Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. София, 20.11.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО,
9-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря Симона Илиева, като разгледа гр.дело №6028 по описа на съда за 2018 година, взе
предвид следното:
Страни в производството са ищецът В.И.Г. с
ЕГН **********,*** и ответниците С.К.П. с ЕГН ********** и Е.М.И. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***.
Образувано е по предявен иск с правно
основание чл. 108, ал. 1 ЗС за
признаване спрямо ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот:
апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда с адрес гр. София, район „Лозенец“,
ул. ******, заемащ целия трети етаж на сградата, с площ от 126,90 кв.м.,
състоящ се от три стаи, столова, кухня, баня, две антрета и балкон, при съседи:
отдолу – М.К.Г., отгоре – тавански помещения, от изток – калкан, и от три
страни – външни стени на сградата, заедно с две избени помещения с антре пред
тях, при съседи: от изток – В.А., от юг – двор, от запад – мазета на Т., от
север – общ коридор, заедно с 27/100 идеални части от общите части на сградата
и толкова идеални части от дворното място, съставляващо УПИ VІІ-424, бивш ХVІ,
от квартал 63 по плана на гр. София, м. Лозенец ІІІ част, целия с площ от
266,56 кв.м., при съседи: ул. ******, Етажна собственост А.С., Етажна
собственост ******, Етажна собственост арх. Й. М.14 на основание сключен
договор за дарение, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху
индивидуализирания в исковата молба имот.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
собственик на процесния имот на основание сключен с Л.И.П./първоначален
собственик на имота/ договор за дарение от 27.05.2014г. В тази връзка посочва,
че дарителят е бил собственик на имота на основание сключен със съпруга на
дарителя П.И.П. брачен договор от 11.05.2012г. Въз основа на сключения брачен
договор страните по него постигнали съгласие, че процесният недвижим имот ще
бъде изключителна собственост на Л.И. П., като е дадено право на всеки от
съпрузите да се разпорежда с имущество, което е негова лична собственост, без
да иска съгласието на другия съпруг, включително при извършване на продажба.
Ищцата твърди, че П.И.П., от своя
страна, е придобил правото на собственост върху имота по силата на сключен с Н.Г.Г.и
съпругата му М.Х.Г.договор за покупко-продажба от 25.09.2007г. като към датата
на сключения договор Л.И.П.вече е била съпруга на П. /бракът е сключен на 17.10.2006г./.
В исковата молба се посочва, че на
01.04.2014 г. С.К.П. е предявил срещу Л.И.П.иск за делба на процесния
апартамент, както и на апартамент № 65, находящ се в гр. София, бул. *****,
като с влязло в сила решение от 01.03.2016 г. по гр.д. № 17046/2014 г. по описа
на СРС, 76 състав искът за делба е отхвърлен като съдът е приел, че Л.П.е
единствен собственик на посочените имоти.
Ищцата заявява, че на 18.06.2015г.
ответникът Е.И. е депозирал срещу ищцата искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Е.И.
е собственик на процесния имот по силата на сключен с Н.Г.Г.и съпругата му М.Х.Г.предварителен
договор от 06.06.2005г. за покупко-продажба на процесния имот. С влязло в сила
решение по гр. дело № 7931/2015г. по описа на СГС, 17 с-в искът бил отхвърлен.
В ИМ се посочва, че на 30.08.2017г.
ответникът Е.И. е депозирал срещу ищцата искова молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за
признаване за установено, че ищецът Е.И. е собственик на процесния имот по
силата на упражнено давностно владение в периода 25.09.2007 г. – 17.11.2017 г.
на процесния имот. Въз основа на депозираната искова молба е образувано гр.д.
11093/ 2017 г. по описа на І ГО,11 с/в.
Ищцата твърди, че през лятото на 2009
година ответникът С.П. е започнал да обитава процесния имот със съгласието на
неговия чичо П.П. и съпругата му Л.П., които към посочения момент са били
собственици на апартамента като именно те са му предоставили достъп до имота и
са му позвоЛ.да го обитава, без да заплаща наем.
В указания законоустановен едномесечен
срок по реда на чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответните страни, с които
оспорват предявения иск като недопустим, доколкото считат, че ищцата няма
качеството на собственик и няма правен интерес от завеждането на този иск. В
условията на евентуалност предявеният иск се оспорва като неоснователен като в
тази връзка са релевирани следните възражения: към 25.09.2007г. Н.Г.Г.и
съпругата му М.Х.Г.не са били собственици на процесния имот, поради което и
ищцата никога не е придобивала правото на собственост върху него; още от
16.06.2005т. ответникът С.П. обитава процесния недвижим имот в качеството си на
наемател по сключен с другия ответник Е.И. договор за наем, поради което следва
да се обоснове извода, че още от 16.06.2005г. ответникът П. в качеството си на
държател упражнява фактическа власт върху процесния имот за ответника И., в
качеството му на владелец; към момента на депозиране на ОИМ ответникът П.
продължава да живее в процесния недвижим имот против волята и въпреки
противопоставянето на ищцата; на 26.09.2007 г. ответникът И. и П.П. чрез
пълномощника си ответникът С.П. са сключили предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, като на същата дата ответникът И. получил и
фактическата власт върху вещта от пълномощника; ответникът И. извършил цялостен
ремонт на апартамента и го обзавел, но на 18.06.2015 г. ищцата В.И.Г. оспорила
правото му на собственост като изразила претенции, че тя е негов собственик;
ответникът И. заявява, че е придобил правото на собственост по отношение на
процесния недвижим имот чрез упражняване на непрекъснато давностно владение в
периода след 26.09.2007г.; оспорва автентичността на положения от П.П. подпис в
представения по делото договор за покупко-продажба от 25.09.2007г. като в тази
връзка заявява, че към 25.09.2017г. П.П. е бил в изключително тежко болестно
състояние; ответниците заявяват още, че брачният договор, с който праводателят
на ищцата се е легитимирал като собственик е нищожен, тъй като: 1/ сключването
му не е било насочено към осигуряване благополучието на семейството; 2/
престациите на страните не са били еквивалентни; 3/ той не е бил подписан от П.П.;
4/ П.П. е бил с психични отклонения и болен от деменция, поради което не е
могъл да изяви валидна вола за сключването на договора; 5/ П.П. бил в обективна
невъзможност да изпълни задълженията си по договора; 6/ П.П. не е имал
намерение да поема задължение към неговата съпруга.
1. правопораждащите правото му на
собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаните в исковата
молба придобивно основание – сключен с Л.И.П./първоначален собственик на имота/
договор за дарение от 27.05.2014г.
2. осъществяваната от ответниците
фактическа власт върху имота.
В доказателствена тежест на ответниците е
да установят чрез пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на
валидно правно основание, въз основа на което владеят имота, както и
релевираните в ОИМ възражения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
От събраните писмени доказателства се
установява следното:
На 17.10.2006г. Л.И.П.и П.И.П. сключили
граждански брак.
На 25.09.2007г. П.И.П.
придобил процесния апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда с адрес гр.
София, район „Лозенец“, ул. ****** чрез договор за покупко-продажба с Н.Г.Г.и
съпругата му М.Х.Г.– видно от нотариален акт №189, т. III,
рег. № 9072, д. № 572/25.09.2007г. по описа на нотариус Д.Й.-Д.
На 11.05.2012г. Л.И.П.и П.И.П. сключили
брачен договор, с който уговорили следното: режим на разделност по отношение на
правата върху имуществото, придобито след сключване на брачния договор; правото
на собственост върху придобитите до сключването на брачния договор имоти: апартамент
№65 и процесният апартамент 3 преминава върху Л.И. П.; всеки от съпрузите може
да се разпорежда с имуществото, което е негова лична собственост, без
съгласието на другия съпруг; П.И.П. запазва пожизнено право на ползване върху
процесния ап.3; по време на брака П.И.П. се задължава да осигури издръжка на Л.И.
П., необходима й за лекарства, лекарски грижи, медицински прегледи и за
нормален живот, а при прекратяване на брака П.И.П. се задължава да плаща на Л.И.П.месечна
издръжка от 3000 евро.
На 30.11.2013г. П.И.П. починал, като
оставил наследници съпругата му Л.И.П.и братя Н.и К.П..
На 01.04.2014г. С.К.П. /племенник на П.И.П./
предявил иск за делба срещу Л.И. П., като твърдял, че е собственик на по
½ от апартамент № 3 и апартамент №65, на основание завещание от П.И.П.
от 2010г. С решение, влязло в сила на 29.04.2016г. искът за делба е отхвърлен.
В мотивите на решението съдът е посочил, че Л.И.П.е представила брачен договор
от 11.05.2012г., който я легитимира като изключителен собственик на имотите.
Брачният договор е оспорен по реда на чл.193 ГПК, съдът е разпределил в
доказателствена тежест на С.К.П. да установи, че подписът на П.И.П. не е
положен от последния, допусната е СГЕ, която потвърдила авторството на подписа
на П.И.П..
На 27.05.2014г. Л.И.П.дарила на сестра
си ищцата В.И.Г. процесния недвижим имот апартамент № 3, находящ се в жилищна
сграда с адрес гр. София, район „Лозенец“, ул. ****** – видно от нотариален нотариален
акт № 156, т. I, рег. №6303, д. №138/2014г. на нотариус №271 НК.
На 18.06.2015г. вторият ответник в
настоящото производство Е.М.И. предявил срещу В.И.Г. и М.М.Р.иск по чл.124 ГПК
за признаване за установено, че е собственик на апартамент № 3 на основание
давностно владение. Било образувано гр.д. № 7931/2015г. на СГС, 17 състав. В
исковата молба изложил твърдения, че на 14.04.2005г. Н.Г.Г.и съпругата му М.Х.Г.са
издали в полза на Л.Г.Г.нотариално заверено пълномощно за продажба на апартамент
№ 3. На 06.06.2005г. Е.М.И. сключил предварителен договор за покупко-продажба
на апартамент № 3 с пълномощника Л.Г.Г., платил уговорената цена и получил
фактическата власт върху имота. В периода 16.06.2005г.-17.06.2015г. Е.М.И.
твърдял, че е владял имота чрез своя наемател С.К.П., поради което го е
придобил по давност. В хода на производството е установено, че предварителен
договор от 06.06.2005г. не е подписан от Л.Г.Г.. /В последствие с влязло в сила
решение на 04.05.2019г. по НАХД 1808/2019г. по описа на СРС, НО, Е.М.И. е
признат за виновен, че съзнателно се е ползвал пред орган на власт от
неистински частен документ - предварителен договор от 06.06.2005г./ В това
производство Л.И.П.отново се е легитимирала като собственик чрез брачен договор
от 11.05.2012г. Съдът е приел, че събраните доказателства опровергават
твърденията на ищеца, че е упражнявал фактическа власт върху имота и искът е
отхвърлен.
На 30.08.2017г. Е.М.И. срещу Л.И.П.и още
две лица, че е собственик на имота на основание давностно владение, като било
образувано гр.д. № 11093/2017г. на СГС, 11 състав. В исковата молба твърдял, че
на 26.09.2007г. е сключил предварителен
договор за покупко-продажба на имота с П.И.П., представляван от С.К.П.. На
същата дата Е.М.И. получил фактическата власт върху имота, като твърдял да е
придобил имота на основание давностно владение. С влязло в сила на 05.04.2023г.
исковете са отхвърлени. В производството пред 11 състав на СГС също е
представен нотариален акт №189/25.09.2007г., с който Н.Г.Г.и съпругата му М.Х.Г.продали
апартамент № 3 на П.И.П.. Представен е и брачен договор от 11.05.2012г.
От правна страна съдът
намира следното:
Правото на собственост
на ищцата В.И.Г. се установява от представения договор за
дарение и описаните в него брачен договор от 11.05.2012г. и договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт №189, т. III, рег. № 9072, д. №
572/25.09.2007г. по описа на нотариус Д.Й.-Д. , сключен между Н.Г.Г.и съпругата му М.Х.Г.и П.И.П. по
време на брака му с Л.И. П..
В нотариален акт №189, т. III, рег. № 9072, д. № 572/25.09.2007г. по описа на
нотариус Д.Й.-Д. е посочено, че правото на собственост на продавачите се
установява от нотариален акт №35, т. I, рег. № 3199,
д. № 30/2005г. на нотариус №375 НК, декларация за отказ от право на ползване и
т.н.
Посочените документи, установяващи, че
продавачите Н.Г.Г.и съпругата му М.Х.Г.са собственици на имота, са официални
документи, ползващи с материална доказателства сила, която не е оборена в
настоящото производство, поради което възражението на ответниците, че
праводателите на П.И.П. и Л.И.П.не са били собственици на имота е
неоснователно.
Във връзка с
оспорването на нотариален акт № 156, т.
I, рег. №6303, д. №138/2014г. на нотариус №271 НК - по отношение на подписите,
положени от Л.И.П.и В.И.Г.;
нотариален акт №189, т. III, рег. № 9072, д. №
572/25.09.2007г. по описа на нотариус Д.Й.-Д. по отношение на подписите,
положени от Н.Г.Г., М.Х.Г., П.И.П., както и на брачен договор - по отношение на
подписите на Л.И.П.и П.И.П., както е посочено в определение от 21.10.2024г., видно
от мотивите на решенията по гр.д. № 7931/2015г. на СГС, първо ГО, 17 състав и
по гр.д. № 11093/2017г. на СГС, първо ГО, 17 състав, тези документи са били
представени в посочените производства, тъй
като са описани в анализа на съдилищата на представените от страните
писмени доказателства. В случая следва да се вземат предвид конкретните
отношения между страните и инициираните от С.К.П. и Е.М.И. предходни
производства, всички с предмет спор за вещното право на собственост върху апартамент
№ 3, като в тези производства настоящата ищца В.Г. е основавала своето право на
собственост на един и същ договор за дарение и други документи, представени и в
настоящото производство. В предходните производства и двамата ответници са
имали достатъчни възможности да оспорят тези документи по реда на чл.193 ГПК и
предвид цялостното им поведение единственият възможен извод е, че се касае за
злоупотреба с процесуални права.
Съгласно чл.193, ал.1 ГПК заинтересованата страна може да оспори
истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие,
с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание,
оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В случая след като
документите не са били оспорени от настоящите ответници С.К.П. и Е.М.И. по
съответния ред и срокове в приключилите между страните производства,
възможността да сторят това в настоящото производство е преклудирана. Следва да
се посочи и че в решение от 01.03.2016г. по гр.д. №17046/2014г. на СРС, 76
състав /по предявения иск за делба/ съдът е посочил и че е допуснал СГЕ, която
е установила, че подписът на брачния договор е положен от П.И.П.. След като
брачният договор е представен и в трите предхождащи настоящото производства
между страните и е изследвано дали същият е неистински документ, то е
недопустимо да се допусне оспорване на документа и в настоящото производство.
В този смисъл е и т.1
от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК, според която е недопустим иск за
установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако
ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в
сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в
който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването
му по чл. 193, ал. 1 ГПК. След като не може да се предяви иск за оспорване на
истинността на документ при пропуснат срок по чл.193 ГПК в същото производство,
то per argumentum a fortiori оспорването не може да се заяви в последващо
производство. Следователно след като по първото дело между страните оспорването
на истинността на документа е намерено за неоснователно, то възможността да се
оспорва същият документ в следващите производства е преклудирана и недопустима.
Същото се отнася и до
останалите оспорени документи – договорът за дарение е бил представен по гр.д.
№7931/2015г. и по гр.д. №11093/2017г. и не е бил оспорен, а договорът за
покупко-продажба между Н.Г.Г.и съпругата му М.Х.Г.и П.И.П. е бил представен по
всички предхождащи производства, като по гр.д. №11093/2017г. дори е посочено,
че придобиването на правото на собственост върху апартамент № 3 от страна на П.И.П.
не е било спорно между страните.
По
отношение на оспорването на брачен договор от 11.05.2012г. поради липса на
съгласие от страна на П.И.П., тъй като същият е страдал от физически и
психически заболявания: съгласно Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК „липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал.
2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана
чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.
Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от
тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за
обвързване. Когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е
унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва елементът
„съзнаване”/. Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен
критерий - „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ -
съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която означава „зная,
разбирам какво върша, имам ясна представа за постъпките и състоянието си“. Ето
защо фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД по естеството си е проявление на
несъзнавана липса на воля. За разлика от това, в мотивите по т. ІІ на ТР №
5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК, Върховният
касационен съд е приел, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например
– изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега,
като учебен пример и др. подобни/.“
В
настоящия случай нито се твърди, нито се доказва П.И.П. да е сключил брачен
договор от 11.05.2012г. при съзнавана липса на съгласие. Същевременно ЗЗД
предвижда, че са унищожаеми договорите, сключени от дееспособно лице, ако то
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си /чл. 31,
ал. 1 ЗЗД/. Унищожението на такъв договор съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД не може да
се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. Не са направени възражения от ответниците, които
могат да се квалифицират като такива за унищожаемост на договора по смисъла на
чл.31 ЗЗД, поради което и изследването на психическото и физическо състояние на
П.И.П. към датата на сключване на брачен договор от 11.05.2012г. не е от
значение за решаване на делото.
По
отношение на възражението за нищожност на брачен договор от 11.05.2012г. поради
противоречие или заобикаляне на закона - конкретно чл.14 и чл.17 СК, а именно
че сключването на брачния договор не е било насочено към осигуряване на
благополучието на семейството: мотивите на страните да сключат договор нямат
правно значение, освен при договор за дарение. Чл.14 и чл.17 СК регламентират
лични отношения между съпрузите, представляват основни начала при изграждане на
брачната връзка, а не императивни правни норми.
