Определение по дело №2590/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                           4.11.2020 г.                  Гр. Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                       ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 4 ноември                                                    2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                     Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 2590 по описа за 2020 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Ищецът В.А.Т. твърди в исковата си молба, че на 06. 02. 2020г. вечерта около 21:00 часа присъствала заедно със своя приятелка — *** на презентация, организирана от ответното дружество - „***" ЕООД, която се състояла в конферентната зала на хотел Верея гр. Стара Загора. На това събитие било извършено презентиране на продукти, доставяни от „***“ ЕООД. Било й предложено да закупи почистваш робот, като получи подарък домакински съдове и кухненски ножове. Обяснено й било, че ще трябва да заплати стойността на почистващия робот, която й определили на 1600 лева. Тъй като не разполагала с тези средства, служителят на ответното дружество я успокоил, че ще приемат заплащане на разсрочено плащане. Обхваната от всеобщата еуфория за прекрасните продукти, предлагани от първия ответник, ищцата набързо подписала представени й бланкови договори, без да има възможност да ги прочете предвид наличието и на други хора и недоброто осветление в късния час на вечерта, както и с оглед нейната възраст. Предадени й били опаковани вещи. Прибирайки се в къщи и разопаковайки продуктите, останала изключително разочарована. Първото, което установила било, че предлагания й робот не съответствал на това, което й било презентирано. Допълнително с неприятна изненада установила, че вместо комплект домакински съдове „Premium Plus DN 10“ получила съд за готвене „Britfanna“, което всъщност представлявало, една тенджера в четири части. Още на следващата сутрин позвънила на предоставения й от ответника телефон - ********** с искане на обяснения за установеното разминаване. Служителите й отговорили, че следвало да прочете какво била подписала. Едва тогава ищцата се запознала подробно с предоставените й за подписване договори и с ужас установила, че дължимата сума не била 1600 лева, а 2200 лева, и че в действителност в договора не било вписано получаване на подарък комплект домакински съдове „Premium Plus DN 10“ , а съд за готвене „Britfanna“. С още по- голям ужас установила, че подписала Договор за потребителски кредит № ********** с кредитор втория ответник - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез кредитен посредник „първия ответник - „***“ ЕООД. Размер на потребителския кредит била сумата от 2200 лева, еднократна такса за оценка на риска - 264,00 лева, лихвен процент в размер на 14,41%, ГПР 22,52% или общо сумата за плащане по договора възлизала на 3 256, 26 лева. В договора за потребителски кредит било вписано, че получавала сума в размер на 2200 лева за финансиране закупуване на съдове за готвене лукс, като нито стойността, нито описанието на стоката съответствало на договореното или пък дори на посоченото в Договор за покупко — продажба извън търговски обект.

През този първи ден ищцата провела 9 телефонни разговора с първия ответник с искане да се откаже от действието на договорите. След проявената упоритост от нейна страна и затрогващи молби, най-накрая служител на ответника й обещал, че договорът ще бъде „анулиран“ и ще изпрати служител, за да приеме подлежащите на връщане вещи, предмет на договора. Ищцата се успокоила и започнала да чака. След като минала седмица от така провежданите разговори, тя отново позвъняла, но получила от служителя успокоение, че ще бъде изпратен колега, който да вземе вещите - предмет на договора, да не се безпокои, като обяснил забавянето с това, че служителите били много заети. Т. се свързала и с втория ответник, от където й заявили, че те предоставили сумата на първия ответник и спрямо тях ищцата била длъжник и не можела да преустанови действието на Договора, нито да се откаже от него, освен ако това не им било заявено от първия ответник. Всички тези действия били извършвани от нея в законоустановения в чл. 50 от ЗЗП и съответно чл. 29 ЗПК 14 дневен срок, в който същата можела да се откаже от сключения Договор за покупко - продажба извън търговски обект и Договор за потребителски кредит за закупуване на стока.

Успокоена от уверенията по телефон на служители на „***“ ЕООД, останала в очакване на техния служител. Въпреки това междувременно се обърнала за съдействие към Асоциация за защита на потребителите. Съвместно с техен представител провела телефонни разговори с първия ответник и продължила да заявява изричен отказ от договора за покупка на стоки извън търговски обект. Поради липса на категорично становище, на 20.02.2020г., Т. отишла в гр. Пловдив в офиса на дружеството — първия ответник - да занесе лично вещите — предмет на договор за продажба. Служителите я посрещнали с насмешка и я отпратили, тъй като била изтървала срока за отказ от договора. Всъщност тази дата била последната възможна за отказ от договора, но това не било разяснено на ищцата, напротив отново била въведена в заблуждение. Следвали нови многократни разговори, увещания, молби - на 26.02.2020г. провели 5 разговора, на 02.03.2020г. — нови 4 разговора. Всички останали без резултат. Заявява, че заедно със сина си отново посетили офис на втория ответник в гр. Стара Загора и настояли за прекратяване действието на договора, поради изрично изразен отказ на потребителя. Тогава им било заявено от втория ответник, че можели да направят отказ от договора, но следвало да заплатят неустойка в размер на 220 лева. Заплатила търсената неустойка на 06.03.2020г., видно от преводно нареждане чрез Експресбанк АД кл. Стара Загора, но и след заплащането на тази неустойка се оказало, че продължила да е длъжник по договора за потребителски кредит.

От изложеното било видно, че не можел да бъде уреден доброволно спора между нея и двамата ответници, поради което бил налице правен интерес от водене на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал. 1 от ЗПК в договора за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, се посочило задължително, че цената на стоката или услугата ще бъде заплатена изцяло или частично с кредит, предоставен от кредитора. В описания в настоящата искова молба договор липсвало такова уточнение, липсвало посочване на кредитора.

На следващо място Договорът за покупко - продажба извън търговски обект бил изцяло в нарушение на правилата, уредени в чл. 47 от ЗЗП, а именно въпреки изричното законово изискване търговецът да предостави по ясен и разбираем начин указания за упражняване право на отказ и да предостави на потребителя стандартния формуляр съгласно Приложение № 6. Такъв не й бил представен. Нещо повече, въпреки изрично изразеното й желание за отказ от договора, не само че не й бил предоставен формуляр, нито й било разяснен начина, по който би могла да стори това, а напротив била заблуждавана през целия период, предвиден в закона, в който същата имала възможност да декларира своя отказ. По този начин била лишена от законоустановеното й право да се откаже от действието на така сключения договор.

Въз основа на изложеното по — горе, счита, че е налице ясно и категорично изразен отказ от страна на потребителя от договора, сключен извън търговския обект, което същият имал право да стори дори без да посочва причина. Правото на отказ от договора бил безусловно, без да се дължи неустойка или обезщетение, стигало да бил сторен в предвидения в закона 14- дневен срок. В настоящият случай този срок бил абсолютно спазен, видно от многократно провежданите телефонни разговори. Свидетел на някои от които бил представителя на Асоциация за защита на потребителите Кольо Димов Колев. Договорите били сключени на 06.02.2020г., а изявлението за отказ от действието им било още на 07.02.2020г. , т.е. още на следващия ден след сключването им и съответно изцяло в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 54 ЗЗП. Ищцата изпълнила вменените й от ЗЗП задължения при отказ от договора, като в допустимия 14 дневен срок от получаване на стоките била информирала по недвусмислен начин ответника, че се отказва от договора по смисъла на чл. 52, ал. 2 предл. 2 от ЗЗП, дори лично отишла в офиса на ответника, за да върне артикулите, които получила. За осъщественото право на отказ своевременно и двукратно уведомила и втория ответник — кредитор по Договор за потребителски кредит. Заплатена била дори претендираната от него неустойка по договор. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5, т. 2 от ЗПК договорът за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, се прекратила в случаите, когато потребителят упражнил правото си на отказ от договора за кредит. Следователно в случая следвало действието на договорите, включени от ищцата да се считат прекратени и същата не дължала плащане по тях. Поради липсата на действително действащи договори, заплатеното от Т. на втория ответник се явявало платено на отпаднало основание, поради което пред нея бил налице правен интерес да претендира връщане на така заплатената сума в размер на 220 лева, представляваща претендирана от втория ответник неустойка за прекратяване действието на Договор за потребителски кредит и заплатените месечни вноски, които до този момент възлизали на сумата от 68,80 лева.

