Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О   Р Е Ш Е Н И Е

 

        Номер                                                      31.08.2021г.                          Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                                 Втори  граждански състав

На двадесет и девети юни                                                                                           Година 2021

В публичното заседание в следния състав

                                                                                 Председател: Александър Георгиев

Секретар Росица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Александър Георгиев

гражданско дело номер 955 по описа за 2019 година.

     

            Производството по делото е по реда на чл.250 от ГПК – въззивният съд при инстанционния контрол е констатирал липса на произнасяне от страна на първоинстанционния съд по направените от ответницата възражения за нищожност на представената фактура № 33/ 01.03.2011г. за договор за превоз и го върнал на Старозагорския районен съд за допълване на решението в тази му част.   

 

Делото е образувано по иск с правно основание чл.79 ЗЗД от ЗЗД от ищеца „ТОБИ-АВТОТРАНС”ООД - Стара Загора, против ЕТ”Радоцвет-Радка Желева” с.Хрищени, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3300лева, представляваща неплатено задължение към ищеца по споразумение от 25.02.2014г., уреждащо отношенията им във връзка с неизпълнено задължение по фактура № 33/01.03.2011г. и ч.гр.д.№ 25/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Ответникът оспорил иска изцяло – като неоснователен и недоказан, като изложил твърдения, че фактурата, върху която се основава споразумението била съставена при неизвършен превоз.

 

Старозагорският районен съд с решение № 93/19.01.2020г. уважил иска изцяло, като присъдил на ищеца и направените по делото разноски. В мотивите си приел, че е налице установено с влязло в законна сила решение по гр.д. 1276/2017г. на Старозагорския районен съд задължение на ответника към ищеца за заплащане на сума по споразумение между страните от 25.02.2014г., уреждащо отношенията по представената фактура и воденото заповедно производство, което задължение не е погасено по давност.   

 

В съдебно заседание ищецът поддържа становището чрез пълномощника си адв.Г. и моли искът да бъде уважен като възражението на ответницата за нищожност бъде оставено без уважение като неоснователно. 

 

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Ответницата излага съображения, че по повод представената фактура № 33/ 01.03.2011г. с доставчик „Тоби–Автотранс“ ООД и получател ЕТ“Радоцвет-Радка Желева“ с.Хрищени с вписано основание за заплащане на цената от 10984,17лева с включен ДДС – извършен превоз на фракция по опис и товарителници, договорът за превоз на товари, послужил за основание на издаване на фактурата бил нищожен – по него бил доставчик на транспортната услуга лице /ищецът в производството/, което нямало лиценз за извършване на товарни превози, като самият превоз не бил извършен – липсвали представени от ищеца товарителници, заявки-договори, пътни листове, приемо-предавателни протоколи за доставка на процесните фракции, като според ответницата такива въобще не са съставени.

 

Изтъква, че дори да се приемело, че е налице Договор между двете спорещи страни, то забраната за извършване на дейност – превоз на товари без лиценз, би довела до неговата нищожност, като вземането произтичало от нищожен договор и нищожна фактура – били налице и трите основания на чл.26,ал.1 ЗЗД за тяхната нищожност – противоречие на закона/ в случая договорът бил сключен с лице, което нямало качество на превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари/, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Оттам неправилно издадената фактура № 33/01.03.2011г., на която ищецът основава вземането си, също била нищожна, а предявеният осъдителен иск за вземане, произтичащо от нищожен договор и нищожна фактура се явявал неоснователен. 

 

Съдът не е приел за разглеждане в производството „инцидентен установителен иск“, материализиран в молба от 01.10.2019г. като в съдебно заседание е изложил съображенията си за това – за да се приеме за разглеждане следва да има характеристиките на искова молба, да има ясно изразен петитум и обстоятелства, на които се основава тази претенция/каквито първоинстанционният съд не е установил молбата на ответницата да има/, като я е приложил към материалите по делото, с оглед гарантиране възможност на въззивната инстанция да осъществи в пълнота инстанционен контрол върху решенията, взети от първоинстанционния съд в хода на съдопроизводствените действия.   

 

По отношение на изтъкнатите основания за нищожност на материализиран с процесната фактура договор за превоз на товари съдът намира, че не са налице изтъкнатите основания за нищожност – тъй като липсват доказателства за установяване от компетентните административни органи на изтъкваните нарушения – липса на изискуеми според чл.6,ал.1 и сл. от Закона за автомобилните превози за извършване на обществен превоз на товари /съгласно дефиницията на §1, т.2 от ДР на Закона за автомобилните превози/ валиден за територията на Република България лиценз, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация. Липсата им е предпоставка за извършващ проверка на дейността компетентен административен орган, действайки в условията на обвързана компетентност, да упражни властническото правомощие по чл.106а, ал.1 от Закона за автомобилните превози, при което едностранно да предизвиква правни последици в сферата на адресата чрез налагане на предвидените в същия закон принудителни административни мерки – спиране от движение чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер, определяне на място за домуване, отнемане на свидетелство за правоуправление и отнемане на лиценз, които се извършват с акта за установяване на нарушението по чл.106а,ал.2 ЗАвП. Такива мерки ще бъдат наложени и при установяване на нарушения на изискванията на чл.89, т.4 от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, като в настоящия случай не са ангажирани доказателства за установено такова нарушение на лицензионния режим на извършване на превозна дейност на товари, като следва изтъкнатите от ответницата основания за нищожност на процесната фактура, въплъщаваща договор за превоз да бъдат отхвърлени като неоснователни, като с това следва да се допълни решение № 93/ 19.01.2020г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Воден от горното, съдът

 

Р    Е   Ш   И  :         

               ДОПЪЛВА решение № 93/19.01.2020г. по гр.д.№ 955/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, както следва:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни възраженията, направени от ответницата Радка Цветкова Желева, ЕГН **********, действаща като ЕТ„Радоцвет-Радка Желева”, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:с.Хрищени, ул.”Тракия” № 31, за нищожност на договор за превози и нищожност на фактура № 33/01.03.2011г. на основание чл.26,ал.1 ЗЗД - противоречие на закона /поради сключване на превозен договор с лице, нямащо качество на превозвач, притежаващ лиценз за извършване на превоз на пътници или товари/, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

               Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: