Р Е Ш
Е Н И Е № 375
гр. Пловдив,17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на тринадесети януари,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа
докладваното от председателя в.гр.д.№ 2472/19г.по описа на ПдОС,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на Застрахователна компания „Дженерали
Застраховане“АД,ЕИК-*********,гр.София против решение № 3363/12.08.2019г.на ПдРС,21-ви
гр.с.,постановено по гр.д.№ 263/19г.,с което е осъдено застрахователното
дружество да заплати на З.В.Х.,ЕГН-********** ***,сумата от
5000лв.-главница,представляваща част от обезщетение за претърпените от
реализирано на 03.12.17г.в гр.Димитровград пътно-транспортно
произшествие неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания,стрес и
дискомфорт,ведно със законната лихва,считано от постъпване на исковата молба в
съда-08.01.19г.до окончателното погасяване.
Излагат се
съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения.Иска
се отмяната му и постановяване на
друго,с което да се отхвърли изцяло предявеният иск.Претендират се
разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата З.В.Х.
чрез пълномощника си адв.Ал.М. изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски пред двете
инстанции.
Жалбата е подадена
от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва постановеното осъдително
спрямо нея решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по
чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е
допустима.
При разглеждането й
по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е от З.В.Х. осъдителен иск с правна квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ против Застрахователна
компания „Дженерали Застраховане“АД.
Ищцата твърди,че на 03.12.17г.в гр.Димитровград,на
кръстовището между бул. „***“ и ул.„***“ e настъпило ПТП между управлявания от нея собствен л.а.марка „Мерцедес“,модел
220 ЦДИ,с рег.№ *** и л.а.марка „Форд“,модел КА,рег.№ ***,управлявано от
собственика му Н. Д. Н.,за което бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.12.17г. и срещу виновния водач бил
съставен АУАН от 03.12.17г.Вследствие на
пътния инцидент,който бил по вина на водача на л.а.“Форд КА“пострадала
ищцата.Същата било откарана по спешност в МБАЛ-Хасково,където след извършени прегледи и изследвания
лекарите констатирали,че в резултат на ПТП за ищцата,която била бременна,бил
налице заплашващ аборт с болки ниско в корема и кръста.При изписването ѝ
от болничното заведение ѝ бил предписан диетичен режим и проследяване
състоянието на майката и плода.Според ищцата възстановителния период продължил
около месец,но по-силни от физическите болки били стресът,тревожността и
уплахата да не загуби детето.През целия период на бременността ищцата била
потисната и не можела да спи.Предизвиканите от инцидента множество отрицателни
емоции не били отшумели и понастоящем,въпреки че бременността протекла нормално
и бебето се родило здраво и без увреждания.В резултат на преживяното ПТП
здравословното състояние на Х. се влошило,което дало отражение и на психиката
ѝ.И до момента тя изпитвала безпричинна тревожност,нарушения на съня и
вниманието,отказвала да управлява и пътува с автомобил.
Тъй като
виновния водач имал сключена застраховка ГО към момента на
произшествието при ответното застрахователно дружество съгл.полица от
22.12.16г.,ищцата предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,но
определеният от ответника размер от 2000лв.бил недостатъчен за репариране на
претърпените от нея вреди.Искът е предявен като частичен в размер на
5000лв.като част от 25 000лв.,ведно със законната лихва,считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда-08.01.19г.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер.
По делото са събрани писмени доказателства,изготвени са и са приети две
експертизи-САТЕ с в.л.С. М.и СМЕ с в.л.д-р С. С..Разпитан е и един свидетел на
ищцата-Б. И.,неин първи братовчед.
По делото е безспорно,че на посочената по-горе дата е настъпило ПТП в гр. Димитровград на посоченото в исковата молба
кръстовище,с участници -ищцата като водач на МПС „Мерцедес“,модел 220 ЦДИ,с рег.№ *** и трето за спора лице- Н. Н. като водач на л.а марка
„Форд“,модел КА,рег.№ ***“,както и че е съставен констативен протокол за произшествието.Безспорно е също,че към
датата на ПТП Н. е имал сключена валидна застраховка ГО при ответното дружество;че
ищцата е предявила в срок претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение,както и че такова е било
определено,но поради несъгласие с размера
му ищцата не го е получила.