Предвид гореизложеното моли съда признае за установено, че ищцата В.А.Т. с ЕГН ********** *** не дължи на ответника „***” ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „София“ № 9, ет. 3, представлявано от управителя Давид Яскулски сумата от 2200 лева по Договор за покупко - продажба извън търговски обект № 5013453/06.02.2020г., поради отказ от договора, както и не дължи на ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Николай Георгиев Спасов, Флорентина - Вирджиния Мирча, Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров - от всеки два от изпълнителните директори заедно, поради отказ от Договор за потребителски кредит № **********/ 06.02.2020г. сумата от 3256,26 лева.

При условията на евентуалност, в случай, че съда уважи така предявените искове моли съда да осъди „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район „лозенец“ , ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Николай Георгиев Спасов, Флорентина - Вирджиния Мирча, Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров - от всеки два от изпълнителните директори да заплати на В.А.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 288,80 лева /двеста осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща заплатена сума на отпаднало основание за заплащане неустойка в размер на 220 лева и първа вноска по Договор за потребителски кредит № **********/06.02.2020г. в размер на 68,80 лева, ведно със законната лихва върху заплатените суми от датата на завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да осъди ответните дружества да заплатят солидарно направените от същата съдебни и деловодни разноски.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор  от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в който заявяват, че предявените срещу Банката искове са недопустими и неоснователен.

На първо място считат, че по отношение на предявеният осъдителен иск така входираната ИМ молба била процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК в редакция ДВ, бр. 86 от 2017 г. „По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка ***.”. Депозираната искова молба се явявала нередовна поради това, че в нея не била посочена банкова сметка ***съдителният иск парично вземане. Не били налице и в кориците на делото допълнително входирани молби от ищеца, с което да бъде отстранено нарушението на императивна процесуална норма.

Не оспорват, че между Банката и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит № ********** от 06.02.2020 г., при следните условия:

„чл. 7. Общ размер на кредита и условия за усвояването му:“

Размер на кредита         - 2200,00 лева;

Еднократна такса за оценка на риска - 264,00 лева;

„чл. 9.1. Лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит..."

Годишен лихвен процент (ГЛП) - 14,41 %.

„чл. 10 Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума дължима от потребителя ..."

ГПР - 22,52 %

Обща сума дължима от потребителя - 3256,26 лева.

По отношение на твърденията на ищеца в ИМ за упражнено право на отказ:

Към датата на изготвяне на настоящия отговор считат сключения с ищцата Договор за валиден и напълно обвързващ страните, поради факта, че същият бил сила между страните и до Банката не били отправяни чрез официалните й канали за комуникация с клиенти, съобщения от потребителя за отказ от потребителския договор.

Спазвайки разпоредбите на Закона за потребителския кредит (‘ЗПК’), потребителя бил уведомен за правото си на отказа като това право на потребителя било уредено в чл. 20 и следващите от Договора, съгласно който чл. 20.2 „Правото на отказ от този Договор се смята за упражнено при условие, че Потребителят изпрати писмено уведомление до Кредитора преди изтичане на крайния срок по чл. 20.1, чл.20.3 Уведомлението трябва да бъде направено на хартиен или на друг траен носител...” Под друг траен носител се имало предвид включително по имейл, за което и в началото на Договора, кредитора предоставил своя, а именно call_center@tbibank.bg.

Респективно, ако уведомлението за отказ не било постъпило по цитираните по-горе начини и срок, Банката нямала основание да прекрати действието на процесния договор за кредит. Правото на отказ можело да бъде упражнено и в офис на Банката, където потребителя да подпише съответното писмено заявление. Не ставала ясна причината защо при посещение на ищцата в офис на Банката (както се твърди в ИМ), същата не подала такова нарочно заявление. Към исковата молба, също липсвали приложени доказателства в тази насока. Банката била длъжна да уважи всяко надлежно отправено до нея такова заявление и не можела да бъде ангажирана нейната отговорност когато при и в случай, че волята на потребителя не била изразена по законоустановения ред.

