РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Велико Търново, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Явор Данаилов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500575 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Предмет на подадената от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, представляван заедно от изпълнителните директори, чрез
юрисконсулт К.Я., жалба с вх.№ 6171/03.08.2022г., е издаденото от ЧСИ
Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС,
Постановление от 12.07.2022г., с което е оставено без уважение възражение,
подадено от длъжника - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, представляван заедно от изпълнителните директори, с което
е поискано намаляване на присъденото в полза на взискателя по ИД №
20227280405166 - К. Ц. АНГ., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното производство до минималния предвиден
размер от 200 лв. /двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с твърдения, че
адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното производство по
чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата, не следва да се дължи изобщо, като с
възражението е поискано и съответно намаляване на дължимите такси по
изпълнението, както и таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане
за отмяна, като неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото
постановление. Навеждат се доводи за липса на извършвани действия от
страна на процесуалния представител на длъжника, представляващи по своята
правна същност действия по “водене на изпълнителното производство”. В
тази връзка се отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
1
единствено за образуване на изпълнителното производство до минималния
предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/, съгласно чл.10, т.1, ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Процесуалният представител на длъжника по
изпълнителното дело изразява становище, че претендираното адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно с оглед на фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело, като при условията на евентуалност
отправя искане за намаляване на същото на основание чл.78, ал.5 ГПК, до
размера на минимално предвиденото в чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба №
1/2004г. на ВАдв.С, като се изразява становище за липса на доказателства за
реалното изплащане на същото. Обжалват се и съответно размерът на
начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, с искане същите да бъдат
съразмерно намалени. Поискано е присъждане на разноските по настоящото
производство - държавна такса по подадената въззивна жалба и
юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.436, ал.3 ГПК, е постъпил отговор на подадената въззивна
жалба от страна на взискателя, като в подадения отговор за изложени
съображения за неоснователност на подадената жалба, респ. за правилността
и законосъобразността на обжалваното постановление.
По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД №
20227280405166, са приложени писмени обяснения от ЧСИ Дияна Колева -
Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС, като в последните се
съдържа становище относно обжалваното постановление. Изложени са
аргументи за наличието на достатъчно доказателства за реалното заплащане
на претендираното адвокатско възнаграждение, както и че не е налице нито
една от хипотезите на чл.79, ал.1 ГПК, изключваща отговорността за
разноски по изпълнението. От представеното пълномощно, определящо
рамките на представителната власт на процесуалния представител на
взискателя, недвусмислено е установено, че същата е учредена не само с
оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в хода на
самото изпълнително производство. Допълва се, че действително така
заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното производство не се явява прекомерно тъй като същото е в
размер, към минимума, предвиден в чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г.
на ВАдв.С, поради което не следва да се намалява. По отношение на таксите,
поддържа, че по изпълнителното дело са изготвени сметки по чл.79 от ЗЧСИ,
в които са разписани всички дължими такси, както и начинът, по който са
образувани. Всичко това обуславя единствено възможния извод за
правилност и законосъобразност на така издаденото постановление, предмет
на настоящото производство, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, а
именно съдържа означение, че се подава от името и за сметка на
2
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, представляван
заедно от изпълнителните директори, чрез юрк. К.Я., което дружество се
явява длъжник по ИД № 20227280405166 при ЧСИ Дияна Колева - Стефанска,
рег. № 728, район на действие ВТОС. Поради това, че е налице активна
процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата
съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване
по см. на чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на
основание чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата
хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на
основание чл. 437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на
закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.
От приложеното копие на изпълнително дело № 20227280405166, е видно,
че с Постановление от 12.07.2022г., издадено на основание чл. 434 ГПК, ЧСИ
е оставил без уважение молбата на длъжника /жалбоподател по настоящото
производство/, с която е поискано намаляване на претендираното в полза на
взискателя, адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
производство до минималния предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/ по
чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като ЧСИ му е възложил в тежест заплащането
на адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. /хиляда и сто лева/ за
образуване и водене на изпълнителното производство съгласно чл.10, ал.1, т.1
и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С, както и пропорционално начислените
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление се
явява правилно и законосъобразно. Действително по изпълнителното дело са
представени доказателства /договор за правна помощ, ведно с адвокатско
пълномощно/, от които е видно, че договореното между взискателя и
процесуалния му представител, възнаграждение е в размер на 1100 лв.
/хиляда и сто лева/, за които е направено надлежно отбелязване, че същите са
заплатени в брой, като съгласно постановките на задължителната съдебна
практика /т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са
уговорили заплащането да се осъществи в брой и при липса на изричен
законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков
път, то договорът за правна защита, сключен между страните и представен по
делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че
претендираното възнаграждение е реално заплатено. Обемът на
осъществената правна защита, е определен от общата воля на страните,
обективирана в договора за правна помощ, сключен помежду им. В последния
е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу
задължение за “завеждане” на процесното изпълнително производство, като в
представеното пълномощно е изрично записано, че учредената
представителна власт включва в своя обем и “всички други действия, които
не са изчерпателно посочени”. В тази връзка правилен и законосъобразен е
изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното
между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното
изпълнително дело. В тази връзка следва да се отбележи, че така дължимото
3
адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи
както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по
естеството си попадат в приложното поле на понятието “водене на
изпълнително производство”.
Правилен и законосъобразен е и изводът, че дължимото адвокатско
възнаграждение в уговорения между страните размер, действително
съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
Настоящата съдебна инстанция намира, че конкретното изпълнително
производство не се отличава с относително висока степен на фактическата и
правна сложност спрямо сходни хипотези, при които по изпълнителното дело
не са извършвани значителен обем изпълнителни действия, както не са
налице правни положения от значение за законосъобразното протичане на
производството, по които правни положения да има формирана
противоречива съдебна практика. Съществено значение обаче притежава
материалният интерес /60 000 лв./, обусловил образуването на
изпълнителното производство, както и обстоятелството, че вземането предмет
на индивидуалното принудително изпълнение, представлява дължимо и
незаплатено обезщетение за причинени неимуществени вреди от смърт на
близък на взискателя /неговата майка/, настъпила вследствие на ПТП. Всички
тези обстоятелства, преценени в съвкупност, обуславят извода за липсата на
основание за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като
настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният размер на
адвокатското възнаграждение от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ е до размер,
близък на минимално предвидения съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба №
1/2004г. на ВАдв.С, поради което съответства изцяло на интересите на
страните в изпълнителното производство.
По отношение на обжалваното постановление, в частта на последното
досежно отказа на ЧСИ да се намали пропорционално и размера на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, настоящата съдебна инстанция намира, че и в тази своя
част, обжалваното постановление се явява правилно и законосъобразно,
предвид съображенията, изложени по-горе относно приетото като дължимо на
съответното основание и в посочения размер, адвокатско възнаграждение.
По искането за присъждане на сторените съдебни разноски пред настоящата
инстанция, същото се явява недопустимо. Налице е трайно установена
съдебна практика, съгласно която с оглед на характера на производството по
чл.435 и сл. ГПК, се изключва приложимостта на чл.78 ГПК, в отклонение на
общите положения, установени за производството пред въззивната
инстанция, в т.ч. и досежно отговорността за разноски. Предмет на
производството по чл.435 и сл. ГПК не е наличие на правен спор между
страните, а законосъобразността на извършеното изпълнително действие,
поради което разноски по него не се дължат.
Предвид горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Постановление от
12.07.2022г., издадено от ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район
на действие ВТОС, с което е оставено без уважение възражение, подадено от
длъжника - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2,
представляван заедно от изпълнителните директори, с което е поискано
намаляване на присъденото в полза на взискателя по ИД № 20227280405166 -
К. Ц. АНГ., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200 лв.
/двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с твърдения, че адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнителното производство по чл.10, ал.1, т.2
от Наредбата, не следва да се дължи изобщо, като с възражението е поискано
и съответно намаляване на дължимите такси по изпълнението, както и таксите
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5