Решение по дело №5440/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 826
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 3 юли 2019 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20183110205440
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2019г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На двадесет и седми февруари                                            две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание

 

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. 5440 по описа за 2018 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на „К.п.“ ЕООД, с ЕИК: ********* против наказателно постановление  № 03-010134/16.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството -жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000  /две хиляди / лева za нарушение на чл.107р, ал.2 КТ, на осн.чл.416,ал.5 от КТ и чл.414,ал.1 от КТ.

            В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че не е спазено императивното изискване на закона за ясно и точно описание на нарушението, респ. за пълно изложение на релевантните факти и обстоятелства, касаещи извършеното нарушение. В случая не било съобразено обстоятелството,ч е двете дружества са свързани помежду си (принадлежат на един и същи собственик и управител) и като такива са от една и съща група, т.е. не предоставят персонал на трето лице. Наред с това се сочи, че АНО не сочи доказателства за своята компетентност и на нито едно място не се коментира, че на дружеството-жалбоподател са били дадени предписания, които то е изпълнило в съответствие с установените изисквания. Пледира се за отмяна на издаденото НП, в това число на основание чл. 28 ЗАНН, в условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената санкция.

           В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се представлява.

            Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и пледира за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 03.06.2018г. служители на ДИТ, и по-специално св. Р.Н.П., извършили проверка на обект – щанд за щампови стоки, намиращ се в к.к. „златни пясъци“ до хотел „Калиакра“.

            В хода на проверката от представените документи - идентификационна карта, както и при направена служебна справка в информационните масиви на ТД на НАП се установило, че в „К.П." ЕООД в качеството на предприятие ползвател по смисъла на Параграф 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда няма нает персонал по трудово правоотношение, а в стопанисвания от него обект: щанд за щамповани дрехи, намиращ се в гр.Варна, К.К."Златни пясъци", до хотел „Калиакра", работят общо 4 служители, изпратени от „Ейч Ар Принтинг" ЕООД - предприятие, което осигурява временна работа, в т.ч. лицето М.М.К., ЕГН **********, на длъжност "продавач - консултант" по трудов договор'№ 015/12.06.2018г., изпратен на работа със Заповед № 15 от 12.0б.2018г. в цитирания обект, като общия брой на работниците и служителите, изпратени от „Ейч Ар Принтинг" ЕООД -предприятие, което осигурява временна работа, е повече от 30 на сто от броя на работниците и служителите на „К.П." ЕООД предприятие ползвател.

            Прието било, че посоченото обстоятелство съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 107р, ал.2 КТ и е извършено на 12.06.2018 г. в гр.Варна, К.К."Златни пясъци", до хотел „Калиакра", магазин промишлени стоки.

            За установеното св. П. съставила нарочен АУАН с дата 03.08.2018г. за допуснато нарушение по чл. чл. 107р, ал.2 КТ.

            Актът бил връчен на пълномощник на дружеството още същия ден, като в него не били изложени възражения.

            В резултат на това на 16.08.2018г. срещу „К.П." ЕООД било издадено процесното наказателно постановление, което изцяло възпроизвело фактическите констатации, поместени в акта.

            В проведеното въззивно съдебно производство беше разпитана свидетелката Р.Н.П.– актосъставител, чиито показания съдът кредитира като пълни и добросъвестно дадени предвид факта, че същите се подкрепят напълно от останалите налични по преписката писмени материали.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:         

 Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

На първо място съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност (видно от приложената по преписката заповед), съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на търговеца нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита, тъй като са описани всички релевантни в настоящия случай факти и обстоятелства, относими към релевираното нарушение.

Императивната разпоредба на  чл. 107р, ал. 2 от Кодекса на труда предвижда, че общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. Очевидно е, че при условие, че в магазина за промишлени стоки са полагали труд 4 човека, от които 4 на брой работници са били изпратени от предприятието, което осигурява временна работа, то „К.п.“ ЕООД е нарушило посочена нормативна разпоредба.

Несъмнено по делото се установява, че двете дружества „Ейч Ар Принтинг“ ЕООД и „ К.п.“ ЕООД са свързани лица, доколкото собственикът и управителните органи на същите са идентични лица, но посоченото обстоятелство според съда не изключва изискването за съблюдаване на разпоредбата на чл. 107р, ал. 2 от Кодекса на труда още повече, че видно от представения по преписката договор за предоставяне на персонал, извършваното предоставяне между свързани лица е било възмездно – 5% от брутната заплата на наетите служители и изплатените осигурителни вноски.

Доколкото КТ не въвежда разграничение от нормативно установените правила, което да касае свързани лица, то в случая посоченото обстоятелство не следва да промени изводите за съставомерност на извършеното нарушение.

На следващо място, обстоятелството дали са били издадени предписания „Ейч Ар Принтинг“ ЕООД и дали същите са били своевременно изпълнени са такива извън предмета на обсъждане в настоящото АНП, доколкото касаят друго дружество – различно от дружеството-жалбоподател, което е административно наказателно отговорно на самостоятелно основание.

Съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 28, буква "а" от ЗАНН в конкретния случай, найвече предвид обстоятелството, че в случая не става въпрос за един или двама работника с които да се надвишава съотношението, предвидено в разпоредбата на  чл. 107р, ал. 2 от Кодекса на труда, а в случая изпратените отЕйч Ар Принтинг“ ЕООД работници са 100 % от персонала на „К.п.“ ЕООД, което според съда изключва всякаква възможност за квалифицирането на деянието като "маловажен случай на административно нарушение". Самият факт, че административнонаказващият орган не е мотивирал по някакъв начин решението си да не приложи разпоредбата на чл. 28, буква "а" от ЗАНН според съда не представлява нарушение на процесуалните правила. Разбира се, за поголяма коректност и прецизност, е можело Директорът на дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна да изрази своето становище защо не намира случая за "маловажен", но съдът не вижда липсата на мотиви в тази посока да са накърнили по някакъв начин правото на защита на санкционирания търговец, още повече в такава драстична степен, която безусловно да изисква отмяна на наказателното постановление.

Факт е, че дружествотоЕйч Ар Принтинг“ ЕООД се явява работодател на четиримата работници, престиращи трудова сила в обекта, стопанисван отК.п.“ ЕООД, но то няма абсолютно никакво касателство с броя на персонала и организацията на работната дейност в „К.п.“ ЕООД, което следва така да структурира и организира работата, че да спазва нормите на трудовото законодателство, в частност разпоредбата на  чл. 107р, ал. 2 от Кодекса на труда.

Поради тази причина, съдът намира, че именноК.п.“ ЕООД е коректно определения субект на нарушението на  чл. 107р, ал. 2 от Кодекса на труда и респ. правилно е била ангажирана именно неговата административнонаказателна отговорност.

Наложеното административно наказание "имуществена санкция" е в размер на 2000 лева и според съда липсват основания и аргументи наказанието да не бъде определено в минималния, предвиден в закона размер, а именно 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данниК.п.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира, съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на търговеца към законоустановения ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именнообстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 010134 от 16.08.2018г., издадено от Директора на дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размерът на наложената "имуществена санкция" бъде редуциран до размер от 1500 лева.

 

            Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

 

                                                              Р  Е Ш  И:

 

 

 

              ИЗМЕНЯ наказателно постановление  № 03-010134/ 16.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „К.п.“ ЕООД е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000  /две хиляди / лева, като НАМАЛЯВА същата на 1500 /хиляда и петстотин лева/ за допуснато нарушение на чл.107р, ал.2 КТ.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: