Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …….. 24.02.2022 г.
град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
осемнадесети януари 2022
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 78 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с
чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Образувано е по искова
молба от З.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** *, съдебен адрес:***, чрез адв. В.Г.
– САК против З. „Д.Ж.З.“ АД – гр. С.***, ЕИК *** с цена на иска 180 000лв.
– обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се
посочва, че на 22.09.2018 г., около 09.05 часа, на ПП 1-5 при километър
108+850, в землището на В. Т., с посока на движение от гр. Г. към гр. В. Т. лицето
Р.М.С., ЕГН ********** при управление на моторно превозно средство - л.а.
„Сузуки Гранд Витара”, с peг. № ***, нарушила правилата за движение по
пътищата, регламентирани чл. 15, ал.1, чл. 16, ал. 1 т.2 и чл. 20, ал.1 от ЗДВП,
в резултат на което ударила движещия се пред нея в крайна дясна пътна лента
л.а. „Нисан Примера”, с peг. № ***, управляван от Д.К.Д., вследствие на което
допуска пътно-транспортно произшествие и с насрещно движещия се в полагащата му
се пътна лента в посока гр. В. Т. към гр. Г. л.а. „Фолксваген Голф”, с peг. № ***,
управляван от А.И.А., и по този начин причинила по непредпазливост телесни
повреди на няколко лица, включително и на ищцата З.М., пътник на задна дясна
седалка в л.а. управляван от Р.С., като получила следните тежки и средни
телесни увреждания:
1. Разкъсване на далака, наложило неговото
опертивно премахване по витални индикации /загуба на далак/.
2. Закрито счупване на лява бедрена кост в
горната й една трета, довело до трайно затрудняване на опорно-двигателната
функция на долния ляв крайник да извършва активна дейност за срок от около една
година при правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и
страдания.
3. Счупване на горния край на тибията /голям
пищял/ на долен ляв крайник.
4. Контузионни огнища на бял дроб с плеврален
излив.
5. Флеботромбоза на лява външна илияка /лява
илиячна вена/, в ранния следоперативен период.
6. Закрито счупване на ребрата в лява гръдна
половина от второ до пет ребро с разместване на фрагментите по задна мишнична
линия с допълнително счупване на още едно място на пето ребро по предна
мишнична линия, довело до трайно затрудняване движението на снагата да извършва
активни и съгласувани действия с крайниците за срок около 3-4 месеца при
правилен възстановително-оздравителен процес, съпроводен с болка и страдания.
7. Многофрагментарно закрито счупване на
телата на първи и трети поясен прешлен на гръбначния стълб, довели до трайно
затрудняване движението на снагата и съгласуваните й действия с крайниците за
срок от около 12 месеца при правилен възстановително-оздравителен процес,
съпроводен с болка и страдания.
Във връзка с така
описаното ПТП Районен съд В. Т., по НОХД № 1050/ 2020 г. е признал лицето Р.М.С.,
ЕГН ********** за виновна за това, че на 22.09.2018 г. е допуснала описаното по
– горе ПТП и е причинила по непредпазливост телесни повреди на няколко лица.
В исковата молба се
посочва, че в следствие на процесното ПТП и получените травматични увреждания
на 22.09.2018 г. ищцата била хоспитализирана в МОБАЛ „***” АД, В. Т., където се
е пристъпило към спешно отстраняване на далак. Болничният й престой е продължил
до 03.10.2018 г. След изписването й
от това болнично заведение била транспортирана с линейка до Болница „Т.” гр. С.З.,
където е насочена за оперативно лечение на бедрена кост, като в увредения
крайник бил поставен остеосинтезен метал. Болничният й престой продължил от
03.10.2018 г. до 09.10.2018 г.
В следствие на
получените травматични увреждания ищцата била в болничен за следните периоди:
- От 22.09.2018 г. до 02.11.2018 г.
- От 03.11.2018 г. до 02.12.2018 г.
- От 03.12.2018 г. до 01.01.2019 г.
- От 01.02.2019 г. до 02.03.2019 г.
- От 03.03.2019 г. до 20.03.2019 г.
- От 21.03.2019 г. до 19.04.2019 г.
- От 20.04.2019 г. до 19.05.2019 г.
- От 20.05.2019 г. до 18.06.2019 г.
- От 19.06.2019 г. до 18.07.2019 г.
Твърди се, че в
следствие на получените травматични увреждания ищцата е търпяла и продължава да
търпи болки и страдания с висок интензитет за дълъг период от време, както и
изключителен социален дискомфорт.
Излагат се
съображения, че далакът като орган в човешкия организъм играе съществена роля
за имунитета на организма. Липсата на този орган обуславя по нисък имунитет,
предразположение към чести инфекциозни заболявалия, представлява орган, който
спомага за филтрирането на кръвта. Твърди се, че за в бъдеще ищцата ще търпи
множество неблагоприятни последици от липсата на далак.
Посочва се, че
вследствие на получената политравма ищцата е изпитвала болки с изключително
висок интензитет за дълъг период от време. Към настоящия момент все още
продължава да изпитва болки по цялото тяло, а именно - в долен ляв крайник, ребра,
таз, корем, кръст и гръб.
За период от около
шест месеца ищцата се е нуждаела от чужда помощ, която е била оказвана от
съпруга й и двете й деца - момчета. Първоначално е имала нужда от чужда помощ
дори за извършване на елементарни тоалетни нужди и хигиенни дейности.
Необходимостта от тази помощ е била около 4 месеца. Едва след четвъртия месец е
започнала да прави опити да се изправи от леглото, както и да прави малки
крачки за раздвижване в стаята си с помощни средства патерици. Едва след седмия
месец започва да прави самостоятелни крачки без помощни средства - патерици.
След изписването й от болница се е налагало съпругът на ищцата да й поставя
инжекции Фраксипарин в корема за разреждане на кръвта, поради получената
тромбоза от травмата.
Твърди се, че и към
днешна дата при извършване на обичайната домакинска работа ищцата се налага да
слага корсет, поради болки в тялото - гърба и кръста. Въпреки това е абсолютно
невъзможно до върши тежка домакинска работа или да вдига по-тежки предмети,
трудно й е да пазарува, което налага това да се извършва от децата и съпруга й.
Именно и поради това ищцата е принудена да ограничи всякакви дейности по
извършване на домакинска работа. Изпитва затруднения и за упражняване на
професията й на учителка в детска градина, което е свързано не само
интелектуален, но и с физически труд по отношение опазване безопасността на
децата, както и образователни игри с тях.
Налице били и три броя
оперативни белега на корем и по ляв долен крайник, което създавало на тази
млада жена допълнителен дискомфорт.
Посочва се, че на
15.02.2019 г. ищцата е сезирала ответното Дружество със застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди,
в следствие на процесното ПТП. Във връзка с претенцията при застрахователната
компания била образувана щета № 0801-002757/2018-04. Ответникът е превел на
ищцата обезщетение в размер на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
По нататък в исковата
молба ищецът се позовава на Постановление № 4/1968 г. на пленума на Върховния
съд относно критериите при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди и правилното прилагане на чл.52 ЗЗД.
Посочва, че тези критерии са възприети и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС.
Посочва се, че ищцата
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 /двеста
хиляди/ лева, което тя счита за справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че ответникът доброволно е заплатил на сумата от 20
000 лева, то ищцата претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на сезиране на ответника в претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, а именно: 15.02.2019 г. Сумата от 180 000 се явява
разликата между претендирания от ищцата и считан от нея за справедлив размер на
обезщетение от 200 000 /двеста хиляди/ лева и заплатената от ответника сума в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
Изложени са доводи, че
задължение на застрахователя по риска „ГО“ е да обезщети пострадалото от
деянието на застрахованото лице, така както би ги обезщетил той като пряк
причинител на вредата. Посочва, че източникът на задължението на делинквента е
непозволеното увреждане, при което длъжникът изпада в забава с факта на
увреждането.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ***,
да заплати на З.Б.М., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 180 000 /сто и осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите, като главницата се явява разликата между претендиралия от ищцата и
считан от нея за справедлив размер на обезщетение от 200 000 /двеста хиляди/
лева и заплатената й от ответника сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/
лева.
Претендират се
направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан и моли съдът да постанови решение, с което да го отхвърлите изцяло,
като на основание чл. 78 от ГПК моли да бъдат присъдени разноските в настоящото
производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение. Моли
също съдът да отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за
неоснователност и недоказаност на главния иск.
В случай, че съдът
намери иска за основателен, моли да бъде намален размера на обезщетението, тъй
като счита, че претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не
съответства, от една страна, на критериите за справедливост по смисъла на чл.
