Р Е
Ш Е Н
И Е № 260032
гр. Пловдив, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и
двадесет и първата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана Апостолова и
прокурора Николай Божилов, след като разгледа докладваното от чл. съдията
Рангелова в.н.о.х.д. № 63 по описа на ПАС за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивни жалби на подсъдимия Т.С.В. и на
неговия сл. защитник адв. И.С. срещу присъдата № 33/19.10.2020 г. по н.о.х.д. №
2171/20 г. по описа на СтОС, с която за престъпление по чл. 116, ал.1,т.6 и т. 12
вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ НК му е наложено наказание доживотен
затвор при „специален“ режим на изтърпяване. Съдът е приложил разпоредбата на
чл. 68, ал. 1 НК, като е постановил изтърпяване на наложено му по н.о.х.д. №
1656/16г. на РС-Стара загора наказание лишаване от свобода. Произнесъл се е и
относно разноските и веществените доказателства
В жалбата на подсъдимия, която е своевременно предявена, и в
допълнението към нея се излага неконкретизирано твърдение за неправилно
приложение на материалия закон, предхождано от некоректен доказателствен
анализ, при който било подценено значението на оневиняващите доказателства.
Според жалбоподателя вследствие на това нарушение старозагорският съд
неправилно е приел, че престъплението е планирано и извършено от него в ясно
съзнание, както и че преди убийството подлагал жертвата на систематически
побой. В. обръща внимание на данните за честите изневери на умъртвената и
неглижирането на необходимостта от обгрижване на детето им, което според него
довело до престъплението. Заедно с това твърди, че обвинението разчита единствено
на неговото самопризнание, което обаче било отчетено с неприемливо нисък
смекчаващ потенциал. Подсъдимият обръща внимание и на данните за своя
психическа непълноценност и оспорва експертния извод за годност да разбира
свойството и значението на извършеното към инкриминирания момент. Оспорва и
извода за съзнателно бягство след деянието, като убеждава съда, че укриването
му е било израз на паника и повишена тревожност, така че няма способността да
отегчи наказанието. Претендира, че целите по чл. 36 НК биха се постигнали и с
по-леката санкционна алтернатива лишаване от свобода. В този смисъл иска
изменение на присъдата в частта относно вида на наказанието или връщане на
делото за ново разглеждане от първата инстанция.
Жалбата на служебния му защитник е бланкетна, като в нея
неопределено се твърдят съществени процесуални нарушения, нарушения на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Без да се
излагат каквито и да са съображения, се формулира искане за оправдателна
присъда.
Преди хода на делото постъпи допълнение към жалбата на
подсъдимия, в която той конкретизира искането си за изменение на присъдата – претендира определяне на наказание лишаване
от свобода в размер 15-20 г.
При пренията прокурорът изрази становище, че присъдата е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Частните обвинители и техните повереници не се явиха,
редовно призовани. Преди заседанието постъпи становище от повереника адв. Ч., в
което е изразено мнението, че жалбите следва да се отхвърлят като неоснователни.
При пренията защитникът на подсъдимия адв. И.С. поддържа
жалбите на защитата, като изрази становище, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение. Алтернативно, ако не се сподели това
виждане, аргументира явна несправедливост на наказанието, като формулира
мнение, че част от смекчаващите обстоятелства били подценени, а в качеството на
отегчаващи обстоятелства били отчетени съставомерни признаци, което нарушавало
изискването на чл. 56 НК. Претендира за определяне на наказание двадесет години
лишаване от свобода. Подсъдимият се присъедини към неговото становище и искане.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след
като прецени данните по делото, служебно и във връзка с изложените оплаквания,
доводи и искания на страните, прие, че проверяваната инстанция е допуснала
съществено процесуално нарушение, заради което жалбите не могат да бъдат
разгледани по същество.
Нарушението се състои в незаконност на съдебния състав,
който се е произнесъл по съществото на делото.
В разпоредително заседание по н.о.х.д. № 172/20 г. по описа
на ОС-Стара Загора, под който номер първоначално е било образувано делото с
предмет повдигнатото на Т.С.В. обвинение за убийство на М. Е.И., съдебният
състав, в който е участвала съдия Х., е приел, че правата на пострадалите са нарушени
от страна на обвинителя. Нарушението се изразявало в неповдигане на обвинение
по по-тежко наказуем състав на твърдяното убийство – по т. 12 на чл. 116 НК.
При това изводът за осъществяване на споменатия състав е предхождан от преценка
на данните, които по мнението на съда установявали съставомерните признаци на
този състав. Изведено е заключението, че пропускът на прокурора не може да бъде
неглижиран, защото „повдигането на обвинение за по-тежко престъпление има пряко
отношение към наказателната отговорност на подсъдимия“. По мнението на съда
нарушението било отстранимо, като за отстраняването му са дадени указания на
прокуратурата – да извърши ново привличане на обвиняемия, като приложи вярното
правно окачествяване на посегателството.
Избраният подход е недопустим от няколко гледни точки. От
една страна, съдебният състав по н.о.х.д. № 172/20 г. е пренебрегнал изключителния
прерогатив на прокуратурата по чл. 46 НПК и чл. 127 от Конституцията на
България да прецени под коя материалноправна норма да субсумира фактите по
делото. Подобна компетентност е несъвместима дори с даване на съвети от страна
на друг субект как да бъде осъществена, а в случая съдът не просто е посъветвал
прокурора, а е отказал да разгледа обвинението с избраната от него правна
квалификация. Вижда се, че съдът е напуснал функцията си на арбитър и е
встъпила в ролята на помощник на прокурора в ущърб на подсъдимия. От друга
страна, съдът не се е съобразил с разяснението на ВКС на РБ в т.р. № 2/02 г.
относно хипотезите, в които нарушаването на правата на пострадалия може да
доведе до прекратяване на съдебното производство и връщане делото на първата
процесуална фаза. Това са случаите, когато е компрометирана възможността му за
ефективно участие в досъдебното производство или възможността да узнае
обвинителната теза (за да може успешно да я отстоява). Впрочем съдът е
разисквал нарушаване правата на частните обвинители, като каквито е
конституирал пострадалите в същото с.з. За подобно нарушение не може да става и
дума. Правното квалифициране не може нито пряко, нито косвено да засегне
правата на частния обвинител, доколкото според чл. 78 НПК функцията на тази
страна в процеса е да поддържа обвинението наред с прокурора. Въпросната
функция не му предоставя възможност да предлага на прокурора да окачестви от поведението
на подсъдимия по определен юридически начин и по същата причина съдът не може
да прави това в името на неговите „права“. Вижда се, че като е „охранил“
ирелевантния интерес на частните обвинители от утежняване на обвинението, съдът
грубо е накърнил правото на подсъдимия да бъде съден от независим и
безпристрастен съд. Всъщност съдът направо се е произнесъл по въпросите дали
деянието съставлява престъпление и каква е правната му квалификация предварително.
В нормата на чл. 301 НПК законът е регламентирал моментът, като произнасянето
по тези въпроси е допустимо – „при постановяване на присъдата“.
Вижда се, че произнесеното в коментираното разпоредително
заседание определение по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е в явно
противоречие с процесуалните изисквания, коментирани по-горе.
Порочността на определението по н.о.х.д. № 172/20 г. е
рефлектирала върху законосъобразността на присъдата по н.о.х.д. № 2171/20г.,
предмет на проверка по реда на настоящото въззивно производство. Съдия Х. не е
спазила изискването по чл. 29, ал. 2 НПК да се оттегли и е участвала в съдебния
състав, който е разгледал и решил делото. Без всякакво съмнение по отношение на
нея е било налице визираното в споменатата процесуална норма основание за отвод.
Това е така, тъй като с участието си в съдебния състав, който е отказал да
разгледа повдигнатото по-леко обвинение, тя е демонстрирала предубеденост, доколкото
е показала, че вече е формирала вътрешно убеждение относно приложения
наказателен закон. Освен това е демонстрирала заинтересованост подсъдимият да
бъде осъден според даденото указание
за утежняване на квалификацията.
След като съдия Х. е била член на съдебния състав, който в
разпоредително заседание е разяснил на прокурора как трябва да повдигне
обвинението, за да бъде осъден подсъдимият, участието ѝ при решаването на
същото дело представлява сериозно процесуално нарушение. Другояче казано,
съдебният състав, който е решил делото, е незаконен заради нейното участие, а постановяването
на присъдата от незаконен състав е абсолютен повод за отмяна.
По
тези съображения и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3, т. 3 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъдата № 33/19.10.2020 г. по
н.о.х.д. № 2171/20 г. по описа на Старозагорския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: