№ 11611
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110160911 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу К Я, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
1 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3
281,95 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода
от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „Аксаков“ №
31, дискотека, аб. № 2033, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
02.09.2022 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 659,21 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 31.12.2019 г. до 23.08.2022 г., сумата в размер на 14,54 лева –
стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
31.10.2020 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.09.2022
г., до изплащане на вземането и сумата в размер на 3,56 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 23.08.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 48211/2022 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Ищецът Т твърди, че ответникът К Я е потребявал топлинна енергия за стопански
нужди за топлоснабден имот - дискотека, находящ се в гр. София, ул. „Аксаков“ № 31, аб. №
2033, за посочения по-горе период. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника,
страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния
обект. Поддържа, че освен топлинна енергия ответникът е ползвал и услуга дялово
разпределение, като не е заплатил дължимите суми за това, с което се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника, последният
дължал и лихва за забава върху главниците. По така изложените съображения предявява
разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове, като счита, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като
процесният имот не е топлоснабден. Оспорва твърдението, че е потребил топлинна енергия.
1
Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответника – че същият е консумирал тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от Т на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса
на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е сключван такъв
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че страните не са
били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за
небитови нужди.
На следващо място между страните не се спори, а и от представените по делото
писмени доказателства - нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 1 от
20.12.2005 г., том Х, рег. № 25719, д. № 1654/2005 г., договор за учредяване на право на
пристрояване върху недвижим имот от 25.10.2000 г., договор за продажба с разсрочено
плащане на общински нежилищен имот от 14.10.1997 г., се установява, че ответникът К Я е
собственик на процесния имот, представляващ дискотека и находящ се на адрес гр. София,
ул. „Аксаков“ № 31. Фактът, че ответникът, бидейки собственик на имот за небитови
нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, го освобождава от
договорна връзка с Т, но не и от задължението да заплати реално доставената и
консумирана топлинна енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Лицето, което се
обогатява неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността на
доставената топлинна енергия е това, което е присъединило обекта си към топлопреносната
мрежа без да сключи или без да поднови договора си за доставка на топлинна енергия за
небитови нужди, т.е. в случая, това е ответникът – собственик на имота. Доколкото не се
твърди и не се установява имотът да е бил предоставен за ползване на трето лице, то следва
да се приеме, че именно собственикът се е обогатил със стойността на доставената в неговия
имот топлинна енергия
За установяване доставката на топлинна енергия в имота и на размера на потребеното
в имота количество топлинна енергия е допуснато изслушването на съдебно-техническа
експертиза. От приетото заключение на вещото лице, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено, както и от останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата се измервало чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични
проверки за техническа годност. Вещото лице е посочило, че начислените суми за процесния
2
период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г., ЗЕ и Общите условия на дружеството. Съгласно заключението процесната
сграда е кубатурна, поради което в нея няма уреди за дялово разпределение, като за имота
не се начислява топлинна енергия за отопление и за БГВ, тъй като такава не се ползва от
абоната. Посочено е, че се начислява единствено топлинна енергия отдадена за сградна
инсталация, която се разпределяла между всички абонати пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите по проект. Съгласно заключението стойността на потребената
за исковия период топлинна енергия в имота възлиза на 3452,29 лева.
Следователно макар в топлоснабдения имот да не е ползвана топлинна енергия,
отдадена от отоплителните тела в него и топла вода, до имота на ответника е доставяна
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която не е заплащана и по този начин
се е стигнало до имущественото неравновесие – обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника. Налице е общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт и това е
спестяването на разходи от страна на ответника за заплащането на доставената топлинна
енергия. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е извършвал плащания,
поради което и доколкото предявеният от ищеца иск за главница за потребена топлинна
енергия е в по-малък размер от установения дължим такъв, то същият се явява основателен
и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 3281,95 лева.
Основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми за
дялово разпределение в размер на 14,54 лева за периода 01.07.2019 г. – 31.10.2020 г. Между
страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че
именно ищецът е извършвал през процесния период дяловото разпределение за търговския
обект, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
спестявайки си заплащането на този разход, възлизащ на претендирания размер. Поради
това искът за сумата от 14,54 лева, представляваща стойността на услугата за извършване на
услугата дялово разпределение, се явява доказан по основание и размер и като такъв следва
да бъде изцяло уважен.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за настъпила погасителна
давност на претенциите на ищеца. Предвид обстоятелството, че вземанията на ищеца
произтичат от неоснователно обогатяване, на основание чл. 110 ЗЗД същите се погасяват с
изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от деня на получаване на
престацията. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.05.1979
г., т. 7. В разглеждания случай процесното вземане е за доставена за периода от 01.11.2019 г.
до 30.04.2021 г. топлинна енергия, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение е депозирано на 02.09.2022 г., от когато се счита предявен искът за
съществуване на вземането съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. Следователно искът не е погасен по
давност. По изложените съображения същият извод се налага и по отношение на вземането
за дялово разпределение, доколкото същото се претендира за периода от 01.07.2019 г. до
31.10.2021 г.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване наличието на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето основание от
института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните договор,
действащ в исковия период.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за
мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1
3
ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 218 от
29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО и др./.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно
връчена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което предявените акцесорни претенции се
явяват изцяло неоснователни.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство за платена държавна
такса в размер на 79,19 лева, за платен депозит за вещо лице в размер на 380 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които съразмерно на уважената част
от исковете възлизат на сумата в общ размер на 459,93 лева. Дължимите в полза на ищеца
разноски в заповедното производство за платена държавна такса в размер на 79,19 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, съразмерно на уважената част от
исковете възлизат на сумата в общ размер на 106,26 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Ищецът релевира възражение за
прекомерност на същото, което съдът намира за неоснователно, тъй като претендираното
адвокатско възнаграждение е съобразено с минималното такова, предвидено в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото съразмерно на
отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на 106,50 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т, с ЕИК ,, срещу К Я, с ЕИК ,,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че К Я, с ЕИК ,, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Цар Освободител“ № 20, дължи на Т, с ЕИК , и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата в размер на
3281,95 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода
от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „Аксаков“ № 31,
дискотека, аб. № 2033, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 14,54 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2020 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 02.09.2022 г.
до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 48211/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата в размер на 659,21 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2019 г. до 23.08.2022 г. и за сумата в размер
на 3,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2019
г. до 23.08.2022 г.
4
ОСЪЖДА К Я, с ЕИК ,, , със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Цар
Освободител“ № 20, да заплати на Т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 459,93 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 106,26 лева – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23, да заплати на К Я, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Цар Освободител“ № 20, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 106,50 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5