От
съдържанието на договора не се установява противоречие с добрите нрави или нееквивалентност на
престациите, която да е в такава степен, че да води до нищожност - П.И.П. е
запазил пожизнено право на ползване на апартамент № 3, а по отношение на
задължението за издръжка от 3000 евро – то е уговорено под условие, че бракът
бъде прекратен.
От
съдържанието на договора не се установява липса на основание или невъзможен
предмет – сключването на брачен договор е предвидено в СК. Предоставянето на
издръжка на единия от съпрузите на другия не е сделка с невъзможен предмет.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
При този
изход на спора разноски се дължат на ищцата в размер на 5514,89 лева.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.П.
с ЕГН ********** и Е.М.И. с ЕГН **********, двамата с адрес *** че В.И.Г.
с ЕГН **********,***,
е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в
жилищна сграда с адрес гр. София, район „Лозенец“, ул. ******, заемащ целия
трети етаж на сградата, с площ от 126,90 кв.м., състоящ се от три стаи,
столова, кухня, баня, две антрета и балкон, при съседи: отдолу – М.К.Г., отгоре
– тавански помещения, от изток – калкан, и от три страни – външни стени на
сградата, заедно с две избени помещения с антре пред тях, при съседи: от изток
– В.А., от юг – двор, от запад – мазета на Т., от север – общ коридор, заедно с
27/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
дворното място, съставляващо УПИ VІІ-424, бивш ХVІ, от квартал 63 по плана на
гр. София, м. Лозенец ІІІ част, целия с площ от 266,56 кв.м., при съседи: ул. ******,
Етажна собственост А.С., Етажна собственост ******, Етажна собственост арх. Й. М.14,
който апартамент съставлява, съгласно КККР на СО, район Лозенец, одобрени със
заповед №РД 18-739 от 21.11.2017г. на и.д. на АГКК, самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.902.424.1.3, находящ се в сграда №1, разположена в
ПИ с идентификатор 68134.902.424, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - няма, под обекта – обект
с идентификатор 68134.902.424.1.2, над обекта – няма, с прилежащи части – две
избени помещения с антре – 12кв.м. и 27/100 ид.ч. от общите части на сградата,
като ПИ с идентификатор 68134.902.424
е с площ 270кв.м. с № по предходен план 424, кв.63, парцел VII,
съседи с идентификатори 68134.902.1139, 68134.902.425, 68134.902.423, 68134.902.422,
на основание договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 156, т. I, рег. №6303, д. №138/2014г. на нотариус №271 НК.
ОСЪЖДА С.К.П.
с ЕГН ********** и Е.М.И. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, да
предадат владението на апартамент № 3, находящ се в жилищна сграда с
адрес гр. София, район „Лозенец“, ул. ******, заемащ целия трети етаж на
сградата, с площ от 126,90 кв.м., състоящ се от три стаи, столова, кухня, баня,
две антрета и балкон, при съседи: отдолу – М.К.Г., отгоре – тавански помещения,
от изток – калкан, и от три страни – външни стени на сградата, заедно с две
избени помещения с антре пред тях, при съседи: от изток – В.А., от юг – двор,
от запад – мазета на Т., от север – общ коридор, заедно с 27/100 идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място,
съставляващо УПИ VІІ-424, бивш ХVІ, от квартал 63 по плана на гр. София, м. Лозенец
ІІІ част, целия с площ от 266,56 кв.м., при съседи: ул. ******, Етажна
собственост А.С., Етажна собственост ******, Етажна собственост арх. Й. М.14,
който апартамент съставлява, съгласно КККР на СО, район Лозенец, одобрени със
заповед №РД 18-739 от 21.11.2017г. на и.д. на АГКК, самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.902.424.1.3, находящ се в сграда №1, разположена в
ПИ с идентификатор 68134.902.424, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - няма, под обекта – обект
с идентификатор 68134.902.424.1.2, над обекта – няма, с прилежащи части – две
избени помещения с антре – 12кв.м. и 27/100 ид.ч. от общите части на сградата,
като ПИ с идентификатор 68134.902.424 е с площ 270кв.м. с № по предходен план
424, кв.63, парцел VII, съседи с идентификатори
68134.902.1139, 68134.902.425, 68134.902.423, 68134.902.422, на В.И.Г. с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА С.К.П. с ЕГН **********
и Е.М.И. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, да платят на В.И.Г.
с ЕГН **********,***,
сумата 5514,89 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на
обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: