РЕШЕНИЕ
№ 3767
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20253110108834 по описа за 2025 година
Образувано е по молба, подадена от С. С. Б., ЕГН **********, адрес:
град В., ж.к. Ч., бл.**, вх. “**“, ет.**, ап.** действаща лично и в качеството й
на майка на децата Г. М. Я., ЕГН ********** и А. М. Я., ЕГН **********
срещу М. Я. Я., ЕГН **********, адрес: град град В., ж.к. Ч., бл.**, вх. **,
ет.**, ап.**, с обективирано в нея искане за налагане на мерки за защита по
реда на ЗЗДН по отношение на С. С. Б., ЕГН ********** и децата Г. М. Я.,
ЕГН ********** и А. М. Я., ЕГН **********.
В молбата за налагане на мерки за защита се излага, че с ответника имат
общо деца като са се намирали във фактическо съжителство до март 2025 г.
Заявява, че от април месец осъществява непрестанен психически тормоз,
който пречи на отглеждането на децата и създава стресова ситуация за тях,
изразяващ се в непрестанно звънене посред нощ, системно викане пред
жилището, в което живеят. На 02.07.2025 г. около 1.30 през нощта отново
звънял на входната врата, блъскал силно и се опитвал да влезе. Тя не отворила
вратата, но дъщеря й се събудила и уплашила. След 03.07.2025 г. продължава
да тропа по вратата, да вика пред входа на жилището и да звъни посред нощ,
което притеснява децата и създава стрес на всички. Моли за уважаване на
молбата за защита. В първото по делото съдебно заседание заявява, че търсят
защита за датата 02.07.2025 г.
В съдебно заседание ответникът оспорва, че има разговор с майката
извън този за децата и посочва, че децата се отглеждат споделено. Не оспорва,
че има извършени позвънявания посред нощ, но основна причина за това е
здравословното състояние на детето Г., което страда от Диабет тип 1.
1
Подробно разяснява обстоятелствата във връзка със здравословното
състояние на детето. Заявява, че контрола на кръвната захар се осъществява
чрез сензори, свързани с телефоните на всеки от родителите и всеки получава
информация за състоянието на кръвната захар на детето. Заявява, че с оглед
споделеното отглеждане на децата, нивата на кръвната захар се подобряват
ден, два след като детето е при него, а при майката тези нива се покачват.
Среднощните позвънявания са били с цел аларми от сензорите за диабета и
притеснения относно състоянието на детето след като няма отбелязване в
съответната таблица. Описва подробно ситуацията на 02.07.2025 г. във връзка
с многократните позвънявания. Заявява, че когато майката не отбелязва
стойностите той е в неведение, напрежение и несигурност за здравословното
състояние на детето Г.. Заявява, че звъненето е изцяло с оглед здравословното
състояние на детето. Оспорва да е викал и звънял като дори е разговарял след
като е научил за депозираната молба за ЗЗДН със съседи, които не са чули да
има викове и блъскания по вратата. Твърди, че целта на това оплакване за
тормоз, както и иска за издръжка, че майката се опитва да го изнудва за пари,
защото не може да позволи личния стандарт, който е имала с него. Заявява, че
единствената причина за многобройните позвънявания и постъпката на
02.07.2025 г. е немарливо отношение на майката към здравето на детето Г. и
нуждата от предприемане на необходимото с оглед предотвратяване и
застрашаването му от влошаване и настъпване на трайни последици. Заявява,
че никога и в никакъв случай не е целял да упражнява някакво насилие против
ищцата или който и да е, просто да се погрижи по най-добрия начин за живота
и здравето на детето, дори и това да изглежда прекомерно. Моли, за
отхвърляне на молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Приета като писмено доказателство по делото е декларация за
извършено домашно насилие по чл. 9, ал.3 ЗЗДН относно датата 02.07.2025 г.
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
***/22.11.2017 г. от Община В. и от удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане **/25.02.2015 г. от Община В. се установява, че
родители на Г. М. Я. и А. М. Я. са С. С. Б. и М. Я. Я..
От изисканата служебно справка за съдимост, издадена от Бюро
съдимост при Районен съд – град Варна е видно, че М. Я. Я. е неосъждан, а от
справка, изходяща от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД – В. – че не е настаняван за
лечение в Психиатричните клиники болничното заведение.
От изисканата справка от Районна прокуратура – град В. се установява,
че относно датата на 02.07.2025 г. има образувано досъдебно производство №
***/2025 г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР – В., от което се установява,
че се извършват процесуално следствени действия като са реализирани
разпити на С. Б. и М. Я..
2
Приет по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – В., от който се
установява, че комуникацията между родителите е силно нарушена като
липсва всякакъв диалог от един месец. Налице е взаимно обвинение от
двамата родители – бащата, че майката възпрепятства контактите му с децата,
а майката – че бащата осъществява тормоз и пренася тревожността си за
здравето на детето Г., което не е добре. В социалния доклад е отразено, че
основни грижи за децата се полагат от двамата родители по равно до
13.09.2025 г. като след това приоритетно се отглеждат от майката, а бащата
желае споделеното отглеждане да продължи, но С. Б. е несъгласна, тъй като
това се отразява на дневната им рутина и желае той да ги взима през
празничните и почивните дни. Детето Г. е с установено заболяване – диабет
тип 1 като според бащата майката подценява състоянието, а според майката
бащата прехвърля тревожността и фиксацията си на тази тема върху детето.
Двете деца имат изградена емоционална връзка и привързаност и с двамата
родители. В социалния доклад е отразен разговорът с децата, които са
споделили, че са отглеждани споделено от двамата родители. А. не е чул някой
да блъска и чука по вратата, а Г. се е стреснала, но после се е успокоила. Двете
деца не показват поведение, че са свидетели на насилие между родителите си.
В интервюто с майката е отразено, че същата е споделила, че на 02.07.2025 г.
действително Г. е била с ниска захар, но според нея е имало разминаване
между отчетения резултат със сензора и този с лентичките.
От показанията на свидетеля Н. Д. Ч. се установява, че е майка на С. Б. и
баба на децата Г. и А.. Знае за случая на 02.07, тъй като през деня дъщеря й е
била много разтревожена и измъчена заради звъненето и блъскането по
вратата в късния час. Посочва, че бащата, с поведението си е стресирал много
двете деца, особено Г., която е в неравностойно положение, с ТЕЛК и 80%
инвалидност и която всеки ден трябва да преживява, че не е като другите
деца. Според свидетеля, ответникът няма право да влиза във входа, тъй като
не живее там и да звъни в този късен час и да причинява стрес. Чернева
споделя чутото от дъщеря си и заявява, че не е питала децата за ситуацията,
тъй като те преживяват разрива в отношенията между родителите им.
Посочва, че самата тя живее в Д. като С. й е разказала, че около 1.30 през
нощта е чула настойчиво звънене и след като е разбрала, че М. звъни е
изключила звънеца и след това той е започнал да блъска по вратата, защото
искал той да се погрижи за Г., защото е била с ниски стойности на захарта и
според него майката не може да се погрижи.
От показанията на свидетелката С. Н. Г. се установява, че работи в
детски спешен кабинет на УМБАЛ „С. М.“ като на първи юли в 8 вечерта е
застъпила нощна смяна, която е продължила до 8 сутринта на 02.07. Посочва,
че е имало случаи да дойде родител без дете, ако е притеснен за
здравословното състояние. Спомня си баща, който е идвал с телефон с ниски
предишни стойности на кръвна захар и в момента, когато е показал
резултатите – същите са били нормални и предполага, че това може да е М. Я..
Уточнява, че стойностите не са били критично ниски и че споменът с
3
господина, с телефона, е от лятото.
От показанията на С. С. Я. се установява, че се познава с М., тъй като в
двора на Мат. гимназия тренират заедно. Посочва, че знае за случая от 02.07,
тъй като Г. е била с ниска кръвна захар и звъни по телефона, но никой не му
отговаря и отива да провери каква е ситуацията и чука на вратата, звъни на
звънеца. През деня на 02.07 е видял С. Б., в двора на Мат. гимназия, да кара
ролери като нищо, в поведението й, не му е направило впечатление.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат подлагани на
отделен доказателствен анализ, предвид неотносимостта им към предмета на
спора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица.
Сезиралата съда молба се основава на твърдения за осъществен по отношение
на молителката и децата акт на насилие на 02.07.2025 г. Същата е депозирана в
предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна
връзка, съставлява домашно насилие.
Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт
на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. В
тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита
на лица пострадали от насилие, а не да разреши междуличностните конфликти
с техния родственик, респективно да им осигури желаният комфорт и модел
на поведение от другата страна. Не може да се приеме, че поведението и
действия на лице, попадащо в кръга, визиран в чл.3 от ЗЗДН, които макар и
вредоносни за другата страна, когато са проявени в течението на конфликт,
възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между
страните, са акт на домашно насилие.
Целта на закона, разписана в нормата на чл. 1 от ЗЗДН е уреждане на
правата и защита на лицата, пострадали от домашно насилие, а не чрез
производството да уредят персоналните си отношения с извършителя и
респективно да им се осигури желаният комфорт и модел на поведение от
другата страна. В този смисъл „Домашно насилие, понятие и семейно правни
аспекти“, Богдан Русев Русев, ИК „Петко Венедиков“, 2020 г., стр.151 и 152,
както и влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1445/2015 г. по описа на
Окръжен съд – град Варна и влязлото в сила решение по в. гр. д. № 174/2021 г.
по описа на Окръжен съд – град Варна, както и решение по в. гр. д. №
1028/2024 г. по описа на Окръжен съд - град Варна.
4
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие,
осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на
домашно насилие, следва да се прецени дали въпросното деяние е
представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне
по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или
икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй
като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно
поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. Не
всяко действие, респективно нарушение на лично благо съставлява домашно
насилие. За преценката дали е налице такова следва да се държи сметка и за
цялостните взаимоотношения между страните /поведението на всеки един,
причините за това, обстоятелствата при които са извършени действията,
сочени като акт на домашно насилие/, защото предвидените в закона мерки са
насочени към осигуряване защита на пострадалото лице, но не и за
разрешаване на други спорове и междуличностни конфликти, провокирани от
поведението и на двете страни. В този смисъл е решение № 1036/16.10.2025 г.
по в. гр. д. № 1839/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, което
настоящия състав на съда изцяло споделя.
По делото от приетия социален доклад, а и от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява, че е налице родителски
конфликт, породен от раздялата на родителите – С. Б. и М. Я., в центъра на
който са поставени децата. Същият е ескалирал след несъгласието на Б. децата
да бъдат гледани споделено от двамата родители, което се е случвало от март
2025 г. до септември 2025 г. В резултат на този конфликт, от около месец е
налице липса на диалог между родителите, видно от изготвения социален
доклад, който съдът кредитира изцяло.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че на 02.07 в ранните часове на денонощието, детето Г., което
страда от диабет тип 1, е с ниски стойности на кръвната захар, при което М. Я.
отива да провери какво се случва с нея. Поведението на родителя Я. – да
звъни през нощта на входната врата, както и да блъска след това е морално
укоримо, но и донякъде оправдано от житейска гледна точка, тъй като се е
притеснявал за здравословното състояние на детето Г., което се установява и
от показанията на свидетелката Г., която посочва, че си спомня за баща
посетил спешния център на болничното заведение, в което работи и който е
показал, първоначално ниски стойности на кръвна захар, а след това нормални
такива. Не по-малко укоримо обаче е поведението на С. Б., която вместо да
даде информация на бащата за състоянието на детето, дори и без да отваря
вратата на жилището, директно е изключила звънеца, което е довело и до
блъскането по врата, който факт се установява от показанията на свидетелката
Чернева и от приобщеното ДП № 855/2025 г. по описа на Второ РУ при ОД на
МВР - В.. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и най-
вече изготвения социален доклад, следва изводът, че не е налице осъществен
5
акт на насилие от страна на М. Я. спрямо С. Б. и общите им деца, още повече
че звъненето е възприето само от детето Г., а А. изобщо не се спомня затова.
От събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че
производството е инициирано от страна на майката С. Б., в резултат на
непреодоления конфликт с М. Я., настъпил с оглед на тяхната раздяла и от
невъзможността да постигнат общо виждане във връзка с бъдещото
отглеждане на децата им.
По изложените съображения съдът намира, че молбата за постановяване
на мерки за защита е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Непредоволяването на междуличностовия конфликт между родителите, в
центъра, на който са децата и активното им въвличане в този конфликт, ще
създаде пречки за правилното психо – емоционално състояние на децата и ще
застраши правилното им развитие. Смисълът и целта на ЗЗДН е да даде
защита в изключителни случаи на живота и здравето на лица, които
действително се намират в риск и в ситуации, в които интензитетът на
въздействие излиза извън рамките на житейския конфликт и причинява
сериозно страдание, каквото в случая не се установява да е причинено от М.
Я.. Това производство не следва да се използва за постигане на други цели,
различни от описаните, нито да се използва като средство за личностна
дискредитация или разрешаване на други спорове и конфликти, какъвто се
явява настоящият случай. В този смисъл е и практиката на съдилищата,
обективирана в решение № 1036/16.10.2025 г. по в. гр. д. № 1839/2025 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна, което настоящия състав на съда изцяло
споделя.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба,
подадена по реда на ЗЗДН, с обективираните в нея искания, следва да се
отхвърли. Предвид отхвърляне на молбата, с обективирано искане за налагане
на мерки за защита по реда на ЗЗДН, следва изводът, че издадената заповед за
незабавна защита преустановява своето действие, на основание чл. 19, ал.2
ЗЗДН, поради което съдът следва да разпореди препис от настоящото решение
да се изпрати на съответното полицейско управление.
По отношение на разноските: Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, в сила от 01.01.2024 г., С. Б. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВСС държавна такса в размер на 25,00 лева, както и сторените от
страна на М. Я. разноски в размер на 2000 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от С. С. Б., ЕГН **********, адрес: град
В., ж.к. Ч., бл.**, вх. “**“, ет.**, ап.** действаща лично и в качеството й на
6
майка на децата Г. М. Я., ЕГН ********** и А. М. Я., ЕГН ********** срещу
М. Я. Я., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**, вх. **, ет.**, ап.**, с
обективирано в нея искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН по
отношение на С. С. Б., ЕГН ********** и децата Г. М. Я., ЕГН ********** и
А. М. Я., ЕГН **********
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**, вх.
“**“, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – град Варна сумата от 25 лева, представляваща
дължимата държавна такса
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**, вх.
“**“, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. Я. Я., ЕГН **********, адрес:
град В., ж.к. Ч., бл.**, вх. **, ет.**, ап.** сумата от 2000 лева,
представляваща сторени в производството разноски, за заплатено адвокатско
възнаграждение
Издадената заповед за незабавна защита № **** от 24.07.2024 г.
преустановява своето действие на основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните, като се укаже, че издадената Заповед за незабавна
защита № **/24.07.2024 г. преустановява своето действие
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от 27.10.2025 г.
/датата на постановяването му/ с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, на основание чл. 15, ал.7 ЗЗДН
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7