След подробен анализ на писмените и гласните доказателства и на двете
съдебни експертизи първоинстанционният съд е
очертал като спорни механизмът на самото ПТП,вината,вида и характера на
уврежданията на пострадалата,както и наличието на причинно–следствена връзка
между вредите и произшествието.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие според ПдРС бил установен
от приетия констативен протокол,ползващ се с обвързваща съда доказателствена
сила в свидетелстващата си част,както и от приетото като неоспорено заключение
на САТЕ и настъпил по посочения от ищцата
начин,като направените от ответника оспорвания за различен механизъм и
за липса на принос на застрахования водач за настъпване на ПТП приел за
опровергани.
Действително в констативният протокол е
посочено,че МПС-1-Форд КА,при наличие на пътен знак „Б2“ (стоп) и на пътен знак
„Г2“ (движение само надясно след знака),продължава направо и отнема
предимството на МПС-2-Мерцедес 220 ЦДИ,което се движи по път с предимство и
реализира ПТП,при което са пострадали две лица-пътници в МПС 2.Отразени са и
видими материални щети по двата автомобила.Според заключението на САТЕ и
двамата водачи са навлезли едновременно в кръстовището.Вещото лице посочва,че
ако водачът на л.а.Форд КА бе спрял и пропуснал
л.а.Мерцедес 220 ЦДИ,то удар не би настъпил.А с оглед на намиращите се на кръстовището знаци на ул.“***“-стоп
и движение само надясно след знака,водачът на л.а.Форд не се е съобразил с това,че трябва да спре преди пресичането на
път с предимство и така е отнел предимството на движещия се по бул.“***“
л.а.Мерцедес и е причинил ПТП.С това си действие водачът на л.а.Форд е
нарушил и други норми на ЗДвП,както правилно е посочил първостепенния
съд-чл.5,ал.1,т.1;чл.20,ал.1 и ал.2,чл.47 и чл.50,ал.1 от ЗДвП,както и не е изпълнил изискванията на чл.102 от
ППЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява,че
е налице противоправно деяние от страна на
водача на автомобила Форд КА,което е виновно,(доколкото вината се
предполага до доказване на противното и
няма данни за оспорване на тази законова презумпция),в резултат на което
е настъпило ПТП и са настъпили
неимуществени вреди за ищцата,които са в причинна връзка с деянието на водача на л.а.Форд.
По отношение на претърпените от ищцата вреди
първоинстанционният съд е коментирал показанията на разпитания свидетел на
ищцата Б. И.,които е кредитирал,отчитайки родствената му връзка с ищцата и
приемайки,че същите са
непосредствени,житейски логични и кореспондиращи на другите събрани
доказателства.Изградил е извод за
доказване на претърпените от ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания,психически и емоционален
дискомфорт,допълнително подсилени от бременността ѝ,базирайки се на
свидетелските показания и заключението на СМЕ.
От посочените гласни доказателства и СМЕ
наистина може да се приеме,че ищцата е претърпяла неимуществени вреди,от които
физическите такива-болки и страдания,свързани с болки в корема и кръста не са с
голям интензитет,но затова пък
по-значителни са тези,които са причинили психически и емоционален
стрес.Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд,че независимо дали
според вещото лице е имало данни или не,самото отразяване на диагнозата
„заплашващ аборт“ в медицинската документация от лекар-специалист е достатъчно
да предизвика сериозни притеснения и
психически дискомфорт.Още повече,че самото ПТП не е било
незначително,както се установява от причинените материални щети и наличието на
две пострадали лица,а напротив-представлява травматично преживяване,което
несъмнено се е отразило на емоционалното състояние на ищцата.
От друга страна настоящата инстанция намира,че
ищцата не доказва твърденията си,че е
била изключително подтисната през целия период на бременността,не можела да спи
нощно време и изпадала в панически страх да не направи аборт.Според показанията
на свидетеля това състояние е продължило около 20-30 дни,като по-късно „на
моменти ищцата не иска да се качва в кола,изпитва някакви страхове“,които обаче
свидетеля не уточнява.Няма данни
емоционалното и психическо състояние на ищцата да е било дотолкова сериозно,че да ѝ е било
предписано лечение и евентуален прием на
медикаменти.
