Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
Гр.Оряхово,20.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 582 по описа за 2017 г.,за да се произнесе, взе предвид
следното:
От ЗАД „ДаллБогт:Живот и здраве“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1,
представлявано от изп.директор проф. Тони Веков и доц.Жельо Христозов, чрез
пълномощника си адв.Наталия Чилингирова-САК против И.Я.Л., с ЕГН **********,***,
е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, а в условията на
евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2,
предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД - за прогласяване
нищожността на застрахователни Договори, обективирани в Застрахователни полици
№ № BG/30/114002586848/ 18.10.2014 г., № BG/30/115000835395/ 19.03.2015 г., №
BG/30/115002356794/17.09.2015 г., № BG/30/**********/26.05.2016 г. и №
BG/30/116001770464/27.06.2016 г., поради липса на съгласие, или алтернативно за
унищожаването им на осн.чл.29 ал.1 ЗЗД,поради извършване на измамни действия с
цел извличане на облага и причиняване на вреди, като правните последици бъдат
заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователните
договори.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2014 г., ответникът е сключил
застрахователен договор с ищеца, обективиран в Застрахователна полица №
BG/30/114002586848/18.10.2014 г., по отношение на л.а. марка VOLKSWAGEN,
модел GOLF, рег. № ВР 38-64ВК, с рама №
WVWZZ1HZNW082622, като в нея като застрахован собственик фигурира ответника, а
като обичаен водач е посочено лицето Илинка Константин – румънски гражданин, с постоянен
адрес в Румъния.
На 19.03.2015 г. ответникът е сключил с ищеца
друг застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/115000835395/19.03.2015 г., по
отношение на л.а. марка VOLKSWAGEN,
модел TRANSPIRTER, рег.№ ВР 04-37ВК, с рама № WV2ZZZ70ZRH112769, в който като
обичаен водач фигурира лицето Матей Цезар-румънски гражданин, с постоянен адрес
в Румъния.
На 17.09.2015 г. ответникът е сключил с ищеца
нов застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица №
BG/30/115002356794/17.09.2015 г., по отношение на л.а. марка FIAT, модел
Дукато, рег. № ВР 24-66ВХ, с рама № ZFA24400007068477, с обичаен водач –
румънския гражданин Илиута Мариан, с
постоянен адрес в Румъния .
На 26.05.2016 г. ответникът отново сключил с
ищеца застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица №
BG/30/**********/26.05.2016 г. по отношение на л.а. марка OPEL, модел Astra Caravan Comfort, с рег. № ВР 81-62ВС, с
рама № W0L0TGF35W2080898. В полицата като обичаен водач фигурира румънския
гражданин Гуга Ион-Андрей, с посочен в полицата адрес.
Последно на 27.06.2016 г., ответникът сключил
с ищеца застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица №
BG/30/116001770464/27.06.2016 г., по отношение на л.а. марка FIAT, модел Punto, рег. № ВР 70-35ВС, с рама № ZFA18800000409471 с обичаен водач записан в
полицата – италианският гражданин Серао Раффаела Аннуизиата, с посочен адрес в
чужбина.
В
исковата молба се твърди, цитираните превозни средства веднага след сключване
на процесните застрахователни полици са напуснали територията на Р България. В
последствие е постъпила информация при ищеца за настъпило застрахователно
събитие в периода на действие на полиците.
На следващо място се сочи, че след сключване
на посочените застраховки по отношение на въпросните МПС, няма данни които да
индикират по какъвто и да е начин, че привидно застрахованото българско лице, е
действителният собственик на автомобилите, нито, че то е упражнявало каквато и
да било фактическа власт върху него, а напротив-ответника демонстрирал пълна
липса на заинтересованост от правния и фактически статус на „формално“
притежаваните от него МПС. Ищеца счита, че за този факт може да се направи
заключение от приложената извадка с данни за огромния брой застраховани
автомобили в периода 2014-2017 г.
След извършена справка в електронния регистър
на ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД се установило, че ответника „сключва
застрахователни договори Гражданска отговорност на Автомобилистите“ почти
изцяло „по занятие“ и то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от
действителните собственици на автомобилите. Твърди се също, че ответникът
извършва забранена заобикаляща закона услуга – изнасянето в застрахован вид в
Румъния и други държави със сключена българска застраховка ГО на румънски и
чуждестранни автомобили, с цел избягване на високи по размер премии и еко такси
в Румъния посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи
установяването на действителните собственици.
