Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 130 12.04.2019
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На четиринадесети март Година
две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 336
по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод предявения иск
от Т.Г.Т. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско сдружение „Ангелова, Бошнаков и сие“ против Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв. Светла Христова Гонкова – Трайкова
***, със съдебен адрес:*** да бъде прието за установено, че ищеца има принос за
придобиване на половината от вземанията на ответницата като титуляр на посочени
банкови сметки, първата в размер на 50 000 лв., а втората на 20 000
лв., като осъди Д.Т. да му заплати сумата от общо 35 000 лв. на основание
чл.30 от СК, както и направените по делото разноски.
В исковата молба и уточняваща молба се твърди, че ищецът
е сключил граждански брак с ответницата на 28.05.1972г. Бракът е бил
прекратен с Решение № 100/ 23.06.2017г.
по гр.д.№ 894/2016г. по описа на Районен съд - Айтос. От месец септември
2015г., между страните е била налице фактическа раздяла. По време на брака,
съпрузите осъществявали съвместно селскостопанска дейност и реализирали доходи.
За целта открили банкови сметка в ,,Банка – ДСК“- гр.Айтос, с титуляр - Д.Т.,
както следва: *****, в която е била сумата от 50 000 лв.; ***** с наличност 20 000 лв. все към момента на фактическата раздяла между
страните – 01.09.2016г.
Според ищеца, налице
е хипотезата на чл.30 от СК, като Т. има право да получи част от вземанията на Д.Т.
като негова съпруга, придобити по време на брака, в случай, че същия е
прекратен с развод, както и когато вземанията са на значителна стойност. Или ищецът
е бивш съпруг на титуляра на сметката, като относно вземанията по
банковите сметки (на значителна стойност ) твърди, че за придобиването им е допринесъл
с труда си. Конкретният размер на неговия принос е ½ от тези вземания. Уточнението
на исковата молба вх.№ 5780/ 23.04.2018г. съдържа и конкретизация на начините за реализиране на доходи по време на
брака с ответницата, а именно: обработване на овощни градини и ниви, продажба
на продукция, животновъдство. Ищецът е бил регистриран като земеделски
производител през 2003г., а бившата му съпруга- през 2014г. Подробно са описани
имотите, обработвани с цел добиване на селскостопанска продукция.
Ответницата
счита исковете за допустими, но неоснователни. Макар изложеното за възникване и
прекратяване на брака с решение по гр.д№ 894/2016г. по описа на Районен съд -
Айтос, влязло в сила на 09.11.2017г. да е вярно, окончателната фактическа
раздяла на съпрузите е настъпила на 01.09.2016г. Ищецът не е участвал в
набирането на средства по процесните банкови сметки (***** и *****) с титуляр Д.Г.Т.. Сметка ***** е била открита на 15.09.2006г., като размера
на салдото по същата към
01.09.2016 г., възлизал на 68.64
лв. В сметката постъпвали плащания на
субсидии от ДФЗ за 2008, 2009 и 2010г., както и плащания във връзка с дейността
на ответницата като ЕТ ,,Инфоком – Д.Т.“; постъпвали
и пенсии. Извършвали се плащания към доставчици и ТД на НАП. Твърди, че салдото
по сметка *****, (открита на 27.04.2009г.) било в размер на 3465.92 лв. към
01.09.2009г. Постъпилите суми били от ДФЗ за 2009г., 2010г, 2011г., 2012г., 2013г.,
2014г., 2015г. и 2016г.; суми от продажба на селскостопанска продукция. Д.Т. посочва
вида на извършените плащания - към доставчици и ТД на НАП. По същество оспорва твърдението за принос на ищеца към посочените
доходи. Част от приходите са получени при предаване на продукция на ,,Куминяно фрут“ ООД, постъпили по
сметка IBAN ***, с титуляр Т.Г.Т.. Навежда доводи за неоснователност на иска, тъй като
в конкретния случай не били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.30 от СК.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца заяви, че поддържа иска, като моли съда да го уважи като основателен и доказан. В подкрепа ангажира свидетелски
показания. Подробни доводи изложи в писмено становище.
Ответницата чрез процесуалния си представител, в
съдебно заседание заяви, че поддържа всички възражения, като исковете следва да
бъдат отхвърлени като недоказани. Позовава се на свидетелски показания.
Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.104 т. и чл.105 от ГПК. Подадена е от лице, което
притежава правен интерес от водене на делото. Искът е предявен в срока по чл.31
от СК – ппеди изтичане на една година от прекратяване
на брака с влязло в сила съдебно решение.
Предявените искове са с правно основание чл.30 от СК.
Не се спори между страните, че с влязло в сила съдебно
решение, бракът им е бил прекратен считано от 09.11.2017г. (удостоверение
издадено от РС-Айтос – л.4 по гр.д.№ 130/2018г. по описа на съда).
Според удостоверение издадено от НОИ, в периода
01.2006 – 11.2017г. Т.Т. е получавал пенсия в размер
между 133.20 лв. в началото и 329.26 лв. в края на периода. Извлечение за
движение по сметка IBAN ***, с титуляр Т.Г.Т. приключва на дата 06.07.2017г.,
т.е. преди 09.11.2017г. Според разпечатка от системата на ОДБХ – Бургас, Т.Т. е притежавал 347 бр. животни в животновъден обект в с.П., община А. Според
анекс № 1/ 01.10.2013г. (л.69), размерът на арендното
плащане по договор за аренда № ***/ 28.11.2007г. (л.96-97)
с Т.Т. е в размер на 500 лв. Ищецът е регистриран
като земеделски стопанин от 16.04.2003г., видно от удостоверение издадено от
Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция – Бургас (л.76).
Приложени са справки за платена ел.енергия от ищеца за имот в гр.А., ул.Б. № * (л.120-122) и в с.П.
(л.123-125). Кооперация „ВККЧЗС – Аетос“ гр.А. е отпускала кредити на ищеца с начален момент
29.09.1997г. и краен 31.03.2017г. (л.126). На 11.01.2005г. Т. е сключил договор
за аренда на 100 дка черешова градина в с.В.,
община Р. (л.132-133), с разписка за сумата от 4000 лв.
(л.134). На 05.04.2007г. ищецът е закупил МПС – товарен фургон за сумата от 700
лв. (л.135), а на 28.09.2010г. е закупил лек автомобил за сумата от 300 лв.
(л.139). Според служебна бележка от Държавен фонд земеделие (л.157), на ищеца
са били изплащани субсидии в посочени размери по години от 2008 до 2014г. вкл.
Удостоверение от Общинска служба по земеделие – Айтос посочва, какви земеделски
земи са били възстановени на наследниците на починалия Г. Ж. Я.(л.158 –
вероятно баща на ответницата), като с договори за доброволна делба от
20.03.2014 г., Д.Т. е придобила подробно описани недвижими имоти (л.379-387).
Приложени са 6 бр. фактури за получени суми от „Куминяно
фрут“ ООД от страна на Т.Т.
(л.163-168), от „Виста агро“
ЕООД (л.169), Д. Н.
(л.170), „999 – Ив.Асенов“ ЕООД (л.171; 174-175), ЕТ „Ервин Садулах
Мюмюн“ (л.172-173), „Агроспейс 83“ ЕООД (л.176).
Приложени са годишните данъчни декларации на ищеца за периода 2008 – 2017 г. (л.177-253),
както и на ответницата от 2005 до 2017г. (л.283-365). Представените извлечения
за процесните банкови сметки обхващат периода от
откриването им до 30.10.2016г. (л.257-282). Извлечение за банкова сметка *** ***,
с титуляр Д.Т. (л.388-390) и приложеното извлечение за банкова сметка *** ***,
също с титуляр Д.Т., приключват на дата 01.09.2016г., т.е. преди 09.11.2017г.
(л.391-402).
Свидетелката З. Ц.– дъщеря на страните, заяви, че е
живяла със страните през целия си живот, освен докато е следвала в Г. през 1990
– 1995 г. От 2000г. единственият източник на доходи са добивите от
наследствените земи на майка й, получени от дядо й. Имали и магазин, работен от
ответницата. Сметките се водели от майка й, която е счетоводител. В обработката
на земите участвало цялото семейство, баща й наемал работници, а после купили бус
и с него ищеца карал продукцията за изкупуване. Оран извършвали и вуйчо й и зет
й. По това време баща й бил болен, имал решение от ТЕЛК. Ищецът наел 100 дка
земя във В., но продукцията от нея била символична –
около 300 кг и 90 % от нея изсъхнала. За наемите и обработката на градините
плащали с пари от градините на дядо й – починал през 2007г., който делял парите
между майка й и вуйчо й. на дядо й върнали и овце, които гледал до 2004г.,
после разделил между майка й и вуйчо й. наели земя от А. и през 2008г. я засели с дръвчета, закупени от
ответницата. Договорът бил написан на името на ищеца, защото той участвал в
търга. Същинското плододаване започнало през
2014-2015 г. Баща й имал картонче за земеделски производител и затова той
получавал субсидиите. Свидетелката от една година работи като преподавател по
математика, а преди това е била счетоводител 15 години. Винаги е участвала в
обработката на градините. Приходите са само от производството на череши.
Фиданки са купували майка й и вуйчо й от Б. и П.,
пътували са с буса, както и за посяване. Купували са дръвчетата по 3.50 – 5.50
лв., засадени на 4-5 метра едно от друго. Животните се гледали от наети хора.
Всичките начинания на баща й излизали на минус. През миналата година започнал
да иска от свидетелката да си прави тест за бащинство и тогава се скарали.
Поискал и да му плаща наем, защото живеела със семейството си в жилище на
страните.
Според показанията на свидетеля З. З.– познат на
страните от 30 години, ищецът се е занимавал с отглеждане на животни – прасета,
овце и пилета. Имал градини с череши и навсякъде свидетелят му е помагал защото
е ***. Земите били на бащата на ответницата, като
от ниви станали на градини главно с череши. Т. намирал хора за работа, после
орал, сял, пръскал. Децата на ищеца свидетелят ги е виждал само на беритба на
череши. Парите от продажбата на черешите ги взимала Д., Т. нямал пари –
свидетелят му е давал назаем. Семейството се издържало с парите, които д.
вземала от черешите.
От показанията на свидетеля Т. Р.става ясно, че като
председател на ЗК „Единство“ с Карагеоргиево знае, че бащата на ответницата
получил 300 дка земи, от тях 280 дка ниви. Старецът не участвал в обработката,
а земите се разделили между неговите наследници. От трайните насаждения
печалбата била по-висока и затова Т. идвал при него за консултации как да се
попълнят градините. Ищецът е закупувал и посадъчен материал от свидетеля, наемал
негови работници, като плащал на ръка. Създаването на градините направил Т.Г.. Свидетелят на място е виждал ответницата 1-2
пъти, а дъщерите на страните никога. Наемането на хора и изобщо цялата
организация на работата се извършвала от ищеца. Тоя спечелил някакви търгове и
в М. и В.,
където също се занимавал с насаждения. Т. отглеждал и животни – свине, пилета и
имал към 200 овце. Последните гледал в
стопанския двор. И към момента семейството се препитава от градините, а ищеца
продължава да пръска, намира работници.
Представените доказателства водят до извода за частична
основателност на исковете. В проведеното съдебно заседание на 15.11.2018г. беше
уточнен моментът, към който се претендират сумите – 01.09.2016г., когато е
настъпила фактическата раздяла между страните. Това е допустимо, както изрично
е отбелязано в Тълкувателно решение № 2/ 27.12.2001г. на ВКС, по гр.д.№
2/2001г., ОСГК относно момента, към който сумите е трябвало да бъдат налични. Както
беше посочено и в определението на съда по чл.131 от ГПК, успешното провеждане
на иск с правно основание чл.30 от СК изисква изпълнението на следните
предпоставки: 1./ да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради
развод; 2./ по време на брака единият съпруг да е придобил определено
имущество, което служи за упражняване на професията му или на занаят, или да
има вземания, вкл. произтичащи от дялове или акции в търговски дружества; 3./
придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност;
4./ претендиращият дял от стойността на личното имущество съпруг да е
допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си, с грижите за децата
или с работата си в домакинството (Реш. № 249/
16.07.2010г., гр.д.№ 268/2009г. на ВКС, ІІ г.о.).
Първата предпоставка е налице, предвид приложеното
удостоверение от РС-Айтос.
Втората предпоставка също е налице, тъй като от
показанията на всички разпитани свидетели се установи безспорно, че
земеделската дейност е основен и единствен поминък за страните от 2000 г.
Постъпилите по двете банкови сметки суми са собственост на Д.Т., доколкото
общността на семейното имущество не се разпростира върху тях.
Налице е и третата предпоставка. Постъпленията в банкова
сметка *** ***, с титуляр Д.Т. за целия период от 01.01.2004
до 30.10.2016 г. са в размер на 19 180 лв. с крайно салдо 86.84 лв. По
отношение на банкова сметка *** *** Д.Т., оборотът е 64 190.39 лв. с
крайно салдо 2826.55 лв. Сумите са значителни, предвид установените в България
норми за минимална работна заплата и стандартът за живот в община Айтос.
Доказано по делото беше наличието и на четвъртата
предпоставка. Всеки от разпитаните свидетели потвърди участието на Т.Т. в обработването на земеделските земи – с личен труд
(ищецът е извършвал оран, торене, пръскане, извозване на готова продукция), -
чрез наемане на работници поради големия обем работа, - закупуване на семена и
дръвчета за посев и др. Участието на ищеца следва да се квалифицира като
значително, доколкото без него не биха се постигнали настъпилите резултати –
извършени плащания за продадена продукция.
Възраженията на ответната страна са неоснователни.
Калкулацията на постъпилите суми според изложеното в писмените бележки на
пълномощника на Д.Т. – 62 329/ 87 520.45 лв. постъпили по сметка на
ответницата и 25 191.45/ 87 520.45 лв. постъпил по банкова сметка ***.Т.,
обосновава твърдението й, че доходи от пласирането на продукцията е получавал
всеки от съпрузите. Неправилен е обаче изводът. Ответницата също разполага с
правото на иск по чл.30 от СК, като докаже приноса си в придобитите от ищеца
парични средства.
Дали по двете сметки са постъпвали суми от
животновъдната дейност на ищеца, не е от значение за спора. Тази му дейност
съдът възприема като опит на Т.Т. да докаже, че
приносът му изобщо за семейството е значителен.
Останалите приложени по делото доказателства,
установяват различни обстоятелства за получени суми от Т.Т.
– като земеделски производител, по договор за аренда, обезщетения, и др.;
заплатени от ищеца суми - ток за два от
стопанисваните имоти, посевни материали. Приложените фактури за получени суми
от „Куминяно фрут“ ООД, „Виста агро“ ЕООД, Д. Н., „999 – Ив.Асенов“ ЕООД,
ЕТ „Ервин Садулах Мюмюн“ и „Агроспейс
83“ ЕООД са пряко доказателство за основанието – цената на пласирана земеделска
продукция като резултат от семейния бизнес на страните.
Предвид тези изводи, съдът приема, че исковете са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Ищецът има право да получи
½ от вземанията на ответницата по двата влога, на които Д.Т. е титуляр. По
отношение размерът на иска за сумата по сметка
IBAN ***, с титуляр Д.Т. следва да се приеме, че е
основателен за сумата от 9509.45 лв., доколкото постъпленията са били общо
19 180.91 лв., като до претендираните
10 000 лв. иска бъде отхвърлен като недоказан.
Законова последица от уважаването на исковете е
осъждането на ответницата на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати в полза на
Т.Т. направените по делото разноски в размер на общо
1416.82 лв., от които 1400 лв. внесена държавна такса и 16.82 лв. деловодни
разноски или сумата от 1397 лв. с оглед уважената част от исковете. За изплатено
адвокатско възнаграждение не бяха приложени доказателства, не беше приложен и списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответницата също има
право да получи направените съдебни разноски съобразно отхвърлената част от
исковете или това е сумата от 22.40 лв., съобразно приложения списък на
разноските по чл.80 от ГПК (л.421) за заплатено адвокатско възнаграждение от
1600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.30 от СК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***,
представлявана от адв. Светла Христова Гонкова – Трайкова ***, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Т.Г.Т. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско сдружение „Ангелова, Бошнаков и сие“ сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв.,
като имащ принос за придобиване на половината от вземанията по банкова сметка *** ,,Банка – ДСК“- гр.Айтос, с титуляр - Д.Т..
ОСЪЖДА
Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***,
представлявана от адв. Светла Христова Гонкова – Трайкова ***, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Т.Г.Т. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско сдружение „Ангелова, Бошнаков и сие“ сумата от 9509.45 (девет хиляди петстотин и девет лв.
четиридесет и пет ст.), като имащ принос за придобиване на половината от
вземанията по банкова сметка *** ,,Банка – ДСК“-
гр.Айтос, с титуляр - Д.Т., като до претендираните
10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
ОСЪЖДА
Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***,
представлявана от адв. Светла Христова Гонкова – Трайкова ***, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Т.Г.Т. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско сдружение „Ангелова, Бошнаков и сие“ сумата от 1397 (хиляда триста деветдесет и седем) лв. направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА
Т.Г.Т. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, Адвокатско сдружение „Ангелова, Бошнаков и сие“ за заплати в полза
на Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, представлявана от адв.
Светла Христова Гонкова – Трайкова ***, със съдебен
адрес:*** сумата от 22.40 (двадесет и два лв. четиридесет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: