МОТИВИ
към ПРИСЪДА №22/26.02.2016г., постановена по НОХД №88/2016г.
по описа
на Районен Съд - Димитровград
Против подсъдимия К.С.М. *** повдигнато обвинение от
РП-Димитровград за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК - за това, че на 21.02.2016г.
в гр.Димитровград, Хасковска Област, управлявал МПС – лек автомобил "Форд Орион" с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство алкотест „Дрегер
7510" с №ARBA 0055.
Подсъдимият К.М. заявява, че
разбира в какво е обвинен, признава се
за виновен, дава кратки обяснения, иска делото да бъде разгледано при условията
на съкратено съдебно следствие. Съжалява за случилото се, иска от съда снисхождение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа искането
за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира за налагане
на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца с приложението на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, както и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 7 месеца.
Прокурора поддържа повдигнатото
обвинение, не се противопоставя на искането за разглеждане на производството по
реда на чл.371, т.2 от НПК. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и
счита, че следва предвиденото наказание „лишаване от свобода” да бъде за срок
от 4 месеца, но без приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, доколкото
подсъдимия е многократно осъждан и не са налице предпоставките за прилагане на
института на осъждане с отложен срок на идтърпяване
на наказанието. Пледира също и за
налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година,
на основание чл.343г от НК, считано от датата на изземване на свидетелството му
за управление на МПС.
Съдът, като взе предвид искането
на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и обстоятелствата,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие разглеждането на
делото по този ред.
По този начин, съдът прие за
установени фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт. Съпоставени
със събраните доказателства на досъдебното производство, съдът намира за
установено следното:
На 20 срещу 21.02.2016г. служителите на РУ-МВР-
Димитровград, свидетелите С.Щ.Х. и К.Г.К. изпълнявали служебните си задължения.
Вечерта след полунощ същите били изпратени по сигнал, че лек автомобил „Форд Орион” се управлявал от лице, което е употребило алкохол.
Отивайки към 02,00ч. на 21.02.2016г. на бул.”Ст.Стамболов” до №10 в
гр.Димитровград, полицейските служители забелязали преминаващия покрай тях лек
автомобил- отговарящ на описанието от сигнала. Същият се движел в посока от кв.”Марийно” към
центъра на гр.Димитровград. Веднага с патрулния автомобил служителите на
полицията последвали лекия автомобил „Форд”, подавайки звуков и светлинен
сигнал да спре, като въпросния автомобил спрял веднага. При извършената
проверка установили, че лекия автомобил е „Форд Орион”
с рег.№ ***, в него имало две лица, а водач на автомобила бил настоящият
подсъдим К.С.М.. С него в автомобила пътувал на предна дясна седалка св.А.А. ***.
Свидетелите Х. и К. потърсили съдействие от колегите си
от „Пътен Контрол”, а дошлия на място свидетел В.М. В. извършил проверка за
наличие на алкохол в кръвта на водача. Техническото средство алкотест „Дрегер-7510” с фабр.№АRВА-0055, отчело наличие на концентрация на алкохол в
кръвта на водача К.М.- 1,70 на хиляда. Така отчетените резултати били показани
на подсъдимия и свидетелите. Издаден бил талон за медицинско изследване на подс.М. и същия бил отведен в ЦСМП- Димитровград, където пред
дежурен лекар отказал да даде кръв за лабораторен анализ. След това бил отведен
в РУ-МВР- Димитровград, където му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение(АУАН) от 21.02.2016г., №184867 и същия бил задържан
със заповед за задържане на лице за срок от 24 часа.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както и събраните на
досъдебното производство доказателства, приобщени като такива в с.з. по реда на
чл.283 от НПК.
Така описаните по-горе
доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви,
поради което съдът ги възприема изцяло. Като извод от събраните доказателства
може да се посочи непротиворечивостта на събрания доказателствен
материал и липсата на оспорване по установената фактическа обстановка. Както
свидетелите (с приобщените по реда на чл.283 от НПК показания от досъдебното
производство), така и подсъдимият потвърждава описаното последователно и пълно.
Безспорно е установено, че на 21.02.2016г. подс.К.М. е управлявал лек автомобил „Форд Орион” с рег.№ ***, като с него в автомобила е пътувал и
св.А.А. ***. За това обстоятелство свидетелстват
както тримата полицейски служители- Х., К. и В., така и самия водач М.. Още
повече, видно от показанията на полицейските служители Х. и К., същите са се
отправили към бул.“Стефан Стамболов“ в гр.Димитровград, след като са получили
сигнал, че от кв.“Марийно“ към центъра се движи лек
автомобил, чийто водач е употребил алкохол. Същите свидетелстват и за това, че
след като са потеглили със служебния автомобил след него с включен светлинен
сигнал, подс.М. е спрял веднага. Не се спори и
липсват съмнения, че именно подс.М. е управлявал
автомобила, доколкото същият е установен на мястото на водача при провежданата
проверка. Установено е също, че водачът М. е управлявал описаното МПС след
употреба на алкохол, чиято концентрация е изчислена с процесуално валиден
способ и е 1,70 промила. В случая не са налице обстоятелства, които да внасят
съмнения или създават варианти за превратно тълкуване на обвинението или
нарушения на процесуалните права на страните от страна подсъдимия. Не са налице
и разминавания или неяснота по отношение свидетелските показания и обясненията
на подсъдимия.
При
така изясненото положение, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият
К.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК – а именно, на 21.02.2016г. в гр.Димитровград, Хасковска
Област, управлявал МПС – лек автомобил "Форд Орион"
с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,70 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство алкотест „Дрегер 7510" с
№ARBA 0055.
От субективна страна подс.К.М. е осъществил престъплението умишлено - с пряк
умисъл. Въпреки, че съзнавал, че е употребил алкохол, е искал и е управлявал
моторното превозно средство. Т.е. подсъдимият е съзнавал обществено-опасния му
характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Подсъдимия К.С.М. е роден на ***г.
в ***, с постоянен и настоящ адрес *** и адрес за призоваване ***. Същият е
криминално проявен, многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления,
характеристичните му данни са отрицателни.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че подс.К.М. е правоспособен водач на МПС и притежава СУ МПС
№*********, категории „В”, „АМ”, и има нарушения по ЗДвП. Със заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №16-0254-000035/22.02.2016г.
временно му е било отнето СУ МПС и изпратено в КАТ-Хасково.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства- направените
самопризнания (доколкото за прилагане разпоредбата на чл.371 от НПК се изисква
признание на обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и на вината),
съдействието на контролните органи при извършваната проверка. В случая като
отегчаващи отговорността обстоятелства се прие недобрите характеристични данни,
обремененото съдебно минало. С оглед описаното до тук, съдът прие, че присъдата
следва да бъде постановена при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като следва да се приеме и тяхната многобройност, водещи до приложението
на чл.55 от НК. На практика подсъдимият е изпълнявал всички разпореждания на
контролните органи, не е предизвикал обичайните съпътстващи този род проблемни
прояви, не се е противопоставял и не е възпрепятствал извършваната проверка,
направил е самопризнания, изразява критичност към постъпката си.
Доколкото
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК задължава съда при едновременното наличие на
предпоставките на чл.58а, ал.1-3, и на чл.55 от НК, да се приложи последната
разпоредба, ако тя е по-благоприятна за дееца, в случая съдът намира, че именно
приложението на чл.55 от НК е по-благоприятно за дееца. Причините за това са
следните: доколкото са налице както многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, така и отегчаващи такива- които не влияят съществено на
настоящото престъпление, то размерът на предвиденото наказание няма пречка да
бъде минималния предвиден. В тази връзка, дори и при редукцията на определен-
близък до минималния предвиден размер и адекватен на извършеното престъпление,
не би се достигнало до такъв, който е определен по реда на чл.55 от НК- макар и
с минимално занижение. Ето защо съдът намери, че следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок под минималния предвиден от 1 година, като предвид многобройните
и съществени смекчаващи отговорността обстоятелства, този срок следва да бъде значително по-нисък,а именно в
минималния предвиден, поради което и определи същия на 3(три) месеца. Относно
постигане целите на индивидуалната превенция, постигане целите на наказанието и
най-вече поправянето на подсъдимия, съдът прецени, че за така извършеното
престъпление определения минимален срок на изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ ще е достатъчен.
Така
определеното като вид и размер наказание „Лишаване от свобода“ съдът постанови
да бъде изтърпяно ефективно, при „Строг“ режим в затворническо общежитие от
закрит тип, доколкото не са налице основанията за прилагане института на чл.66,
ал.1 от НК. Причините за това са, че подс.К.М. е
многократно осъждан. Видно от приложената по досъдебното производство справка
за съдимост, същата е с 13 отбелязвания, свидетелстващи за продължителен
престъпен начин на живот. Следва също така да се отбележи обаче, че последното
осъждане на подсъдимия е от 2010г.- т.е. в продължение на над 5 години същия
няма извършено престъпление. Видно от преди наложените му обаче, същите са били
за извършени престъпления от общ характер- „Лишаване от свобода“- изтърпявани
ефективно. За една част от тях няма данни да е постановена реабилитация по съдебен
ред по чл.87 от НК, нито да е настъпила реабилитация по реда на чл.88а от НК.
Така например осъждането по НОХД №9/2007г. на РС-Димитровград е с наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, чийто срок за
реабилитация е също 10 години съобразно разпоредбата на чл.88а, ал.2 от НК, а
присъдата е влязла в законна сила на 12.04.2007г. Т.е. доколкото са налице
осъждания на подс.М. и не са налице елементите за
реабилитиране по голяма част от тези осъждания, то не е налице и възможността за
приложението на чл.66 от НК.
На
основание чл.59, ал.1 от НК, Съдът приспадна от така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ времето, през което подс.К.С.М.
е бил задържан за 24 часа по ЗМВР- със Заповед от 21.02.2016г., като зачете това
задържане за изтърпян 1(един) ден от наказанието „Лишаване от свобода“.
В
случая съдът има възможност за преценка дали да наложи предвиденото по-леко
наказание „Глоба“- предвидено наред с наказанието „Лишаване от свобода“.
Предвид постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца и
превантивната функция за предпазването не само на самия деец, но и на
останалите членове на обществото, настоящият състав на съда намира, че не е
наложително налагането и на това наказание, предвид ефективното изтърпяване на
лишаването от свобода. Основанията за това отново са преобладаващите смекчаващи
отговорността обстоятелства и постигане целите на наказанието. Предвид което
съдът на основание чл.55, ал.3 от НК не наложи на подсъдимия наказание „Глоба“.
Наложи
му обаче наказание съобразно изискването на чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК- „Лишаване от право да управлява МПС” за срок –
за срок от 8(осем) месеца- съобразно практиката на съдилищата за размера на
това наказание съобразно изчислената концентрация на алкохол в кръвта на
водача. Като начало на това наказание съдът прие датата от която е иззето СУ
МПС на подсъдимия- 21.02.2016г.
Съдът
счете, че с така наложените наказания ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно както
по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
