№ 21357
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110122863 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Д. Д., ЕГН ********** срещу „Е.П.” ЕАД, ЕИК
*******, с която са предявени кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ищецът
А. Д. Д. не дължи на ответника „Е.П.” ЕАД сумата от 789,23 лв. - главница и сумата от
224,83 лв. - мораторна лихва, представляващи неплатени задължения по клиентски №
300002875550.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот - апартамент № 13А11, находящ се в
гр. С......................., със застроена площ от 118,78 кв. м., с принадлежащо мазе № 3.6 с площ
7,56 кв. м. и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183, том II, рег.
№ 6002, дело № 359 от 31.10.2003 г. Твърди, че със заявление № 100000149064/24.03.2023 г.
поискал да му бъде възобновено електрическото захранване за абонатен № 300002375550 за
имота, но получил отговор от ответника, че за обекта има неплатени задължения – главница
по фактури в размер на 789,23 лв. и лихви за просрочено плащане в размер на 224,83 лв.,
като му било заявено, че електрозахранването няма да бъде възобновено, докато
задълженията не бъдат платени. Ищецът твърди, че задълженията, които има са от 2008 г. и
са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С оглед гореизложеното моли от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника
сумата от 1014,06 лв., от които 789,23 лв. - главница и лихви в размер на 224,83 лв.,
представляващи неплатени задължения по клиентски № 300002875550, както и да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава предявените
1
искове. Заявява, че към момента неплатените просрочени задължения са по фактура №
8534998/28.02.2008 г. както следва – 789,23 лв. – главница за периода 18.01.2008 г. –
20.02.2008 г. за консумирана електрическа енергия и 224,83 лв. – лихва, начислена от датата
на изпадане в забава по фактурата до 25.08.2023 г. и са погасени по давност. Поддържа, че
дружеството не е предприемало действия за принудителното събиране на вземанията си. Не
отрича правния интерес на ищеца от предявяване на исковете, но счита, че с поведението си
не е дал повод за тяхното завеждане. Моли разноските по делото да останат в тежест на
ищеца с оглед правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искова
претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че между
страните е налице облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия за
имот, находящ на адрес: гр. С................, с клиентски № 300002875550, че ответникът има
вземане срещу ищеца в размер на 1014,06 лв. по фактура № 8534998/28.02.2008 г. за
посочения клиентски номер (789,23 лв. – главница за периода 18.01.2008 г. – 20.02.2008 г. за
консумирана електрическа енергия и 224,83 лв. – лихва, начислена от датата на изпадане в
забава по фактурата до 25.08.2023 г.) за задължения за 2008 г., които са погасени по давност
преди подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето
производство, не са налице факти и обстоятелства, които да са спорни между страните и да
подлежат на доказване в производството.
В случая ответникът е признал исковата претенция по основание и размер, изявлението е
направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален представител, признатото
право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът има право да се
разпорежда с него.
Доколкото ответното дружество признава изцяло предявените искове, а доказателствената
тежест по отрицателния установителен иск се носи от ответника, и ищецът, чрез
процесуалния си представител, в открито съдебно заседание е отправил изрично искане за
постановяване на решение при признание на исковете, то предвид процесуалното поведение
на страните съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за
постановяване на решение при признание на исковете. С оглед на правилото на чл. 237, ал. 2
ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на претенцията, с
която е сезиран.
Предвид на гореизложеното, исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
2
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ответникът е признал основателността на предявените искове, но съдът приема, че
неоснователно от негова страна се поддържа, че не е дал повод за завеждане на исковете.
Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело,
а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен
установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е предприел
действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме (така
определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Съдът следва да прецени поведението на ответника във всеки конкретен случай. Безспорно е
между страните, че ищецът е поискал от ответника извънсъдебно да признае процесните
вземания за недължими, да посочи размера на задълженията за имота и да възстанови
електрозахранването – в тази връзка е приложено заявление от ищеца № 100000149064 от
24.03.2023 г. В отговор ответникът с писмо от 06.04.2023 г. е уведомил ищеца, че за
клиентски № 300002875550 фигурират неплатени задължения както следва: главница по
фактури в размер на 789,23 лв. и лихви за просрочено плащане в размер на 224,83 лв., като
за възстановяване на електрическото захранване е необходимо да се заплатят всички
просрочени задължения и цена за извършване на услуга за възстановяване на
електрозахранването. Ето защо и съдът не приема за основателни доводите на ответника, че
не е дал повод за предявяване на исковете – от една страна ответникът продължава да
претендира процесните суми, а от друга страна е налице признание от ответника, че е
преустановил електрозахранването на имота и изисква задълженията да бъдат заплатени, за
да се възстанови подаването на електрическа енергия. Поради това и съдът приема, че с
поведението си ответникът е дал повод за предявяване на исковете, включително при
съобразяване на разясненията на определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. №
3063/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., според което ответникът не дължи разноски, ако
признае иска и не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска (в случая е
налице такъв повод с прекъсване на електрозахранването на имота, т. е. ответникът се е
възползвал от извънсъдебна принуда за удовлетворяване на вземанията), с оглед което и не
са налице предпоставките за прилагане на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид, че
същите са кумулативно дадени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищеца. От страна на ищеца се
претендират разноски в размер на 100 лв. – държавна такса и 410 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.03.2023 г. и
представени доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път. Така
уговореното възнаграждение надхвърля минимално предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. минимално възнаграждение, поради което съдът намира за
неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК при съобразяване, че заплащането на
3
адвоката не предполага винаги определяне на възнаграждението в минимален размер.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С................, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не
дължи на „Е.П.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С...................,
сумата от общо 1014,06 лв. по фактура № 8534998/28.02.2008 г., с падеж на 13.03.2008 г.,
формирана както следва: 789,23 лв. – главница за консумирана електрическа енергия за
периода 18.01.2008 г. – 20.02.2008 г. и 224,83 лв. – мораторна лихва, начислена до
25.08.2023 г., за клиентски № 300002875550 за обект, находящ на адрес: гр. С................, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА „Е.П.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С..................., да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С................, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 510 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4