52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на ищцата за
настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Ответникът признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на л.а. „Сузуки Гранд Витара” с peг. № ***
по силата на Застрахователна полица № BG/30/118002466122/20.09.2019г., сключена
със „З.Д.Ж.З.” АД.
Оспорва следните
обстоятелства: Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй
като застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” е изпълнил своето задължение като е определил и изплатил
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 20 000
лв., поради което исковете за присъждане на обезщетение в резултат на
процесното ПТП според ответникът се явяват абсолютно неоснователни.
Счита, че
претендираният от ищцата размер на обезщетение от 200 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен, като излага съображения
в тази връзка.
Оспорва и твърдените с
исковата молба травми, получени от ищцата като вид и характер, както оспорва и
твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи
счита за недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди,
нито искания размер на обезщетение за тях. Посочва, че липсват медицински
документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на
пострадалата, липсват медицински документи относно възстановителните процеси,
както и относно евентуално проведена рехабилитация.
Оспорва да е налице
ограничение в движението и към настоящия момент. Посочва, че не е представена
по делото медицинска документация, която да показва това към тази година, нито
резултати от извършена ъглометрия.
Прави възражение за
прекомерност на претендиралото обезщетение като несъответстващо на реално
претърпените от ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Посочва, че З.М. е пътувала
без поставен предпазен колан, като това е довело до настъпването на травмите й.
Излага съображения, че неизползването на предпазен колан е вид и форма на
причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение. Твърди и че същата
не е провела правилно лечение и така е допринесла за по-продължителния и
непълен процес на възстановяване.
Предвид на изложеното
и при евентуална доказаност на исковата претенция, счита, че определеното от
съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено значително заради
наличието на принос от страна на пострадалата.
Оспорва претенцията по
акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендират. Твърди, че в случая с първоначално
заведената претенция не са представени всички документи, необходими за
изясняване на обстоятелствата около процесното ПТП. Посочва, че е представен
единствено Констативен протокол за ПТП, в който обаче на обстоятелства е
посочен единствено номерът на образуваното ДП. В тази връзка след представяне
на документи от образуваното за случая наказателно производство,
застрахователят се е произнесъл като е определил и изплатил застрахователно
обезщетение. Поради горното, счита, че при евентуална основателност на главния
иск, лихва би следвало да се дължи от датата на извършеното плащане, а именно -
19.08.2020г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С влязло в сила споразумение по НОХД № 1050/ 2020 г.
на Районен съд В. Т. е призната Р.М.С., ЕГН ********** за виновна за това, че
на 22.09.2018 г. при управление на МПС е нарушила ЗДвП и е причинила по
непредпазливост телесни повреди на няколко лица.
Налице е валидно застрахователно правоотношение за л.а. „Сузуки
Гранд Витара” с peг. № *** по силата на Застрахователна полица №
BG/30/118002466122/20.09.2019г., сключена със „З.Д.Ж.З.” АД.
Видно от
застрахователна претенция на 15.02.2019 г. ищцата е сезирала ответното
Дружество със застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
търпените от нея неимуществени вреди, в следствие на процесното ПТП. Ответникът
е превел на ищцата обезщетение в размер на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/
лева. Направеното плащане от ответника в хода на производството представлява
признание от негова страна относно обстоятелствата, че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е пострадал и е претърпял увреждания, както и
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинените физически
увреждания.
По делото е назначена и приета съдебно-
автотехническа експертиза. От заключението й се установява, Автомобил марка
„Сузуки“, модел „Гранд Витара“ е оборудван фабрично с инерционни предпазни
колани за всички места в автомобила (общо 5 бр. колани). Всички предпазни
колани са триточкови с изключение на средното място на задната седалка, който е
двуточков предпазен колан. В случай на сблъсък предпазните колани сработват в
зависимост големината на ъгловото ускорение на инерционния им механизъм. Съгласно всички данни по делото, ищцата З.М. е
пътувала отзад в дясно на задната седалка. Съгласно всички данни по
делото и направлението на ударните сили, чиято директриса минава откъм дясната
страна на масовия център на автомобила Сузуки, направлението на тялото на
ищцата З.М. по време на фазата на удара е напред и наляво, гледано от позицията
й като пътник. Тялото на ищцата е контактувало с части от интериора на
автомобила. С правилно поставен и без поставен колан, тялото на ищцата е
възможно да има допир с части от интериора на автомобила. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че ако е била с поставен предпазен колан, части от тялото на
ищцата биха могли да контактуват с други части на автомобила, като долните крайници.
Частта от торса на тялото ще бъде задържана от колана.
От заключението на
назначената СМЕ се установява, че получените травматични увреждания при ищцата З.Б.М.
са в пряка причинно - следствена връзка с настъпило ПТП на 22.09.2018 г., в
което е била участник. В конкретния случай е било налице травматично разкъсване
на слезката, и е била наложителна спешна оперативна интервенция за премахването
и при което е осъществен медикобиологичния квалифициращ признак загуба на слезка. Закритото счупване
в областта на лява бедрена кост е причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на оздравителния процес до пълно
възстановяване на движенията е бил необходим период от около 10-12 месеца, като през това време болките и
страданията са били с различен интензитет, най- силни през първите 2-3 месеца.
Счупването на горния край на тибията /големия пищял/ на левия долен крайник е
причинило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и при
правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на
движенията е бил необходим период от около 4 - 6 месеца, като през това време
болките и страданията са били с различен интензитет, най-силни през първите 2
месеца. Контузията на белия дроб с наличие на плеврален излив е от
медикобиологичния квалифициращ признак разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като тази опасност е била
избегната благодарение на оказаната високо специализирана медицинска помощ.
Установената флеботромбоза в областта на лява външна илиачна вена е в резултат
на вероятно образувал се тромб след оперативните интервенции, наложили се във
връзка с травмите на слезката и на левия долен крайник, при което е осъществен
медикобиологичния квалифициращ признак разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като тази опасност е
преодоляна благодарение на специализираната болнична медицинска помощ, която е
оказана на пострадалата. Закритото счупване на ребра в лява гръдна половина е
причинило трайно затруднение движението
на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на
оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил необходим
период от около 3-4 месеца, през който период е изпитвала болки и страдания.
Компресионните счупвания на телата на първи и трети поясни прешлени е причинило
трайно затруднение движението на
снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане на
оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията е бил необходим
период от около 12 месеца, през който период е изпитвала болки, страдания и
дискомфорт. Имайки предвид множеството травми, общия възстановителен период при
пострадалата е бил в рамките на минимум дванадесет месеца, като към датата на
изготвяне на експертизата е приключил. Поставената метална остеосинтеза на
левия долен крайник е възможно да остане в крайника до края на живота й, както
е възможно по преценка на извършилия оперативната намеса, същата да бъде
отстранена отново оперативно. Не са налице деформации и загрозяващи белези по
тялото на ищцата, като локализацията на оперативните цикатрикси е отразена в
описателната част при извършения преглед. Слезката е кръвното депо на
организма, като в нея се съхранява резервно количество кръв, филтрира кръвта,
като я пречиства от останки на еритроцити, тромбоцити и увредени левкоцити.
Слезката е най-големия лимфен орган и главните й функции са свързани с
имунитета и разграждането на червените кръвни телца, като има и косвен дял и в
обмяната на желязо. Част от функциите на слезката при отстраняване се поемат от
костния мозък и от лимфния апарат. При отстраняване на слезка намалява имунната
реактивност на организма, инфекциите са по чести и протичат по-тежко.
Получените травми от ищцата отговарят на лице без поставен обезопасителен колан
пострадало при настъпило ПТП, от удари в изпъкналите части и детайли в купето
на катастрофирал автомобил. Тялото на ищцата при настъпилото ПТП по време на
удара и непосредствено след него, се е движило свободно в купето на автомобила
във връзка с инерционните сили, които действат в конкретната обстановка. В
конкретния случай, във връзка с травмата на левия долен крайник е уместно по
време на възстановителния период да бъде проведена рехабилитация и физиотерапия.
В съдебно заседание вещото лице уточни,
че са налице множество травматични увреждания, които са характерни за пътник
без обезопасителен колан в катастрофирал автомобил.
Във
връзка с установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с уврежданията
на ищеца и здравословното му състояние, по делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят С.Р. М. съпруг на ищцата установява, че съпругата му
първоначално била в болницата във В. Т.,
като след това я преместили в С.З. в МБАЛ „Т.“. Направили й операция на
бедрената кост. Другата й операция била на далака, който бил отстранен. След
изписването от болницата почнали кошмарите им - 3-4 месеца била на легло.
Състоянието на ищцата било много тежко, поради счупеният й крак и двата счупени
прешлени на гръбначният стълб. Имала силни болки от счупените ребра, също на
лявата страна. Сочи, че изцяло той се грижел за нея. Три месеца била само в
една хоризонтална поза. Появили се отоци отзад, по дупето. Хематоми се получили.
С памперси била отначало, но в последствие само с подлога. При самото й
залежаване косата й окапала и наново й поникнала. Пиела обезболяващи, каквото
са й предписвали. Инжекции й слагал в корема за съсирване на кръвта. След
половин година започнало раздвижването й. Възстановителният период минал на
самия етаж. Повече от половин година само вкъщи. Домакинската работа продължават
да я правят. Всичкото прави с усилие. След операциите има болка. Ищцата работи
като детска учителка и много й тежи, че не може да бъде пълноценна. Травмата си
остава за цял живот. Продължава да ползва корсет. Притеснява се от факта, че
мъжете вкъщи трябва да я обслужват. Не е същата, каквато била. Сочи, че ищцата ходила
на рехабилитация във връзка с увреждането на крака в МЦ „М.“ в гр. К. и в
държавната поликлиника в К.. Имала приятелка, която практикува физиотерапия и
тя идвала вкъщи да и прави масажи.
Р.М.С. установява, че за ПТП през септември месец 2018г. била шофьора, който
управлява автомобила. З.М. била в автомобила, също още една спътничка Пламена.
Карала зад автомобил и изведнъж този автомобил рязко намалил скоростта. За да
не го удари, опитала да го избегне, но при сечението на двете коли, нейният
автомобил бил изхвърлен в друго платно, където имало други автомобили. Ударите
били от нейната страна. З. пътувала на задна седалка, зад пасажера от дясна
страна. Не мисли, че имала поставен предпазен колан.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Първият свидетел е съпруг на ищеца, бил е в непрекъснат контакт с нея,
така че показанията му могат да установят физическото и психическо състояние на
ищеца след катастрофата, претърпените от нея болки и страдания, причинени от
процесното ПТП.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая, между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 22.09.2018 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното
дружество по предявените срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, което е получено от ответника. Видно от данните по делото -
платежно нареждане от 19.08.2020 г., ответникът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 20 000 лв., което не се оспорва от
ищеца по делото. С оглед на направеното в хода на производството плащане от
страна на ответника, съдът приема, че ответника признава иска по основание и до
размера на 20 000 лв., които е заплатил на ищеца.
Съдът приема, с оглед на събраните в хода на
производството доказателства, както и предвид направеното плащане от ответника,
че предявените искове са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва със
задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и
вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на
чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от фактическия състав на
престъплението са установени с влязла в сила присъда по НОХД № 1050/ 2020 г. на Районен съд В. Т., с която е
призната Р.М.С.,
ЕГН
********** за виновна за това, че на 22.09.2018 г. при управление на МПС е
нарушила ЗДвП и е причинила по непредпазливост телесни повреди на няколко лица.
Предвид изложеното настоящият
състав приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение
от водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от
престъпния състав. С оглед на гореизложената фактическа
установеност, посредством събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява причинната връзка между настъпилите телесни
увреждания и настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради
което съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който е
възникнало и задължението за обезщетяване вредите, настъпили в
резултат на поведението на водача при управление на МПС.
Безспорно в случая е налице и последният
признак за уважаване на предявените искове– причинно - следствена връзка между
процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, травматични увреждания при ищцата З.Б.М. са в пряка причинно -
следствена връзка с настъпило ПТП на 22.09.2018 г., в което е била участник.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968
г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера
на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: загуба на слезка. Закритото
счупване в областта на лява бедрена кост; Счупването на горния край на тибията
/големия пищял/ на левия долен крайник; Контузията на белия дроб с наличие на
плеврален излив; Закритото счупване на ребра в лява гръдна половина; Компресионните
счупвания на телата на първи и трети поясни прешлени. Настоящият съдебен състав
съобрази, че ищеца е
получил
няколко средни телесни
повреди, всяка от които с опасност за живота. Имайки предвид множеството травми, общия
възстановителен период при пострадалата е бил в рамките на минимум дванадесет
месеца. Това се установява от назначената СМЕ,
както и разпитаният свидетел, като периодът на възстановяване приблизително
съвпада.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното й състояние. От разпитания по делото свидетел се установи,
че процесното ПТП се е отразило изключително негативно върху психичното
състояние на ищеца. Съдът взема предвид, освен интензитета на преживените болки
и страдания, също и тежестта на причинените увреждания, продължителността на
търпените болки и страдания и продължителността на възстановителния процес,
също придружен с хирургични интервенции, продължителни рехабилитационни и
медикаментозни лечения.
Съдът приема, че е налице
изключително тежък случай на увреждане и претърпени вреди, вследствие на
претърпяно ПТП. В процеса са установени по категоричен начин множество тежки
контузии – загуба на слезка, счупвания на крайници, наложили продължително
тежко лечение в болнични заведения, хирургични интервенции, продължителни
рехабилитационни и медикаментозни лечения. Претърпяното ПТП, както и
уврежданията, които е получил, са променили в негативна насока живота на ищеца,
затрудняват професионалната и личната му
реализация, възможността му за контакт с околните - личен, професионален
и социален.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета
на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и възрастта
на пострадалата, намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в
размер на 200 000 лв.
След приспадане на изплатената от
застрахователя суми в размер на 20 000 лв. дължимото обезщетение за ищцата
е в пълния претендиран размер от 180 000 лв.
При проведено насрещно доказване
ответникът е заявил възражение за съпричиняване с оглед непоставен предпазен
колан. Вещото лице по СМЕ е обосновало извод, че са налице множеството травматични увреждания, които са характерни за
пътник без обезопасителен колан в катастрофирал автомобил. Ако е била с
поставен предпазен колан, части от тялото на ищцата биха могли да контактуват с
други части на автомобила, като долните крайници. Частта от торса на тялото ще
бъде задържана от
колана. Следва да се има предвид, че най – тежките наранявания
ищцата е получила именно в тази област на тялото. С оглед тези ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав
възприема като основателно наведеното възражение и намира, че с поведението си
ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като определя процент
на съпричиняване от 50%. Предвид горното с приетия процент съпричиняване следва
да бъдат редуцирани определените обезщетения, т.е. на ищеца се следва сумата от
90 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. По другото направено от
ответника възражение, за неправилно лечение, съдът го намира за напълно
неоснователно и недоказано с оглед събраните по делото доказателства – СМЕ и
свидетелски показания, които установяват точно обратното.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за
забава, считано от 15.02.2019 г. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай
на 15.02.2019 г. ищецът е поискал от ответника заплащане на застрахователно
обезщетение, поради което следва, че застрахователят е уведомен за процесното
ПТП от ищеца именно на тази дата и за него настъпва задължението да заплаща
лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това
лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи, както е поискано в
ИМ от 15.02.2019 г. до датата на окончателното плащане.
Ищцата е освободена от държавни такси и
разноски, като с исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 2 и 4, при този изход на делото е 2565 лв., като това възнаграждение
следва да се присъди в полза на адвокат В.Г.
от САК. Ответникът също има право на разноски с оглед
отхвърлената част от исковете, които в случая са в размер на 531,50 лв.. Следва
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да заплати в полза на
държавата, чрез ОС С.З. държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 3600 лв. и сумата 125 лв., възнаграждение за вещи лица.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Д.Ж.З.“ АД – гр. С.***, ЕИК ***, да
заплати на З.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** *, съдебен адрес:***, чрез адв.
В.Г. – САК, сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и
страдания, стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца
ПТП на 22.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 15.02.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля в останалия
претендиран размер до 180 000 лв., представляваща разликата между
претендирания от ищцата размер на обезщетение от 200 000 лв. и заплатената
от ответника сума в размер на 20 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.З.“ АД – гр. С.***, ЕИК ***,, да заплати
на адвокат В.Г. от САК, сумата 2565 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.З.“ АД – гр. С.***, ЕИК ***,, да заплати
сумата от 3600 лв., представляваща държавна такса и
сумата 125 лв., възнаграждение за вещи лица, по сметка на Окръжен съд - С.З..
ОСЪЖДА З.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** *, съдебен адрес:***,
чрез адв. В.Г. – САК, да заплати на З. „Д.Ж.З.“ АД – гр. С.***, ЕИК *** сумата
531,50 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..