№ 128
гр. Варна, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. П.
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора М. Вл. Т.
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20233100600161 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъдата №216 по НЧХД
№1230/2021год. по описа на РС Варна тридесет и втори състав, постановена
на 31.10.2022г. с която подсъдимия Г. М. А. роден на 13.09.2005г. от
гр.Белослав с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 15.01.2021
г. в гр. Белослав, обл. Варна, като непълнолетен, но като разбирал свойството
и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, причинил
лека телесна повреда на малолетното лице И. Д. Д. с ЕГН: **********,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и травматичен оток в
областта на горната устна, травма в областта на 1,2,3,4 горни и долни зъби,
които травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота поради което и на осн.чл. 131, ал.1, т. 4 пр.2, вр.
с чл. 130, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК и на осн. чл. 78а ал.6 вр. с ал.1 от
НК му е наложено административно наказание „Обществено порицание",
което да бъде изпълнено чрез обявяване на решението в кметството по
местоживеене на лицето.
С присъдата си на осн. чл. 45 вр. чл. 48 ал.1 , вр. чл. 52 от ЗЗД съдът е
1
осъдил гражданските ответници И. Г. А. и М. Г. А. солидарно да заплатят на
частния тъжител и гражданския ищец И. Д. Д. , сумата от 8000 /осем хиляди/
лв., представляваща обезщетение за претърпените немуществени вреди в
резултат от деянието, предмет на обвинение по делото, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен предявеният от И.
Д. Д. граждански иск срещу гражданските ответници И. Г. А. и М. Г. А. до
размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.
С присъдата също така подсъдимият е осъден за заплати на частния
тъжител Д. и сумата в размер на 2500лева - направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
С депозирана жалба от адв.Бр.Б. в качеството на повереник на И. Д.,
действащ със съгласието на своята майка В. Д.а се и излага, че
първоинстанционният съд не е преценил правилно размера на така уваженият
граждански иск, като се излагат доводи, че същият следва да бъде уважен в
пълният му размер, а именно от 15 000лева. Навеждат се подробни
аргументи за това искане.
С депозирана жалба от адв.Ж. Г. в качеството му на защитник на
подсъдимия Г. А., със съгласието на майка му И. А. се твърди, че така
уваженият размер на гражданският иск е прекомерно завишен и че следва да
бъде намален. Излагат се подробни аргументи за така направеното искане,
както и се навеждат доводи, че допуснатото от съда увеличение на размера на
предявеният първоначално граждански иск е незаконосъобразно.
В съдебно заседание адв.Б. поддържа така депозираната жалба, като
отново излага подробни съображения, защо гражданският иск следва да бъде
уважен в пълен размер, а именно от 15000лева. Навеждат се твърдения, че в
следствие на нанесената телесна повреда от подсъдимия на пострадалия , на
лицето на последния е останал белег, който ще бъде видим за цял живот.
Адв. Бончев АК Варна, преупълномощен от адв.Ж.Г. в съдебно
заседание излага аргументи защо така уваженият граждански иск е в завишен
размер, като моли за неговото намаляване. Твърди, че белегът на лицето на
пострадалия е много малък и почти незабележим. Претендират се
направените пред въззивното производство разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314
НПК цялостна служебна проверка, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от
2
надлежна страна.
В съответнствие с всички събрани по делото доказателства относими
към предмета на доказване, първоинстанционния съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
През мес. януари 2021 г. подсъдимият А. и частния тъжител И. Д.
живеели със семействата си в гр. Белослав, обл. Варна, като същите били
ученици. А. бил на 15 години, а Д. - с навършени 13 години. Двамата се
познавали, но не били в приятелски отношения. В периода преди инцидента
между двамата възникнал конфликт по повод получена от подсъдимия
информация чрез негови приятели, че И. Д. и момчета от неговата компания
злословят срещу него, както и по повод осъществена в интернет
пространството комуникация между Д. и приятелка на подсъдимия.
На 15.01.2021 г. вечерта тъжителят И. Д. заедно със свои приятели -
свид. В. и свид. Р., седели на пейка в парка на гр. Белослав и разговаряли.
Междувременно в парка отишъл и подсъдимият с няколко негови познати -
неустановени по делото лица. Подс. А. извикал ч.т.Д. да разговарят встрани
от останалите. Двамата се отделили от приятелите си на известно разстояние,
което не позволявало да бъде възприето съдържанието на проведения
помежду им разговор. По време на разговора между двамата младежи,
подсъдимият нанесъл на И. Д. удар с юмрук в областта на устата, след което
отишъл до мястото, където се намирали другите момчета, заявявайки, че е
разбил устата на частния тъжител. Незабавно след това подс. А., напуснал
местопроизшествието, придружаван от приятелите си. Вследствие на
нанесения му удар, частният тъжител получил разкъсно-контузна рана в
областта на горната устна с обилно кръвотечение от същата. И. Д. бил
придружен от свид.Р. и свид. В. до Центъра за спешна медицинска помощ в
гр. Белослав, където е насочен към Спешен център при МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД, с оглед извършване на необходимите медицински интервенции за
затваряне на раната и спиране на кръвотечението. Междувременно, по
подаден сигнал за случая, в Центъра за спешна медицинска помощ били
изпратени полицейски служители при ПУ -Белослав към ОД на МВР-Варна, а
именно свид. Н. И. и свид. К. Д.. Пред полицаите Д. споделил
предположението си, че подсъдимият му е нанесъл удар с т.нар бокс в
областта на устата. Впоследствие частният тъжител, придружен от майка си -
В. Д.а, отишъл до Спешния център на МБАЛ „Св. Анна-Варна"АД.
3
Извършените медицински манипулации и поставената диагноза на
лицето били отразени във Фиш за спешна медицинска помощ №
1988/1671/15.01.2021 г. и лист за преглед на пациент в Спешно отделение при
МБАЛ „Св. Анна - Варна"АД с амб. № 245/15.01.2021 г.
На 18.01.2021 г. тъжителят посетил отделение „Съдебна медицина" при
МБАЛ „Св. Анна- Варна, където след като е освидетелстван от д-р Сийка
Михова, като мило издадено медицинско удостоверение № 44/18.01.2021 г.,
отразяващо констатациите от освидетелстването.
От заключението на изготвената в хода на съдебното производство
съдебно-медицинска експертиза и приобщената по делото медицинска
документация и проведения клиничен преглед е било е установено, че на
15.01.2021 г. И. Д. Д. е получил разкъсно-контузна рана , кръвонасядане и
травматичен оток в областта на горната устна, травма в областта на 1,2,3 и 4
горни и долни леви зъби. Вещото лице е дало заключение, че описаните
травматични увреждания са резултат от удар с или върху твърд, тъп предмет,
реализиран в лявата лицева половина на нивото на горната устна, като в
своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Излага, че към настоящия момент е наличен белег,
ангажиращ кожата и кожно-лигавичната повърхност на горната устна на
тъжителя в лявата й половина с дължина около 18 мм. Експертът сочи, че
травматични увреждания от вида на констатираните такива при тъжителя
обичайно отзвучават в рамките на около 20-25 дни, като към момента на
освидетелстването не са установени данни за възникнали усложнения.
Видно от заключението на изготвената съдебнопсихиатрична
експертиза на подс. Г. А. е обективиран изводът на вещото лице, че към
момента на деянието последният е имал възможност да получава, обработва,
запазва и предава информация, свързана със събития от заобикалящата го
среда и вътрешните си преживявания, те са интактни, поради което той е
способен да възприема факти и обстоятелства, които имат значение за делото,
да ги запаметява и възпроизвежда под формата на достоверни обяснения.
Според експерта, тъй като подсъдимият не е бил с краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието и не е страдал от тежко
слабоумие , към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
4
си. Вещото лице излага, че подсъдимият е действал импулсивно, както и че Г.
А. е със социален и емоционален опит, чрез който да преценява действията си
и да ги съпоставя със социалната норма, като възрастта му има значение за
необмислено поведение - импулсивно, независимо от знанието му за норма,
понятието му за добро и зло, тъй като те не се явяват на практика коректив на
поведението му към момента на инцидента.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свид. В.,
свид. Р., свид. И., свид Д. и свид. Д., които са еднопосочни, логични,
взаимнодопълващи се и кореспондират, както помежду си, така и с
останалия събран и приобщен по делото доказателствен материал.
Първоинстанционния съд е приел за установена гореизложената
фактическа обстановка на база обективен анализ на всички събрани по делото
доказателства и е направил законосъобразен извод, че осъществяване на
престъпление от подсъдимия е доказано по безспорен начин по мотиви,
които въззивната инстанция споделя изцяло, поради което и счита, че не
следва да ги преповтаря.
Направена е правилна преценка на детайлите по обвинението, като е
направен и съответния правилен извод, че действително има извършено
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 пр.2, вр. с чл. 130, ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от
НК- предвид непълнолетието на подсъдимия.
По отношение на определяне на размера на наложеното на подсъдимия
наказание, настоящият съдебен състав намира, че ВРС е отчел правилно
степента на обществена опасност както на деянието, така и на подсъдимия,
както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Правилно предвид непълнолетието на подсъдимия първоинстанционният съд
е преценил, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.78а ал6 от НК,
като правилно е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание – обществено порицание, което да се
изпълни чрез обявяване на решението в кметството по местоживеене на
подсъдимия.
Настоящата инстанция не намира причини за изменение на така
постановения съдебен акт от първоинстанционния съд.
По изложените от ВРС съображения и тези, изложени в настоящия
съдебен акт, съдебният състав намира, че присъдата , като правилна и
законосъобразна в нейната наказателна част следва да бъде потвърдена.
Преценявайки всички факти и обстоятелства по делото настоящият
съдебен състав намира, че присъдата следва да бъде изменена в частта в която
е уважен гражданският иск, а именно относно неговия размер.
В случая видно от постановения съдебен акт на първоинстанционния
съд размерът на уваженият граждански иск е в размер на 8000лева, ведно със
5
законната лихва считано от датата на извършване на деянието до неговото
окончателно изплащане, като е отхвърлен до размер на 15 000лева, като
неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че уваженият размер на
гражданският иск е в завишен размер, като прецени, че същият следва да бъде
уважен в размер на 6000/шест хиляди/лева, като за разликата до 15 000лева
следва да бъде отхвърлен предвид на следното:
Безспорно е , че спрямо частния тъжител е причинена лека телесна
повреда, като същият е бил наранен от подсъдимия в областта на лицето. В
резултата на тази телесна повреда И. Д. е получил увреждане, а именно
разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и травматичен оток в областта на
горната устна, травма в областта на 1,2,3,4 горни и долни зъби, които
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като описаните травматични увреждания са получени в
резултат от удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран в лявата лицева
половина на нивото на горната устна, като в своята съвкупност същите са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към
настоящия момент е наличен белег, ангажиращ кожата и кожно-лигавичната
повърхност на горната устна на тъжителя в лявата й половина с дължина
около 18 мм. Травматичните увреждания от вида на констатираните такива
при тъжителя обичайно отзвучават в рамките на около 20-25 дни, като към
момента на освидетелстването на лицето не са установени данни за
възникнали усложнения
Предвид на тези констатации /залегнали и в заключението на вещото
лице/ настоящият съдебен състав намира, че гражданският иск следва да бъде
уважен в размер на 6000лева, като прецени, че в такъв размер по най добрият
начин и в пълна степен ще бъде обезщетен пострадалия за причинените му
неимуществени вреди. Счита, че по такъв начин и уважен в такъв размер
граждански иск, пострадалия ще бъде компенсиран в пълна степен за
претърпените от него болки и страдания, като в същото време гражданските
ответници ще заплатят справедливо обезщетение за това, че техният син е
извършил спрямо пострадалия деянието за което е предаден на съд.
Предвид и на горното присъдата в частта относно уваженият размер на
гражданският иск следва да бъде изменена в този смисъл.
За прецизност следва да отбележи, че възражението на адв.Ж. Г.
изложено в жалбата му относно допуснатото от съда увеличение на размера
на предявеният граждански иск е неоснователно, като първоинстанционният
съд законосъобразно е допуснал исканото увеличение и съответно разгледал
делото в тази му част по същество.
При извършена служебна проверка въззивният съд не констатира
нарушения допуснати от първоинстанционният съд които да водят до отмяна
на присъдата.
Водим от горното , съставът на Варненския окръжен съд ,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата №216 по НЧХД №1230/2021год. по описа на РС
Варна тридесет и втори състав, постановена на 31.10.2022г. в гражданско
осъдителната и част, като намалява размера на уваженият граждански иск на
6000 /шест хиляди/ лева- представляваща обезщетение за претърпените
немуществени вреди в резултат от деянието, предмет на обвинение по делото,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване
на деянието до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля като
неоснователен предявеният от И. Д. Д. граждански иск срещу гражданските
ответници И. Г. А. и М. Г. А. до размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7