№ 2776
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110145121 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „СВ“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Л. С. В., с адрес: АДРЕС, с която се иска
съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2004.29 лв. -
задължения за доставена и потребена вода за периода 03.09.2018 - 31.12.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията,
мораторна лихва в размер на103.63 лв. за периода 04.10.2018 - 31.12.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22276/2022 г. на СРС.
Твърди се, че на основание Заповед № 45/06.11.2014 г. на Кмета на СО район „Н“,
ответникът е наемател на процесния имот – общинска собственост, находящ се на адрес:
АДРЕС считано от датата на настанителната заповед, респ. титуляр на партидата, открита за
процесния имот. С уведомително писмо до „СВ“ АД, от СО – район „Н“ са информирали
ищцовото дружество, че на основание посочената заповед за настаняване, ответникът Л. С.
В. е наемател на апартамента – общинска собственост и в тази връзка молят да бъде открита
партида за апартамент № 24 на името на наемателя В.. На 11.11.2014 г., ответницата е
подала Заявление с вх. № ЗП – 23012/11.11.2014 г. за промяна на титуляр на партидата на
ап. 24, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Н 2“, бл. 201, вх. Б, ет. 4, с което иска
партидата да бъде прехвърлена на нейно име въз основа на Заповед № 45/06.11.2014 г. на
Кмета на СО район „Н“ /която прилага към заявлението/, с която тя и семейството й /общо
трима души/ са настанени в жилището – общинска собственост. В заявлението ответницата
сочи, че ползвателите на ВиК услуги са трима души, и че в имота няма монтирани
индивидуални водомери.
Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4), получаването на В и К услуги става чрез
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, а за
процесния период правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия
1
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „СВ“ АД, одобрени от
КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на
интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg.
Твърди се,че съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от „СВ“ АД, „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги – за времето на наемното правоотношение. Видно от цитирания
текст от Общите условия, ответникът в качеството си на наемател на процесния имот се
явява „потребител“ на В и К услуги за имота в рамките на процесния период и в тази връзка
между него и „СВ” АД съществуват облигационни отношения, с предмет предоставянето на
ВиК услуги до имота на горепосочения адрес
Поддържа се, че по партидата на имота с клиентски номер ********** е открита
договорна сметка 11111111, отнасяща се за просрочените задължения на ответника, в размер
цената на настоящия иск. „СВ“ АД на основание чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31
от Общите условия редовно е издавало ежемесечни фактури за потребените и начислени В и
К услуги в процесния имот, чиято стойност за периода 03.09.2018 - 31.12.2021 г. не е
платена и възлиза на 2 107.92 лв., от които 2004.29 лв. – главница и 103.63 лв. – лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който се
оспорва исковата молба по размер. Сочи се, че действително тя е наемател на имота, но се
оспорва твърдението, че няма измервателни уреди. Сочи се, че след нанасянето й веднага са
монтирани водомери, като същите са били редовно отчитани до пандемията, а след това
инкасатор е спрял да посещава имота, като се твърди,ч е вероятно служебно са начислявани
количества които не са потребни. Прави се възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.05.2022 г. ,
постановена по частно гражданско дело № 22276 по описа на Софийския районен съд за
2022 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от Л. С. В. на сумата 2 004,29 лева
(двe хиляди и четири лева и 29 стотинки), представляваща главница за потребена вода от
длъжника за имота му на адрес: гр. София, ЖК Н II, бл.201, вх.Б, ет.4, ап.24 за период от
03.09.2018 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 103,63 лева (сто и три лева и 63 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 04.10.2018 г. до 31.12.2021 г.,
Предвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК е предявен иск в едномесечния
срок от получаване на съобщението за това.
За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
2
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието
на облигационното правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги за
процесния период.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството/ „СВ“ АД и
ответницата Л. С. В. са били обвързани от облигационна връзка през исковия период,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. От страна на ответницата не се твърди и
установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесла в съответния ВиК оператор заявление, в
което да е предложила различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК оператора
и отразени в допълнително писмено споразумение.
Спорен по делото е единствено размера на дължимите от ответницата сума, като са
направени възражения за некоректно начисляване и погасяване на част от сумите по
давност.
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице е установил, че имотът е водоснабден и задълженията за
предоставяните ВиК услуги се формират по показанията на два измервателни уреда:
водомер за студена вода с фабричен № 211435 с пломба 1480355 и водомер за топла вода с
фабричен № 584711 с пломба № 1480318. Съгласно отразената в базата данни информация,
въпросните водомери са въведени в системата за фактуриране на дружеството с Талон за
3
пломбиране на водомери от 26.11.2014г. ). Съгласно изискванията на Закона за
измерванията до края на месец ноември 2024 г. измервателните средства в имота е
необходимо да се подменят и/ иди предоставят за проверка на метрологичните
характеристики в лицензирана лаборатория.
Вещото лице е констатирало, че на всяко тримесечие „СВ“ АД отчита показанията на
индивидуалните водомери и на общия (приходен) водомер с клиентски № ********** за
вх.А и вх. Б на адреса, който е монтиран на водопроводно отклонение и обхваща цялото
количество изразходвана вода в сградата. При разлика между отчета по общия водомер и
сумата от водопотреблението в обособените имоти (индивидуални водомери и начислени
бази на брой живущи), разликата се разпределя пропорционално на индивидуалния разход
във всеки имот (съгласно Наредба №4 на МРРБ). Това количество „общо потребление“ се
включва във фактурите само веднъж на всеки три месеца, т.е. при извършване на реален
отчет.
Констатирано е, че за процесния период има подадени самоотчети и извършени отчети
от инкасатори/проверители. За времето от 03.09.2018г. до 31.12.2021 г. е таксувана
консумация от общо 688 куб м. по индивидуални водомери и 83,171 куб. м. „общо
потребление“.
Вещото лице е посочило, че индивидуалните дялове от общото потребление са
изчислени по реда на действаща а нормативна уредба (чл. 32 и чл. 39 от Наредба №
4/14.09.2004г. на МРРБ и съгласно чл. 25, ал. 3, от общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на СВ“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. Формираните цени
са в съответствие с начислените количества и са съгласно тарифите по наредбите на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКВР)
Вещото лице е посочило, че за спорния период по партидата има извършени пет
плащания общо за 395.86 лв. Непогасените задължения по договорна сметка № 11111111 по
партида с клиентски № ********** е за сума в размер 2107,92 лв., от които 2004,29 лв.
главница и 103.63 лв.лихва (без включени съдебни такси и юридически възнаграждения) и
включва издадени фактури в периода от 03.09.2018г. до 04.01.2022г.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на
понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт
– неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на дружеството-ищец., като
размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази
причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл.410 ГПК -28.04.2022
4
г. по арг. от нормата на чл.422, ал.1 ГПК, поради което погасени по давност се явяват
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 28.04.2019 г.
Така вземанията за периода м. септвмери 2018 г. – месец март 2019 г. или сумата
368.89 лева за главница/ изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК/ е погасена по давност.
Дължими остават вземания по фактури за периода от м. април 2019 г. до 31.12.2021 г.
в размер от 1739.03 лева.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание. Мораторната лихва върху основателната част от главницата е в
размер на 85.49 лева за периода от 28.04.2019 г. до 31.12.2021 г., изчислен от съда по реда
на чл. 162 ГПК.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху установения и непогасен по
давност размер на главницата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „СВ” АД съобразно уважената част от исковете се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 422.40
лв., от общо дължим размер от 488.01 лева/ в т.ч. държавна такса- 88.01 лева, депозит за
вещо лице-300 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства дължимите разноски са в размер на 79.77 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. С. В., с адрес: АДРЕС дължи на „СВ” АД, ЕИК
*******,със седалище и адрес на управление: АДРЕС сумата в общ размер от 1739.03
лева- задължения за доставена и потребена вода за имот, находящ се на адрес:
гр.София, ж.к. „Н II“, бл.201, вх.Б, ет.4, ап.24, отразени във фактури, дължими в
периода м. април 2019 г. - 31.12.2021г. и мораторна лихва в размер на 85.49 лева за
периода от 28.04.2019 г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението/28.04.2022 г./ до изплащане на задълженията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22276/2022 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за задължения за доставена и потребена вода за горницата над
уважения размер от1739.03 лева до пълния предявен размер от 2004.29 лева и за периода от
03.09.2018 г . до 31.03.2019 г., иска за мораторна лихва над уважения размер от 85.49 лева до
пълния предявен размер от 103.63 лева и за периода от 04.10.2018 г. до 27.04.2019 г. и
претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата като погасени по
давност.
ОСЪЖДА Л. С. В., с адрес: АДРЕС да заплати на „СВ” АД, ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78,ал. 1 ГПК, разноски в размер
на 422.40 лева по исковото производство и разноски в размер на 79.77 лева по ч.гр.д.
№22276/2022 г. на СРС.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6