Определение по дело №1279/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1199
Дата: 15 ноември 2017 г. (в сила от 23 ноември 2017 г.)
Съдия: Яна Панева Димитрова
Дело: 20173100201279
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

 

15.11.2017 г.                                       № 1199                                         Град Варна

Варненският окръжен съд                                                 Наказателно отделение

На петнадесети ноември                           Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА ПАНЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.И.Я.М.

при секретар ТЕОДОРА И.

и с участието на прокурор ВАЛЕНТИНА ДАЧЕВСКА

сложи за разглеждане докладваното от съдия Панева

ЧНД № 1279 по описа за 2017 г.

 

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

 

Осъденото лице В.М.Ц., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на адрес, а по сведения на майката е заминало на работа в чужбина преди месец.

За Областна Пробационна служба – Девня, редовно призовани, явява се инспектор Ивелина Андонова Василева.

В залата се явява и адв. Ж.Д.А. – Х. ***.

 

СЪДЪТ намира, че доколкото осъденото лице не се явява, въпреки положените усилия за неговото установяване, в настоящото производство следва да му бъде назначен служебен защитник и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА на осъденото лице В.М.Ц. за служебен защитник по ЧНД № 1279/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд адв. Ж.Д.А. - Х. ***.

 

Прокурорът: Да се даде ход на делото. Видно от събраните доказателства по делото е, че е налице хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, доколкото информацията за осъдения, предоставена от майката е, че същият се намира в чужбина.

Инсп. Василева: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.  269, АЛ.3, т.4, Б.“А“ от НПК И ГО ДОКЛАДВА

 

Прокурорът: Нямам искания по доказателствата.

Инсп. Василева: Нямам искания по доказателствата.

Адв. Х.: Нямам искания по доказателствата.

 

СЪДЪТ дава ход на делото

 

ПО СЪЩЕСТВО:

 

Инсп. Василева: Поддържам предложението. Считам, че са налице основания за замяна на наказанието пробация, наложено по НОХД № 538/2013г. на РС – Девня, с наказание лишаване от свобода по отношение на В.М.Ц., т.к. същият от 21.09.2017 г. изцяло се е отклонил от изпълнение на наказанието и не е изпълнявал нито една от наложените пробационни мерки. Провели сме издирвания по известните телефони. Срещали сме се с майка му, която заяви, че същият е напуснал страната и към момента се намира в чужбина.

Прокурорът: Считам, че предложението на председателя на Пробационния съвет е основателно и следва да бъде уважено. Същото е достатъчно подробно, мотивирано и изцяло споделям изложеното в него. Видно от самото предложение и представеното досие на осъденото лице е, че Ц. е преустановил изпълнението на наложеното наказание пробация на 21.09.2017 г. и до тогава не се е изпълнявала нито една от определените мерки. Видно е, че независимо от положените от пробационните служители усилия за установяване на лицето не е намерен и не е осъществен контакт с него нито по телефон, нито на адрес. Едва на 04.10.2017 г. е придобита информация, че е заминал за чужбина и не възнамерява да се връща. Налице е виновно неизпълнение на наложеното наказание от страна на осъденото лице. Ц. демонстрира изключително негативно и пренебрежително отношение, както към наложеното наказание, така и към правораздавателната система. На практика не се констатира никакъв корекционен и превъзпитателен ефект от наложеното наказание, поради което считам, че са налице законовите предпоставки за замяна на наказанието. Предвид това, моля да уважите направеното предложение и замените наказанието пробация с лишаване от свобода.

Адв. Х.: Налице са нарушения на изпълнението на наложените пробационни мерки от страна на осъденото лице и има основание за исканата замяна, но считам, че в случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че е налице неизпълнение на по-малката част от наказанието пробация. Ето защо моля, след като замените същото с лишаване от свобода да приложите разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като отложите същото с минималния изпитателен срок.

 

СЪДЪТ, след тайно съвещание и като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, изразени в днешно съдебно заседание, за да се произнесе установи следното:

Постъпило е предложение от Председателя на Пробационния съвет – Девня за замяна на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.6 от НК с друга пробационна мярка по отношение на ос.л. В.М.Ц., което настоящият съдебен състав намира за основателно. С определение по споразумение по НОХД № 538/2013г. на РС – Девня от 05.12.2013 г. му е било наложено наказание „Пробация“ със следните мерки:

-        „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 3 години с периодичност 3 пъти седмично;

-        „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител“ за срок от 3 години и

-        „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 250 часа годишно за срок от 2 поредни години.

Наложеното наказание е започнало да се изпълнява по настоящ адрес ***. При подписване на протокола за права и задължения осъденият Ц. е представил документи за самоличност. Същият е бил и уведомен за правата си по ЗИНЗС.

Последната проведена среща с лицето е била на 13.09.2017 г. Същият е следвало да се яви за провеждане на текущата трета среща за месеца на 27.09.2017 г. Осъденото лице не се е явило. Последвали са поредица от издирвателни мероприятия на лицето на адреса по местоживеене, изготвени са справки дали лицето не се намира в местата за лишаване от свобода, изготвена е и справка за задграничните пътувания, от която е видно, че същият няма данни да е напускал страната. Едва преди един месец се получила информация, че осъденият Ц. е напуснал пределите на Република България, установил се е в Република Германия и няма намерение да се връща в страната.

Съдът установи, че при последната изготвена оценка на риска от рецидив и вреди по отношение на осъдения е отчетена средна стойност 79 т., което е незначително намаляване на първоначалните 82 точки от оценката. В актуалната му оценка е констатирано, че липсва положителна промяна в очертаните като проблемни зони - криминално минало, престъпни нагласи, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. Осъденият е характеризиран като личност с утвърден криминален модел на поведение, многократно осъждан, като липсва цялостна мотивация за промяна на поведението, което води до провокиране на риск от бъдещи противоправни прояви, от които могат да произтекат значителни вреди.

При така установените факти, по делото са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 43а т.2 предл. второ от НК - Ц. е осъден на наказание „Пробация“, чието изпълнение той преустановил окончателно на 27.09.2017 г. без да са налице доказателства неизпълнението да се дължи на основателни причини. Очевидно, наложеното му наказание „Пробация“ от гледна точка на конкретното му съдържание, обем и продължителност, не оказва върху осъдения необходимия превантивен и корекционен ефект, което прави невъзможно постигането на посочените в чл. 36 от НК цели. По отношение на обсъдените по-горе множество пропуски при изпълнение и на трите пробационни мерки съдът отбелязва, че в чл. 211 от ЗИНЗС е налице изрично предвидена процедура, даваща възможност осъденият да бъде освободен за определен срок от полагане на подписи при наличието на причини от личен и здравословен характер. Тези възможности са изрично вписани и в протокола по чл. 208, ал.3 от ЗИНЗС /л.32 от досието/, предявен и подписан от осъдения, където изрично са упоменати правата и задълженията му във връзка с изпълнение на пробационните мерки. Липсват твърдения и доказателства Ц. да е поискал спиране на изпълнението на наказанието на някое от основанията, предвидени от закона, нито да е инициирал промяна в графика при изпълнение на мерки, поради основателни причини. В този смисъл съдът заключава, че причината за неизпълнение на наказанието се корени единствено в личността на осъдения, и по-конкретно в липсата на мотивация да изпълнява мерките и свързаните с тях ограниченията, незачитане на установения от закона ред, нежелание съзнателно и добросъвестно да се подложи на пенитенциарно въздействие с цел промяна на ценностната му система и приоритетите му в насока към спазване на закона.

С окончателното преустановяване изпълнението на пробационните мерки, осъденият Ц. демонстрирал незаинтересованост и стремеж към отклонение от изпълнение на наказанието, и така създал непреодолими пречки за неговото пълно изтърпяване. Неизтърпяната част от наказанието към 19.10.2017 г. не е незначителна и възлиза на 1 година, 2 месеца и 8 дни за първите две пробационни мерки, и 141 часа безвъзмезден труд за втората година, което обосновава извода, че с поведението си осъденият съзнателно възпрепятства изпълнението на наказанието, което не следва да бъде толерирано. В този контекст, предлаганата замяна на неизтърпяната част от наказанието „Пробация“  с наказание „Лишаване от свобода“ съдът приема за фактически и правно обоснована необходима реакция на поведението на осъдения. Замяната на наказанието „Пробация“   с „Лишаване от свобода“ би способствала за по-интензивна промяна в нагласите и поведението на осъдения, чрез значително по-концентрираното корекционно въздействие в местата за лишаване от свобода. Чрез замяна на неизтърпяната част от наказанието „Пробация“   с „Лишаване от свобода“ може да се постигне изискването на закона, видът и размерът на наказанието да са адекватни на извършеното престъпление и обществената опасност на дееца, тъй щото да способстват за поправянето и превъзпитанието на последния, както и да му се отнеме възможността да извършва други престъпления.С такива съображения съдът счита, че за постигане в пълнота целите на наказанието, първоначално наложеното на Ц. наказание „Пробация“ следва да бъде заменено с наказание „Лишаване от свобода“ при посоченото в чл. 43а т.2 от НК съотношение - два дни пробация за един ден лишаване от свобода. Неизтърпяната част от наказанието „Пробация“, в конкретния случай възлиза на 1 година, 2 месеца и 18 дни, и този остатък следва да бъде заменен с лишаване от свобода за срок от 7 месеца и 9 дни. Съдът намира, че следва да остави искането на защитата наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като осъденият Ц.  вече е търпял наказания „Лишаване от свобода“ за извършени престъпления от общ характер, за които не е реабилитиран. Наказанието лишаване от свобода за срок от 7 месеца и 9 дни следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ЗАМЕНЯ частично наложеното на В.М.Ц., ЕГН ********** наказание „Пробация”, постановено по НОХД № 538/2013 г. по описа на РС - Девня, с „Лишаване от свобода” за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА И ДЕВЕТ ДНИ, което следва да бъде изтърпяно при строг режим, считано от влизане на определението в сила.

 

Определението може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд - Варна в 7-дневен срок от днес.

 

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:25 часа.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                           2.

 

СЕКРЕТАР: