Решение по дело №286/2020 на Окръжен съд - Добрич

Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№    108                                    14.05.2020 год.                                гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На четиринадесети май                                                                     2020 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ДИАНА ДЯКОВА         

                                                             ЧЛЕНОВЕ:              ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                

                                                                                           ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                                          

като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 286/2020 год. за да се произнесе съобрази следното:

         Производството по делото е образувано по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК въз основа на подадена от Д.С.А.,ЕГН **********,*** срещу обективирано във връчена й покана за доброволно изпълнение разпореждане  за дължими от нея разноски в размер от 378 лв. по изпълнително дело №2206/2018 год. по описа на СИС при РС-Добрич.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане е отправено искане за отмяната му.Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на ДСИ относно това  разделна или солидарна е отговорността за разноски в случай на множество длъжници,както и правното значение на направения от взискател отказ от разноски по отношение на част от тях.

         Възражения по реда на чл.436 ал.3 от ГПК  не са постъпили,а ДСИ е изразил становище за неоснователност на подадената жалба.

Жалбата е допустима и основателна по съображения,основани на  фактически констатации и правни изводи ,както следва:

Производството по изп.д.№ 2206/2018 год. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр.Варна е образувано по молба вх.№ 3755/30.07.2018 год. на Г.Д.Х.,ЕГН ********** и С.Д.Х.,ЕГН ********** и представен изпълнителен лист за разпределено ползване на съсобствения им с А.С.П.,ЕГН ********** и С.П.П.,ЕГН **********  недвижим имот с пл.№ 326 кв.19/сега ПИ с идентификатор 72624.618.117 по КК на гр.Добрич/,представляващ незастроено дворно място с площ от 290 кв.м., съобразно скица на вещо лице,неразделна част от съдебно решение .

         Решение № 1485/05.06.1996 год. по гр.д.№ 1920/1995 год. на Добричкия районен съд е влязло в сила на дата 25.10.1996 год.,а изпълнителния лист въз основа на същото е издаден на дата 13.07.2018 год.

         Видно от препис-извлечение от акт за смърт № 1080/29.10.2009 год., С.П.П.,ЕГН **********   е починал на дата 29.10.2009 год.

         С разпореждане на ДСИ от дата 13.08.2019 год. и на основание чл.429 от ГПК по изпълнителното дело са били конституирани като страни наследниците на С.П.П.:А.С.П./съпруга/,Д.С.А. /низходяща от първа степен/ и наследниците на починалия П.С.П./низходящ от първа степен/:М.И.П.,М.П.П.и С.П.П..

         С молба рег.№ 4909/11.09.2019 год.,взискателят Г.Д.Х. е уведомила ДСИ,че няма претенции за разноски към новоконституираните длъжници М.И.П.,М.П.П.и С.П.П..

         На дата 17.09.2019 год. на Д.С.А. е била връчена покана за доброволно изпълнение на съдебното решение,в което е отразен и размер на дължимите от нея разноски  по изпълнителното дело в общ размер от 378 лв.:42 лв.-разноски;36 лв.-такса по чл.53 от Тарифата за държавни такси,300 лв.-възнаграждение за вещо лице.

         С разпореждане от дата 15.10.2019 год.,ДСИ е насрочил разпределение на ползването на недвижим имот за дата 19.11.2019 год.,на която дата съобразно съставения протокол за принудително отнемане на имот-въвод във владение ,взискателите са били въведени във имота,а неявилите се длъжници отстранени от него.

Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК .

С оглед на горното ,жалба рег.№ 5842/24.10.2019 год. е подадена от страна в изпълнителното производство,  срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие  и в срока по чл.436 ал.1 от ГПК.

Постановеното в  производството по чл.32 ал.2 от ЗС съдебно  решение на общо основание формира сила на присъдено нещо, има действие  за страните, както и за техните наследници и правоприемници, а способът за неговото изпълнение е въводът във владение-така решение № 1032/30.10.2008 год. по гр.д.№ 4289/2007 г. на ВКС, II г. о.

За да може да бъде извършен въвода, взискателят трябва да представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен във владение на имота. Тъй като изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване се определят активната и пасивна легитимация на страните по изпълнението в смисъл.Починалото физическо лице не е субект на правото и не може да бъде носител на процесуални права и задължения. Липсата на процесуална правоспособност е пречка  както за издаването на изпълнителен лист срещу длъжника,така също и за образуване на изпълнително производство срещу него в случай,че е настъпила смъртта му. В тези случаи изпълнителният лист следва да се издаде срещу лицата по  чл. 227 ГПК – наследници/правоприемници на починалия и адресати на изпълнителната сила на решението.

Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. Чл. 429 ГПК е именуван „субективни предели на изпълнителния процес“, но урежда изключенията от това правило. При тях надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. В ал. 1 на чл. 429 ГПК са изключенията за взискателя; в ал. 2 – за длъжника; в ал. 3 – за третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят е насочил изпълнението върху вещта. Правоприемството по чл. 429, ал. 1 и по ал. 2 ГПК винаги следва издаването на изпълнителния лист, настъпва по силата на закона а съдебният изпълнител е органът, който следва да го установят,т.е. хипотезата е приложима, когато изпълнителният лист е издаден приживе на наследодателя.

Във всяко съдебно производство /каквото е и производството по издаване на изпълнителен лист – двустранно и спорно по своя характер/ страните следва да притежават процесуална правоспособност.Когато страната умре в хода на висящ процес, то производството по делото продължава с участието на правоприемника. Ако смъртта обаче е настъпила преди образуването на делото, то е налице пречка въобще да възникне процесуално правоотношение, както за починалия, така и спрямо неговите наследници. Наличието или липсата на процесуална правоспособност на страните е положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск, за образуване на процесуално правоотношение, за която съдът, респ. съдебният изпълнител следят служебно във всяко положение на делото.

В тази насока е трайната съдебна практика-  решение  № 71/24.07.2019 год. по гр.д. № 2576 /2018 год. на III  г.о. на ВКС; определение № 870 на САС по в. гр. д. № 1354/2013 год.;решение № 244 / 29.05.2014 год. на ОС - София по в. гр. д. № 343/2014 год.; решение № 3467 от 29.06.2016 год. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 301/2016 год.

Изпълнителния лист от дата 13.07.2018 год. е издаден 22 години след влизане в сила на съдебното решение по чл.32 ал.2 от ГПК и 9 години след смъртта на С.П.П.,  настъпила  на дата 29.10.2009 год. Разпоредбата на чл. 429 ал. 2 ГПК не може да намери приложение, тъй като правоприемството не следва издаването на изпълнителния лист,а го предхожда. Настъпилата смърт на длъжника е абсолютна процесуална пречка за образуване на изпълнително производство срещу него на дата 30.07.2019 год. ,както и е недопустимо конституирането на жалбоподателката Д.С.А. на дата 13.08.2019 год. по делото  по реда на чл.227  от ГПК и  чл. 429 ал. 2 ГПК.

Извършените по недопустимо образувано  срещу ненадлежна страна -жалбоподателката  Д.С.А. изпълнително дело изпълнителни действия не пораждат правни последици,т.е.  отговорността й за разноски  не може да бъде ангажирана.

По изложените съображения,съдът

 

Р  Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ постановление за дължимите от Д.С.А.,ЕГН **********,***  разноски по изпълнително дело № 20183230402206,документирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 8376/10.09.2019 год.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                      2.