В тази връзка
въззивният съд не споделя изводите на районния относно размера на
присъденото обезщетение.Негативните последици за ищцата,изразяващи се в
притеснения да не загуби бебето,а след раждането му-да не му се отрази
преживения от нея стрес са налице,но техният интензитет не е толкова голям,че
да обоснове обезщетение в приетия от ПдРС размер от 5000лв.Според настоящата
инстанция при съобразяване с характера и интензивността на причинените болки и
страдания,продължителността на възстановителния процес,възрастта,физическото и
психическото състояние на ищцата и при отчитане на всички
неудобства-емоционални,физически,психически и такива от битово естество,които
ги съпътстват и които зависят не само от обективен,но и от субективен
фактор-конкретния психо-емоционален статус на пострадалата,адекватното и справедливо обезщетение в случая е в размер на 3000лв.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение
следва да се отмени в частта,с която е уважен предявеният от Х. иск за
сумата над 3000лв.,като вместо това следва да се отхвърли иска над тази сума до
първоначално претендирания размер от 5000лв.
Разноски следва да
се присъдят и на двете страни с оглед изхода на спора.Пред първата инстанция
ищцата е освободена от заплащане на ДТ и разноски на осн.чл.83,ал.2 от ГПК,а
пълномощникът ѝ адв.М. я е представлявал на осн.чл.38 от ЗА,поради което
следва да се осъди ответника-жалбоподател да заплати на адв.М. сумата от
348лв.за проц.представителство пред първата инстанция на осн.чл.38 от ЗА,а на
осн.чл.78,ал.6 от ГПК-в полза на Държавата,по бюджета на съдебната власт,по
сметка на ПдОС да заплати сумата от
300лв.,от които ДТ върху уважения иск в размер на 120лв.и 180лв.за вещи
лица по двете съдебни
експертизи.Ответникът следва да заплати на ищцата разноски пред въззивната
инстанция в размер на 180лв.за адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
Съдът намира,че на
отв.дружество-жалбоподател се дължи юрск.възнаграждение,което се определя на
150лв.за въззивната инстанция.(За първата инстанция ищцата е освободена от
заплащане на разноски) и следва да бъде осъдена
ищцата да заплати на ответника на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК сумата от 167лв.разноски за юрск.възнаграждение и ДТ пред
въззивната инстанция.
Водим от горното
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3363/12.08.2019г.на
ПдРС,21-ви гр.с.,постановено по гр.д.№ 263/19г.,с което е осъдена Застрахователна
компания „Дженерали Застраховане“АД,ЕИК-*********,гр.София да заплати на З.В.Х.,ЕГН-**********
***,сумата от 5000лв.-главница,представляваща част от обезщетение за
претърпените от реализирано на 03.12.17г.в гр.Димитровград
пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди,изразяващи се в
болки,страдания,стрес и дискомфорт,ведно
със законната лихва,считано от постъпване на исковата молба в съда-08.01.19г.до
окончателното погасяване в частта,с която е уважен
предявеният иск за сумата над 3000лв.,както и в частта за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.В.Х.,ЕГН-********** ***
иск на осн.чл.432,ал.1 от КЗ против Застрахователна компания „Дженерали
Застраховане“АД,ЕИК-*********,гр.София за сумата над 3000(три хиляди)лв.до
първоначално уважения размер от 5000(пет хиляди)лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Дженерали
Застраховане“АД,ЕИК-*********,гр.София да заплати на адв.А.Е.М.,с личен номер ***
и адрес на кантората: гр.С.,***,сумата от 348(триста четиридесет и осем)лв.разноски
за адв.възнаграждение за процесуално представителство на ищцата З.В.Х. на
осн.чл.38 от ЗА пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Дженерали
Застраховане“АД,ЕИК-*********,гр.София да заплати на осн.чл.78,ал.6 от ГПК в
полза на Държавата,по бюджета на съдебната власт,по сметка на ПдОС сумата от
300(триста)лв.за ДТ върху уважения иск и за вещи лица по двете съдебни експертизи пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Застрахователна компания „Дженерали Застраховане“АД,ЕИК-*********,гр.София да
заплати на З.В.Х.,ЕГН-********** *** сумата от 180(сто и осемдесет)лв.разноски
пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК З.В.Х.,ЕГН-********** *** да заплати на Застрахователна
компания „Дженерали Застраховане“АД,ЕИК-*********,гр.София сумата от 167(сто
шестдесет и седем)лв.разноски за юрск.възнаграждение и ДТ пред въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: