№ 471
гр. София, 03.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20241110173211 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх.
№16376/18.11.2024 г., подадено от „С.К“ ООД срещу Д. Г. П. с искане за издаване на заповед
за изпълнение за следните суми: сумата в размер на 1000 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем №.../17.04.2023 г., сумата от 50,06 лева – възнаградителна лихва за
периода 17.04.2023 г. - 01.06.2023 г., сумата от 342,81 лева -договорна неустойка, сумата от
50,31 лева - неустойка за забава, начислена еднократно, сумата от 207,56 лева – законна
лихва за забава за периода 01.07.2023 г. - 01.10.2024 г., както и разходи за събиране на
вземането в размер на 70 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано
с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от
заявителя „С.К“ ООД.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за потребителски
кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. При тълкуване
на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи
такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410
ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави
1
от съда въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат
вземането, и договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен.
Видно от съдържанието на представения договор за паричен заем №.../17.04.2023 г.
страните са се уговорили, че заемодателят отпуска на заемополучателя кредит в размер на
1000 лева, годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите по кредита
в размер на 48,62%. Същевременно в чл. 3.10 от договора е предвидено, че
кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане в размер на 512,94 лева.
Съдът намира, че така уговорената такса следва да бъде включена при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита. Съгласно даденото от Съда на Европейския
съюз тълкуване в Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, член 3,
буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и
дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява
техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Таксата за експресно разглеждане е разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2
ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент
плюс 10 %/, което означава, че разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5
ЗПК.
Видно от чл. 4 от процесния договор, в същия е посочено, че ГПР на заема не
включва възможните разходи, коиот заемятелят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения,както и таксите съгласно Тарифа за
таксите на Заемодателя, публикувана на неговата официална страница. В този смисъл,
при калкулиране на таксата за експресно разглеждане към годишния процент на
разходите по кредита, наред с възнаградителната лихва и то този процент се покачва и
значително нахвърля посочения в договора за кредит размер от 48,62%, поради което
договорът за кредит, въз основа на който се претендират процесните суми се явява
недействителен като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради
което потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване по дело C-714/22, че член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
2
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и по отношение на
неустойката за забава, възнаградителната и мораторната лихва и таксата за събиране на
вземането. Следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за чистата стойност на
кредита и като се отчете извършеното от заявителя признание за плащане на сумата в размер
на 370 лева (съобразно признанието на заявителя в заявлението), същото следва да бъде
отнесено към главницата по кредита и да бъде издадена заповед за изпълнение за останалата
непогасена главница в размер на 630 лева.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в
частта за разноските за разликата над сумата от 12,60 лева за държавна такса и над 18,31
лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК с вх.№16376/18.11.2024 г., подадено от „С.К“ ООД срещу Д. Г. П. за
следните суми: сумата над размера от 630 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева –
главница по договор за паричен заем №.../17.04.2023 г., сумата от 50,06 лева –
възнаградителна лихва за периода 17.04.2023 г. - 01.06.2023 г., сумата от 342,81 лева -
договорна неустойка, сумата от 50,31 лева - неустойка за забава, начислена еднократно,
сумата от 207,56 лева – законна лихва за забава за периода 01.07.2023 г. - 01.10.2024 г., както
и разходи за събиране на вземането в размер на 70 лева, както и в частта за разноските за
разликата над сумата от 12,60 лева за държавна такса и над 18,31 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „С.К“ ООД , че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок
от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство
за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3