РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. Добрич, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230103113 по описа за 2021 година
Производството е по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, чл.344 ал.1 т.2 от
Кодекса на труда, чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда
и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда.
Образувано е по искова молба на Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с. К., общ.
Добричка, чрез процесуалния представител адвокат М. В. с адрес за
призоваване гр. Добрич, ул.“***“ №***, срещу ЗП В. Х. П. с ЕГН **********
от гр. Добрич, ул.“***“ №***, ет.***, офис ***, като са предявени 4
обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда КТ) за
признаване на извършеното със Заповед №***/07.09.2021 г. на ответника на
основание на чл.330 ал.2 т.6 дисциплинарно уволнение за незаконно и
неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на заеманата
преди уволнението длъжност „фуражист - животновъд“ в обекта на ответника
кравеферма в с. С., общ. Добричка. 3) За заплащането на обезщетение по
чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда за оставането без
работа поради уволнението за периода от 09.09.2021 г. до 09.03.2022 г. в
размер на 18200 лева. 4) По чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2021 година
1
в размер на 2000 лева, както и за сторените по делото разноски. В първото
съдебно заседание на 19.01.2022 г. поради извършените оттегляния от страна
на ищеца производството по делото е било прекратено с влязло в сила
определение по предявения иск по чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за
възстановяването на ищеца Д. Р. Я. на заеманата преди уволнението длъжност
„фуражист - животновъд“ в обекта на ответника в село С., община Добричка;
по предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на
труда за заплащането на обезщетение за оставането без работа поради
уволнението за периода от 09.09.2021 г. до 14.11.2021 г. за разликата от
1408.33 лева до 6800 лева; по предявения иск по чл.224 ал.1 от Кодекса на
труда за заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2021 г. на ищеца Д. Р. Я. в частта за разликата от 433.33 лева до 2000 лева;
поради извършеното оттегляне производството е било прекратено по
предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 от Кодекса на труда за
заплащането на обезщетение за заемането на по-нископлатена работа от
ищеца Д. Р. Я. през периода от 15.11.2021 г. до 28.02.2022 г. за следните суми
- за периода от 15.11.2021 г. до 30.11.2021 г. за разликата от 900 лева до 1500
лева, за месец декември 2021 г. за разликата от 1900 лева до 3100 лева, за
месец януари 2022 г. за разликата от 1900 лева до 3100 лева, за месец
февруари 2022 г. за разликата от 1600 лева до 2800 лева, както и за периода
от 01.03.2022 г. до 09.03.2022 г за целия предявен размер от 900 лева;
впоследствие в същото съдебно заседание поради извършено ново оттегляне е
било прекратено производството по предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във
връзка с чл.225 от Кодекса на труда за заплащането на обезщетение за
заемането на по-нископлатена работа от ищеца Д. Р. Я. през периода от
15.11.2021 г. до 28.02.2022 г. за посочените непосредствено по-горе суми - за
периода от 15.11.2021 г. до 30.11.2021 г. за сумата от 900 лева, за месец
декември 2021 г. за сумата от 1900 лева, за месец януари 2022 г. за сумата от
1900 лева и за месец февруари 2022 г. за сумата от 1600 лева. След
извършените множество оттегляния във фазата на изясняването на
фактическата и правната страна на спора предмет на разглеждане са останали
следните включени в доклада по чл.146 от ГПК искове: 1) По чл.344 ал.1 т.1
от Кодекса на труда (КТ) за признаването на извършеното със Заповед
№47/07.09.2021 г. на ответника на основание на чл.330 ал.2 т.6
дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна. 2) За заплащането
2
на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда
за оставането без работа поради уволнението за периода от 09.09.2021 г. до
14.11.2021 г. в размер на 1408.33 лева. 3) По чл.224 ал.1 от Кодекса на труда
за заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2021 година в размер на 433.33 лева, като се настоява и за присъждането на
сторените по делото разноски. В последното съдебно заседание по искане на
ищеца на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска по
чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на
обезщетение за оставането без работа поради уволнението за периода от
09.09.2021 г. до 14.11.2021 г. чрез увеличаването му от 1408.33 лева на
1501.74 лева, а поради липсата на съгласие на ответника не е допуснато ново
частично оттегляне на иска по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда. В исковата си
молба и поправените искови молби ищецът е посочил, че от 02.11.2015 г. е
бил в трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено на
07.09.2021 г. с процесната заповед за налагане на дисциплинарно уволнение;
работното му време е било повече от 12 часа на ден и е нямал определени
почивни дни; реалното му възнаграждение е било в размер на 100 лева на ден;
организацията на работа е била лоша и затова на 21.08.2021 г. е изпратил
молба за напускане; на следващия ден е разговарял с ответника, който му е
казал, че му дава 5 дни компенсация, тъй като не е почивал 2 месеца; още
същият ден е отишъл да закара служебния автомобил във фермата, но си е
забравил документите и впоследствие не е бил допуснат, тъй като ответникът
забранил на охраната да го пуска вътре; от 26.08.2021 г. до началото на месец
септември 2021 г. се е опитал да комуникира с В. Х. П. във връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение, но не е получил отговор; на
30.08.2021 г. е получил писмо с искане за даване на обяснения в 3 – дневен
срок; изпратил е на 01.09.2021 г. по пощата с обратна разписка отговор на
искането и е депозирал жалба до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Добрич; депозирал е отговора и в офиса на ответника на 09.09.2021 г.,
разбирайки за издаването на процесната заповед за дисциплинарно уволнение
на 07.09.2021 г. и за прихващането на дължими суми; едва на 10.09.2021 г.
ответникът е получил изпратения по пощата отговор на искането за даване на
обяснения; заповедта за уволнение е неправилна и необоснована, защото е
издадена преди вземането на неговите обяснения; извършеното прихващане е
незаконосъобразно; настоява за уважаването на предявените искове и
3
присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в
който се сочи, че предявените искове са неоснователни; дисциплинарното
уволнение е законосъобразно, тъй като ищецът не се е явил на работа на
22.08.2021 г., 23.08.2021 г. и 26.08.2021 г.; не е вярно, че ответникът не е
допускал ищеца до работното му място; процедурата по дисциплинарното
уволнение е било осъществена законосъобразно, като на работника е дадена
възможност за представянето на обяснения; с оглед на изложеното са
неоснователни обусловените искове за възстановяването на ищеца на работа
и за присъждането на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от Кодекса на труда;
последният иск е неоснователен и по размер, тъй като Д. Р. Я. никога не е
получавал трудово възнаграждение в размер на 100 лева на ден и освен това
не всички дни от месеца са работни; обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск е погасено от работодателя преди образуването на делото
чрез извършването на прихващане с дължимото от работника обезщетение по
чл.221 ал.2 от Кодекса на труда; след извършеното прихващане,
възможността за което е уговорена в сключеното между страните
допълнително споразумение към трудов договор №12/31.12.2018 г., е
останало частично неплатено трудово възнаграждение на ищеца в размер на
44.80 лева, което му е заплатено на 15.09.2021 г. по банков път; настоява за
отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените разноски.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ищецът чрез своя
процесуален представител е отбелязал, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че е незаконосъобразно
уволнен; това става ясно на първо място от искането на самия работодател за
даването на обяснения и дадените отговори от работника в съответния срок; в
самото искане работодателят е посочил, че може да бъде изпратен отговор и
по пощата; очакването след дадена такава възможност да се изпрати отговор
по пощата задължава работодателя да следи своевременно за получаването на
отговор; в конкретния случай умишлено не са получени документите, а
според чл.62 ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането е станало по пощата; Д. Р. Я. е отговорил на съответно
зададените от работодателя въпроси. От свидетелските показания се
установява невярно вписване в длъжностната характеристика на ищеца какво
е работил, действителната му длъжност, действителното работно време,
4
действителната работна седмица, както и действителното възнаграждение. От
показанията на свидетелите става ясно, че са водени тетрадки от охраната и е
отбелязвано всяко влизане и излизане от фермата. От събраните
доказателства не се установява наличието на нито една от предпоставките за
дисциплинарно уволнение. Не е законосъобразно уволнението и сумите по
обезщетенията следва да бъдат възстановени. От изготвената съдебно –
счетоводна експертиза се установяват размерите на дължимите обезщетения и
така е направено изменението на исковите претенции. Настоява за
съобразяването на изменението на исковите претенции по чл.214 ал.1 от ГПК,
за присъждането на сторените по делото съдебни разноски и прави
възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на другата
страна. Смята, че няма действително плащане от ответника на адвокатско
възнаграждение, тъй като дружеството е регистрирано по ЗДДС и липсват
представени фактури, каквото е изискването на т.1 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В последното съдебно заседание ответникът чрез своя пълномощник е
заявил, че оспорва изцяло всички искови претенции, независимо от това
колко са останали и колко от тях са били коригирани; доказано е по
безспорен начин, че са налице всички предпоставки за дисциплинарното
уволнение на ищеца; същото е реализирано според изискванията на закона и
следва да бъде потвърдено; ищецът като служител на ответника в три поредни
дни самоволно и без уважителна причина не се е явил на работа; защитното
твърдение на Д. Р. Я., че му било позволено да ползва отпуск, е останало
недоказано; самият ищец е признал изрично, че няма доказателства за
разрешения му отпуск. Нито има свидетели на разговора между него и
ответника, нито отпуск се разрешава в устен разговор. Има процедура, която
е установена в Кодекса на труда. Ответникът като работодател е дал на ищеца
като работник възможността да представи обяснения за причините за
неявяването му на работа. Искането за даване на обяснения е надлежно
връчено на ищеца, като му е даден тридневен срок. Доказано е, че в дадения
срок ищецът не е представил обяснения. Обясненията от 09.09.2021 г. и от
10.09.2021 г. не променят този извод по няколко причини - те са представени
на ответника, след като е изтекъл срокът за тяхното даване; второ и особено
важно - те са представени и достигнали до ответника, едва след като той вече
е издал заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца и тази заповед е
5
връчена на последния. Едва тогава на 09.09.2021 г. той е отишъл в офиса на
земеделския производител, за да депозира обясненията, мотивиран именно от
получаването на заповедта. Заповедта за уволнение на ищеца е издадена
няколко дни след изтичането на срока за даване на обяснения. Не веднага
след изтичането им, а два или три дни по - късно. Ищецът е имал близо
седмица, в която нищо не го е спирало да депозира писмените си обяснения.
Както се вижда от случилото се на 09.09.2021 г., никой нито го е спирал, нито
му е създал пречки; знае къде е офисът, достъпът е свободен. Що се отнася до
спора, който е заформен относно връчването на писмото, адресирано от
ищеца до ответника, тъй като той е важен за правилното решаване на спора, в
него има няколко момента; по делото са събрани писмени доказателства от
третото лице „Български пощи“ЕАД – гр. София, които доказват по безспорен
начин, че това писмо е достигнало до знанието на ответника за първи път на
10.09.2021 г. и в същия момент той го е получил. На първо място в писмото
от 05.05.2022 г. „Български пощи“ЕАД – гр. София изрично посочва, че на
02.09.2021 г., когато В. П. е получил пратки, натрупали се в периода от
24.08.2021 г. до 31.08.2021 г., процесното писмо от 01.09.2021 г. не се е
намирало нито в абонаментната пощенска кутия, нито на гише в пощенската
станция, защото е било „в движение между службите на пощенската
станция“. В писмото от 09.06.2022 г. „Български пощи“ЕАД – гр. София е
отразило, че процесното писмо е връчено на ответника на гише срещу подпис,
а не е било сложено в пощенската кутия; важно е да се отбележи и още един
факт, отразен в това писмо от 09.06.2022 г. - там изрично третото лице
посочва, че раздавач не е посещавал адреса на ответника, за да му връчи това
писмо, респективно няма съобщение, че трябва да се яви да го получи.
„Български пощи“ЕАД – гр. София според установената практика е изчакало
следващо посещение на В. П. в пощенската станция, за да му връчи писмото;
видно от описите, приложени към писмото, първото посещение на В. П. в
пощенската станция след 02.09.2021 г. е било именно на 10.09.2021 г., което е
изцяло в установения график и ритъм от посещения веднъж седмично; според
общите условия на „Български пощи“ЕАД – гр. София при наличието на
абонаментна пощенската кутия и препоръчана пратка съобщение за това, че
ползвателят трябва да се яви на гише да получи пратката, не се изпраща;
съобщението остава в кутията, не му се връчва чрез пощальон на адрес;
затова има безусловни и безспорни доказателства, че писмото на ищеца за
6
първи път изобщо е достигнало до знанието на ответника на 10.09.2021 г.;
това са 20 дни, след като му е дадена възможност да даде обяснения.
Ответникът не е длъжен до безкрай да чака отговор; има определен срок, а в
рамките на този срок не е постъпило писмо, не е постъпила молба; съответно
следва да се приеме, че ищецът не се е възползвал от това си право. При
обсъждането на тези обяснения трябва да се обърне внимание на още един
важен факт. Съдържанието на обясненията на ищеца по никакъв начин не
може да обоснове различен извод от този на неговия работодател. В тези
обяснения ищецът сочи само едно „аз не се явих на работа, защото вие ми
позволихте да ползвам отпуск“; ответникът е запознат с фактите и много
добре знае, че не е разрешавал отпуск, и няма как да приеме тези обяснения,
дори те да бяха достигнали в срок; тези обяснения са написани само с оглед
на бъдещия процес, за да има някаква защитна теза от страна на ищеца.
Показанията на свидетелите не следва да бъдат ползвани от съда. Те първо са
опорочени и второ не се отнасят до процесните събития. Така например
свидетелите С. Т. и В. И. са посочили, че са прекратили трудовото си
правоотношение с ответника две години преди процесните събития; не две
седмици, не два месеца, а две години. Показанията, които те са дали, касаят
събития, случили се години преди процесните и нямащи нищо общо;
свидетелката С. К. е майка на ищеца и изнася сведения за факти и
обстоятелства много преди процесните събития; тя почти не е предала
собствени впечатления, а преразказва неща, които знае от сина си Д. Я.
Доколкото всички останали искове са производни и акцесорни на иска за
законосъобразност на уволнението, те също са неоснователни и трябва да
бъдат отхвърлени. Настоява за присъждането на сторените по делото
разноски в пълен размер при съобразяване на факта, че представените
договори за правна защита и съдействие са за всеки иск поотделно и са
проведени 5 открити съдебни заседания. Според Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за всяко заседание
след второто се дължат по още 100 лева върху адвокатския хонорар; в самите
договори е посочено, че сумите са платени в брой в момента на сключването
им, което ВКС приема като доказателства за реално плащане. Дали има
издадена или не фактура е счетоводен въпрос, който не се отразява върху
реалността на плащането.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
7
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Исковата молба е депозирана в деловодството на ДРС на 04.10.2021 г.
Според намиращото се на лист 87 от делото известие за доставяне
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена
на ищеца на 09.09.2021 г., поради което двумесечният срок за предявяването
на иска по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда е спазен.
Разгледани по същество, исковете по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.3 във
връзка с чл.225 ал.1 са неоснователни, а искът по чл.224 ал.1 от Кодекса на
труда е частично основателен.
Налице са всички предпоставки за отхвърлянето на предявения иск по
чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда. Спорно по делото е обстоятелството дали
работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от Кодекса на труда
преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Страните не спорят, че с искане с изх. №44/27.08.2021 г. Д. Р.
Я. е бил поканен от своя работодател да даде обяснения за отсъствието му от
работа на 22.08.2022 г., 23.08.2021 г. и 26.08.2021 г. (същото се намира на лист
80 от делото, като известието за доставянето му е на лист 82). Самият ищец
твърди, че е получил искането на 30.08.2021 г., докато отбелязаната дата на
неговото получаване в известието за доставяне е 31.08.2021 г. С искането е
даден 3-дневен срок на работника за представянето на обясненията в писмена
форма, като същият се яви в кравефермата в с. С., общ. Добричка или ги
изпрати чрез куриерска или пощенска услуга на адрес гр. Добрич, ул.“***“
№***, ет.***, офис ***. Този 3-дневен срок би изтекъл в първия случай на
02.09.2021 г., а във втория случай на 03.09.2021 г., които са били работни дни.
От всички представени по делото доказателства се установява, че в тези
срокове такива обяснения на работника не са постъпили (обяснения не са
постъпили и до 07.09.2021 г., когато е издадена заповедта за уволнение). В
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №237/24.06.2010 г. по гр.
дело №826/2009 г. на IV г.о. на ВКС е посочено, че разпоредбата на чл.193
ал.1 от Кодекса на труда не съдържа правила за формалното иницииране на
дисциплинарно производство, нито за формата на поканата на работодателя
8
до работника или служителя за даването на обяснения за нарушение на
трудовата дисциплина, нито за посочването в писмената покана, че тя следва
да се счита за начало на дисциплинарно производство; с оглед на същността
на обясненията – средство за защита, чрез осъществяването на което се
събират от наказващия орган и посочените от работника или служителя
доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на
конкретно извършено нарушение, в това число на тежестта му, от значение е
достигането на отправената покана – писмена или устна – за даване на такива
до адресата. В този смисъл е и друг постановен по реда на чл.290 от ГПК
съдебен акт – Решение №137/02.03.2010 г. по гр. дело №20/2009 г. на IV г.о.
на ВКС. При действието на отменения ГПК също са има множество решения
(Решение №440/04.07.2002 г. по гр. дело №784/2001 г. на III г.о. на ВКС;
Решение №398/25.02.2002 г. по гр. дело №748/2001 г. на III г.о. на ВКС),
според които за да е налице изпълнение на задължението на работодателя по
чл.193 ал.1 от Кодекса на труда, е необходимо и достатъчно преди налагането
на дисциплинарното наказание да бъдат поискани обяснения от работника
във връзка с конкретното дисциплинарно нарушение. В процесния случай
тази предпоставка е налице; освен това на ищеца е било дадено достатъчно
време за даването на обяснения, като в определения от работодателя срок
такива при него не са постъпили; от текста на изпратения по пощата и късно
постъпил отговор на ищеца (на лист 88 от делото) е видно, че той също желае
да му бъде прекратено трудовото правоотношение, а като причина за
отсъствието си от работа е посочил дадена му устно от работодателя почивка
от 5 дни, т.е. не са наведени нови обстоятелства, които да бъдат от значение
за формирането на мнението на ответника за ситуацията. Действително от
извършените многобройни справки в пощенските служби се установява, че
нито работникът, нито работодателят имат вина за късното постъпване на
отговора на искането за даване на обяснения. Но именно изпратеното и
получено конкретно искане за даване на обяснения, както и късното
запознаване на работодателя по независещи от него причини водят до извод,
че процедурата по чл.193 от Кодекса на труда за даването на обяснения е
спазена. Посоченото в обжалваната Заповед №***/07.09.2021 г. основание за
прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение на Д. Р. Я. е чл.190
ал.1 т.2 от Кодекса на труда във връзка с чл.188 т.3 във връзка с чл.330 ал.2
т.6 във връзка с чл.187 ал.1 т.1 пр.3-то от Кодекса на труда, като в словесен
9
вид причината за дисциплинарното уволнение е „неявяване на работника на
работа в стопанисваната от ЗП В. Х. П. кравеферма в с. С., общ. Добричка в
течение на повече от два последователни дни, а именно според утвърдените
(за Д. Р. Я.) работни графици – 22.08.2021 г., 23.08.2021 г. и 26.08.2021 г.”. В
издадената заповед е налице цялостна конкретизация на дисциплинарното
нарушение. От представения от ищеца заверен препис от трудов договор
№6/30.10.2015 г. става ясно, че уговореното между страните работно място
действително е кравефермата на ответника в с. С., общ. Добричка; от
представения от ЗП В. Х. П. график за работното време за месец август 2021
г. (на лист 208) е видно, че Д. Р. Я. е следвало да бъде на работа
последователно на 22.08.2021 г., 23.08.2021 г. и 26.08.2021 г. (според графика
същият е трябвало да почива на 24.08.2021 г. и 25.08.2021 г.). Страните не
спорят, че ищецът не се е появил на работното си място на 22.08.2021 г.,
23.08.2021 г. и 26.08.2021 г. В този смисъл са и показанията на разпитаните по
делото свидетели, включително майката на ищеца С. М. К. В подкрепа на
твърденията си за разрешен отпуск през този период Д. Р. Я. не е представил
никакви писмени доказателства; не е ангажирал и свидетели, които лично да
са присъствали на уговорките му с ответника. Следователно работодателят,
който носи доказателствената тежест по иска по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на
труда, е ангажирал доказателства за извършването на законосъобразно
уволнение поради неявяването на ищеца на работа два или повече
последователни работник дни; предявеният иск за признаване на
извършеното със Заповед №47/07.09.2021 г. на ответника на основание на
чл.330 ал.2 т.6 от Кодекса на труда дисциплинарно уволнение за незаконно и
неговата отмяна е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Заради неоснователността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на
труда е неоснователен и обусловеният от него иск по чл.344 ал.1 т.3 във
връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на обезщетение за
оставането без работа поради уволнението за периода от 09.09.2021 г. до
14.11.2021 г. в размер на 1501.74 лева (след извършеното изменение в
последното съдебно заседание).
Предявеният иск по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда е частично
основателен. От заключението на вещото лице по приетата съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 13 работни дни на 2021 г. е 402.52
10
лева; след проверка в счетоводството на ответника вещото лице е открило, че
през 2021 г. няма данни за ползването на платен годишен отпуск от ищеца
освен за 08.02.2021 г. и 09.02.2021 г. въз основа на заповед и заявление; в
съдебното заседание на 07.03.2022 г. процесуалният представител на ЗП В. Х.
П. е заявил, че няма да се ползва от оспореното (относно автентичността на
подписите) заявление без дата за ползването на платен годишен отпуск за два
работни дни – 08.02.2021 г. и 09.02.2021 г., поради което с протоколно
определение същото е изключено от материалите по делото; затова
поставената на вещото лице задача е включвала изключването на тези 2 дни
от дните, през които е ползван платен годишен отпуск. С отговора на
исковата молба ответникът е посочил, че е извършил извънсъдебно
прихващане между вземането на ищеца за неплатено трудово възнаграждение
за месец август 2021 година с отчитане на реално отработените дни в размер
на 360.40 лева, вземането на ищеца за неизползван платен годишен отпуск за
2021 г. в размер на 334.40 лева и вземането на ответника поради
дисциплинарното уволнение на основание на чл.221 ал.2 от Кодекса на труда
в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието на
стойност от 650 лева, като по банков път е доплатил на Д. Р. Я. на 15.09.2021
г. сумата от 44.80 лева. Действително извършеното прихващане е съобразено
със закона (чл.272 от Кодекса на труда) с оглед на уговореното в
допълнителното споразумение към трудовия договор №12/31.12.2018 г. (на
лист 62 от делото) писмено между страните, че работникът/служителят се
съгласява при евентуално дисциплинарно уволнение дължимото от него
обезщетение по чл.221 ал.2 от Кодекса на труда да бъде прихванато от
дължимото му от работодателя към момента на уволнението трудово
възнаграждение, както и от всяко друго обезщетение и/или изобщо плащане
от работодателя, основано на трудовото правоотношение и/или неговото
прекратяване; в този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение №487/26.07.2010 г. по гр. дело №339/2009 г. на III г.о. на ВКС. На
лист 86 от делото се намира уведомлението от работодателя до работника за
извършеното прихващане, като според известието за доставяне (на лист 87) то
е получено от последния на 09.09.2021 г. Следователно искът по чл.224 ал.1
от Кодекса на труда е основателен за разликата между реално дължимите
402.52 лева и погасените чрез прихващане 334.40 лева, т.е. за сумата от 68.12
лева, като за разликата от 68.12 лева до изменения в първото съдебно
11
заседание размер от 433.33 лева трябва да бъде отхвърлен (поради липсата на
съгласие на ответника не е допуснато исканото в последното съдебно
заседание изменение чрез оттеглянето му за разликата от 402.52 лева до
433.33 лева).
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направени
разноски съразмерно на уважената част от иска по чл.224 ал.1 от Кодекса на
труда (при съобразяване на извършеното в началото на първото съдебно
заседание оттегляне за разликата от 433.33 лева до 2000 лева) в размер на 5.53
лева (от 650 лева заплатено адвокатско възнаграждение за четирите
първоначално предявени иска), а на ответника – съразмерно на отхвърлената
и оттеглената част от исковете в общ размер на 2927.74 лева адвокатско
възнаграждение с включен ДДС (в това число 720 лева по иска по чл.344 ал.1
т.1 от Кодекса на труда, 660 лева по иска по чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на
труда, 1200 лева по иска по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса
на труда и 347.74 лева по иска по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда; тези
размери с включен ДДС са по-ниски от минималните размери, посочени в
чл.7 ал.1 т.1 и чл.7 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения; освен това са проведени 5 съдебни
заседания; затова възражението за прекомерността му е неоснователно;
договорите за правна защита и съдействие, в които е обективирано
заплащането на адвокатско възнаграждение в брой, се намират на лист 99,
100, 101 и 368 от делото).
На основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1
т.1 от ГПК ЗП В. Х. П. трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС
дължимата държавна такса за уважената част от иска по чл.224 ал.1 от
Кодекса на труда в размер на 2.72 лева и съразмерно на уважената част от
същия иск сума в размер на 17.61 лева за изготвянето на съдебната експертиза
по делото (от общо 224 лева заплатени бюджетни средства; експертизата се
отнася за част от сумите по два от исковете).
Водим от горното и на основание на чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда,
чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда и чл.224 ал.1 от
Кодекса на труда, Добричкият районен съд
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с. К., общ.
Добричка срещу ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***,
ет.***, офис *** иск по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда за признаване на
извършеното със Заповед №***/07.09.2021 г. на ЗП В. Х. П. на основание на
чл.330 ал.2 т.6 от Кодекса на труда дисциплинарно уволнение за незаконно и
неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с. К., общ.
Добричка срещу ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***,
ет.***, офис *** иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на
труда за заплащането на обезщетение за оставането без работа поради
уволнението за периода от 09.09.2021 г. до 14.11.2021 г. в размер на 1501.74
лева (хиляда петстотин и един лева и седемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***,
ет.***, офис *** да заплати на Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с. К., общ.
Добричка сумата от 68.12 лева (шестдесет и осем лева и дванадесет
стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за 2021 година, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата от 68.12 лева до изменения размер от 433.33
лева.
ОСЪЖДА ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***,
ет.***, офис *** да заплати на Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с. К., общ.
Добричка направени разноски по гр. дело №3113/2021 г. по описа на ДРС в
размер на 5.53 лева (пет лева и петдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с. К., общ. Добричка да заплати
на ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***, ет.***, офис
*** сторени разноски по гр. дело №3113/2021 г. по описа на ДРС в размер на
2927.74 лева (две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и седемдесет и
четири стотинки).
ОСЪЖДА ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ №***,
ет.***, офис *** да заплати по сметка на ДРС сумата от 2.72 лева (два лева и
13
седемдесет и две стотинки), представляваща дължимата държавна такса, и
сумата от 17.61 лева (седемнадесет лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща направени разноски за изготвянето на съдебно - счетоводната
експертиза по гр. дело №3113/2021 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
14