№ 20542
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110103111 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес в ..., чрез пълномощника адв. Д. М.- САК, със съдебен адрес в
..., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.- управител, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 2, предл. първо ЗЗД,
а при условията на евентуалност- чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП, за
прогласяване нищожността на неустоечната клауза по чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 537205 от 17.06.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставено обезщетение, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 313,15 лв. (след допуснато изменение на
размера на предявения иск по чл. 214 ГПК), платена при начална липса на основание по
Договор за потребителски кредит № 537205 от 17.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба- 19.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 17.06.2021 г. между ищеца, като заемополучател, и
ответното дружество, като заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит №
537205, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 550 лв., а ищецът
се е задължил да я погаси на 23-седмични вноски, като ГПР по кредита бил малко под 50 %.
Съгласно клаузите на договора заемополучателят се задължава да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или
две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като при
непредставянето на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 327,32 лв. Счита
процесният договор за недействителен, доколкото действителният размер на ГПР
надхвърлял законоустановения максимален праг. Сочи, че в ГПР е следвало да бъдат
описани всички разходи, вкл. и начислената неустойка. Счита, че така уговорена клаузата за
неустойка води до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С договарянето на клаузата
за неустойка се целяло единствено увеличаване на възнаграждението на кредитора. Оспорва
клаузата за неустойка като нищожна и тъй като излиза извън присъщите си функции. С нея
се целяло постигането на неоснователно обогатяване на ответното дружество. Оспорва
същата да индивидуално уговорена. Като излага тези факти и съображения, Р. П. моли да
1
бъде прогласена нищожността на неустоечната клауза от договор за паричен заем № 537205
от 17.06.2021 г. и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 313,15 лв.
като платена на нищожно основание. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът моли да бъде задължено ответното дружество да представи
цялата преписка, включително договор за паричен заем № 537205. Ищецът моли за
допускането и назначаването на съдебно- счетоводна експертиза, която да даде заключение
по въпросите, формулирани в исковата молба.
С молба с вх. № 107006/01.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител,
прилага доказателства за платена държавна такса и прави възражение за прекомерност на
адвокатското/ юрисконсултското възнаграждение, претендиранот от ответника. Представя
списък с разноски по чл. 80 ГПК.
С молба с вх. № 150858/09.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител,
моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Прави искане за изменение на иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД чрез неговото увеличение до сумата от 313,15
лв. Моли да се приеме заключението по ССчЕ. Не прави нови доказателствени искания.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание от 16.05.2024 г. ищецът не се явява и не изпраща
договорен представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
депозира писмен отговор, с който признава иска за нищожност на неустоечната клауза в
договора за потребителски кредит № 537205 и моли да бъде постановено решение при
признание на иска и да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца. Сочи, обаче, че Р.
П. не е заплащал неустойка и такава не е била претендирана извънсъдебно от ответното
дружество. В този смисъл, ответникът оспорва осъдителната претенция за връщане на
заплатената от ищеца неустойка по договора за потребителски кредит № 537205.
С отговора ответникът не ангажира доказателства и не изразява становище по
доказателствените искания на ищеца.
С молба с вх. № 157664/15.05.2024 г. ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Не поддържа
оспорването си, че неустойката не е била заплаща по процесния договор. Моли за
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК при признание на двата иска от страна на
ответника. Моли всички разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца. Оспорва
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представителна ищеца. С оглед изложеното оспорва ищецът да материално затруднено лице,
на което да му се предоставя безплатна правна помощ. Моли за изискването на справки от
НОИ и НАП за регистрираните работодатели на Р. Г. П., както и за осигурителния/ трудов
доход за периода от 01.06. 2021 г. до 31.01.2023 г. Прави искане ищецът да декларира по реда
на чл. 83, ал. 2 ГПК и докаже своето и на съпруга си имуществено състояние. При условия
на евентуалност моли за присъждане на разноски само по едно производство, доколкото
ищецът е предявил пет идентични искови молби по четири идентични договори с цел
злоупотреба с процесулни права и възлагане на разноски в негова полза.
С молба с вх. № 10.04.2024/117972 г. ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, представя препис от кредитното досие на ищеца по Договор за потребителски
кредит № 537205. Моли да не бъде допускана ССчЕ, доколкото по делото е представена
справка за движенията по процесния кредит.
В открито съдебно заседание от 16.05.2024 г. ответникът не изпраща законен или
договорен представител.
Във връзка направените от ответника признания на исковете по делото не е
постъпила молба от ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, нито е
изложено становище. В случая съдът намира, че не са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска, следователно съдът следва да постанови
2
решение по общия ред.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковите претенции с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗД, вр. чл. 143
ЗЗП в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно
доказван сключване на процесния договор за кредит с посоченото съдържание;
обстоятелствата, от които произтича, че оспорената клауза е недействителна на заявените
правни основания. В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е индивидуално
уговорена.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищцовата
страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил
процесната сума в полза на ответното дружество. В тежест на ответника е да установи
основание за получаване, респ. за задържане на полученото.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата- между ищеца, като заемател, и ответното дружество,
като заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит № 537205; съгласно клаузите
на договора заемополучателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения- безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически
лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като при непредставянето на
обезпечение заемателят дължи неустойка.
Както бе отбелязано вече, в хода на производството ответникът „Сити Кеш“ ООД
изрично признава исковете, но тъй като ищецът не е направил изявление за постановяване
на решение при признание на иска, то не са налице предпоставките за постановяване на
решение по реда на чл. 237 ГПК.
От друга страна, служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за
изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите
твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от
заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са
спорни. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете
спорещи страни, това е указание за тяхната истинност.
Съгласно изложеното в отговора на исковата молба ответникът признава наличието
на уговорка за неустойка в процесния договор и нейната нищожност.
Действително в чл. 5.1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок
от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя
обезпечение в една от следните форми- поръчител, който да отговаря на определени условия
или банкова гаранция.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при неизпълнение на чл. 5.1. заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 313,15 лв., която се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за
нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
договора погасителен план.
Сключеният между ищеца и „СИТИ КЕШ“ ООД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като
според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
3
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 11, ал. 1 от
договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,80 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно- неустойката в размер на 313,15 лв.,
която се начислява автоматично от заемодателя и която следва да се включи в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда
на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд).
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите- ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита)- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни- чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че
получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на
313,15 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 11, ал. 1 от
4
договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума- т.нар „скрита възнаградителна
лихва“. Този извод, на първо място, следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане
на поръчителство за връщане на заема. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за
обезпечение- банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за
потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл.
19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно
допустимия. В случая само размера на неустойката представлява над 50 % от заетата сума и
заедно с нея се формира годишен процент на разходите в размер, който е значително по-
висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 11, ал. 1 не е свързано с
неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в
противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите,
нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че
формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на
задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 11, ал. 1, те не могат да
изпълнят отредената им функция- да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440
от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, неустоечната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД:
Видно от представената справка за движения по Договор за потребителски кредит №
537205, представена от ответника, и заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и пълно изготвено, се установява, че
ищецът е заплатил неустойка по процесния договор за потребителски кредит общо в размер
на 313,15 лв., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Следователно и предвид нищожността на процесната клауза за неустойка ищецът се
легитимира като кредитор на вземане в размер на 313,15 лв., представляващо платено при
начална липса на основание, поради което искът при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД се явява доказан по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Релевираното от
ответника искане за възлагане на разноските в негова тежест на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
е неоснователно. На първо място това е така, защото ответникът е оспорил иска за
неоснователно обогатяване, а на второ място, както е прието в съдебната практика /
Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., I т. о., ТК/
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен иск на
5
потребител за прогласяване на нищожността на договорна клауза на потребителски договор,
независимо че ответникът търговец е признал иска.
В конкретния случай ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лв.
и за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лв. С оглед изхода от спора на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 350 лв.
В производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ съгласно Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 39 от
делото. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лв., доколкото по делото са
представени доказателства за регистрация по ДДС.
По отношение на релевираното от ответника възражение, че ищецът е предявил пет
идентични искови молби по четири идентични договори с цел злоупотреба с процесуални
права и възлагане на разноски в негова полза, съдът счита същото за неоснователно,
доколкото се касае за различни облигационни отношения между страните, възникнали въз
основа на различни юридически факти- отделни договори за потребителски кредит.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА неустоечната клауза по чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 537205 от 17.06.2021 г., уговаряща заплащане на неустойка в
размер на 313,15 лв. при непредоставено обезпечение, по предявения от Р. Г. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес в ..., против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от Н.П.- управител, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП.
ОСЪЖДА ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.-
управител, да заплати на ищеца Р. Г. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в ..., на
основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД сумата от 313,15 лв., представляваща платена при начална
липса на основание по Договор за потребителски кредит № 537205 от 17.06.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2023 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.-
управител, да заплати на ищеца Р. Г. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от него разноски в настоящото производство в
размер на 350 лв.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.-
управител, да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“, вписано
в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24-ти състав,
СГС, сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Р. Г. П. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7