Дори да се приемело, че ищцата била подведена (неясно в каква посока) от служител на Банката при нейното посещение в офис, същата не била възпрепятствана по никакъв начин и могла да входира/изпрати по електронна поща предоставена за комуникация - желанието си да прекрати Договора.

Банката би счела за упражнено надлежно правото на отказ, ако в нормативно установения 14-дневен срок, потребителя изпрати писмено или чрез друг траен носител заявление (в свободен текст или на бланка на Банката) решението си да прекрати сключения договор за потребителски кредит. Съгласно ЗПК, при упражнено право на отказ в срок от 30-дни, потребителя следвало да върне главницата по кредита и начислената до момента на упражняване на правото, лихва.

В настоящия случай, в системите на Банката нямало данни потребителя да е бил подал надлежно писмено заявление за отказ от сключения между страните договор за потребителски кредит, както и да е възстановил получената главница ведно с начислената лихва.

Нямало данни и потребителя да е упражнил надлежно правото си на отказ пред търговеца по договора за покупко-продажба на стоки, както и да е бил възстановил на търговеца получената стока, с което да бъде ангажирана Банката да прекрати договора за кредит. Съгласно чл. 52 ал. (5) от ЗЗП „Тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.”

          По отношение на твърденията на ищеца в ИМ за дължими суми, платени поради отпаднало основание от приложената по-долу таблица било видно и актуалния статус на Договора към датата на подаване на настоящия отговор. По него не била дължима неустойка към момента на посещения на ищцата в офис. Дори същия бил редовно обслужван и с положително салдо по сметката в размер на 20,32 лв.

С внесените в размер на 220,00 лв. на 09.03.2020 г. били погасявани редовни вноски по кредита (съгласно погасителния план по кредита, първата вноска е била с падеж 15.03.2020г.) Твърдението, че сумата била платена като неустойка било невярно. Видно от справката в таб.1 по-долу, такава не била начисляване/осчетоводена и в тази връзка считат, че Банката не дължи връщане на цитираната сума като сума платена с отпаднало основание. Същото се отнасяло и за втората цитирана в петитума сума в размер на 68,80 лв., а именно считат съща за платена съгласно условията по договора и представлява редовно погасяване на вноска по кредита.

 

 

 

 

Таб.1

 

 

 

Не оспорват представените от ищеца доказателства и не възразяват същите да бъдат приети по делото, освен че считат за недопустимо и ирелевантно за делото със свидетелски показания да бъдат доказани твърденията за опит да се направи отказ от Договора. Последното било чисто формално действие, като формата за доказване е само писмена.

Молят съд да приеме, че не са налице обстоятелства с оглед, които да бъде установено, че ищеца не дължи по отношение на Банката сумата в размер на 3256,26 лв., както и Банката да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 288,80 лв. и сума в размер на 68,80 лв., като недължими и поради отпаднало основание, ведно със законната лихва, съответно молят съда да отхвърли изцяло като неоснователни предявените с исковата молба искове.

В случай, че искът бъде отхвърлен изцяло, молят съда да им бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение за водене на делото в размер на 300 лв.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор  от „***" ЕООД, в който заявяват, че оспорват исковата молба по основание и размер и молят същата да бъде отхвърлена.

Действително между ищцата и дружество на 06.02.2020 г. бил сключен Договор за покупко-продажба извън търговски обект, описан в исковата молба и приложен към нея. Договорът бил подписан между страните, след като на ищцата подробно било разяснено съдържанието му и била предоставена цялата преддоговорна информация по ЗЗП. Съгласно договора ищцата закупила: 1. Кухненески ножове „Edenberg", 2. Почистващ робот „Aquamenti" и 3. Съд за готвене „Britfana" срещу обща продажна цена в размер на 2200 лв. след направена отстъпка. Тъй като ищцата не разполагала с дължимата сума, тя поискала да заплати чрез потребителски кредит от „Ти Би Ай Банк" ЕАД. Подписала и предоставения й Договор за потребителски кредит с банката и си взела стоката.

След като си отишла вкъщи ищцата решила да изпробва закупените уреди. Заявяват, че тъй като не можела да работи с тях тя няколкократно звъняла в офиса за инструкции от служителите на „***" ЕООД. Това се повторило и на 07.02.2020 г., когато тя отново звъняла и получила съответното съдействие. Категорично при тези обаждания ищцата не заявявала желание за отказ от договора.

Не им било известно В.Т. да е посещавала офиса на „***" ЕООД нито на 20.02.2020 г., нито на друга дата. В офиса на дружеството не е постъпвало нито по пощата, нито по електронен път Заявление за отказ от договора от нея. Закупената от Т. стока също не била връщана. Не им било известно ищцата да е подавала заявление за отказ от договора до „Ти Би Ай Банк" ЕАД, не били получавали уведомление от банката в този смисъл.

Считат, че Договорът за покупко-продажба извън търговски обект и Договорът за кредит били в сила и не били разваляни от ищцата. Действително към настоящия момент ищцата нямала задължение към „***" ЕООД, тъй като продажната цена по Договора за покупко-продажба била платена чрез Договора за кредит с „Ти Би Ай Банк" ЕАД, т. е. задължението на ищцата било изпълнено.

Молят съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.

Молят съда да осъди ищцата да заплати разноските по делото.

Възразяват да бъде допуснат разпит на свидетелката ***. В исковата молба не се твърдял порок във волята на ищцата при подписване на договора и недействителност на договора на това основание, поради което считат показанията относно „обстоятелствата, свързани с проведената презентация, настоятелността на служителите - презентиращи и настоятелността им за закупуване на продуктите" за ирелевантни по отношение на настоящия правен спор.

Възразяват да бъде допускан разпит на свидетеля Кольо Димов Колев. Считат, че неговите показания са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК - „за погасяване на установени с писмен акт задължения", и на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК - „за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна".

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че от обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че се касае за предявени осъдителни искове с правно основание  чл. 54, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във вр. с чл. 55, ал.1 предл.3 от ЗЗД.

Безспорно е установено, че между страните е сключен договор за продажба на стоки извън търговски обект и в 14 - дневен срок от получаването на стоките ищцата е следвало да упражни правото си на отказ от договора. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗП упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните да изпълнят договора извън търговския обект, а нормата на  чл. 54, ал. 1 от ЗЗП гласи, че в тази хипотеза търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя без забавяне и не по - късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора.

Страните спорят относно наличието на предпоставките за упражняване на право на отказ от договора за покупко - продажба на стоки извън търговски обект, валидно ли е извършен отказа и дали са налице изключенията, посочени в разпоредбата на чл. 57, т. 3 от ЗЗП. Ищцата следва да докаже, че надлежно е уведомила първия ответник за отказа си от договора, както и че е върнала закупената стока. По отношение на втория ответник, ищцата също следва да докаже, че надлежно го е уведомила за отказа си от договора за кредит. При условията на пълно и главно доказване, ищцата следва да докаже изпълнение на договорното си задължение, настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията по приемане на стоката предмет на отказ от договора и неоснователността на имущественото разместване, в случая отпадналото правно основание.

По отношение на предявеният евентуален иск за връщане на заплатена от ищеца сума по развален договор за продажба, ищцата следва да докаже, че надлежно е упражнила правото си на отказ пред търговеца за покупко-продажба на стоки, както и че е възстановила получената стока.

         Ответниците следва да докажат направените от тях възражения за недължимост на претендираните от ищцата суми.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

         НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Ето защо, съдът

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

                 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Копие от Договор за покупко - продажба извън търговски обект № 5013453/06.02.2020г.; Копие от Договор за потребителски кредит № **********/06.02.2020г; Платежно нареждане от 06.03.2020г.; Вносна бележка от 15.06.2020г.; Детайлно извлечение за мобилен телефонен номер; Справка с предоставен мобилен телефонен номер от първия ответник и картонче, указващо банковата сметка за плащане на дължимите суми.

 

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели лицата *** и Кольо Димов Колев, които да се призоват по месторабота.

 

         УКАЗВА на страните в срок до насрочено съдебно заседание да представят по делото банкова сметка ***те суми.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 15.12.2020 г. от 10.50 ч., за която дата да се призоват страните.

 

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните, като на ищеца се връчи препис от отговорите на ответника.

 

         Разпореждането не подлежи на обжалване.

        

        

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: