№ 1694
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110167372 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу К Д. Д. с ЕГН
**********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 53682/2023г. на СРС, 140 състав, както следва:
748,27 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. *****, аб.№
*****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2023г. до
окончателното плащане, 110,53 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 20.09.2023г., 33,79 лева – такса
за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.09.2023г. до окончателното плащане, 7,75 лева – мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 20.09.2023г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата, чрез упълномощения си процесуален представител е
депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131,
ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че е
налице облигационно правоотношение, както и че е собственик/ползвател на
процесния недвижим имот.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
1
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 53682/2023г. по описа на СРС, 140 състав.
Спорно между страните, е твърдението на ищеца, че през процесния период
ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, за топлоснабден имот, намиращ се в гр. *****, аб.№
*****.
От събраните по делото писмени доказателства, за настоящата съдебна
инстанция не се формира по достатъчно ясен и категоричен начин, извода за
наличието на качеството “потребител на топлинна енергия” у ответницата за
процесния топлоснабден недвижим имот, за който се твърди, че е потребено
количество топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение през
исковия период. Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците
и титулярите на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. Още с
подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство, са приложени писмени доказателства, от които с оглед
изричното оспорване с отговора на исковата молба, че ответницата е
собственик/ползвател на процесния недвижим имот, не се обосновава такъв
правен извод.
С оглед на приетото по -горе, по отношение на липсата на доказателства, от
анализа на които по достатъчно категоричен начин да се установява, че
ответницата притежава право на собственост/ограничено вещно право
конкретно върху недвижимия имот, посочен в исковата молба, то съдът
намира, че не се доказва, че същата се явява “клиент” на топлинна енергия за
посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. С, аб.№ *****,
по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, поради което предявените искови
претенции срещу нея следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските.
С оглед изхода на правния спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2
ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ответницата възниква
правото на разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази
относително ниската фактическа и правна сложност на производството,
материалният интерес, както и обема на осъществената процесуална защита,
намира че следва да се присъди сумата в общ размер на 350 лв. за адвокатско
възнаграждение, а именно в размер на 300 лв - за исковото производство и в
размер на 50 лв. - за заповедното производство. Присъждането на сумите, в
размерите посочени в списъка по чл.80 ГПК, би нарушило принципа на
справедливост, с оглед обстоятелството, че претендираните суми са почти
2
равни на материалния интерес по делото.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С, срещу К Д. Д. с ЕГН **********, при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 53682/2023г. на
СРС, 140 състав, както следва: 748,27 лева – главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот,
намиращ се в гр. *****, аб.№ *****, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.09.2023г. до окончателното плащане, 110,53 лева –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2021г. до 20.09.2023г., 33,79 лева – такса за предоставена услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.09.2023г. до окончателното плащане,
7,75 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода
от 16.10.2020г. до 20.09.2023г. като неоснователни и недоказани.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 53682/2023г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., „Т С” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С, да заплати на адвокат
И. А. Н. при САК, със съдебен адрес: гр. Б, сумата в общ размер на 350 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3