№ 3699
гр. Варна, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100101126 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТО-
ДОКЛАД на делото.
Предявени са субективно кумулативно съединени искове от ИВ. В. ИВ. с правно
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД против С.С. Г. и П.Н. Г.а за обявяване на сключените между
двамата ответници разпоредителни сделки касателно ½ ид.част от апартамент с
ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В **** ВХ, обективирани в Брачен договор №
22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г. за относително недействителни по отношение на
кредитора-ищец.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът ИВ. В. ИВ. излага, че е кредитор на С.С. Г. за сума в размер на
35000 лева, с която ответникът Г. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца във
връзка с издаден от него запис на заповед от 30.09.2011г., вземането по който е погасено по
давност. Посочва, че дължимостта на сумата от 35000 лева от ответника е установена с
влязло в законна сила решение по т.д.№ 1230/2016г. по описа на ВОС по предявен иск по
чл.534 от ТЗ, по което в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист на 16.01.2018г.
Излага, че въз основа на изпълнителния лист е образувал изпълнително дело №
20198070400451 срещу С. Г., по което обаче не може да се удовлетвори, тъй като
последният се е разпоредил с имуществото си в полза на втория ответник П. Г.а – негова
бивша съпруга чрез брачен договор вписан в службата по вписвания гр.Варна на
13.06.2016г. Излага, че кредиторовото му качество е възникнало още на 30.09.2012г., когато
е предявил за плащане на ответника записа на заповед от 30.09.2011г., а разпореждането на
ищеца с ½ ид.част от притежаваните в режим на СИО – недвижим имот апартамент с
ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил
1
марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В **** ВХ е станало през 2016г. Твърди, че
ответниците и страни по брачния договор – С. и П. Г.и са знаели за вземането на ищеца и са
сключили същия с цел да го увредят. Излага, че с процесния договор, представляващ по
същността си разпоредителна сделка ответникът Г. се е разпоредил с имущество, което е
следвало да служи за общо удовлетворение на кредиторите му, с което затруднява
удовлетворението на кредитора – ищец. Моли сделките, обективирани в Брачен договор №
22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г. да бъдат обявени за относително недействителни спрямо
него, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника П.Н. Г.а, чрез
процесуалния й представител. Излага, че е живяла съвместно със С. Г. до м.11.2015г., а
бракът им е прекратен през 2017г. Поради усложняване на финансовите отношения между
страните, по повод на които се е стигнало до принудително изпълнение върху собствения им
имот на ул.“Мир“ в гр.Варна през 2015г. ответницата изплатила задължение на съпруга си в
размер на 7900 лева. За да защити имуществените интереси – своите и на децата си
пожелала да сключат брачен договор със съпруга си и на 10.06.2016г., когато е подписан тя
му заплатила сума в размер на 9300 лева. Твърди, че за задължението на съпруга си по
записа на заповед от 30.09.2011г., респективно за задължението по изп.дело №
20198070400451 е узнала на 15.01.2020г. Посочва, че към датата на издаване на записа на
заповед са били във фактическа раздяла. Прави възражения срещу валидността на записа на
заповед като твърди, че същият е антидатиран и издаден единствено с цел да създаде
привидно задължение за ответника С. Г., както и че постановеното съдебно решение, в което
е съдебно признато задължението на ответника не я обвързва със субективните предели на
силата на пресъдено нещо.
Прави също така възражения касателно собствеността на ½ ид.част от апартамента с
ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна собствена на С. Г., като твърди в
евентуалност, че я е придобила по силата на осъществявана трайно, явно и необезпокоявана
фактическа власт в периода от сключване на брачния договор /10.06.2016г./ до датата на
депозиране на исковата молба в съда /10.08.2021г./, а също и възражение, че имотът е изцяло
придобит с нейни средства, а ответникът С. Г. няма принос в придобиването му.
В предоставеният срок е депозиран писмен отговор и от ответника С.С. Г., чрез
процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователност на предявените
искове. Посочва, че с П. Г.а са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен през 2017г., както
и че през 2016г. е сключил с нея брачен договор, с който и е прехвърлил своята ½ ид.част от
придобитото по време на брака им движимо и недвижимо имущество, включващо
апартамент с ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна и лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В **** ВХ. Твърди, че бившата му съпруга не е
била в течение на правоотношенията, в които е встъпвал както поради фактическите
раздели, които са имали през 2011г. и след 2016г., така и поради факта, че професията й
/медицинска сестра, която е практикувала по кораби/ е налагала да отсъства за
продължителни периоди от дома и страната. Не оспорва, че е длъжник на ищеца за сумата от
35000 лева въз основа на влязлото в сила съдебно решение по т.д.№ 1320/2016г. по описа на
2
ВОС, както и че същият е взискател по образуваното срещу него изпълнително дело №
20198070400451 по описа на ЧСИ Н.Д.
Прави възражения срещу автентичността на записа на заповед издаден в полза на ищеца,
както и по отношение на факта на предаване на сумата от 35 000 лева. Излага, че брачният
договор е сключен преди възникване на задължението от 35 000 лева, за което е уважен
искът за неоснователно обогатяване във връзка с което твърди, че със сключване на брачния
договор не е целял да увреди кредиторите си, както и че знание за увреждане липсва и при
съпругата му.
Прави възражение за погасяване по давност както на павловия иск, така и на вземането на
ищеца. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установни твърденията си, че е кредитор на ответника С. Г., по силата на издаден
от последния запис на заповед от 30.09.2011г. и падеж на 30.09.2012г., че същият е
извършил разпоредителни сделки с имуществото си, с което го е увредил, както и че лицето
с което е договарял – П. Г.а към момента на сключване на увреждащата сделка попада сред
лицата по чл.135, ал.2 от ЗЗД, а именно че е била негова съпруга.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответниците, че носят доказателствената
тежест да установяват наведените в отговорите на исковата молба положителни твърдения и
възражения, респективно да оборят презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Съдът по доказателствата на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че представените с
исковата молба и отговорите писмени доказателства следва да бъдат приети в първото по
делото съдебно заседание. Произнасянето по останалите доказателствени искания на
страните следва да бъде отложено в съдебно заседание след уточняване на фактическите им
твърдения, по кои от тях е налице спор, както и след уточняване относимостта на вече
направени доказателствени искания към предмета на спора.
Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 19.11.2021г. от 10:30 часа, за която дата и час да
се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с настоящото определение. На ищеца да
се изпрати и копие от депозираните писмени отговори на ответниците ведно с
приложенията към тях.
* ДОПУСКА ЗА ПРИЕМАНЕ приложените с исковата молба и отговорите писмени
доказателства.
* ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на страните в първото по делото
съдебно заседание след уточняване на фактическите твърдения на страните, по кои от тях е
3
налице спор, както и след уточняване относимостта на вече направени доказателствени
искания към предмета на спора.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването
на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има предимства пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се
връща на половина на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4