В ИМ също се твърди, че независимо у кого е
фактическото владение върху автомобилите в момента, ако се приеме, че
процесните полици са надлежно сключени, са сключени или лично от ответника или
чрез негов пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя, със
или без знанието и упълномощаване от страна на формалния собственик на
автомобила по документи.
Твърди се също, че застрахователните договори
не са сключени нито от собственика на автомобилите, нито от каквото и да е
друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросните МПС на законно основание,
а от трето лице /застраховащ/, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица.
В исковата молба е посочено, че в
застрахователна полица № BG/30/114002586848/18.10.2014 г. в полето за
застрахован фигурира подпис, но този подпис не е идентичен с подписа на
ответника. Наличието на подпис в полето „застрахован“ на лице, което няма
представителна власт е равнозначно на липса на подпис от едната страна, а оттам
следователно и на съгласие между страните и води до нищожност на процесните
застрахователни договори.
В останалите застрахователни полици №№
BG/30/115000835395/ 19.03.2015 г., № BG/30/115002356794/17.09.2015 г., №
BG/30/**********/26.05.2016 г. и № BG/30/116001770464/27.06.2016 г. липсва
подпис на застрахован. Т.е. не е налице
обективирано чрез подпис волеизявление относно сключването, предмета,
правата, задълженията и изпълнението на договора от една от страните по
договора.
На последно място в ИМ се сочи, че при
евентуално настъпване на застрахователно събитие, застрахователят ще е длъжен
да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане
на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив.
Алтернативно се твърди, че ответникът е
злоупотребил със застрахователните си права и по-специално – с правото да
получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя,
което покрива фактическия състав на гражданскоправната измама по смисъла на
чл.29 ал.1 от ЗЗД, поради което се прави искане съдът да прогласи
унищожаемостта на процесните полици.
При изложените в исковата молба
обстоятелства, ищецът счита, че има правен интерес да се обърне към съда с
искане да бъде прогласена нищожност на сключените застрахователни договори
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирани в застрахователни
полици с № № BG/30/114002586848/ 18.10.2014 г., № BG/30/115000835395/
19.03.2015 г., № BG/30/115002356794/17.09.2015 г., №
BG/30/**********/26.05.2016 г. и № BG/30/116001770464/27.06.2016 г., поради
липса на съгласие - липса на подпис на застрахован в договора, както и без
представителна власт за неговото сключване, тъй като застахователния договор не
е сключен нито от собственика на автомобила, нито от лице, упражняващо
фактическа власт върху него на законно основание, а от трето лице, което не е
валидно упълномощено за това. В условията на евентуалност и при отхвърляне на
иска на горното основание, моли съда да прогласи нищожност на процесния
застрахователен договор поради противоречие със закона – неуведомяването на
насрещната страна за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и
ползвател на автомобила, което противоречи на императивните разпоредби на чл.58
и чл.57, ал.2 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./; поради заобикаляне
на закона – ответникът придобива привидно процесното МПС с цел да набави за
себе си и за трети лица неправомерна облага – избягвайки данъчно облагане в Румъния
и Италия и сериозна ощетяване на българския застраховател; поради накърняване
на добрите нрави – действията на ответната страна, с цел извличане на облаги за
себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси,
дължими в Румъния и Италия; поради липсата на основание за сключване -
интересът на ответника не е сключване на договори с цел застрахователна
закрила, а „услужва” с името си с цел постигане на един противозаконен
резултат; поради липса на предписаната от закона форма – в процесния договор
липсва подпис за застрахован/застраховащ; поради липса на застрахователен
интерес от страна на ответника по смисъла на чл.195, ал.1,2 и 3 КЗ /отм./, като
частен случай на злоупотреба с право, водещ до нищожност на застрахователния
договор; поради привидност на процесния договор, тъй като е сключен от
подставено лице – привидно застрахован и унищожаемост, поради умишлено въвеждане
в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования, като правните
последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на
договорите. Претендира разноски.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен такъв. В с.з същият се явява лично и оспорва иска,
като твърди, че процесните автомобили са продадени на други лица преди
сключване на застрахователните договори. Представя 5 бр. копия от договори за
попупко-продажба на процесните МПС и регистрационни талони на МПС към тях.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени заверени преписи от
:
Застрахователна полица №
BG/30/114002586848/18.10.2014 г., за
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение
на л.а. марка VOLKSWAGEN, модел GOLF,
рег. № ВР 38-64ВК, с рама № WVWZZ1HZNW082622, собственост на ответника и обичаен
водач Илинка Константин – румънски гражданин, с постоянен адрес в Румъния.
Застрахователна полица № BG/30/115000835395/19.03.2015 г., за
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение
на л.а. марка VOLKSWAGEN, модел
TRANSPIRTER, рег.№ ВР 04-37ВК, с рама № WV2ZZZ70ZRH112769, собственост на
ответника, и обичаен водач Матей Цезар-румънски гражданин, с постоянен адрес в
Румъния.
Застрахователна полица №
BG/30/115002356794/17.09.2015 г., за сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по отношение на л.а. марка FIAT, модел Дукато,
рег. № ВР 24-66ВХ, с рама № ZFA24400007068477, собственост на ответника и с
обичаен водач – румънския гражданин Илиута Мариан, с постоянен адрес в Румъния .
Застрахователна полица № BG/30/**********/26.05.2016
г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
отношение на л.а. марка OPEL, модел
Astra Caravan Comfort, с рег. № ВР 81-62ВС, с рама № W0L0TGF35W2080898,
собственост на ответника и обичаен водач - румънския гражданин Гуга Ион-Андрей,
с посочен в полицата адрес.
Застрахователна полица №
BG/30/116001770464/27.06.2016 г. за сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, по отношение на л.а. марка FIAT, модел Punto, рег. № ВР 70-35ВС, с рама
№ ZFA18800000409471 собственост на
ответника и обичаен водач - италианският
гражданин Серао Раффаела Аннуизиата, с посочен адрес в чужбина.
Съдът не обсъжда представената по делото
разпечатка от регистъра на ищеца, тъй като от същата не става ясно нито нейния
автор, нито датата на съставянето й, поради което и няма доказателствена
стойност по отношение на отразените в нея факти и обстоятелства.
От представените от ответника договори за
покупко продажба на МПС се установява следното:
С договор за покупко-продажба на МПС от
23.08.2010 г., с нотариална заверка от 23.08.2010 г. на Светла Бошнакова,
нотариус в район РС Враца, с рег. № 482 на Нотариалната камара, ответника И.Я.Л.
***, е продал на Улиан Дута /IULIAN DUTA/ от Република Румъния, с паспорт серия DX № 077833, издаден от Полиция Р.Румъния, с CNP 1861125160050, собственият си, /видно от
свидетелство за регистрация на МПС/ лек
автомобил марка „Фиат Пунто“, с ДК № Вр
7035ВС, рама № ZFA18800000409471,
ДВИГАТЕЛ № 188А2002495699, за сумата от 300.00 лв.
С договор за покупко-продажба на МПС от
30.09.2010 г., с нотариална заверка от 30.09.2010 г. на Светла Бошнакова,
нотариус в район РС Враца, с рег. № 482 на Нотариалната камара, ответника И.Я.Л.
***, е продал на Ионит Радукан /IONIT RADUKAN/, КАРТА № DX 35757
CNP1840229162027, издаден на
20.09.2004 г. от Р Румъния, собственият си /видно от свидетелство за
регистрация на МПС/ лек автомобил марка
„Опел Астра“, с ДК № ВР 8162 ВС, рама № W0L0TGF35W2080898, двигател № X20DTL17092845 за сумата от 400.00 лв.
С договор за покупко-продажба на МПС от
28.02.2011 г., с нотариална заверка от 28.02.2011 г. на Светла Бошнакова,
нотариус в район РС Враца, с рег. № 482 на Нотариалната камара, ответника И.Я.Л.
***, е продал на Йон Йон-Корнел /ION ION
CORNEL/ от Република Румъния, с л.к. DX № 690912, издаден от Полиция Р.Румъния, с CNP 1711124161052, собственият си, /видно от
свидетелство за регистрация на МПС/ лек
автомобил марка „Фиат Дукато“, с ДК № ВР
2466ВХ, рама № ZFA24400007068477,
двигател № F1AE0481CB2110003, за
сумата от 100.00 лв.
С договор за покупко-продажба на МПС от
30.03.2012 г., с нотариална заверка от 30.03.2012 г. на Габриела Кузманова
-помощник нотариус по заместване при Светла Бошнакова, нотариус в район РС
Враца, с рег. № 482 на Нотариалната камара, ответника И.Я.Л. ***, е продал на
Илинка Константин / LINCA KONSTANTIN/ от Република Румъния, с Л.К. DD № 474865, издаден от Полиция Р.Румъния, с CNP 1760202150755, собственият си, /видно от
свидетелство за регистрация на МПС/ лек
автомобил марка „Фолксфаген голф“, с ДК
№ Вр 3864ВК, рама № WVWZZZ1HZNW082622, двигател № AAZ038483, за сумата от 100.00 лв.
От допуснатата по делото съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице А.А. е видно, че подписът положен от името
на И.Я.Л. *** в полето за „застрахован“ в заверено копие на „Застрахователна
полица“ с № 30114002586848 за сключена застраховка Гражданска отговорност от
18.10.2014 г., представлява копие от подпис, който не е изпълнен от лицето И.Я.Л..
На основание така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Застраховката "Гражданска отговорност”
на автомобилистите се е уредена в глава четиридесет и седма от КЗ (чл.477 –
чл.505 от същия кодекс). По отношение на тази застраховка, съгласно чл.505 от КЗ, намират и общите правила за застраховането на гражданската отговорност по
глава четиридесет и първа от КЗ, общите правила за задължителното застраховане
по глава и четвърта от КЗ и общите правила за задължителните застраховки
„Гражданска отговорност” по глава четиридесет и пета от КЗ. Доколкото
застрахователното правоотношение възниква от договор, то към разглежданата
задължителна застраховка ще намерят приложение и общите правила за сключването
на всички видове застрахователни договори по глава тридесет и шеста от КЗ.
Както изрично се сочи в чл.343, ал.2 от КЗ, за всички застрахователни договори
се прилагат и общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото обаче в КЗ не е
предвидено друго. Тъй като застрахователните сделки са абсолютни търговски
сделки, посочени в чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, то общите правила на ЗЗД, включително
разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите, на които
ищецът се позовава, ще намерят приложение само в случаите, в които липсва
специална уредба в КЗ и ТЗ. В обобщение на горното към разглежданите застрахователни
договори приложение следва да намерят първо правилата на КЗ в посочената по –
горе последователност, при липса на уредба в КЗ – общите правила на ТЗ относно
търговските сделки, а при липса регламентация и в ТЗ – общите правила по ЗЗД
относно договорите.
С оглед изложеното, съдът намира предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона,
за неоснователен.
Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на
застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и
ползвател на автомобила и конкретно за това, че същият ще се управлява в
Република Румъния от румънски гражданин, които обстоятелства, според ищеца,
биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на
застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените
доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл.480, ал.7 от КЗ изрично предвижда,
че управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на
друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително
изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил
в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния
риск) и това обстоятелство да е било премълчано от ответника и да е оказало
въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите,
то съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане
на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.
Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един
валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че
неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилите за които
са сключени процесните застрахователни договори ще се управляват в чужда
държава не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на
посоченото основание. В разглежданата хипотеза последният, и то само ако е
поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал
единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената
премия и премията, която съответства на реално поетия по – голям риск при
отчитане на необявеното обстоятелство. Това право да се търси реално изпълнение
на дължимата престация (заплащане на премия в увеличен размер) обаче се
основава именно на сключения застрахователен договор и предполага неговата
валидност.По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (вж.
решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално
запитване от португалския Върховен съд). Поставеният въпрос касае съответствието
на националната правна уредба с чл.3 § 1 от Първата директива (Директива
72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от
Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е
декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно
самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с
абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като договорът е сключен от лице, което няма
никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и
заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно
средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да
получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата,
посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако
самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в
по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което
обичайно управлява превозното средство. Съдът е приел, че не е допустима правна
уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска
отговорност” за моторно превозно средство, произтичаща от първоначално декларирани
от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето,
което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от
обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът
за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била
противопоставима на третите пострадали лица. Всъщност националното ни право,
освен в чл.485, ал.2 от КЗ, изрично изключва подобно възражение на
застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в
чл.432, ал.2, от КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може
да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е.
възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено
обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено,
застрахователят не би сключил договора). Самата Директива 2009/103/ЕО, в
съображение 25 – то от нейния преамбюл, гласи следното: „Някои застрахователни
предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които
договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън
държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази
практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според
който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз
основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да
се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на
действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга
държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно
националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията
на превозните средства”. Т.е, Директивата не допуска ограничаването по какъвто
и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица
на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга
страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило
полицата.
В настоящия случай с описаната в исковата молба схема, ищецът обосновава интереса
си именно с тази забранена от законодателството на ЕС цел-чрез прогласяването
на застрахователния договор за нищожен на някое от предявените с исковата молба
основания, респ. чрез унищожаването му, да изключи собствената си отговорност
пред пострадалите при ПТП с участието на застрахования автомобил лица на
основание това, че той не бил управляван обичайно в страната или че не бил
управляван от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този
мотив се признава и в самата искова молба, в която правният интерес от
завеждане на делото е обоснован по следния начин: „ … ако
нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би
означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие
застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което
несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на
неговия пасив”. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2, in fine от КЗ
да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице
пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да
постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност,
като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на
нищожността, респ. унищожаването на застрахователния договор в производство,
водено срещу застрахования.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД – нищожност поради
заобикаляне на закона, съдът намира също че е неоснователен.
Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством
регистрирането на автомобила в страната и предаването му на трето лице-румънски
и италиански граждани, които ги управлявали в Румъния и Италия, се увреждали
както българските, така и фискални интереси на чужди държави. Съдът намира, че
доводи за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и
то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на
чужди държави, са изцяло несъстоятелни дори само на това основание (арг. от
чл.26, ал.2 от ГПК). Ищецът не разполага с право на иск за защита на публични,
фискални интереси. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би
била платена в Румъния или Италия също не съставлява основание за нищожност на
застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено,
управлението на автомобила в тази страна не съставлява обстоятелство, което
води до съществено изменение на риска – чл.480, ал.7 от КЗ. По тази причина за
ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер от
получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради
заобикаляне на закона. Впрочем самият закон – чл.480, ал.5 от КЗ забранява на
ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане
на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите
извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито
национални бюра са членове на системата "Зелена карта”. За пълнота следва
да се отбележи, че повод за подобно оплакване биха имали румънските или
италианските застрахователи, тъй като техни потенциални клиенти, използвайки
описаната в исковата молба схема, сключват застрахователни договори с български
застрахователи, включително с ищеца. С подобно увеличение на потока на
евентуалните застраховани, от които ищецът събира премии, е свързано и носенето
на свързаната с това отговорност пред третите увредени лица в резултат на ПТП с
участие на застрахованите автомобили. Иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД – нищожност поради противоречие с добрите нрави, също се явява
неоснователен.
Ищецът твърди, че договора е нищожен на посоченото основание, тъй като
мотивът, поради който той бил сключен от ответника, бил свързан с извличане на
облаги от него и от трети лица – румънските и италианските граждани, на които
автомобилите били фактически предадени за управление в чужбина. Дори и
описаният в исковата молба начин за спестяване от чужди граждани на по-високите
разходи за регистрация на МПС в Румъния и Италия, включително дължими на
бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България на името
на формални собственици-български граждани, както и избягването на заплащане на
по-висока застрахователна премия в тази страна, в известен смисъл да
съставляват морално укоримо действие, то това по никакъв начин не се отразява
на валидността на сключения застрахователен договор. Моралната укоримост на
поведението на ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото
с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия
фиск. Както обаче беше посочено по-горе, това поведение по никакъв начин не
накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание
за нищожност на договора, поради което съдът намира че същия е неоснователен.
Иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД – нищожност поради липса
на съгласие, съдът намира че също е неоснователен.
На първо място следва да бъде разгледан доводът за нищожност поради липса
на съгласие на застрахования с оглед липсата на поставен от него подпис в
оспорената застрахователна полица.
Според разпоредбата на чл.344, ал.1 от КЗ застрахователният договор се
сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност.
Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по
него - чл.345, ал.1, т.11 от КЗ. Както обаче беше посочено по-горе,
застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него намират
приложение общите правила на ТЗ. Следователно приложение намира и разпоредбата
на чл.293, ал.3 от ТЗ, която предвижда, че страната не може да се позовава на
нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението. Тази законова постановка
доближава нищожността в търговското право, поради неспазване на формата за
действителност, до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. В областта на
застраховането липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице,
когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма
или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но
застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от
застрахования, завел е щетата и е водил кореспонденция във връзка с
разглеждането й и др. (вж. писмените доказателства на стр.45 – 48 от делото). В
този смисъл е съдебната практика (вж. решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по
т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК).
Неоснователни са и останалите развити доводи за нищожност на договора
поради сключването му от ответника като мним пълномощник на действителния
собственик–румънски гражданин. Съгласно задължителните разяснения по т.2 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице,
действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което
е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални
правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това
обстоятелство като основание за недействителност на договора.
От твърденията на ищеца може да се направи извода, че ответникът е действал
не като пълномощник, а като косвен представител на „действителните” собственици
на автомобилите. Така по същество се твърди, че ответникът всъщност е действал
като довереник на този „действителен” собственик, т.е. касае се за извършвани
правни действия по договор за поръчка, респ. за комисионен договор. В закона
липсва забрана застрахователен договор да бъде сключен от едно лице по
възлагане от друго лице въз основа на договор за поръчка, респ. комисионен
договор. При косвеното представителство ответникът, в качеството си на
довереник, сключва изпълнителната сделка – застрахователният договор, именно от
свое име – чл.292, ал.2 от ЗЗД, а не от името на доверителя – „действителния”
собственик на автомобила. В тази хипотеза възможно е застрахователят да не е в
състояние да узнае, че автомобилът ще се управлява от трето лице, дори и при
поставени писмени въпроси към ответника при сключване на договора. Това
обстоятелство обаче също не е основание за неговата нищожност, а има отношение
евентуално към степента на риска. Така например ако собствеността върху
застрахования автомобил бъде прехвърлена, съгласно чл.495, ал.5 от КЗ тази
промяна в собствеността на застрахованото МПС няма да е основание
застрахователят да прекрати застрахователния договор, независимо кога и как е
уведомен за това обстоятелство. Ако в резултат на промяната в собствеността
рискът е увеличен, то застрахователят има право да иска единствено доплащане на
застрахователна премия от преобретателя.
Липсва пречка да се сключи и договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на чужд автомобил, например в хипотезата, когато
сключващият го е ползвател на същия, включително на облигационно основание.
Разпоредбата на чл.484, ал.1, т.1, изр.2 от КЗ изрично сочи, че по отношение на
регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от
всяко друго лице, различно от собственика на въпросното МПС, т.е. законът
позволява и чужд гражданин да сключи договор за гражданска отговорност по отношение
на регистрирано в страната МПС, на което този чужд гражданин не е собственик. В
тази хипотеза, разбира се, последният трябва да разполага със застрахователен
интерес, който съгласно чл.349, ал.1 от КЗ е правно признатата необходимост от
защита срещу последиците на възможно застрахователно събитие. А такъв интерес
ще е налице именно в хипотезата, когато автомобилът се ползва от чуждия
гражданин, тъй като при управлението му именно посоченият чужд би създавал
опасност от увреждане на трети лица като участник в движението по пътищата.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД – нищожност поради
липса на предписана от закона форма. Искът е неоснователен по съображенията,
вече изложени във връзка с липсата на съгласие, като основание за нищожност, поради
липсата на подпис за застрахован в полицата. Както беше посочено, приложение
следва да намери разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД – нищожност поради
липса на основание. Тук липсата на основание се извежда от липсата на
застрахователен интерес, което е самостоятелно основание за недействителност на
застрахователния договор – чл.349, ал.2 от КЗ. Поставя се въпросът кога е
налице застрахователен интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. В задължителната съдебна практика (вж. т. 4, б. „б” от
Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС) се приема, че при
задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с
превес на последните, т.е. преобладаващо значение има обществения интерес,
който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за
действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” е свързан с необходимостта да се гарантира
защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното
превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното
средство като вещ.
По иска с правно основание чл.349, ал.2 от КЗ – нищожност поради липса на
застрахователен интерес. Искът е неоснователен по изложените във връзка с иска
за нищожност поради липса на основание, съображения. Застрахователният интерес
по договорите за задължителни застраховки освен личен е и колективен като личен
интерес е налице по отношение на всяко лице, което би имало качеството на
застрахован по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ
- собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство,
както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание, т.е. със
знанието и съгласието на собственика.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД – нищожност на договора
поради неговата привидност при условията на персонална симулация, съдът намира
че същият е неоснователен.
Персоналната симулация няма изрична уредба. В закона са уредени само
привидните и прикритите сделки (чл.17 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД), но тази
уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови
клаузи, а не и до привидността и скриването на страните по този договор. Във
всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на
истинската страна по сделката. Ищецът обаче очевидно не държи сметка, че при
персоналната симулация и при едностранното, и при двустранното подставяне, е
необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. А
щом е необходимо неговото съдействие, то няма как той да не знае за
персоналната симулация. Това означава, че персоналната симулация както при
едностранното, така и при двустранното подставяне, няма как да се използва за
заблуда на явната страна по сделката, в лицето на ищеца. И едностранното, и
двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на трети лица. В
този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди,
че не е знаел, че другата страна по договора всъщност не е „истинския”
собственик.Предвид пределно широкия кръг на застрахованите, респективно на
лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (чл.477, ал.2 от КЗ),
въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не
е релевантен относно действителността на договора, а има отношение единствено
към преценката на риска. Застраховащият (лицето, което сключва застрахователния
договор) може да бъде самият собственик, може да действа от името на
собственика (т.е. като пълномощник) или от свое име, но за сметка на
собственика на моторното превозно средство (като довереник), а също така може
да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното
превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения между субектите в
гражданските правоотношения. Въпросът за това, за чия сметка се заплащат
застрахователните премии, също няма значение относно действителността на
договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на заинтересованите
лица.
По иска с правно основание чл.29,
ал.1 от ЗЗД – за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез
въвеждането на застрахователя в заблуждение. Искът е неоснователен.
Ищецът твърди, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване
на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на
застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилът ще се
ползва от лице, различно от ответника и то в чужбина – в Румъния, която според
ищеца била „ … страна, в която щетимостта е значително по-висока”. В подкрепа
на последното твърдение ищецът не е представил никакви статистически данни.
Дори и това да е така, то самият закон – чл.480, ал.7 от КЗ, не счита
управлението на МПС в друга страна-членка, за съществено изменение на риска,
респ. това не може да послужи като основание за неговото унищожаване. Освен
това липсват доказателства, че застрахователят е поставил писмени въпроси на
ответника, касаещи това кой ще управлява автомобила и къде ще бъде управляван
той. Дори и такива въпроси да бяха поставени и ответникът да беше премълчал
тези обстоятелства (че друго лице ще управлява автомобила и то преимуществено в
чужбина), ищецът не може да иска прекратяването на застрахователния договор на
това основание (арг. от чл.485, ал.1 от КЗ), а още по-малко той би могъл да
иска неговото унищожаване. В тази хипотеза, както вече беше посочено,
застрахователят би могъл да иска единствено доплащане на премията до размера,
който съответства на риска при отчитане на премълчаното обстоятелство – чл.485,
ал.3 от КЗ, поради което и този иск се явява неоснователен.
По изложените съображения, съдът намира,
че всички предявени искове от ищеца ЗАД „ДаллБогт: Живот и здраве“ АД против
ответника И.Я.Л. следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „ДаллБогт: Живот и здраве“ АД, с ЕИК *********,
гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изп.директор проф. Тони
Веков и доц.Жельо Христозов, чрез пълномощника адв.Наталия Чилингирова-САК
против И.Я.Л., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД, и евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2,
предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД - за
прогласяване нищожността на застрахователни Договори, обективирани в
Застрахователни полици № № BG/30/114002586848/ 18.10.2014 г., №
BG/30/115000835395/ 19.03.2015 г., № BG/30/115002356794/17.09.2015 г., №
BG/30/**********/26.05.2016 г. и № BG/30/116001770464/27.06.2016 г., и
алтернативно за унищожаването им на осн.чл.29 ал.1 ЗЗД, поради извършване на
измамни действия с цел извличане на облага и причиняване на вреди,като
неоснователни и недоказани.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр.Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: