№ 2151
гр. Бургас, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120102677 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Е. Т. П., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б. ***,ЧРЕЗ:АДВОКАТ А. Д., член на САК,
личен № ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., ***, със съдебен електронен
адрес за призоваване: ***, като изразявам изрично съгласие да получавам връчване по реда и
условията на чл. 38 и чл. 38а във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК на посочения електронен
адрес.СРЕЩУ:“КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕЖ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х.,
***, представлявано от В. М. И., е ЕГН: **********.
От съда се иска да прогласи за недействителен ДОГОВОР за паричен заем № 944390.
сключен между Е. Т. М., с ЕГН: **********, в качеството й на кредитополучател и „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД, ЕИК: *** в качеството му на кредитодател на основание чл. 26, ал. 1
предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр, с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Иска се осъждане на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *** да заплати на Е. Т. П., с ЕГН:
**********, сумата от 2 552 лева, представляваща дадено без основание, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане, на основание чл.55, ад.1, предложение първо ЗЗД.
Иска се осъждане на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: ***, да заплати на адвокат А. Д., член на
САК, личен № ***, сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, както са описани в исковата молба и съгласно приложения списък на
1
разноските, както и всички разноски по делото.
Иска се при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти да се съобрази, че
според практиката на СЕС (т. 5 от Диспозитива на Съединени дела С-224-19 и С-259-19) не
се допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат
върху потребителя .
Твърди се на 08.11.2022 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор
за паричен заем № 944390, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние.
Съгласно чл. 3 от Договора Заемодателят предоставя на Заемателя потребителски заем при
следните параметри:
(1) Размер на отпуснатия заем: 4,000 лева
(2) Размер на погасителна вноска: 269.59 лв.
(3) Ден на плащане: 8-о число
(4) Вид вноска: месечна
(5) ГПР: 49.345 %
(6) Брой вноски: 21
(7) Месечен лихвен процент: 3.400 %
(8) Дата на първо плащане: 08.12.2022 г.
(9) Обезпечение: ДА /посочено в чл. 6 по-долу/
(10) Дата на последно плащане: 08.08.2024 г.
(11) Такса за усвояване: няма
(12) Обща сума за плащане: 5,661.36 лв.
Съгласно чл. 3.1. от Договора срокът на договора е 21 месеца. Съгласно чл. 3.2. от Договора
лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора. Съгласно чл. 3.3. от Договора ГПР
е изчислен при вземане предвид на следните допускания:
(1) Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания (лихви,
такси, комисионни, застрахователни премии и др.), които не са посочени в Договора за заем
при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран
представител на Заемодателя.
(2) Заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете
по настоящия Договор;
(3) Паричният заем се предоставя и ще бъде валиден за срока, уговорен в настоящия
2
Договор;
(4) Паричният заем се погасява от Заемателя с плащания, съобразно погасителния план
към договора.
(5) При изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които Заемателят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по настоящия Договор за паричен заем.
Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за
заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя:
1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;
2. Особен залог върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;
3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;
4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.
Съгласно чл. 8 от Договора с подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че
му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави
договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10. ал. 2. т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора за заем. Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер
на 4.166.64 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към
настоящия договор за заем.
Съгласно чл. 3 от Договора, след като месечният лихвен процент е в размер на 3.400 %, то
годишният лихвен процент е 40.80 %.
Съгласно чл. 3 от Договора погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от Договора е в
размер от 269.59 лева, а видно от погасителния план, предоставен към Договора
погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора е на стойност
от 468.00 лева.
Видно от представените погасителния план с отразени плащания, предоставени на ищцата
от ответното Дружество, до момента ищцата е заплатила общо сумата от 6 552 лева.
Исковата претенция се основава на нищожност на така сключения договор за допълнителни
услуги към договора за заем. Изложени са подробни съображения. Твърди се, че процесният
договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с
добрите нрави. Счита, че поради накърняване принципа на добрите нрави се достига до
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Излагат се доводи,
че процесният договор е нищожен и на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, който предвижда, че
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
3
изискванията на закона, е нищожна. Договорът за допълнителни услуги е неравноправен по
смисъла на чл. 143, ат.5 ЗЗП
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Няма спор, че страните са сключили процесния договор за паричен заем от
разстояние.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
По делото е приложен сключен между ищеца - заемател и заемодателя Договор за
паричен заем № 944390, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. По силата на договора на ищеца е предоставен заем в размер на 4000 лева, като
длъжникът се е задължила да върне сумата от общо 5661.36 лева, при фиксиран МЕСЕЧЕН
лихвен процент /ГЛП/ от 3.400 %, на 21 месечни погасителни вноски от които всички
вноски по 269.59 лева, с първа падежна дата 08.12.2022г. и последна падежна дата
08.08.2024г. Годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49.345%. Според чл.6от
договора, заемателят следва в тридневен срок от усвояването на средствата да предостави
обезпечение, отговарящо на от Общите условия, а именно: по съгласие по т.4 на чл.6-Ценна
книга, издадена в полза на Заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на
4 166.64лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на
договора за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената
неустойка се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума. Спорен е въпросът за
действителността на договора поради нарушение на императивни норми, установени в чл.
11, т. 9 и 10 от ЗПК.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК е установено изискване договорът за кредит да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е установено изискването договорът за кредит да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 22 от ЗПК неспазване на
горепосочените изисквания води до недействителност на договора за потребителски кредит,
4
в който случай нормата на чл. 23 от ГПК сочи, че потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от съдържанието на договора уговорен не е фиксиран годишен лихвен процент, а е
вписан такъв месечен в размер на 3.400% и годишен процент на разходите в размер на
49.345%. ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи
да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите.
Предвид уговарянето на фиксиран месечен лихвен процент за целия срок на договора,
съдът намира, че посочените клаузи от договора и общите условия, касаещи ГЛП и ГПР не
са в съответствие със законовите изисквания.
Отделно от това следва да се посочи, че предвидената неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, не е разход за потребителя, който формира
ГПР- съгласно изричното правило на член 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК - в ГПР не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит.Липсата на уговорен ГЛП и уговореното му в изчислим размер на
40.8 %,.
Тук следва да се отбележи, че уговорената в чл. 8 от договора клауза за неустойка за
непредставяне на обезпечение е нищожна поради уговаряне на дължимостта й винаги
независимо от изпълнението на поетите задължения за връщане на заетата сума, което
противоречи на същността на неустоечната клауза. Отделно от това, видно от представени
ха дулата Запис на заповед, такъв е изготевн по делото, а е неясно дали е предаден на
заемодателя като подписан.Според разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Настоящият съдебен състав счита, че процесната клауза за неустойка е нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП като неравноправна, тъй като излиза извън типичната й
функция за обезщетение на вредите от неизпълнение на поетите насрещни задължения по
договор. Нищожността на неустоечната клауза и липсата на ГЛП, не влече недействителност
на целия договор за кредит, тъй като не е налице нарушение на някое от императивните
изисквания, лимитативно посочени в чл. 22 от ЗПК, даващи основание за приложение на чл.
23 от ЗПК. Освен това поради нищожността на самата неустоечна клауза, посоченото в него
задължение не е обвързало валидно длъжника. Дори и се приеме обратното, съгласно чл. 19,
ал. 5 от ЗПК само съответната клауза, предвиждаща ГПР над установения в закона
максимум би била нищожна, а не целия договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22
5
от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК законът не предвижда
недействителност на целия договор, а само на клаузата, надвишаваща ГПР над определения
законов предел.
Предвид гореизложеното съдът счита, че лихвеният процент по кредита е прецизно
посочен.Възражението ан представител ана ищеца за прекомерност е неоснователно.
Годишният процент на разходите е ясно посочен в договора и съответства на изискванията
на закона. Не са налице твърдените от ищеца нарушения, водещи до недействителност на
целия договор. С оглед гореизложеното главната претенция за недействителност на договора
за заем следва да се отхвърли като неоснователна и съдът следва да разгледа предявения в
условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата за неустойка.
Съобразно приетото от съда, страните са били обвързани от валиден договор за заем, като
съдържащата се в него клауза на чл. 6 е нищожна по изложените по-горе съображения
поради противоречие със закона и добрите нрави. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 172.82 лева за платена
държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се осъди да
заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 232.52 лева
с вкл. ДДС, съразмерно с уважената част от иска. Това е така, доколкото от данните по
делото е видно, че ищецът е получил от адв. Д. безплатна правна помощ в качеството си на
материално затруднено лице.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Т. П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Б. ***,ЧРЕЗ:АДВОКАТ А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. С., ***, със съдебен електронен адрес за призоваване: ***,СРЕЩУ:“КРЕДИ
ЙЕС“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ***, представлявано от В.
М. И., с ЕГН: ********** за прогласяване за недействителен ДОГОВОР за паричен заем №
944390 сключен между Е. Т. М., с ЕГН: **********, в качеството й на кредитополучател и
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *** в качеството му на кредитодател на основание чл. 26, ал. 1
предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр, с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска Е. Т. П., с ЕГН: **********, чрез пълномощника
си адв. А. Д. против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Х., ***, представлявано от В. М. И. , че клаузата на чл. 6 от сключеният между страните
6
договор за паричен заем № 944390 от 08.11.2022 г. е нищожна поради противоречие със
закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х.,
***, представлявано от В. М. И. да заплати на Е. Т. П., с ЕГН: ********** сумата от 890.64
лева /осемстотин и деветдесет лева и 64 стотинки/ -разлика между действително платената
сума от ищцата 6552 лева и дължимата по договор-5661.36 лева, като отхвърля иска над
тази сума по предявената-2552 лева, ккато неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х.,
***, представлявано от В. М. И. да заплати на Е. Т. П., с ЕГН: ********** сумата от 172.82
лева –разноски по делото-съразмерно на заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Х.,
***, представлявано от В. М. И. да заплати на адв. А. З. Д., вписан в Адвокатска колегия -
София, личен № ***, с адрес на кантората гр. С., *** на основание чл.38,ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение от 232.52 лева с вкл. ДДС /двеста тридесет и два лева и петдесет и две
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7