№ 305
гр. Провадия, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100530 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Община- Нови пазар ЕИК
********** със седалище и адрес на управление *****, ул. ***** срещу С. П. С., ЕГН
********** с адрес с. *****, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за
приемане за установено между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника в размер на сумите, както следва: 1116,48лева, представляваща незаплатена
наемна цена за периода м.07.2019г. до м.03.2022г. по сключен между страните договор за
наем на общински терен № 131/28.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 24.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението
и 226,34лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното
задължение, начислено за периода от 11.07.2019г. до 24.11.2022г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 911/12.12.2022г.
по ч.гр.д. № 1540/2022г. по описа на ПРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в исковата и уточняваща я молба: Между страните е бил сключен на
28.03.2019г. договор № 131 за отдаване под наем на терен- общинска собственост. Съгласно
раздел 3, чл. 4-7 уговорена е месечна наемна цена от 25,50лева, без ДДС /30,60лева с ДДС/,
която се актуализирала по право при промяна на минималната работна заплата. Падежът на
задължението за плащането й бил уговорен на 10-о число на текущия месец. При забава в
плащането му, наемателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. За
събиране на вземането си се снабдил със заповед за изпълнение, срещу която ответникът
възразил. С това обосновава и правния си интерес от търсената защита. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът поддържат исковата молба. Ответникът поддържа
депозирания писмен отговор и насрещната искова молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
1
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено задължение за
дължима наемна цена по сключен между страните договор за наем и дължимо върху него
обезщетение за забава. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно
развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1540/2022г. по описа на ПРС, по което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал
възражение в срока по чл. 414 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 1540/2022г. по описа на ПРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Основателността на претенцията предполага успешно проведено доказване от ищеца,
като настъпили следните факти от състава на твърдяното право: наличие на валидно
сключен с ответника на 28.03.2019г. договор за наем на общински терен; че имотът предмет
на договора е предаден на ответника за ползване; размер на уговорената месечна наемна
цена; падеж на задължението за нейното плащане и размер на дължимото обезщетение за
забава. В тежест на ответника е доказване на факти обосноваващи изправността в
договорната връзка, каквито конкретни в случая той не е твърдял.
От приетите по делото като относими към спора писмени доказателства се
установява следното: На 28.03.2019г. между страните е бил сключен договор с № 131, по
който ищецът е наемодател, а ответникът наемател. Предметът на договора е предоставяне
за временно и възмездно ползване на част от помещение – публична общинска собственост с
площ от 1кв.м. находящо се в Спортна зала ***** за поставяне на автомат за топли напитки.
Договорът е сключен за срок до 31.03.2022г., а дължимата наемна цена е уговорена в размер
на 25,50лева без ДДС платим ежемесечно до 10-о число на текущия месец. В чл. 6 страните
са уговорили, че при допусната забава в неговото плащане се дължи лихва за забава за всеки
просрочен ден в размер на законната лихва. Съгласно чл. 7 уговорената наемна цена
подлежи на актуализация при промяна в размера на минималната работна заплата за
страната, за която актуализация наемодателят е длъжен по силата на уговорката на чл. 9 да
уведомява писмено наемателя.
Във възражението си по чл. 414 ГПК, ответникът е признал факта на сключване на
договора и неговото действие за целия му период. Съгласно чл.20а, ал. ЗЗД договорите имат
сила на закон за тези, които са ги сключили. Това задължава съда да приеме, че
действително страните са били обвързани от твърдяната договорна връзка и при сочените й
параметри.
Във възражението си, ответникът е противопоставил възражение, че не е ползвал
фактически предоставения му под наем имот. По този въпрос, формираната съдебна
практика приема, че наемателят дължи плащане на наемна цена за наетия имот, ако и
фактически да не го е ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на основания
посочени в него или уредени в закона. Затова, ако и наемателят да не е ползвал или да е
преустановил ползването на имота, това само по себе си не прекратява действието на
договора, доколкото договорът за наем е консенсуален и ако страните са постигнали
съгласие за неговото действие за определен период, независимо от това дали имотът реално
се ползва или не, страните остават обвързани от създадената между тях облигационна връзка
/така решение по т.д. № 73/2012г. на ВКС Първо ТО и др./.
Конкретно, сключеният между страните договор е срочен и съобразно уговореното,
неговото действие е до 31.03.2022г.
2
Преди изтичане на така уговорения срок, няма твърдения за неговото предсрочно
прекратяване от коя да е от страните по него, поради което и за целия му срок, всяка от тях е
длъжна да изпълнява поетите с него задължения. С оглед уговореният падеж на
задължението за плащане на наемната цена- десето число на месеца, за който се отнася,
следва че вземането за наемна цена за всички претендирани месеци е изискуемо.
Доказателства за неговото погасяване ответникът не е ангажирал, нито е твърдял да е правил
такова. Възможността наемателят да не дължи наемна цена, би съществувала само, ако е
отправил изявление за прекратяване на договора и за връщане на вещта и при положение, че
наемодателят изрично или с конклудентни действия се е съгласил с прекратяването на
облигационната връзка между страните, каквото по делото не се установява /така решение
по т.д. № 3389/2015г. на ВКС, Първо ТО/. В заключение, исковата претенция е доказана в
своето основание, а и по размер предвид че същият не е и оспорван. Сумата следва да се
присъди, така както е поискано ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода считано от падежа на всяко
месечно вземане.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 5 от договора
определя падеж на вземането- 10-о число на текущия месец, а чл. 6 и дължимост на
обезщетение за забава при неточното изпълнение на задължението за плащане на наемната
цена. Страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане, длъжникът
изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като определен за плащане, при
което дължи обезщетение в размер на законната лихва. Така, върху главницата, чиято
дължимост съдът прие за доказана се дължи мораторна лихва. Същата се начислява върху
всяка една от главниците за периода от датата следваща падежа на задължението до датата
на подаване на заявлението- 24.11.2022г. Размерът на претенцията не е оспорен, което
обосновава извод за основателност и на този иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са в размер 73,14лева допълнителна ДТ и
юк възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора.
Или общо 173,14лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство от общо 26,86лева за
дължимо внесена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца Община- Нови пазар, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление *****,
ул. ***** съществува вземане срещу ответника С. П. С., ЕГН ********** с адрес с. *****
за сумите: 1116,48лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода м.07.2019г. до
м.03.2022г. по сключен между страните договор за наем на общински терен №
131/28.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 24.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението и 226,34лева,
представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода от 11.07.2019г. до 24.11.2022г., за което вземане е издадена заповед за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 911/12.12.2022г. по ч.гр.д. №
1540/2022г. по описа на ПРС, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** с адрес с. ***** да заплати на Община- Нови
пазар, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление *****, ул. ***** сумата от
173,14лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** с адрес с. ***** да заплати на Община- Нови
пазар, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление *****, ул. ***** сумата от
26,86лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 1540/2022г. по описа
на ПРС съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4