили дължимото обезщетение и/ или
рента за ползваните от ответника имоти, на които имали право тъй като
ответника реално обработвал имотите им.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответникът
„Златен клас – Братя Георгиеви“, ЕИК ***, със седалище: с. Остър камък,
общ. Харманли, да им заплати сумата от 897,00 лева общо или по 448,50 лева
за всеки от ищците, представляваща дължима, но неизплатена рента/
обезщетение за ползване на съсобствения им по наследство недвижим имот,а
именно: Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралните регистри
на с.Брягово,общ.Хасково, одобрени със заповед РД-18-1565/ 5.09.2018год. на
ИД на АГКК,находящ се в с.Брягово, общ.Хасково местност „Ференлике” с
площ от 39 030 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята 4 с номер по предходен
план-имот 131018,при граници: имоти: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***,
№ ***, № ***, №***,№ *** за стопанската 2020/2021 година, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, както и заплащане от ответника на ищеца – Р. Т. Р. сумата от 600
лева, представляваща дължима ,но неизплатена рента/ обезщетение за
ползване на собствения му недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралните регистри на с.Брягово,общ.Хасково,
одобрени със заповед РД-18-1565/5.09.2018год. на ИД на АГКК, находящ се в
с.Брягово,общ.Хасково местност Ференлике с площ от 15 600 кв.м. с трайно
предназначение на територията земеделска,начин на трайно ползване:
нива,категория на земята 4 с номер по предходен план-имот 132026,при
граници: имоти: № ***, № ***, № 06759.132.23, № ***, № ***, № *** за
2
стопанската 2020/2021 година, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по
делото.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор. В него ответникът оспорва предявения иск по основание и по
размер. Твърди, че не е ползвал единия от процесните имоти, а именно: ПИ
№*** по КККР на с. Брягово, обл. Хасково без правно основание. Другият
поземлен имот, разглеждан в настоящото производство, с № *** по КККР на
с. Брягово, обл. Хасково, площ от 15600.00 кв.м. ответника не е ползвал и не
е обработвала този имот през стопанската 2020/2021 година както се твърди в
исковата молба, съответно не съм заявявал същите в ОСЗ-Хасково. Сочи, че
ПИ №*** по КККР на с. Брягово, обл. Хасково е продаден на наследодателя
на ищците на 19.06.2020г., след започване на стопанската година, съгласно
представеното копие от договорно отношение, обективирано в нотариален
акт №83 по нот.дело №249/19.06.2020г. на нотариус Капка Войнска с №352 с
район на действие – Районен съд - Хасково. С продавача по горецитирания
нотариален акт – Ж.М. П. с ЕГН **********, ответното дружество имало
сключен договор за наем от 23.04.2020г., който обхващал стопанската
2020/2021г. Прави извод, че този имот го е ползвал на годно правно
основание, а именно по силата на облигационно отношение, обективирано в
договор за наем. Не оспорва приложените в исковата молба нотариални
актове за покупко-продажба.
С определение от 05.05.2022г. производството по гр. дело
№70/2022г. по описа на РС – Харманли на основание чл.233 от ГПК е
прекратено по предявеният иск от Р. Т. Р., ЕГН **********, от гр. *** и СТ.
Т. П., ЕГН ********** от гр. *** против „Златен клас – Братя Георгиеви“
ООД, ЕИК ***, със седалище: с. Остър камък, общ. Харманли,
представлявано от Д.Д.Г., ЕГН ********** с правно основание чл.59,ал.1 от
ЗЗД по отношение на поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралните регистри на с.Брягово, общ.Хасково, одобрени със заповед РД-
18-1565/5.09.2018год. на ИД на АГКК, находящ се в с.Брягово,общ.Хасково
местност „Ференлике“ с площ от 15 600 кв.м. с трайно предназначение на
територията земеделска,начин на трайно ползване: нива,категория на земята
4 с номер по предходен план-имот 132026,при граници: имоти: № ***, № ***,
№ 06759.132.23, № ***, № ***, № ***,поради отказ от иска.Определението е
влязло в сила на 12.05.2022г.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
На 23.04.2020г в гр. Харманли между Ж.М. П. с ЕГН **********, от
една страна, като наемодател и „Златен клас – Братя Георгиеви“ ООД, ЕИК
***, със седалище: с. Остър камък, общ. Харманли, представлявано от Д.Д.Г.,
3
ЕГН ********** от друга, като наемател, е сключен договор за наем, по
силата на който наемодателя е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване собствената си земеделска земя съставляваща Поземлен
имот с идентификатор № *** по кадастралните регистри на с.Брягово,
общ.Хасково, одобрени със заповед РД-18-1565/ 5.09.2018год. на ИД на
АГКК, находящ се в с.Брягово, общ.Хасково местност „Ференлике” с площ от
39 030 кв.м. Уговорено е между страните,че договорът за наем се сключва за
стопанската 2020 г./2021 г.
С договор за покупко- продажба обективиран в нотариален акт № 83
том II рег.3040 дело 249 от 19.06.2020год. на нотариус Капка Войнска и
нотариален акт 57 том II рег.2719 дело 227 от 5.06.2020год. на нотариус
Капка Войнска с район на действие РС- Хасково, Т. Р. П., ЕГН **********,
б.ж. на гр.***, починал на 4.11.2020 год.,наследодател на ищците е закупил от
Ж.М. П. с ЕГН ********** поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралните регистри на с.Брягово, общ.Хасково, одобрени със заповед РД-
18- 1565/ 5.09.2018год. на ИД на АГКК, находящ се в с.Брягово, общ.Хасково
местност „Ференлике” с площ от 39 030 кв.м. с трайно предназначение на
територията земеделска,начин на трайно ползване: нива, категория на земята
4 с номер по предходен план-имот 131018,при граници: имоти: № ***, № ***,
№ ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***.
От удостоверение за наследници с изх.№5739/09.11.2020г. на община
*** се установява, че наследници на Т. Р. П., ЕГН **********, б.ж. на
гр.***,починал на 4.11.2020 год. са Р. Т. Р., ЕГН **********, от гр. *** и СТ.
Т. П., ЕГН ********** от гр. ***.
От заключението на назначената и изслушана в с.з. съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира напълно като
компетентно, обосновано, безпристрастно и неоспорено от страните, се
установява, че пазарният наем за ползване на поземлен имот с идентификатор
№ *** по кадастралните регистри на с.Брягово, общ.Хасково, одобрени със
заповед РД-18- 1565/ 5.09.2018год. на ИД на АГКК, находящ се в с.Брягово,
общ.Хасково местност „Ференлике” с площ от 39 030 кв.м. за стопанската
2020/2021 г. в същото землище е в размер на 23 лв. на декар, видно от цените
посочени в Регистър по чл.74 ал.1 от ППЗСПЗЗ, публикуван на стр. на ОДЗ.
За този имот наема е изплатен на бившия собственик Ж.М. П. по силата на
сключен Договор за наем от 23.04.2020 преди продажбата на имота на
19.06.2020г в размер на 585.00 лв. Ако такъв договор не беше наличен
наемната сума би била 897.69 лв. общо за бившия и настоящите
собственици./39.03 дка х 23 лв. /. В устния си доклад по делото вещото лице
сочи, че сумата в размер на 585,00 лева е платена на 23.04.2020г. ,като е
съставен разходен касов ордер с посочено основание „наем за земя за
стопанската 2020г./2021г.” с изписване 39032 декара, което реално е площта
на процесния ивот. Съставеният разходен ордер от 23.04.2020г. е подписан от
получателя и сумата е осчетоводена по сметка 501 Каса в счетоводството на
ответника.
4
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустими, тъй като съществува
правен интерес за ищците и страните имат надлежна процесуална
легитимация.
За уважаването на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД трябва
да са налице основните елементи на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, а именно: обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано, в причинна връзка със съответното
обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяването и липса на
друга правна възможност за защита на обеднелия. Трябва да бъде установено
също така, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един и същ факт или от обща група факти, като неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, като ако има разлика между
тези две стойности, се дължи връщане на по-малката сума между
обедняването и обогатяването. В тази връзка последователна е практиката на
ВКС, че с правото на иск по чл. 59 ЗЗД разполага само този ищец, който
въобще не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и когато е
разполагал с такава възможност, но е пропуснал да стори това в установените
от закона преклузивни или давностни срокове. Правното основание на един
иск се извлича не само от петитума, а и от съдържанието на
обстоятелствената част на исковата молба, описваща характера на правото и
по какъв начин то е засегнато. Доколкото тя е пълна и ясна – съдът сам
определя коя точно е правната хипотеза, в която се вмества спорното
правоотношение, а оттам – дава и конкретната правна квалификация на иска.
От тук правната квалификация и търсената защита от ищеца се субсумира
под правната норма на неоснователното обогатяване. Това е така, тъй като
ищецът претендира вземане за обезщетение, определено на база наемна цена,
която ищците твърдят, че са пропуснали да реализират, поради осъществено
от страна на ответника ползване на собствения им имот, без правно
основание. Всички изложени обстоятелства в исковата молба обосновават
извод, че ищеца претендира обезщетение срещу лице, което е държател на
имота, в резултат на което искът е с правно основание чл.59 от ЗЗД .
Преценката дали ищецът може да се позовава на цитираната норма за
защита на своите права представлява въпрос по съществото на спора, а не - по
неговата допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение
съществуването на самото материално право и юридическия факт, от който то
е породено (в т.см. Р.№ 148/28.02.2006 г. на ВКС по т.д.№ 703/2005 г.,ТК,ІІ о.)
Безспорно е установено по делото, че ответникът е ползвал
процесният имот през посочения в исковата молба период за стопанската
2020г./2021г. въз основа на договор за наем от 23.04.2020г, сключен между
Ж.М. П. с ЕГН **********, от една страна, като наемодател и „Златен клас –
5
Братя Георгиеви“ ООД, ЕИК ***, със седалище: с. Остър камък, общ.
Харманли, представлявано от Д.Д.Г., ЕГН ********** от друга, като
наемател, по силата на който наемодателя е предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя съставляваща
Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралните регистри на
с.Брягово, общ.Хасково, одобрени със заповед РД-18-1565/ 5.09.2018год. на
ИД на АГКК, находящ се в с.Брягово, общ.Хасково местност „Ференлике” с
площ от 39 030 кв.м. Така представеният договор е оспорен от ищеца с
твърдението за нищожност поради липса на съгласи между страните за
наемната цена и недостоверност на дата на договора за наем. В тази връзка и
съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК, частният документ, какъвто е разглежданият, има
достоверна дата за трети лица от деня, в който настъпи някой друг факт,
който установява по безсъмнен начин предхождащото съставяне на
документа. Съдът намира, че разходния касов ордер от 23.04.2020г. за сумата
в размер на 585,00 лева, за платена на 23.04.2020г. с основание „наем за земя
за стопанската 2020г./2021г.” и изписване 39032 декара, което реално е
площта на процесния имот, подписан от получателя Ж.М. П. и осчетоводен в
с/ка 501 Каса в счетоводството на ответника установяват по безсъмнен начин,
че оспорения документ е съществувал преди съставяне на разходния касов
ордер,следователно договорът е сключен на посочената в него дата
23.04.2020г. и не е съставен за целите на производството.
По отношение на възражението на ищците за нищожност на
договора за наем от 23.04.2020г., поради липса на съгласие между страните за
наемната цена, настоящият състав намира, че не е налице нищожност на
процесния договор, а е налице незавършен фактически състав. Това е така,
тъй като дори да не бъде постигнато съгласие относно елементите на
договора, договорът би породил правни последици, когато фактическият
състав се запълва по силата на закона – при търговска сделка, ако цената не е
определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са
се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването
на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства (чл. 326, ал. 2
ТЗ), като в настоящият казус страните са се съгласили с наемна цена,в размер
на пазарната поземлена рента, която се плаща за недвижим имот в с.Брягово,
общ.Хасково в местност „Ференлике”, с категория на земята 4 / чл.8, ал.2,т.1
от Закона за арендата в земеделието/. Ако възприемем тезата за нищожността,
единственият логичен извод е, че съдържанието на договора не може да бъде
запълнено ex lege, което в настоящият случай не е така.
По делото е установено също,че след сключване на договора за наем,
праводателят на ищците Т. Р. П., ЕГН **********, б.ж. на гр.***,починал на
4.11.2020 год. е придобил собствеността върху недвижимия имот по силата на
договор за покупко- продажба обективиран в нотариален акт № 83 том II
рег.3040 дело 249 от 19.06.2020год. на нотариус Капка Войнска и нотариален
акт 57 том II рег.2719 дело 227 от 5.06.2020год. на нотариус Капка Войнска с
район на действие РС- Хасково сключен на 19.06.2020г.
6
Предвид обстоятелството, че в случая се касае за договор за наем,
приложение имат нормите на ЗЗД, касаещи този институт. Разпоредбата
на чл. 237, ал. 1 от ЗЗД гласи "При прехвърляне на недвижим имот договорът
за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния
регистър. " В настоящият случай договорът за наем не е бил вписан в
службата по вписванията и реално не може да бъде приложена нормата на чл.
237, ал. 1 от ЗЗД. Но посочената норма е последвана от тази на чл. 237, ал. 2
от ЗЗД – "Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има
достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него
срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна
дата и наемателят е във владениe на имота, договорът е задължителен за
приобретателя като договор за наем без определен срок. " В хипотеза при
която договорът за наем не е вписан, но има достоверна дата наемният
договор е задължителен за приобретателя на имота до предвидения в него
срок, но не за повече от една година от прехвърлянето.
Граматическото тълкуване на чл. 237 ЗЗД дава основание да се
приеме, че съдържащите се в посочената правна норма правила уреждат
прехвърлителното правоприемство, т.нар. сукцесия, тъй като правото, което
принадлежи на праводателя- наемодател, сменя своя носител, като преминава
у правоприемника. Правоприемникът Т. Р. П., ЕГН **********, б.ж. на
гр.***,починал на 4.11.2020 год е придобил правото със същото съдържание,
включващо и облигационни тежести – договор за наем, които са го
обременявали. Този вид правоприемство е възникнало при продажба на ПИ
№ *** по кадастралните регистри на с.Брягово, общ.Хасково, одобрени със
заповед РД-18- 1565/ 5.09.2018год. на ИД на АГКК, находящ се в с.Брягово,
общ.Хасково местност „Ференлике” с площ от 39 030 кв.м. и това
правоприемство е частно.
Разпоредбите на чл. 237, ал. 1 и 2 ЗЗД уреждат три различни
хипотези на заместване на първоначалния наемодател (прехвърлител) от
новия собственик (приобретател) в наемното правоотношение, което
настъпва ex lege. Заместването става независимо от това дали наемният
договор е вписан или не, но вписването осигурява най-пълна защита на
наемателя, тъй като договорът е противопоставим на приобретателя за целия
уговорен срок. Т. Р. П., ЕГН **********, като третото лице (приобретател) не
е страна по наемния договор, но за него се пораждат облигационни правни
последици, които са част от вътрешното действие на договора. В хипотезите
на чл. 237 ЗЗД законодателят е предвидил за трето лице, което не е страна по
наемния договор, да се породят права и задължения на страна по договора,
т.е. спрямо него възниква „пълно облигационно действие на договора“.
Приобритателя Т. Р. П., ЕГН ********** става страна по договора по силата
на закона, без да е изразил воля за това. В зависимост от това, колко права и
задължения преминават към правоприемника, може да се направи извод за
това дали правоприемството е универсално или частно.
От тълкуването на чл. 237 ЗЗД следва изводът, че разпоредбата
7
урежда частното правоприемство, защото при универсалното правоприемство
наследниците заместват страната, а не е налице прехвърляне като юридически
акт.
По силата на закона всички права и задължения по вече сключения
наемен договор от 23.04.2020г. са преминавали върху приобретателя Т. Р. П.,
ЕГН **********,наследодател на ищците от момента на прехвърлянето на
имота, чрез транслативната сделка на 19.06.2020г. Новият наемодател става
страна по договора по силата на закона и не може да претендира права, които
са възникнали преди прехвърлителната сделка.
„Златен клас – Братя Георгиеви“ ООД, ЕИК ***, със седалище: с.
Остър камък, общ. Харманли, ответник по иска е предплатил наемната цена
на Ж.М. П. с ЕГН **********, наемодател в размер на 585,00 лева и
последният на 19.06.2020г. е прехвърлил наетия имот, като в тази хипотеза
намира приложение правилото, че длъжникът се освобождава от своето
задължение, тъй като добросъвестно е извършил плащане към своя бивш
наемодател, т.е. към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства
– сключения между тях договор – е било овластено да получи изпълнението
по силата на наемния договор (арг. от чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). При наличието
на наемен договор между ответника и предишния собственик на процесния
недвижим имот, приобретателят Т. Р. П., ЕГН **********,наследодател на
ищците е разполагал с възможностите, които му дава чл. 237 ЗЗД. Няма
твърдения и доказателства новият собственик, наследодателя на ищците Т. Р.
П., ЕГН **********, б.ж. на гр.***,починал на 4.11.2020 год да е предприел
действия за прекратяване на наемното правоотношение, нито да е уведомил
наемателя за настъпилата промяна относно собствеността на процесния имот.
Поради това наемателят е платил наемната цена на кредитора по договора за
наем. Той се е освободил от задължението, тъй като добросъвестно го е
изпълнил към лице, което съобразно обстоятелствата, е било овластено да
получи изпълнението - чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 237 ЗЗД не намира приложение при
универсалното правоприемство, тъй като при него в патримониума на
правоприемника ще преминат не само права, но и задължения по силата на
настъпилото правоприемство. Разпоредбата на чл. 237 ЗЗД урежда случаите
на частно правоприемство.
При установената фактическа обстановка ответникът не е задължен
към приобретателя на имота Т. Р. П., ЕГН ********** б.ж. на гр.***,починал
на 4.11.2020 год.,не е задължен и към наследниците на приобритателя, тъй
като добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което съобразно
обстоятелствата, е било овластено да получи изпълнението - чл. 75, ал. 2
ЗЗД,поради което предявените субективно съединени искове следва да се
отхвърлят спрямо ищците, поради липса на елемент от състава на чл. 59 ЗЗД.
В посоченият смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Решение № 66
от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2007 г., III г. о., ГК; Решение № 166 от
8
30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5946/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 177 от
26.II.1982 г. по гр. д. № 13/82 г., III г. о.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че новият кредитор
(приобретател) Т. Р. П., ЕГН ********** б.ж. на гр.***, починал на 4.11.2020
год, е могъл да търси от наемодателя (прехвърлител) онази сума, която е
получил като наемна цена, отнасяща се за периода след датата на
прехвърляне на имота, като това право е преминало към наследниците
му,настоящите ищци по делото. Пътят им за защита е чрез осъдителен иск,
който следва да се предяви по реда на чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените от Р. Т. Р., ЕГН
**********, от гр. ***, ул.“***“ №***, ЕТ.*** АП.***, и СТ. Т. П., ЕГН
********** от гр. ***, ул. „***“ № 63, ЕТ. ***, АП. *** против „Златен клас
– Братя Георгиеви“ ООД, ЕИК ***, със седалище: с. Остър камък, общ.
Харманли, представлявано от Д.Д.Г., ЕГН ********** искове са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, както и искането за
законната лихва за периода от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Настоящият състав не присъжда разноски за това производство, тъй
като не са поискани, а и не са представени доказателства за извършването на
такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Т. Р., ЕГН **********, от гр. ***,
ул.“***“ №***, ЕТ.*** АП.*** и СТ. Т. П., ЕГН ********** от гр. ***, ул.
„***“ № 63, ЕТ. ***, АП. *** против „Златен клас – Братя Георгиеви“ ООД,
ЕИК ***, със седалище: с. Остър камък, общ. Харманли, представлявано от
Д.Д.Г., ЕГН ********** субективно съединени искове с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 897,00 лева или по
448,50 лева за всеки от ищците, представляваща дължимо, но неизплатено
обезщетение за ползване на съсобствения им по наследство недвижим имот, а
именно: Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралните регистри
на с.Брягово,общ.Хасково, одобрени със заповед РД-18-1565/ 5.09.2018год. на
ИД на АГКК, находящ се в с.Брягово, общ.Хасково местност „Ференлике” с
площ от 39 030 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята четвърта с номер по
предходен план-имот 131018,при граници: имоти: № ***, № ***, № ***, №
***, № ***, № ***, № ***, №***,№ *** за стопанската 2020/2021 година, с
която стойност ответникъ се е обогатил за сметка на ищците, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска
21.10.2021г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10